Решение по дело №10011/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Симона Димитрова Миланези
Дело: 20194200910011
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 221

17.10.2019 г., гр. Габрово

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

и при участието на секретаря Ваня Григорова, като разгледа докладваното от съдията  т. д. № 11 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

         Предявена е искова молба от ЗАД "Алианц България" АД, чрез адв. Е.М. против М.А.А.,***.

Ищецът твърди, че на 31.07.2015 г. в село Батошево, до "Перилото" към 21+750 км. е настъпило ПТП с лек автомобил марка "Ауди", с рег. №  *** собственост на З.М., ЕГН ***. В резултат на ПТП-то е причинена смъртта на Б.М. – пътник в автомобила. В последствие е установено, с присъда № 26/30.06.2017 г. на ГОС, че виновен за произшествието е ответникът М.А., който "в пияно състояние (с установена концентрация на алкохол в кръвта 0,79 на хиляда) и без да е правоспособен водач на МПС нарушил правилата за движение по пътищата чл. 5, ал. 3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б.М. от с. С. и две средни телесни повреди на А.Н.", за което е осъден на 6 години лишаване от свобода. Във връзка с това ПТП то е бил предявен иск срещу ищцовото дружество от майката на починалия, въз основа на който е образувано производство пред СГС гр. д. № 4652/2016 г. В хода на същото между застрахователното дружество и г-жа Н.Й. е постигнато извънсъдебно споразумение, като й е изплатено обезщетение в размер на 75 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й. С оглед на изложеното, като лице, което е причинило настъпването на ПТП-то и съответно неимуществените вреди на г-жа Н.Й. – майка на починалия Б.М., ответникът дължи възстановяване на дружеството на платеното застрахователно обезщетение в размер на 75 000 лв., на осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Моли да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 75 000 лв. представляваща регресно вземане по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

         В срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа така предявения иск моли да се уважи исковата претенция в цялост. Ответникът се явява и взема становище по иска, като твърди, че макар, че са му връчили исковата молба, той не се бил запознал с нея. Не оспорва, че ищцовото дружество е заплатило обезщетение на майката на починалото лице.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, а именно: исковата молба от Н.Й. срещу ищеца до СГС, удостоверение за наследници на Б.М., споразумение от 27.10.2017 г. сключено между Н.Й. и застрахователното дружество ищец, доклад по щета № 1000-16-********* и нареждане за плащане, копие от застрахователна полица BG/01/115001300705/12.05.2015г., опие от протокол за извършена химическа експертиза № 156/2015 г.,  заверени преписи от присъда № 26/30.06.2018 г., постановена по наказателно дело № 80/2016 г., от решение № 318, постановено по наказателно дело № 364/2017 година по описа на Апелативен съд – Велико Търново и от решение № 4/20.02.2018 година, постановено по наказателно дело № 1255/2017 година на ВКС, и като ги обсъди по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.07.2015 г. в село Батошево, до "Перилото" към 21+750 км. е настъпило ПТП с лек автомобил марка "Ауди", с рег. №  *** собственост на З.М., ЕГН ***. В резултат на ПТП-то е причинена смъртта на Б.М. – пътник в автомобила. С присъда № 26/30.06.2017 г. на ГОС ответникът М.А. е признат за виновен, за това, че в пияно състояние (с установена концентрация на алкохол в кръвта 0,79 на хиляда) и без да е правоспособен водач на МПС нарушил правилата за движение по пътищата чл. 5, ал. 3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б.М. от с. Сенник и две средни телесни повреди на А.Н., за което е осъден на 6 години лишаване от свобода.

Не е спорно, че лекият автомобил управляван от ответника, към момента на възникване на процесното ПТП е бил застрахован при ищцовото дружество ЗАД "Алианц България" АД, видно от представената застрахователна полица BG/01/115001300705/12.05.2015 г.

Не е спорно, че майката на починалото лице З.Н.М., е предявила иск срещу застрахователя за причинени й неимуществени вреди от смъртта на сина й при настъпилото процесно ПТП, като същите са сключили извънсъдебно споразумение на 27.10.2017 г. Въз основа на същото е заведена щета при застрахователя №1000-16-*********, по която видно от представеното платежно нареждане й е изплатена сумата от 75 000 лв. 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявен е регресен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 227 от КЗ (отм.). Съдът намира, че приложим към предявения иск е отменения Кодекс на застраховането, тъй като застрахователното събитие, а именно процесното ПТП, е настъпило 31.07.2015 г., т.е. при неговото действие и преди влизане в сила новия Кодекс на застраховането.  В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение на деликвента, само ако са осъществени елементите от ФС на деликта. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на ПТП-то. Безспорно от влязлата в сила присъда се установява, че ответникът, като водач на автомобил марка "Ауди", с рег. №  *** собственост на З.М., ЕГН *** е признат за виновен, че "в пияно състояние (с установена концентрация на алкохол в кръвта 0,79 на хиляда) и без да е правоспособен водач на МПС нарушил правилата за движение по пътищата чл. 5, ал. 3 от ЗДвП и е причинил процесното ПТП, при което е причинил и смъртта на Б.М. – пътник в автомобила. Влязлата в сила присъда на наказателния съд, съгласно чл. 300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не е спорно, че автомобилът, с който е причинено ПТП -то е било застрахован при ищцовото дружество. Застрахователят безспорно е заплатил обезщетение на майката на починалия, в следствие на ПТП - то Б.М. – пътник в автомобила, поради което предявеният от застрахователят регресен иск за връщане от деликвента на изплатеното на пострадалия обезщетение е основателен и доказан и следва да бъде уважен в размер на 75 000 лв., ведно с претендираната законна лихва от предявяване на исковата молба 07.02.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и направени разноски по делото, в общ размер на 6 336 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, включваща заплатената държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "Алианц България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, бул. "Княз Александър Дондуков" № 59 сумата от 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди лева) - платено обезщетение по щета № 1000-16-********* на застрахователя, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 227 от КЗ (отм.), ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба 07.02.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "Алианц България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, бул. "Княз Александър Дондуков" № 59, сумата от общо 6 336 лв. (шест хиляди триста тридесет и шест лв.), на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: