ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1099
гр. Бургас, 10.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222100500560 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК,
образувано по въззивна частна жалба №12395/07.04.2022г. по описа на БРС
срещу Определение №1748/24.03.22г., постановено по Частно гражданско
дело №20222120101651/2022г., XX състав по описа на Районен съд – Бургас,
с което производството по делото е прекратено като недопустимо, по
причина, че длъжникът в заповедното производство е заличен в Търговския
регистър.
В жалбата е изтъкнато, че дружеството - длъжник „И и Р-СТОЙЧЕВИ
И ЧОЧЕВИ СИЕ” СД (регистрирано в БОС, по ф.д.№ 2386/1991 г.)е заличено
в ТР по силата на закона( §5г, ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ), т.к. не е било
пререгистрирано в срока по §4, ал.1 от ПЗР на същия закон, но е
пререгистрирано на основание §5г, ал.5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, даваща
възможност на лицата по §5а, ал.2 да подадат заявление за ликвидацията му
по реда на чл. 273, ал. 2 от Търговския закон, когато бъде открито имущество
на този търговец. Крайният срок за това е 31 декември 2022г. В случая това е
сторено, т.к. е открито имущество на длъжника– недвижим имот на
дружеството в гр. Ахелой, за покупката и притежанието на който се
ангажират доказателства- нотариален акт, скица на поземления имот и
разписка за заплатени МДТ от 14.10.21г.За ликвидатор на дружеството е
вписан по партидата на дружеството в БОС - Илко Димитров Чочев, на
основание чл. 56, ал. З от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
Жалбоподателят поддържа, че по отношение на заличените по силата на
закона дружества, с открито в последствие имущество, се допуска известна
правоспособност - те могат да продължат с действията по ликвидацията и да
1
отговарят за задължения. Счита, че след като има имущество, дружеството е и
пасивно легитимирано да отговаря по предявени искове. В този смисъл
цитира и Решение №230/21.02.2020 г., по в.гр.д.№ 1948/2018 г. по описа на
БОС.
Намира, че разпоредбите на §5 ал.2 и ал. З от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ
очертават правните последици на неизвършената в срока по §4
пререгистрация. От съдържанието им, преценено в съвкупност и с това на
§5г ал.4 на ПЗР, че от изтичането на срока за пререгистрация до 31.01.2017
година, когато търговските дружества и кооперации с прекратена дейност се
считат заличени, при изрично уредените алтернативно в нормата
предпоставки, извежда, че непререгистриралият се търговец не е
неправосубектен, а с ограничена от закона правоспособност: по силата на §5,
ал.2 от ПЗР на ЗТР му е отнето правото да осъществява търговска дейност, да
предявява искове, да подава молби за образуване на изпълнителни
производства, освен молба за откриване на производство по несъстоятелност
и да извършва разпоредителни сделки с имуществото си, освен да заплаща
дължими суми на работници и служители, както и да извършва преводи на
суми за погасяване на публични задължения. Изключение от това е
визираната в §5г ал.5 от ПЗР на ЗТР правна възможност, при открито
имущество, лицата по §5а, ал.2 да подадат заявление за ликвидация и след
този срок, по реда на чл.273 ал.2 от Търговския закон, но не по-късно от 31
декември 2022 година. (Решение № 92 от 24.03.2017 г. по т. д. № 135/2017 г.
на 1 състав на Окръжен съд - Бургас).Оттук жалбоподателят обосновава
извод, че липсата на пререгистрация сама по себе си не води до загуба на
правосубектността на търговеца. Освен това поддържа, че едва след 31.12.
2022г. се преклудира възможността да се иска пререгистрация на тези
дружества, т.е. едва от този момент насетне те се считат заличени.
Моли за отмяна на обжалваното определение на БРС и за връщането на
делото на първоинстанционния съд с указание за произнасяне по заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Проверката на съда сочи частната жалба за редовна и допустима, т. к. е
подадена от лице с право на жалба, в преклузивния, предвиден затова в
закона срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и
пред надлежната да я разгледа инстанция. По същество е основателна, а
съображенията за това са следните:
Производството по ч.гр.д. №1651/22г. по описа на Бургаски районен съд
е образувано по реда на чл. 417 вр. чл.415, ал.5 ГПК, по заявление на КР. М.
