О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./23.07.2020 г., гр.Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, в
закрито заседание, проведено на
двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа
докладваното от съдията г. д. № 514/2020
г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* срещу Д.Н.Б., ЕГН **********, за установяване
дължимостта на главни и акцесорни вземания за които е издадена заповед по чл.
410 от ГПК № 74/18.02.2020 г. по ч. г. д. № 150/2020 г. на РС - Провадия.
За преценка допустимостта на исковете
и определяне на размера на дължимата държавна такса е изискано заповедното
производство.
След като се запозна с материалите по
него, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките
за предявяване на искове не са налице. Исковият съд следи служебно за
допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали
заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли
са изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, обуславящи залепване на уведомление на
известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези
обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния
установителен иск.
В случая, те не са налице. В
заповедното производство са известни два различни адреса на длъжника /посочен
от заявителя и вписан в НБДН/. Длъжникът е търсен само на постоянния и настоящ
адрес, вписан в справка НБДН /л.12/. Посоченият от кредитора адрес не е
посещаван, съответно не е изпращано съобщение.
Съобразно чл. 38, изр. първо от ГПК,
именно на него е следвало да бъде потърсено лицето, т. к. това е посоченият по
делото адрес. Едва при неоткриването му там, след съответни посещения, както и
на лица по чл. 46, ал. 2 от ГПК, съобщението следва да се връчи на настоящия, а
при липса на такъв – на постоянния адрес. Сочената законова поредност не е спазена,
съответно не са били налице предпоставки за пристъпване към връчване по реда на
чл. 47, ал. 1 от ГПК.
За пълнота на изложеното
следва да се отбележи, че съобщението с приложената към него заповед, което е
изпратено за връчване на постоянния адрес, съвпадащ с настоящия е върнато в
цялост с отбелязване от връчителя на длъжност ст. специалист – Кметство с.
Цонево, че лицето от около 5 г. не пребивава на територията на с. Цонево и че
нямат данни за местонахождението /л. 16 от ч.г.д. № 150/2020 г./. Впоследствие
е залепено уведомление на същия адрес, в което същият връчител отново е
отбелязал, че лицето от няколко години не живее на територията на селото и
затова е залепено уведомление. Въпросното длъжностно лице обаче не е посочило
източника на тези данни в съобщението, каквото е изискването на чл. 47, ал. 1,
изр. последно от ГПК, а съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията –
ДВ, бр. 100 от 2019 г/ съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
С оглед изложеното, съдът приема, че
не са налице предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК,
а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като
такива - недопустими.
В случая исковият съд не
контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му
по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него
производство, т. к. той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно
необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.
Следва да се допълни, че
в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр.
с чл. 415 от ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални
предпоставки /подадено в срок възражение/ и не е обвързан от констатациите по
тях на съда в заповедното производство. Тези разяснения са приложими и в случая,
тъй като след изменението на разпоредбите в края на 2017 г., редовността на
връчването по чл. 47, ал. 5 от ГПК обуславя допустимостта на иска за
установяване на вземането, по същия начин, както и наличието на възражение по
чл. 414 ГПК.
Ето защо исковата молба
следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото –
прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване,
въпреки прекратяване на делото, по аргумент от т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ОСГТК, ВКС.
Частното дело следва да бъде върнато
на заповедния съд след стабилизиране на настоящия акт за преценка
необходимостта от извършване на допълнителни действия във връзка с връчването
на заповедта за изпълнение.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 2973/29.06.2020
г., подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* срещу Д.Н.Б., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гражданско дело № 514/2020 г. по описа на Районен съд- Провадия.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Окръжен съд -
Варна.
Препис от определението да се връчи
само на ищеца на посочения в исковата молба адрес, чрез юрисконсулт Симеонова.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: