РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Карлово, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
в присъствието на прокурора С. Ив. Б.
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320100681 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
Ищецът Д. А. Т. твърди, че с постановление от 03.11.2020г. по
досъдебно пр. № 527/2020г. по описа на РУ „Полиция“ - К., пр. пр. №
3346/2020г. по описа на Районна прокуратура - Карлово за престъпление по
чл. 343б, ал.3 от НК, бил привлечен като обвиняем, за това че на 02.11.2020г.
в гр. С. е управлявал МПС - лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ след
употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено с техническо
средство Дрегер „Д.“ с REF 8327961 LOT/RNK- 0961, което производство
първоначално било образувано като бързо такова на 02.11.2020г. С
определение № 260043/06.11.2020г. по ЧНД № 694/2020г. на Районен съд
Карлово спрямо ищецът Д. Т. била взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. Ищецът бил задържан със заповед по ЗМВР още на 02.11.2020г.,
а от 03.11.2020г. до 06.11.2020г. бил задържан за срок от 72 часа с
постановление на Районна прокуратура - Карлово по досъдебно пр. №
527/2020г. по описа на РУ „Полиция“- К.. Д. Т. не бил съгласен с показанията
на техническото средство за проверка на наркотични вещества, поради което
пожелал да даде кръв и урина за последващо изследване. Издаден му бил
талон за медицинско изследване и същият бил съпроводен до ФСМП гр. К.,
където му били взети проби от кръв и урина за токсилогичен анализ. По
досъдебното производство била назначена съдебно химико - токсикологична
експертиза на иззетите проби от кръв и урина, като в тях не било установено
присъствие на наркотични вещества. По досъдебното производство ищецът Д.
Т. бил разпитан като обвиняем. С постановление от 20.11.2020г. на Районна
1
прокуратура била изменена взетата спрямо Д. Т. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в „Подписка“, която се състояла в поемане на
задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без да
уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. С постановление от
17.12.2020г. на Районна прокуратура Карлово било прекратено досъдебното
производство спрямо Д. Т., тъй като разследваното деяние не е извършено,
което постановление влязло в законна сила седем дни след получаването му
от Д. Т.. В резултат на повдигнатото обвинение ищецът Д. Т. претърпял
множество неимуществени вреди, както по отношение здравословното си
състояние, така и по отношение репутацията си в обществото.
Производството продължило за период около два месеца, в които ищецът
търпял болки, страдания, стрес, смут, унижения, притеснение, страх, че може
да бъде осъден, принудително задържане за срок от 17 дни в „Следствен
арест“ гр. П. и последваща мярка за неотклонение „Подписка“ от 20.11.2020г.
до влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Претърпените неимуществени вреди ищецът оценявал на
основание чл. 52 от ЗЗД на 5000.00 лева, включително вредите от
незаконното задържане съгласно даденото разрешение в т.13 на ТР №
3/22.04.2005г. по т.д. №3/2004 на ОСГК на ВКС. Доколкото срещу ищеца Д.
Т. било повдигнато обвинение по досъдебно производство, което
впоследствие било прекратено поради това, че деянието не съставлява
престъпление (чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НК), счита, че са налице
предпоставките на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
ответника П. на Р.Б.. Досъдебното производство срещу ищеца било
прекратено с влизане в сила на акта за прекратяване на производството, а не
от датата на постановяването му. Във връзка с повдигнатото му обвинение
ищецът имал лични и семейни проблеми, които предизвикали у него огромен
стрес и тревожност. Същият трудно заспивал и имал неспокоен сън,
постоянно бил уморен от недоспиване; изпитвал ежедневни притеснения и
тревожност и не можел да се концентрира; започнал да губи желание и са се
храни редовно. Изпитвал страх за своето бъдеще и евентуалната му
осъдителна присъда, която щяла да окаже влияние на личния и
професионалния му живот. Неговите познати и близки приятели също
започнали да странят от него. Третирането му като престъпник било
стресиращо за ищеца, който и към момента не можел да се освободи от
чувството за вина. В настоящия случай претенцията на ищеца Д. Т. касаела
претърпени от него неимуществени вреди, подробно описани по горе.
Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, ищецът
търпял неимуществени вреди. Те се изразявали в психически страдания, стрес
и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха
от осъждане. Касаело се за вреди, които всеки индивид при подобни
обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, в периода на воденото
наказателно производство имало и видима промяна в поведението и
здравословното състояние на ищеца, притеснение, което е довело до
невъзможност да се грижи за обичайните си дела. Всички тези вреди били
пряка и непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в
извършване на престъпление и били в причинна връзка с него. Самият факт
на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно
придвижване и поставянето му в изолирана среда, довело до настъпването на
емоционален стрес. Вследствие на задържането са налице страдания,
трудности и негативни емоционални преживявания за лишения от свобода, на
2
засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, на унижение на
човешкото достойнство. В периода на задържането ищецът търпял
дискомфорт и неудобства, публичността на задържането довела до
унизително спрямо лицето отношение. Предвид всичко изложено по-горе и
след като съдът отчете тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал.3
от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, продължителността
на воденото наказателно производство, която била сравнително дълга,
степента на засягане на правата, наложената мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за срок от 17 дни, през което време ищецът търпял
вреди изразяващи се в стрес, безпокойство, безсъние, лишаване от храна,
вода, сън и почивка, психическо насилие и др. по време и след задържането,
както и взетата мярка за неотклонение – „Подписка“ от 20.11.2020г. до
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, настъпилата негативна промяна в начина на живот и
повлияването върху здравословното състояние, интензитета на търпените
болки и страдания, счита, че за обезвредата на търпените неимуществени
вреди следва да се присъди сумата от 5000.00 лева, която е справедлива и
подходяща да възстанови психическото и емоционално равновесие на
пострадалото лице, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от влизане в сила на постановлението за прекратяване на НП. Съгласно т.13
от тълкувателно решение № 3 от 22.4.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004г. на
ОСГК на ВКС, ако лицето е оправдано или образуваното наказателно
производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2, ал.1, т.2 и т. 3 от
ЗОДОВ. Точка 4 от същото тълкувателно решение указвала, че отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление или от момента на влизане в сила на прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство - чл.2, т.3, изр.1 от
ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадали в забава, дължали
лихва върху размера на присъденото обезщетение и започвала да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. Сочи, че
след постъпване по делото на досъдебно производство № 527/2020г. по описа
на РУ на МВР К. ще конкретизира началната дата за присъждане на законна
лихва върху главницата.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди П. на Р.Б. да му
заплати сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания,
стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и
страха от осъждане, причинени вследствие на незаконно обвинение по
образуваното досъдебно производство № 527/2020 г. по описа на РУ на МВР
К., пр. пр. 3346/2020 на РП Карлово, за престъпление по чл. 343б, ал.3, ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението
на прокурора до окончателното плащане. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът П. НА Р.Б. оспорва иска като неоснователен. Твърдяло
се, че Д. Т. във връзка с повдигнатото му обвинение имал сериозни лични
семейни проблеми, които предизвикали у него огромен стрес и тревожност.
Трудно заспивал, имал неспокоен сън, постоянно бил уморен от недоспиване.
Изпитвал страх за своето бъдеще и евентуално осъдителната му присъда.
Посочените признаци на психично състояние на тревожност и стрес според
3
ищеца били пряка последици от повдигнатото му обвинение по досъдебно
производство № 527/2020г. по описа на РУ - К. при ОД на МВР П..
Прокурорът възразява срещу тези твърдения на ищеца, тъй като видно от
предоставените свидетелства за съдимост, както и материалите по досъдебно
производство № 527/2020г. обвиняемият по него Д. Т. извършил
престъплението на 02.11.2020г. в гр. С. по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като
управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотично
вещество. Той извършил това престъпление след като веднъж бил осъждан по
НОХД 78/2019г. по описа на Районен съд гр.К. с влязъл в сила на 12.02.2019г.
съдебен акт за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК (отново за
управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества), за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 9 месеца и определен 3 години изпитателен срок. Следователно
твърденията на ищеца, че търпял изключително интензивни неимуществени
вреди от незаконосъобразното обвинение срещу него, били неоснователни. Т.
съзнавал, защото знаел своето предишно осъждане, че следва да понесе
наказателна отговорност за това, че управлява моторно превозно средство
след употреба на наркотично вещество. Следователно твърдяното тревожно
психическо състояние не било само последица от твърдяното от него
незаконосъобразно обвинение по досъдебно производство № 527/2020г. на
РУ-К. при ОД на МВР гр.П., а било и последица от осъзнатото от Т. съдебно
минало. На досъдебното производство, вкл. и в това по вземане на мярка
„Задържане под стража“ било видно, че ищецът дал обяснения, включително
и в присъствието на защитник, при които признал факта, че е употребил
наркотични вещества преди да управлява моторно превозно средство.
Мярката „Задържане под стража“ била взета от съда на 06.11.2020г. и по
инициатива на П. била изменена в по-лека такава с постановление на РП
Карлово от 20.11.2020г., тъй като било установено от разследването, че при
назначената химическа експертиза не са открити наркотични вещества в
кръвта на ищеца. Следователно осъжданията с влязъл в сила съдебен акт по
отношение на Д. Т. правели невъзможно разграничаване на търпените
неимуществени вреди, защото било логично той да се чувства притеснен за
своето бъдеще и да има семейни проблеми с оглед трайната му нагласа да
върши престъпления, като не се съобразява с разпоредбите на ЗДвП. Друг
довод срещу размера и основателността на претендираното обезщетение бил
фактът, че наказателното производство приключило в разумни срокове и
незабавно, след като било установено на 20.11.2020г. постъпилата справка -
протокол от химическата експертиза, която не установила наличие на
наркотично вещество в кръвта на Т., още на същия ден наблюдаващият
прокурор постановил акт, по силата на който Д. Т. незабавно бил освободен
от ареста, поради което и мярката му за неотклонение „Задържане под
стража“ била изменена в „Подписка“. Следователно именно като резултат от
прокурорския акт по отношение на ищеца Д. Т. търпените от него
неблагоприятни последици от задържането му под стража били отменени без
да има никакво забавяне между датата, когато прокурорът се запознал със
заключението на експерта - 20.11.2020г. и издаването още същия ден на
прокурорски акт. Намира, че направеното доказателствено искане от ищеца за
разпит на трима свидетели, които да бъдат допуснати при режим на
довеждане не следва да се уважава, защото не са посочени имената на тези
лица, няма наведени обстоятелства, които конкретно всеки един от тях ще
изяснява - така както изрично изисква чл.156 от ГПК. Намира, че досъдебното
4
производство е протекло в рамките на разумен срок - образувано е на
02.11.2020г., а е прекратено на 17.12.2020г. - още на досъдебната фаза.
Причината била, че установеното наркотично вещество във водача на
моторно превозно средство - ищец по настоящето дело Д. Т. не се потвърдило
от назначената химическа експертиза. Действията по установяване на
наличие на наркотик в кръвта на водача били изцяло в правомощията на друг
държавен орган и те по никакъв начин не следвало да ангажират
отговорността на ПРБ. Именно прокурор от РП Карлово възстановил
законността, като незабавно се разпоредил с надлежен акт обвинението срещу
Т. да се прекрати, съобразявайки се със заключението на експертизата.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като
неоснователни.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. В тежест на ищеца в производството е да установи, че:
срещу него е водено наказателно производство, приключило с постановление
на прокурора за прекратяването му на основанията посочени в ЗОДОВ, в
конкретния случай - че деянието не е извършено, че спрямо него е била
вземат мярка за неотклонение задържане под стража, а в последствие -
подписка, следва да докаже реалното претърпяване на описаните в исковата
молба неимуществени вреди през периода на воденото срещу него
наказателно производство и наличието на пряка причинна връзка между
незаконното обвинение и претърпените имуществени и неимуществени
вреди.
Не се спори и се установява от представеното по делото в заверен
препис постановление и от приетото досъдебно производство № 527/2020г.
по описа на РУ на МВР К., че на 02.11.2020г. спрямо ищеца е било
образувано бързо производство затова, че на 02.11.2020г. в гр. С. е
управлявал МПС - лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ след употреба на
наркотични вещества - амфетамин, установено с техническо средство Дрегер
„Д.“ с REF 8327961 LOT/RNK- 0961, което производство първоначално било
образувано като бързо такова на 02.11.2020г. – престъпление по чл. 343б ал.3
от НК.
Производството е било образувано след като на посочената дата
ищецът е бил спрян за проверка при управление на посоченото МПС, бил е
направена проба с техническо средство за наличие на наркотични вещества и
същият е оспорил показанията му. За действията си полицейските служители
са съставили акт за установяване на административно нарушение серия GA №
199970 от 02.11.2020 г. и са издали талон за изследване и вземане на
5
биологични проби за употреба на наркотични вещества. Не се спори, че
полицейските служители са придружили ищеца до болничното заведение за
вземане на биологичен материал. Междувременно, въпреки оспорения
резултат на техническото средство, ищецът е бил задържан от полицейските
органи за 24 часа, считано от 16:20 часа на 02.11.2020г. В заповедта е
посочено, че лицето е освободено на 03.11.2020 г. в 15:05 часа. С
постановление от 03.11.2020 г. на ст. разследващ полицай при РУ на МВР К.
ищецът бил привлечен като обвиняем за посоченото престъпление. Мярка за
неотклонение не е била взета при привличането. След привличането му като
обвиняем, ищецът е дал обяснения като е посочил, че преди време е
употребил амфетамин, но не помнел кога и е направил признание на вината
си. Признава и факта, че на 02.11.2020г. е управлявал МПС. С постановление
от 03.11.2020 г. на прокурор при РП Калово, ищецът е бил задържан за срок
от 72 часа, за времето от 15:10 часа на 03.11.2020 г. до 15:10 часа на
06.11.2020 г. На 06.11.2020 г. прокурорът е внесъл до Районен съд Карлово
искане на вземане мярка за неотклонение – задържане под стража и такава е
била взета с протоколно определение № 260043 от 06.11.2020 г. по ЧНД №
694/2020 г. по описа на КрлРС. От изготвената в досъдебното производство
химикотоксикологична експертиза от 20.11.2020 г. се установява, че при
анализа не е установено присъствие на наркотични вещества. С
постановление от 20.11.2020 г. на прокурор при РП Калово е била изменена
взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение от задържане под
стража в подписка и той е бил освободен на същия ден. От справката за
съдимост на ищеца, приложена в досъдебното производство се установява, че
същият е бил наказван през 2005 г. по административен ред (чл.78а, ал.1 от
НК) за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК за управление на МПС след
употреба на алкохол, бил е наказван през 2010 г. за същото престъпление като
му е било наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е било
отложено с изпитателен срок от три години и за което към настоящия момент
е реабилитиран по право. С определение № 27 от 12.02.2019 г., влязло в
законна сила на същата дата ищецът е бил осъден за престъпление по чл. 343б
ал.3 от НК (управление на МПС след употреба на наркотични вещества) като
му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от девет месеца,
чието изпълнение е било отложено за срок от три години. В процесното
наказателно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем за същото
престъпление, което би се явило извършено в изпитателния срок на
посочената присъда (одобрено споразумение). С постановление от 17.12.2020
г. наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал.1 т.1
от НПК, тъй като деянието не е било извършено. Постановлението за
прекратяване на наказателното производство е връчено на ищеца на
22.01.2021 г., а постановлението е влязло в законна сила на 30.01.2021 г.
В показанията си св. Л., живееща на семейни начала с ищеца, сочи,
че познава Д. от близо 5 години и от тогава живее с него. Преди две години
той й се обадил, че го задържат. Знаела, че са го спрели за проверка и са му
направили тест за наркотици, който е отчел положителен резултат. Ищецът
казал на партньорката си, че е абсолютно сигурен, че няма как да му е
положителен теста и затова поискал кръвна проба. Свидетелката разбрала, че
резултатът е отрицателен едва след освобождаването на ищеца от ареста.
Двамата се видели в полицейското управление в деня, в който отвели ищеца
към ареста. Той бил засегнат и притеснен, защото смятал, че не е виновен.
Видяла го и по време на делото, когато взели мярка за неотклонение, но не
6
могли нищо да си кажат, ищецът не изглеждал добре и му било мъчно.
Докато бил задържан разговаряли само веднъж, ищецът споделил, че не се
храни и не се чувства добре, страхувал се да не го осъдят за нещо, което не е
направил. Свидетелката не знаела дали ищецът е осъждан педи този случай,
но той споделял, че ако се качи на кола след употреба на алкохол и
наркотици, може да влезе в затвора. Преди 2 години той внасял бяла техника
от чужбина, работел като шофьор, той издържал домакинството. Ищецът бил
задържан около 20 дни. По това време свидетелката имала рожден ден и му
било много мъчно, че не можеше да присъства. Родена бил на 11 ноември.
След освобождаването му бил депресиран, по празниците не бил в
настроение, притеснявал се за родителите си, защото баща му бил инвалид. В
интернет публикували, че са заловили шофьор и той бил много разстроен. От
близо 5 години живеели заедно.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства,
съдът приема, че от страна на ищеца се доказа наличието на образувано
наказателно производство - досъдебно производство № 527/2020г. по описа
на РУ на МВР К., по което, с постановление от 03.11.2020 г. ищецът е бил
привлечен в качеството му на обвиняем затова, че на 02.11.2020г. в гр. С. е
управлявал МПС - лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ след употреба на
наркотични вещества - амфетамин, установено с техническо средство Дрегер
„Д.“ с REF 8327961 LOT/RNK- 0961, което производство първоначално било
образувано като бързо такова на 02.11.2020г. – престъпление по чл. 343б ал.3
от НК. Към датата на деянието, законът е предвиждал наказание – лишаване
от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева, т.е. престъплението не е тежко по смисъла на НК. В рамките на
досъдебното производство ищецът е бил на основанията, предвидени в НПК
през периода от 03.11.2020г. до 20.11.2020 г. С постановлението за
прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, прокурорът е
приел, че обвиняемият – ищец в настоящия процес не е извършил деянието,
за което е бил привлечен като обвиняем.
Въз основа на гореизложеното съдът приема за доказани по делото
обстоятелствата, че досъдебното производство срещу ищеца е продължило
около месец и половина, считано от датата на привличането му като обвиняем
на 03.11.2020 г., като в продължение на 18 дни същият е бил задържан под
стража на основанията, предвидени в НПК. Наказателното производство е
приключило още в досъдебната фаза и с приключването му е била последно
взетата мярка за неотклонение – подписка.
При така събраните доказателства съдът приема за установено по
делото, че са налице преживени емоционални страдания от страна на ищеца,
изразяващи се в стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното
производство, страх от осъждане. Фактите са установени посредством
показанията на св. Л., която описва притеснението на ищеца. Не се споделя
доводът на прокурора, че не следва да се вземе предвид страхът на ищеца,
доколкото същият се дължал не толкова на незаконното обвинение, колкото
на знанието, че е осъждан на лишаване от свобода, че изпълнението на
наказанието е отложено и че може да влезе в затвора. Според настоящия
състав този именно страх се явява резултатна последица от незаконното
обвинение. Ищецът е отрекъл употреба на наркотични вещества още в
момента на проверката с оспорване на резултата от техническото средство, а
страхът от налагане на ново наказание, което би следвало да изтърпи реално,
е пряко свързан именно с незаконното обвинение. Осъзнатото съдебно
7
минало на ищеца, би следвало да е подействало в обратна посока –
превантивна, да не управлява МПС след употреба на алкохол или упойващи
вещества. Съдът не следва да възприема като намаляващи отговорността на
държавата, обясненията на ищеца дадени пред орган на досъдебното
производство, в частта, че преди време, неустановено колко ищецът
употребил наркотично вещество, доколкото самата употреба, ако не е
последвана от управление на МПС, не е съставомерна за престъплението, за
което ищецът е бил привлечен като обвиняем. Поради изложеното съдът
приема, че са налице негативни преживявания от незаконното обвинение,
изразяващи се в притеснения и страх от осъждане за нещо, което не е
извършил, пряко претърпени неудобства по време на задържането му под
стража в продължение на 18 дни, неудобство от факта, че деянието е станало
публично достояние чрез електронните източници на информация. Съдът
отчита също, че наказателното производство е приключило в съвсем кратки
срокове, по-малко от два месеца от образуването му.
В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, ІV
г.о. и решение № 52 от 23.06.2016 г. по гр. дело № 3471/2015 г. на ВКС, ІV
г.о. е прието, че обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на
чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. ВКС
приема също, че е нормално по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е
оправдано, да изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; че се накърняват моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване, като в тази именно
връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване
на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните,
външни доказателства. ВКС приема, че ищецът, претендиращ вреди по чл.2
от ЗОДОВ, следва да ги доказва при условията на пълно и главно доказване
само ако твърди вреди над обичайните за такъв случай или ако се твърди
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение. С оглед на приетото, съдът не е строго ограничен
от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на
обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради
незаконно обвинение.
За възникване на отговорността по чл. 2 ал. 1 т. 3, от ЗОДОВ са
необходими две предпоставки: 1) повдигане на обвинение на лице за
извършване на престъпление и 2) прекратяване на образуваното наказателно
производство, на някое от посочените в разпоредбата основания – в
конкретния случай, че деянието не е извършено. Тази предпоставки в случая
са налице, тъй като отговорността възниква не по повод на извършени от
ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали
по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за
законова разпоредба, която има гаранционно обезщетителен характер. Всички
предпоставки за ангажиране на отговорността са с обективен характер и
законът не предвижда като предпоставка наличието на виновно поведение на
8
длъжностните лица от П., нито предвижда отпадане на отговорността, ако
действията в отделни етапи са били законосъобразни и обосновани с оглед на
събраните до този момент доказателства, нито с това дали при извършването
им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без правно значение
е и вътрешното убеждение на длъжностните лица, които са извършили
съответното процесуално действие. За да възникне отговорността, от
значение е единствено крайния резултат от воденото наказателно
производство.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното
обвинение на ищеца, а именно: налице са претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се притеснение и страх, търпени неудобства по време на
задържането му, задължение да се съобразява с ограниченията, произтичащи
от наложената му мярка за неотклонение „подписка“, преживени
емоционални и физически страдания вследствие на обвинението, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в
незаконното обвинение на ищеца в наказателно производство, проведено на
досъдебната фаза като досъдебно производство № 527/2020 г. по описа на РУ
на МВР К., приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство, тъй като липсва престъпление поради това, че деянието не е
извършено и ищецът не е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества.
За да определи размера на дължимото обезщетение съдът следва да
вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател - продължителността на воденото наказателно
производство, личността на увредения, положението му в обществото и
притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в
отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния,
обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на
увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на
причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на
воденото наказателно производство и др. В този смисъл е ППВС № 5/1964 г.,
както и трайната практика на ВКС, а именно: решение № 16/02.02.2011 г. по
гр.д. № 396/2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/13.02.2012 г. по гр.д. № 637/2011 г.,
ІІІ г.о., решение № 55/11.03.2013 г. по гр.д. N 1107/2012 г., ІV г.о., решение №
480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., IV г. о. и др.
При съобразяване на продължителността на наказателното
производство съдът отчете, че воденото досъдебно производство е
продължило в рамките на предвидените в НПК разумни процесуални срокове.
Следва да се отчете също, че престъплението, за което на ищеца е повдигнато
незаконното обвинение не е тежко умишлено престъпление, т.е. може не да се
приеме, че само по себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек. В
същото време е бил налице повишен и обоснован страх от ново осъждане,
доколкото към датата на деянието, по отношение на ищеца е било наложено
наказание лишаване от свобода за немалък срок – 9 месеца, чието изпълнение
9
е било отложено, т.е. ищецът е бил в изпитателен срок. Според съда,
установени са вреди за ищеца над обичайните при водене на наказателен
процес, доколкото същият е бил задържан под стража за леко престъпление.
Не се твърдят и установяват вреди, пряко свързани със здравословното му
състояние, или различни, водещи до сериозно нарушаване на обичайният му
ритъм на живот, извън периода на задържането. В показанията си
свидетелката сочи основната причина – страх от ново осъждане, което би
довело до реално изтърпяване не само на новото наказание, но и на това с
отложеното изпълнение. Други преки действия, източник на стрес не са
установени. Свидетелката сочи също, че ищецът преди задържането му е
работил като шофьор, внасял бяла техника от чужбина, но не установява
същият да е преустановил дейността си вследствие на незаконното
обвинение, извън срока на задържането му. Към 02.11.2020 г. срокът на
наказанието – лишава от право да управлява МПС е изтекъл, т.е. ищецът е
бил правоспособен водач към тази дата. Съдът приема, че ищецът е преживял
стрес вследствие от наказателното преследване, но отделно от това се
установи, че същият трикратно е наказван за различни състави на
престъпления против транспорта, макар между отделните наказания да е
изминал значителен период от време. Въпреки настъпилата реабилитация,
ищецът от 2005 година е бил наясно с възможните последици от управление
на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества. Установени са
факти на негативно отношение в обществото – случаят придобил публична
известност, за него е пишело в Интернет, и това създало притеснения на
ищеца. В тази част показанията на свидетелката не са оспорени или
опровергани, и съдът им дава вяра тъй като са и житейски логични.
Като съобрази всичко изложено, съдът намира, че на ищеца следва
да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
сумата от 2 500 лева като за разликата над този размер до пълния претендиран
такъв от 5 000 лева, искът следва да се отхвърли. В хода на производството
според съда не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи
извод, че ищецът с поведението си е дал повод за повдигане и поддържане на
незаконното обвинение. Действително, тестът за наркотици, извършен с
техническо средство е дал положителен резултат, но същият е бил оспорен по
надлежния ред, съответно – опроверган по категоричен начин чрез надлежно
медицинско изследване на биологични проби. При липсата на данни за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца съдът приема, че
определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съдът намира, че следва да присъди лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, от момента, в който същото е
станало изискуемо, а именно – от момента на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Видно от
приложената към досъдебното производство разписка, ищецът е уведомен за
постановеното постановление за прекратяване на 22.01.2021 г. Срокът за
обжалване е изтекъл на 29.01.2021 г. (работен ден), поради което обезщетение
за забавено плащане в размер на лихвата за забава се дължи от 30.01.2021 г.
(датата на влизане в сила на постановлението) до окончателното плащане.
На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска или в размер на 305.00 лева.
10
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, П. НА Р.Б. да
заплати на Д. А. Т. с ЕГН ********** от град С., община С., област П., к-с
„С.“ № *** сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически страдания, стрес и притеснения, страх от осъждане, претърпени
вследствие воденото срещу него наказателно производство по досъдебно
производство № 527/2020 г. по описа на РУ на МВР К., пр. пр. 3346/2020 на
РП Карлово, за престъпление по чл. 343б, ал.3, ВЕДНО със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на постановлението на прокурора –
30.01.2021г., като ОХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за разликата
над 2 500 лева, до пълния предявен размер от 5 000 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. НА Р.Б. да заплати на Д. А. Т. с ЕГН ********** от
град С., община С., област П., к-с „С.“ № *** направените по делото разноски
в размер на 305.00 (триста и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11