Р., ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к.“ С“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, за издаване
на заповед за незабавно изпълнение против “И и Р-Стойчеви и Чочеви Сие“
СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
“Петко Каравелов“№ 30а, представлявано от Илко Димитров Чочев, за сумата
от 16000 лева главница, дължима по запис на заповед от 10.12.2021г., с падеж
2
на 10.03.2022г., ведно със законната лихва за забава от подаването на
заявлението, до изплащането на дълга.
След служебна справка в Търговския регистър, първата инстанция
установила , че длъжникът е търговец, заличен на 05.11.2021г., т.е. преди
образуването на заповедното производство – 18.03.2022г. Затова е приела
длъжника за неправосубектен и е прекратила производството по делото като
недопустимо, т. к. не е следвало да бъде образувано срещу такава ненадлежна
страна.
Определението е неправилно.
Служебна справка на въззивния съд в ТР установява, че вписаното като
търговец през 1991г. от БОС в регистъра на търговските дружества “И и Р-
Стойчеви и Чочеви Сие“ СД, е прекратило дейността си още през 2001г., след
което за него е било открито производство по ликвидация, по решение на
съдружниците. Дружеството не е било заличено поради приключила
ликвидация, но не е било и пререгистрирано в срока по §4 от ПЗР на
ЗТРРЮЛНЦ, поради което и на основание §5г, ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ се
счита заличено по силата на закона от 01.02.17г. Заличаването е видно и от
регистъра.
След това обаче, поради откриване на недвижимо имущество,
притежание на дружеството, то е пререгистрирано в ТР на 05.11.21г., на
основание §5г, ал.5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ и се намира в процес на
ликвидация, с обявен срок до 31.12.22г. За ликвидатор е вписан Илко
Димитров Чочев.
При тези данни и макар да е заличено в ТР, правото на дружеството –
длъжник да участва като страна в заповедно производство по реда на чл.417
от ГПК не може да бъде отречено, т. к. с цел уреждането на задълженията на
непререгистрираните търговци и в защита правата и интересите на техните
кредитори, законодателят е създал нарочна правна норма- §5г,ал.5 от ПЗР на
ЗТРРЮЛНЦ, препращаща към реда на чл. 273, ал.2 от ТЗ за осъществяване на
ликвидационно производство, в което откритото имущество на длъжника да
бъде установено, осребрено и разпределено. Това производство е предвидено
именно, за да се постигне погасяване на дълговете на заличения търговец,
следователно отричането на възможността кредиторите му да осъществят
събирането им от него, защото бил неправосубектен, би противоречало на
самата цел на така създадената правна норма и на разума, който
законодателят е вложил в нея.
Въззивният съд счита, че правосубектността на заличения търговец
няма отношение към настоящото производство. Заличаването на търговеца в
ТР принципно означава, че такъв правен субект вече не съществува. В
горепосочената норма на §5г, ал.5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ обаче, законът
създава фикцията, че той продължава да съществува, т. к. притежава
имущество, но само с оглед удовлетворяването на кредиторите си. Това се
осъществява чрез механизма на ликвидацията и назначаването на
3
ликвидатор, който да представлява търговеца при постигането на конкретната
правна цел. Следователно предприетото срещу ответното СД заповедно
производство не е образувано срещу ненадлежен ответник и не е
недопустимо. Заявлението на кредитора подлежи на разглеждане по
същество.
Затова съдът приема, че частната жалба против прекратяващото
заповедното производство определение е основателна и следва да бъде
уважена, като неправилното определение бъде отменено и подаденото
заявление по чл.417 от ГПК, ведно с делото- върнато на първата инстанция за
продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане по
същество.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1748/24.03.22г., постановено по Частно
гражданско дело №20222120101651/2022г., XX състав по описа на Районен
съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА на Районен съд-Бургас заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417, подадено от К.Р. срещу „И и Р-СТОЙЧЕВИ И
ЧОЧЕВИ СИЕ” СД на 18.03.22г., ведно с приложенията и ч.гр.д.№1651/22г. за
разглеждането му по същество.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4