РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Благоевград, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. С.а
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200831 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. И. от Б против НП №20-1116-001-
1354/31.05.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Благоевград,
сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание “Глоба” в размер общо на 400.00лв. и
кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6
месеца, във връзка с вменени му административни нарушения по чл.23, ал.1
и чл.123, ал.1, т.3 , б.“в“от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт. Твърди се, че НП е издадено в нарушение на
императивната за това процедура. Алтернативно се застъпва становището, че
не е доказана субективната страна за извършване на вменените на
жалбоподателя нарушения, както и за маловажност на случая, ако се приеме
от съда , че са доказани и извършени същите. Иска се отмяна на
обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и
1
становище по жалбата.
Заинтересованата страна във връзка с приложението на чл.63д, ал.2 и 4
от ЗАНН , редовно и своевременно призована, не ангажира представител и
становище по делото.
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
анализира събраните доказателства и приложимото право, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с
право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна поради
следните аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по категоричен начин, че на 02.12.2020г., длъжностно лице при санкционният
орган /мл. автоконтрольор св.К./, в присъствието на колегата си св. Н., е
съставил на жалбоподателя АУАН№20-1116-001354 за това, че на същата
дата /02.12.2020г./, около 19.30 часа, В. И. е управлявал МПС /собствения си
лек автомобил с марка „Ф “ и рег.№ /, в Б , по ул.“ “ и в посока на движение
от магазин „В “към ул.“ “, като се движел в колона от моторни превозни
средства и не спазил достатъчно безопасно разстояние от движещия се пред
него лек автомобил с марка „Д “ и рег.№ и с водач И. Л. Х., поради което
след намаляване на скоростта и спиране на автомобила на св.Х.,
жалбоподателят ударил автомобила му отзад и така реализирал ПТП, след
което не сигнализирал за това органите на МВР и не останал на мястото на
инцидента за да изчака и изпълни указанията им.
Това поведение описано за жалбоподателя с акта е квалифицирано като
административно нарушение по чл.23, ал.1 и респ. такова по чл. 123, ал.1,
т.3 , б.в“ от ЗДвП. Акта е връчен лично на жалбоподателя И. срещу подпис
на 02.03.2021г., като той е отказал да го получи. Отказа му е удостоверен с
подписа , имената и адреса на св.Г.. При връчването на акта обаче след като
се запознал с него, жалбоподателят е написал възражения върху документа
като е заявил, че не е управлявал описаният в акта автомобил и не е
реализирал ПТП с посоченото друго МПС на визираните в акта място и дата .
Въз основа на този акт, на 31.05.2021г., Началника на група към
2
ОДМВР-Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, е издал обжалваното НП№20-
1116-001354, с което за нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2, предл.2 от същият закон, му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. Със
същото НП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП и във връзка с нарушение
по чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено и
административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв. и кумулативно с
това „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. НП е
връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 03.06.2022г. и в
законният срок срещу него е депозирана и процесната жалба /07.06.2022г./
Изложената фактическа обстановка се обосновава с ангажираните по
делото гласни и писмено доказателства, а именно:
При разпита на свидетелите по акта К. и Н., двамата установиха, че са били
извикани на описаното в акта място след настъпило ПТП . Там заварили
пострадалите лица от инцидента /баща и дъщеря/, които им разказали за
случая и за настъпилото произшествие, при което управляваният от тях
автомобил бил ударен от зад от автомобила управляван от жалбоподателя,
който не спрял на място след инцидента , а продължил движението си в
посока към квартал „Е “ на Б . Пострадалите споделили, че са последвали със
своя автомобил жалбоподателя до въпросният квартал, където той спрял
автомобила си, заключил го и си тръгнал. Именно това му поведение
накарало пострадалите лица да сигнализират полицията за случая. След
предоставена информация от свидетелите Х.и за автомобила, който
причинил удар по автомобила им, свидетелите К. и Н. направили служебна
справка по регистъра за собственост на МПС и така идентифицирали, че
собственик на описаният от пострадалите автомобил, е именно
жалбоподателя И. с адрес в Б , ж.к.“Е “ и в района на 8-мо СОУ. Двамата
свидетели по акта отишли на мястото , на което жалбоподателят бил спрял и
оставил автомобила си след ПТП, последван от пострадалите лица. Св.К. е
категоричен, че именно там и непосредствено след ПТП лично възприел щети
по автомобила на пострадалите лица в задната му част, както и такива по
автомобила на жалбоподателя отпред, което съответствало на дадената
информация от потърпевшите лица за механизма на настъпилото
произшествие.
3
Показанията на свидетелите Н. и К. напълно кореспондират с показанията
на пострадалите лица –свидетелите Х. и Р. /Х.а/. Последните двама сочат, че
са очевидци на инцидента, настъпил на посочените в НП и акта място и дата.
Св.Х сочи, че е управлявал описаният в НП лек автомобил с марка „Д “ , като
си движели заедно с дъщеря му /св.Р.-Х.а/по ул.“А “ към ул.“1 “ и в посока
към ул.“ “. Дъщеря му се намирала на седалката до него отпред в същият
автомобил, а той бил негов водач. При това движение, автомобилът им бил
ударен от отзад от автомобила на жалбоподателя, в следствие на което била
огъната и осукана задната броня на автомобила на св.Х.. Поправката на тази
щета, св.Х. установява, че му струвала сумата от 270.00лв. Водачът, чийто
автомобил ударил автомобила на свидетелите Х.и, според тях бил ли в
неадекватно състояние и употребил алкохол , като същият слязъл от
автомобила си след произшествието и им казал, че няма нито пари да им
плати щетите, нито застраховка „Гражданска отговорност“, след което се
качил на автомобила си избягал .
Видно от приложената Справка за нарушител/водач, жалбоподателят е
санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП до датата на процесният
случай /л.22-25/.
С приложената по делото и приета като доказателство Заповед №81213-
515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, са делегирани
правомощия именно на младши автоконтрольори към съответното ОДМВР
за установяване на нарушения по ЗДвП, каквато длъжност заемат и двамата
свидетели по акта К. и Н. . Със същата заповед са делегирани правомощия на
ръководителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР да налагат санкции
при констатиране на нарушения по ЗДвП.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
жалбоподателя законосъобразно е санкциониран с атакуваното НП за
нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, но в същото време незаконосъобразно
му е наложено административно наказание за нарушение по чл.123, ал.1,
т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Съдът констатира, че обжалваното НП е издадено от компетентен за
това орган / в тази насока се представи изрична заповед на министъра на
вътрешните работи за делегиране на правомощия именно на процесният
издател/, като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН
4
и НП в този казус . Двата документа са и надлежно връчени на дееца /АУАН-
лично, а НП при спазване условията на чл. 43, ал.2 от ЗАНН./ Ясно и
конкретно е описано от фактическа страна вменяваното нарушение на
жалбоподателя по чл.23, ал.1 от ЗДвП, в това число са посочени дата и място
на съставянето му и констатиране на нарушението, датата и мястото на
реализирането на нарушението, начина на извършването му, доказателства, с
които е установено и на деянието е направена правилна правна
квалификация. В НП и акта е посочен ясно и конкретно и техният издател.
Ето защо в тази част, съдът приема, че НП е процесуално
законосъобразно и възраженията на защитата в обратна насока са
неоснователни. В останалата си част обаче касателно описването на второто
вменявано нарушение на жалбоподателя с правна квалификация по чл. 123,
ал.1, т.3 , б.“в“ от ЗДвП, съдът намира, че при издаване на обжалваният
акт и обосноваващият го акт, е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като обстоятелственото описание на това нарушение, не
кореспондира като фактически състав с вмененото деяние на жалбоподателя
по този законов текст . За да е налице извършено нарушение по чл.123, ал.1,
т.3, .“в“ от ЗДвП, законодателят изисква следните кумулативни и
задължителни елементи във фактическият състав на това деяние, които следва
да са ясно посочени в НП за да има ясна рамка на нарушението, а именно : да
е настъпило пътно произшествие , от което да са последвали само материални
щети за автомобилите, които са участвали в него и между участниците в
произшествието да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.
В конкретният казус с АУАН и НП е посочено, че на визираната в тези
документи дата, място и час е настъпило ПТП между автомобила управляван
и собственост на жалбоподателя и управляваният автомобил на св.Х., но
липсва каквото и да е фактическо пояснение и описание за това дали са
настъпили имуществени щети за тези два автомобила, в какво се
изразяват тези щети ако е имало такива, както и дали водачите на
автомобилите, за които е настъпило процесното ПТП, са имали
разногласия относно обстоятелствата свързани с него и за какви
обстоятелства са били тези разногласия. Тези липсващи основни елементи
от фактическият състав на нарушението по чл. 123, ал.1, т.3, б“в“ от ЗДвП,
не могат да се извличат чрез тълкуване от съда и на база събирани едва в
съдебното производство допълнителни доказателства, защото рамката на
5
вменяваното нарушение следва да е ясна, недвусмислено и конкретно
посочена с обжалваното НП още при връчването му, за да може нарушителят
да организира своята защита срещу него както във фазата преди съдебната
такава, така и в самото съдебно производство. Липсата на ясно фактическо
описание за начина на извършване на твърдяното нарушение засяга в
значима степен правото на защита и е задължителен реквизит на АУАН /
по чл. 42, ал.1, т.2 от ЗАНН/ и за НП /по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/ , като
липсата на този реквизит винаги е съществено процесуално нарушение,
което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваният акт заради
неговата процесуална незаконосъобразност. При тези аргументи, в тази му
част атакуваното НП следва да се отмени заради процесуалната си
незаконосъобразност .
От друга страна, съдът констатира, че по делото се доказа по несъмнен и
категоричен, начин че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение по чл. 23, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 23, ал.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко.
В конкретният казус от обективна страна, на процесната дата
/14.10.2020г./, около 19.30 часа/ и на процесното място / в Б , по ул.“А “ и в
посока на движение от магазин „В “към ул.“ “/, жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил / с марка „Ф “ и рег.№/, като не е
спазил задължението си по цитираната законова норма /без да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство/ в
казуса автомобила на свидетелите Х.и с марка „Д “ и рег.№ , в следствие на
което след намаляване на скоростта и спиране на движещият се пред него лек
автомобил на свидетелите Х.и, жалбоподателят не е могъл да избегне удар и
се е ударил с автомобила си в задната част на този друг автомобил и по този
начин причинил ПТП с материални щети по двата автомобила. С това си
поведение, жалбоподателят несъмнено е извършил нарушение именно на
нормата на чл.23, ал.1 от ЗДвП. /Описаното управление на МПС от стана на
жалбоподателя на процесната дата и място е възприето лично от очевидците
–свидетелите Х.и , които след като жалбоподателят не спрял въпреки
6
причиненотоот него ПТП и напуснал местопроизшествието с автомобила си,
го последвали до местоживеенето му в кв.“Е “ на Б ,
от където сигнализирали и извикали органите на полицията по случая.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х.и за механизма и
причинителя на процесното ПТП, защото те са категорични, че са възприели
лично процесният автомобил и неговият водач, който слязъл след
произшествието и им споделил, че няма застрахователна полица
„Гражданска отговорност“, нито възможност да им заплати причинените на
автомобила щети, които вреди в последствие били възприети и от страна на
пристигналите полицейски служители на мястото на паркиране на
процесният автомобил в близост до местоживеенето на жалбоподателя, а
именно свидетелите К. и Н.. Показанията на полицейските служители и
свидетели очевидци на ПТП, напълно кореспондират по между си за
случилото се на процесната и категорично опровергават тезата на
жалбоподателя, че въобще не е управлявал автомобила си на процесната дата
и място, поради което, съдът не кредитира твърденията на В. И. и приема
същите само за една недостоверна негова защитна версия, респ. обосновава
своите фактически и правни изводи именно с показанията на свидетелите
очевидци Х.и и свидетелите по акта – К. и Н., които съдебнитя състав намира
за достоверни и годни за разкрИ.е на обективната истина в този казус .
Това нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП е извършено както от обективна,
така и от субективна страна, тъй като по делото не е спорно, че
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, а като такъв е бил запознат с
правилата и задълженията си при управление на МПС, включително и с
визираната законова норма, която в казуса обаче виновно и съзнателно е
нарушил.
На основание чл.179, ал.2, предл.2-ро от ЗДвП, за извършеното
нарушение на жалбоподателя по чл.23 ал.1 от ЗДвП, с обжалваното НП му е
наложено административно наказание "Глоба“ в размер на 200 лв., което е
минимума определен от законодателя и съдът не счита, че тази санкция
противоречи на чл.27 от ЗАНН и е законосъобразно отмерена.
След като съдът констатира, че в частта, с която е описано от фактическа
страна вмененото на жалбоподателя второ нарушение по чл. 123, ал.1, т.3,
б.“в“ от ЗДвП, е допуснато съществено процесуално нарушение поради
7
неясно описание на рамката на това нарушение и всички негови елементи от
фактическият му състав, то в санкционната част за извършването на това
второ нарушение, НП също се явява частично незаконосъобразно и
следва да се отмени, защото процесуалната отмяна на този акт в тази му
част, обосновава и отмяната на санкционната част свързана са това
деяние.
Мотивиран от изложеното по-горе и като прие, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно в частта, свързана с вменяване на жалбоподателя
на нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП , в тази част обжалваният акт следва
да се потвърди. В останалата му част, свързана с вменяване на нарушението
по чл.123, ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП, която част съдът констатира, че е свързана
с допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на НП, този
акт следва да се отмени като частично процесуално незаконосъобразен .
При тези мотиви и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №20-1116-
001354/31.05.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР-Благовеград,
сектор „Пътна полиция“, с което на В. С. И. с ЕГН и с адрес: Б , ж.к.“Е “, бл.
, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
300.00лв./триста лева/ и кумулативно с това „Лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 6 месеца , във връзка с административно
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА същото
НП в останалата му част поради нейната законосъобразност .
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в
14-дневен срок, считано от датата на обявяването му на всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8