Р Е Ш
Е Н И
Е
№ / .02.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
РАЛИЦА
АНДОНОВА
Секретар: Светла
Великова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД №2761
по описа на съда за 2022 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Гл.инспектор
в отдел „Контрол“ към РД „Автомобилна администрация“ – Варна чрез процесуалния
му представител мл.експерт В.С., против Решение № 1330/07.10.2022г по АНД № 3094/2022г
на ВРС, ХVII с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП №23-0001370/09.09.2021г
и наложената на „Зиб Строй Груп” ЕООД – Варна Имуществена санкция в размер на 1
000лв. на осн.чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози. Поддържа се
касационното основание по чл.348 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане
на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се твърди,
че съдът неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил и
материалния закон. Оспорвайки правните изводи на районния съд с подробно
мотивирани съображения, касаторът претендира отмяна на решението иму и
постановяване на ново по същество, с което НП да бъде потвърдено изцяло като
законосъобразно и правилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.
С
отговора си ответното „Зиб Строй Груп“ ЕООД, представлявано от управителя Б.И.Я.
оспорва касационната жалба като неоснователна, с изложени мотиви в подкрепа на
всяко от възраженията си. Настоява за отхвърляне на неоснователната жалба и за присъждане
на сторените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството не се
представлява; с писмена молба пълномощникът на управителя – адв.Н. Я. заявява,
че поддържа жалбата, и се позовава на практиката на АС – Варна в подкрепа на
претенцията си за оставянето й без уважение.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за
неоснователна.
Касационната инстанция преценява жалбата като
неоснователна.
Анализирайки събраните в производството
пред него релевантни гласни и и писмени доказателства, въззивният съд приел за
установено от фактическа страна, че през месец юни 2021г в хода на извършваната
комплексна проверка на „Зиб Строй Груп“ ЕООД служителите на РД „АА“ – Варна,
сред които и св. Б. И., установили, че в качеството си на превозвач дружеството
притежава Лиценз на Общността за международен превоз на товари №17463, валиден
до 11.05.2027г. От дигиталната карта на водача Ф.Ф. и пътния лист било установено,
че на 12.04.2021г в гр.Варна, при извършване на обществен превоз на товари с
влекач марка „Скания“, кат.N3, с монтиран дигитален
тахограф, превозвачът не е организирал труда на водача по начин, че последният
да е в състояние да спази изискванията на чл.7 изр.1 от Регламент (ЕО)
№561/2006, а именно – след 4.5 часа управление на му е осигурено ползването на
прекъсване от поне 45 мин., или алтернативно прекъсване от поне 15 мин.,
последвано от прекъсване от поне 30 минути, вместо което му е осигурено
прекъсване от 13 мин., последвано от прекъсване от 7 мин. За така установеното
нарушение, квалифицирано по чл.10 §2 изр.1 пр.2 от Регламент (ЕО) №561/2006 вр.чл.78
ал.1 т.1 от ЗАвтПр компетентното длъжностно лице съставило против дружеството-превозвач
АУАН от 04.06.2021г, предявен лично на управителя. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН същият депозирал писмено възражение и допълнение към негов смисъл, че не са налице констатациите в акт,
с представени доказателства - Програма за провеждане на начален инструктаж по
безопасност и хигиена на труда на работещите в „Зиб Строй Груп“ ЕООД. Въз
основа на АУАН било издадено и НП от 09.09.2021г, с което АНО възприел
фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на
нарушението, цитирал възраженията и посочил, че ги счита за неоснователни, и на
осн.чл.104 ал.1 от ЗАвтПр наложил на дружеството-превозвач имуществена санкция
в абсолютния размер от 1000лв. по приложимия текст.
При така установената фактология
въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица в предвидените за това срокове, но при допуснато съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното ЮЛ, и
довело до неправилно приложение на материалния закон.
Съдът на първо място отчел, че в хода на
АНП не са събрани доказателства и не е изследван този въпрос, а в съдържанието
на АУАН и НП липсва описание на съставомерен елемент от обективния състав на
вмененото нарушение, а именно – кои/какви конкретни свои задължения не е
изпълнило дружеството-превозвач, за да се стигне до съставомерния краен
резултат, който е безспорен между страните. Съдът посочил, че съгл.чл.10 §2 от
Регламента превозвачът е длъжен да осигури спазване на разпоредбите на глава II посредством инструктиране на водачите и извършване на
редовни проверки. В конкретния казус обаче не са събрани доказателства дали е
допуснато неизпълнение на задължението на превозвача за инструктаж на водача, т.е.
дали последният е бил надлежно запознат с изискванията на Регламента относно
условията за продължителност на управление, правилата за почивките в работно
време и извън него, а представените в хода на АНП писмени доказателства от
превозвача са по-скоро в обратния смисъл, но те пък не са обсъдени от АНО. Не
са събрани и доказателства дали превозвачът е извършвал редовни проверки на
водача за спазване на правилата за продължителност на почивките, вместо което е
посочено само, че „….не е организирал труда на водача…“. Поради това нито в
акта, нито в постановлението са описани задълженията на транспортното
предприятие, които са останали неизпълнени, което е преценено от въззивния съд
като съществено нарушение на изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като е
препятствало възможността наказаното лице да разбере какво точно нарушение му
се вменява и въз основа на какви доказателства, за да организира адекватно
защитата си.
В този аспект съдът посочил, че за
ангажиране отговорността на превозвача не е достатъчно да се установи
неизпълнение на работното време и почивките от страна на водача, а чрез
допустимите по закон средства следва да бъде доказано, че конкретното
неизпълнение е резултат от действие или бездействие на работодателя. Тъй като
по аргумент от чл.88 от ЗАвтПр в случая график на водачите не се изисква, то
неизпълнението на задълженията по глава II от Регламента трябва да е резултат от създадената от работодателя
организация на работа, или на липсата на такава. Този извод следва от факта, че
както транспортните предприятия, така и водачите са адресати на определени с
Регламента правила за поведение, и неспазването им от всеки различен субект
води до ангажиране на следващата се лична или обективна отговорност. Липсата на
доказателства за неизпълнение на конкретно негово задължение, довело до
осъществяване на нарушението по чл.10 §2 изр.1, пр.2 от Регламента, и липсата
на надлежно описание на елементите на фактическия му състав в АУАН и в НП
според предходния съдебен състав е довело до недоказаност на нарушението като
второ основание за отмяна на незаконосъобразното постановление, още повече, че
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения е недопустимо в
съдебната фаза на производството. С тези съображения съдът отменил НП като
незаконосъобразно.
Настоящият касацонен състав преценява така
достигнатия краен правен извод на предходния като доказателствено обвързан,
обоснован и законосъобразен, изцяло го споделя и се позовава на мотивите на
районния съд на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Всички възражения на касатора са
неоснователни.
На първо място следва да бъде изрично
отбелязано, че възраженията в касационната жалба представляват обяснения как
следва да се тълкува съдържанието на АУАН и НП, какво е имал предвид
наказващият орган при издаването му, както и предположения, че превозвачът е
знаел или поне, че е имал достатъчно време да узнае за извършеното от водача
нарушение в периода 12.04.2021г – 04.06.2021г; че според нормативната уредба
провеждането на начален и последващ инструктаж е задължително, но изпълнението на
тези задължения е безпредметно, ако превозвачът не огранизира правилно работата
на водача чрез даване на разпореждания за извършване на превози, и прочие в
същия смисъл. Този начин на мотивиране на касационните основания сам по себе си
е показателен за възприетата от ВРС недоказаност на вмененото на дружеството
нарушение и то по причина, че всички тези релевантни за ангажиране
отговорността на транспортното предприятие въпроси са останали неизследвани и
неизяснени от страна на АНО преди издаване на процесното НП. Излишно е да се
повтаря, че изясняването им в хода на съдебното производство, и то на
касационната му фаза, е недопустимо – най-малко с оглед изричната забрана на
чл.220 от АПК.
На следващо място твърдението, че АНО няма
задължение „да гадае“ неизпълнението на кое задължение на превозвача е довело
до нарушението, и че отрицателните факти не подлежат на доказване, демонстрират
неразбирането на АНО за разделната административнонаказателна отговорност на
водача и на превозвача за идентичен вредоносен резултат на самостоятелно
основание – незаконосъобразно действие или бездействие било на физическото, или
на юридическото лице. Неясно остава при това по какви причини и въз основа на
какви доказателства АНО е приел, че вредоносният резултат в случая е функция на
неправомерно бездействие на превозвача, а не – примерно – на неизпълнение на
задълженията на самия водач във връзка с превключването на тахографа съгл.чл.34
§5 б.“б“ от Регламент (ЕС) 165/2014. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност при неизяснени релевантни факти от
обективния състав на санкционираното нарушение, включително и на първо място
неговото авторство, е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП. Вярно
е, че отрицателните факти не подлежат на доказване – този принцип обаче не
освобождава АНО от задължението му да докаже, че НП е законосъобразно. Той на първо
място дължи да докаже, че във всеки конкретен случай правилно са установени и
са доказани релевантните юридически факти, те са субсумирани под хипотезата на
приложимата за случая материалноправна норма, т.е. правилно квалифицирани и
безспорно доказани са, и преди всичко – че правилно е избрал субекта на
административнонаказателната отговорност. Никой от тези елементи не подлежи на
доказване чрез логически съждения и анализ на приложими правни норми –
надлежните и убедителни доказателства, и то събрани и представени пред съда от
АНО, са condition sine qua non за законосъобразността на НП, наред със
спазването на процесуалните правила при издаването му.
Обратно в конкретиката на казуса
касационният състав намира, че в случая действително липсват доказателства за
субекта на отговорността. Видно от описанието на релевантните за обективната
съставомерност на нарушението факти както в АУАН, така и в НП, те се изразяват
в следното: „.. дружеството-превозвач не се организирало труда на водача по
такъв начин, че същият да е в състояние да спазва изискванията на чл.7 изр.1 от
Регламент (ЕО) №561/2006…“. В акта и в НП е описано конкретно само установеното
нарушение на продължителността на почивката на водача по време на работа. При
липсата на конкретика какво точно е направил неправилно или не е направил
конкретно превозвачът, довело до това нарушение, констатацията за неизпълнение
на задължението му по чл.7 изр.1 от Регламента е изцяло декларативна, тя
представлява просто възпроизвеждане на нормативен текст и не е достатъчна, за
да обоснове ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Вярно е,
че превозвачът е длъжен да организира труда на водача по начин, гарантиращ
спазването на почивките по време на работа, но неизследването на причините, довели
до конкретното нарушение, оставя открит въпроса на чие виновно поведение
(действие или бездействие) се дължи вредоносния резултат – дали на
юридическото, или на физическото лице, а административното наказване не може да
се основава на предположения.
В идентичен смисъл се е произнесъл и въззивният съд с
проверяваното си съдебно решение, което не е обременено с релевираните
касационни основания, а други такива, налагащи неговата отмяна или ревизия, не
бяха констатирани и в кръга на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК, поради което решението следва да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото претенцията на
касаторите за разноски е неоснователна. Касационият ответник чрез адв.Н. Я. е
представил договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ с подписите на
страните заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за изготвяне
на отговор по касационната жалба и процесуално представителство по настоящото
дело. Наличният отговор по касационната жалба обаче според изричното му
съдържание е изготвен и подписан лично от управителя Б.Я., без участието на
адв.Янкова, а тя е изготвила и подписала само молбата за даване ход на делото в
о.с.з. в нейно отсъствие, с изявление, че поддържа изложеното в отговора, в
което също не се е явила. При тези данни
настоящият касационен състав преценява претенцията за присъждане на разноски в
полза на касационния ответник за неоснователна.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221
ал.2 от АПК касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1330/07.10.2022г
по АНД № 3094/2022г на ВРС, ХVII с-в, с което е отменено издаденото от главен инспектор в
Отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация”-Варна НП №23-0001370/09.09.2021г и наложената на „Зиб
Строй Груп” ЕООД - Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 1
000лв. на осн.чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.