Р Е Ш Е Н И Е
№ 221
17.10.2019 г., гр.
Габрово
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
и при участието на секретаря Ваня Григорова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 11 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Предявена
е искова молба от ЗАД "Алианц България" АД, чрез адв. Е.М. против
М.А.А.,***.
Ищецът твърди, че на 31.07.2015 г. в
село Батошево, до "Перилото" към 21+750 км. е настъпило ПТП с лек
автомобил марка "Ауди", с рег. №
*** собственост на З.М., ЕГН ***. В резултат на ПТП-то е причинена
смъртта на Б.М. – пътник в автомобила. В последствие е установено, с присъда №
26/30.06.2017 г. на ГОС, че виновен за произшествието е ответникът М.А., който
"в пияно състояние (с установена концентрация на алкохол в кръвта 0,79 на
хиляда) и без да е правоспособен водач на МПС нарушил правилата за движение по
пътищата чл. 5, ал. 3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б.М. от
с. С. и две средни телесни повреди на А.Н.", за което е осъден на 6 години
лишаване от свобода. Във връзка с това ПТП то е бил предявен иск срещу ищцовото
дружество от майката на починалия, въз основа на който е образувано
производство пред СГС гр. д. № 4652/2016 г. В хода на същото между
застрахователното дружество и г-жа Н.Й. е постигнато извънсъдебно споразумение,
като й е изплатено обезщетение в размер на 75 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на сина й. С оглед на изложеното, като лице,
което е причинило настъпването на ПТП-то и съответно неимуществените вреди на
г-жа Н.Й. – майка на починалия Б.М., ответникът дължи възстановяване на
дружеството на платеното застрахователно обезщетение в размер на 75 000 лв., на
осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Моли да се осъди ответникът да
заплати на ищеца сумата от 75 000 лв. представляваща регресно вземане по чл.
410, ал. 1, т. 1 от КЗ , ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се
разноските по делото и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника.
В
срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа така предявения иск моли да се уважи исковата
претенция в цялост. Ответникът се явява и взема становище по иска, като твърди,
че макар, че са му връчили исковата молба, той не се бил запознал с нея. Не
оспорва, че ищцовото дружество е заплатило обезщетение на майката на починалото
лице.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, а именно: исковата молба
от Н.Й. срещу ищеца до СГС, удостоверение за наследници на Б.М., споразумение
от 27.10.2017 г. сключено между Н.Й. и застрахователното дружество ищец, доклад
по щета № 1000-16-********* и нареждане за плащане, копие от застрахователна
полица BG/01/115001300705/12.05.2015г.,
опие от протокол за извършена химическа експертиза № 156/2015 г., заверени преписи от присъда № 26/30.06.2018
г., постановена по наказателно дело № 80/2016 г., от решение № 318, постановено
по наказателно дело № 364/2017 година по описа на Апелативен съд – Велико
Търново и от решение № 4/20.02.2018 година, постановено по наказателно дело №
1255/2017 година на ВКС, и като ги обсъди по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 31.07.2015 г. в село Батошево, до
"Перилото" към 21+750 км. е настъпило ПТП с лек автомобил марка
"Ауди", с рег. № ***
собственост на З.М., ЕГН ***. В резултат на ПТП-то е причинена смъртта на Б.М. –
пътник в автомобила. С присъда № 26/30.06.2017 г. на ГОС ответникът М.А. е
признат за виновен, за това, че в пияно състояние (с установена концентрация на
алкохол в кръвта 0,79 на хиляда) и без да е правоспособен водач на МПС нарушил
правилата за движение по пътищата чл. 5, ал. 3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на Б.М. от с. Сенник и две средни телесни повреди на А.Н., за което е
осъден на 6 години лишаване от свобода.
Не е спорно, че лекият автомобил
управляван от ответника, към момента на възникване на процесното ПТП е бил
застрахован при ищцовото дружество ЗАД "Алианц България" АД, видно от
представената застрахователна полица BG/01/115001300705/12.05.2015 г.
Не е
спорно, че майката на починалото лице З.Н.М., е предявила иск срещу
застрахователя за причинени й неимуществени вреди от смъртта на сина й при
настъпилото процесно ПТП, като същите са сключили извънсъдебно споразумение на
27.10.2017 г. Въз основа на същото е заведена щета при застрахователя №1000-16-*********,
по която видно от представеното платежно нареждане й е изплатена сумата от 75 000
лв.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявен е регресен иск с правно
основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 227
от КЗ (отм.). Съдът намира, че приложим към предявения иск е отменения Кодекс
на застраховането, тъй като застрахователното събитие, а именно процесното ПТП,
е настъпило 31.07.2015 г., т.е. при неговото действие и преди влизане в сила
новия Кодекс на застраховането. В хода
на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от
една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и
застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение,
увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като съобразно
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД в областта на гражданската отговорност за вреди
вината се предполага до доказване на противното. Това е така, тъй като
застрахователят, съобразно чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.
1 от Кодекса за застраховането (отм.), встъпва в онези права, които обезщетения
от него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение
на деликвента, само ако са осъществени елементите от ФС на деликта. С плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. Регламентираното
с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.
Съдът намира, че в хода на настоящото
производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на причинителя на ПТП-то. Безспорно от влязлата в сила присъда се
установява, че ответникът, като водач на автомобил марка "Ауди", с
рег. № *** собственост на З.М., ЕГН ***
е признат за виновен, че "в пияно състояние (с установена концентрация на
алкохол в кръвта 0,79 на хиляда) и без да е правоспособен водач на МПС нарушил
правилата за движение по пътищата чл. 5, ал. 3 от ЗДвП и е причинил процесното
ПТП, при което е причинил и смъртта на Б.М. – пътник в автомобила. Влязлата в
сила присъда на наказателния съд, съгласно чл. 300 от ГПК, е задължителна за
гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно, че автомобилът, с който
е причинено ПТП -то е било застрахован при ищцовото дружество. Застрахователят безспорно е заплатил
обезщетение на майката на починалия, в следствие на ПТП - то Б.М. –
пътник в автомобила, поради което предявеният от застрахователят регресен иск
за връщане от деликвента на изплатеното на пострадалия обезщетение е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в размер на 75 000 лв., ведно с
претендираната законна лихва от предявяване на исковата молба 07.02.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата.
При този изход на делото в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и направени разноски по делото, в
общ размер на 6 336 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, включваща заплатената
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН *** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД "Алианц България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Оборище, бул. "Княз Александър Дондуков" №
59 сумата от 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди лева) - платено обезщетение по
щета № 1000-16-********* на
застрахователя, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.
1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 227 от КЗ
(отм.), ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба 07.02.2019
г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН *** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД "Алианц България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Оборище, бул. "Княз Александър Дондуков" №
59, сумата от общо 6 336 лв. (шест хиляди триста тридесет и шест лв.), на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: