Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
20.03.2019 |
Град |
Кърджали |
|
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийският районен |
Съд |
|
състав |
|
|||||||||||||||||
|
На |
Четиринадесети февруари |
Година |
Две
хиляди и деветнадесета година |
|
|||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Дарина Байданова |
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Марияна Суркова |
|
|
||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||||
|
Гражданско |
Дело номер |
1779 |
по
описа за |
2018 |
Година |
|
|||||||||||||||
Предявен е иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от Р.Т. против Ш.Р.Ф. и Ш.Е. Х., в която се ищецът сочи, че първият от ответниците е длъжник на ищеца по вземане,
произтичащо от невърната главница по договор за заем от 09.04.2012г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2014г. до окончателното ѝ
изплащане, включително и направените по гр.д. № 321/2014г. по описа на КОС
разноски. Твърди се, че ищецът и първият ответник сключили устен договор за
заем за сумата от 20 000 евро, като
уговорката между страните била тя да бъде върната на ищеца не по-късно от една
година след предоставянето ѝ, като на 09.04.2012г. ищецът изпълнил
задължението си по договора и превел по банковата сметка на ответника сумата от
20 000 евро от „Тюркийе иш
банкасъ", клон Инегьол в предоставената му банкова сметка ***: *** „Уникредит Булбанк" АД.
Твърди се, че след изтичане на договорения срок - 09.04.2013г., ищецът поискал
парите си от ответника, който му
заявил, че в момента не може да ги
върне, но ще направи всичко възможно да ги погаси в най-кратък срок . Били
проведени още множество срещи, като била давана нова отсрочка и въпреки
обещанията си, повече от година и половина от датата, на която трябвало да се
върнат парите, ответникът не погасил задължението си, заради което било заведено гр.д. № 321/2014г. по описа на КОС,
по което съдът се произнесъл с Решение № 137/02.07.2015г., с което ответникът Ш.Р.Ф.
бил осъден да заплати сумата от 20 000
евро, представляваща невърната главница по договор за заем от
09.04.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.12.2014г. до окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 3704,49 лева. Решението
влязло в законна сила с Решение № № 224
от 22.12. 2016 г., постановено по гр. д. №2169/2016 г. по описа на ВКС. Въз
основа на издадените на ищеца изпълнителни листове за присъдените суми били
образувани изп.д. № 29/2016г. по описа на СИС при КРС и изп.д. № 47/2017г. по
описа на СИС при КРС, по които не били постъпили никакви суми, а било установено, че длъжникът няма никакво
имущество и банкови сметки освен 80 дяла на стойност 4 000,00 лв., съставляващи
80 % от капитала на „ЕФЕС- 2007" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, които дружествени дялове били продадени от длъжника на
съпругата му Ш.Е.Ф. , притежаваща останалите 20 % от капитала на дружеството,
на 12.03.2014г. с Договор за
прехвърляне на дружествен дял между съдружници в „ЕФЕС- 2007" ООД , именно
с цел да не може ищецът, като кредитор, да потърси удовлетворение на
претенциите си,
чрез принудително изпълнение
насочено към дружеството. Сочи, че с цел закупуване на притежаваното от
дружеството недвижимо имущество, представляващо имот с идентификатор №
40909.124.411.14 по КК и КР на гр. Кърджали, ***, представляващ едноетажна
масивна сграда- търговски обект-/магазин за строителни материали , със
застроена площ 73,00 кв.м., състояща се от зала за продажби, склад и санитарен
възел и навес към него със застроена площ 18,00 кв.м. при съседи: имот с
идентификатор № 40909.124.411.13; имот с идентификатор № 40909.124.411.6 и имот
с идентификатор № 40909.124.411.7, построен с отстъпено право на строеж върху
91,80 кв.м. /бивша площадка № 9 от имот с идентификатор № 40909.124.411/
ищецът предоставил на първия ответник заем в размер на 20 000 евро, като последният закупил имота на името на фирмата, в която е
имал 80 % от капитала, а останалите 20 % били собственост на съпругата му. С
цел да не може ищецът да получи обратно
парите си, чрез продажба на дружествените дялове Ш.Ф. прехвърлил дяловете си в
дружеството на съпругата си, с което действие, имуществото на първият ответник
значително било намалено, с което се увреждали интересите на ищеца, предвид
обстоятелството, че той нямал друго
имущество и събирането на вземането било невъзможно. Или, счита, че към датата
на разпоредителната сделка от страна на ответниците , ищецът е имал ликвидно и
изискуемо вземане от Ш.Р.Ф., произтичащо от невърната главница по договор за
заем от 09.04.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените по водените
производства разноски. Излага съображения за наличие на презюмираното по закона
знание за увреждането между първия и втория ответник. Моли, да бъде обявено спрямо ищеца на осн. чл. 135 от ЗЗД за недействителен Договор за прехвърляне на
дружествен дял между съдружници в „ЕФЕС- 2007" ООД от 12.03.2014г., peг. № 1237 на Нотариус Г.Х., с
peг. № 554 на НК и район на действие КРС на 80 дяла на
стойност 4 000,00 лв., представляващи 80 % от капитала на „ЕФЕС- 2007" ООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сключен от двамата
ответници , за сумата от 4 400,00 лв. , като претендира разноски. В съдебно
заседание лично и чрез упълномощен адвокат поддържа иска и моли съда да го
уважи, за което излага съображения.Претендира разноски.
Ответниците Ш.Р.Ф. и Ш.Е. Х. в
срока по чл.131 от ГПК депозират писмен отговор на исковата молба, с който оспорват изцяло предявения иск,
като неоснователен и обстоятелствата, на които той се основава.
Противопоставят, че атакуваната сделка е сключена преди ищецът да придобие
качеството на кредитор на длъжника /първия ответник/ и преди да е налице
изискуемо вземане на ищеца към първия ответник, като оспорват твърдението на
ищеца, че към датата на разпоредителната сделка, ищецът е имал ликвидно и
изискуемо вземане от първия ответник. Позовават се на съдебна практика. Сочи,
че към датата на сделката - 12.03.2014г. - липсва изискуемо вземане от първия ответник,
като оспорва твърдението, че между ищеца
и първия ответник е бил сключен устен договор за заем за сумата от 20 000 евро
със срок до 1 година и заявява, че ищецът и първият ответник били приятели и не били договорили срок за
връщане на сумата, която не била 20 000 евро, а сочи, че първоначално първият
ответник е помогнал на ищеца с пари, които той му върнал с паричния превод по
банка от 09.04.2012 г. и уговорката била дадената от ищеца на първия ответник
парична сума да бъде върната от последния без срок - когато му е възможно.
Предвид горното, счита, че към 12.03.2014г. първият ответник не е имал съзнание
и цел да увреди ищеца с извършената разпоредителна сделка, защото не е знаел,
че дадената му сума вече е изискуема от ищеца, като в подкрепа на посоченото,
било и обстоятелството, че отправената
от ищеца до ответника нотариална покана за връщане на сумата, е с по-късна
дата-12.11.2014 г., или, няколко месеца след извършеното разпореждане с
дружествени дялове ответникът разбрал, че ищецът претендира връщане на парична
сума, при това в по-голям размер от получената в заем сума, а преди датата на
нотариалната покана, ищецът не е претендирал връщане на парите от първия
ответник. Той не е знаел към момента на процесната разпоредителна сделка срещу
него да е имало заведено дело от ищеца за връщане на парична сума, дадена в
заем. Счита, че в случая се прилага разпоредбата
на чл.84, ал.2 от ЗЗД и длъжникът следва да се смята в забава , след като бъде
поканен от кредитора, като към датата на
сделката 12.03.2014 г. първият ответник не е бил в забава, тъй като не е бил
поканен за изпълнение , поради което
ищецът няма как да бъде увреден от сделката, тъй като вземането му към
този момент не е било изискуемо. На следващо място счита, че презумпцията на
чл.135 ал.2 ЗЗД относно намерението за увреждане на кредитора , не намира
приложение в случая, като оспорва твърдението, че първият ответник многократно е казвал, че ще прехвърли всичко
на съпругата си и ищецът няма да види и един лев. Счита, че целта на процесното
разпоредително действие не е била увреждане , а желанието на ответника да
замине в чужбина, за да търси работа, поради което и прехвърлил дяловете от
дружеството на съпругата си. На последно място, счита, че не е налице и знание
не само на първия ответник, но и на втория ответник за увреждащ характер на
процесното разпореждане, въпреки, че вторият ответник е съпруга на първия
ответник и в случая е налице законова
презумпция, но същата била опровергана, тъй като към момента на
процесното разпореждане Ш.Ф. е имала
проблеми със забременяването, била в процедури по ин витро и съпругът ѝ /
първият ответник/ ѝ е спестявал всякаква информация, която би могла да я
притесни, съответно , тя не е знаела, че ищецът и първият ответник имат
отношения по даване на пари в заем. Сочи, че процесното разпореждане не е с цел увреждане на ищеца.
Моли, искът да бъде отхвърлен. В съдебно заседание ответниците чрез упълномощен
адвокат, а първият ответник – и лично, поддържат отговора на исковата молба и
молят съда да отхвърлят иска, за което излагат съображения. Ответникът Ш.Ф. признава , че с втория ответник Ш. Ф. са съпрузи от 2007г. и заявява,че сумата на увреждащата сделка от
4400 лева е заплатена в брой.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – писмени и гласни
- поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С доклада по делото е
признато за безспорно, че по гр.д. № 321/14г. по описа на КОС , е постановено
влязло в сила на 22.12.2016г. решение ,
с което ответникът Ш.Р.Ф. е осъден да
заплати на Р.Т. сумата в размер на 20 000,00 евро, представляваща
невърната главница по договор за заем от 09.04.2012г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.12.2014г. до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 3 704,49 лева,
представляваща направени в производството разноски, от която адвокатско
възнаграждение 1703.49 лева, като същото съдебно решение е потвърдено с решение
№ 224/22.12.2016г. по гр.д. № 2169/2016г. по описа на ВКС.
Установява се по делото, че на
12.04.2012г. „Ефес-2007“ ООД, *** чрез управителя си Ш.Ф. е закупило имот с
идентификатор № 40909.124.411.14 по КК и КР на гр. Кърджали, ***, представляващ
едноетажна масивна сграда - търговски обект - /магазин за строителни материали/,
със застроена площ 73,00 кв.м., състояща се от зала за продажби, склад и
санитарен възел и навес към него със застроена площ 18,00 кв.м. при съседи:
имот с идентификатор № 40909.124.411.13; имот с идентификатор № 40909.124.411.6
и имот с идентификатор № 40909.124.411.7, построен с отстъпено право на строеж
върху 91,80 кв.м. /бивша площадка № 9 от имот с идентификатор № 40909.124.411/ за сумата от 80000,00
лв., от която сумата 30000,00 лв. продавачите са получили от купувача по банков
път преди подписване на нотариалния акт, а останалите 50000,00 лв. е уговорено да се заплатят на продавачите с
кредит за покупка на недвижим имот.
На 12.03.2014г. с нотариално заверен Договор за
прехвърляне на дружествен дял между съдружници в „Ефес-2007" ООД,
гр.Кърджали първият ответник Ш.Ф. прехвърлил на втория ответник Ш. Х.
дружествения си дял, съразмерен на притежаваните от него 80 дяла в капитала на
дружеството, всички на стойност 4000,00 лв., съставляващи 80 дяла в капитала на
„Ефес- 2007" ООД за сумата в размер на 4400,00 лв.
С нотариална покана, връчена на
първия ответник на 12.11.2014г., ищецът е поискал в 3-дневен срок от връчването
ответникът да му върне сумата в размер на 20000 евро, които не е върнал в срок
до 09.04.2013г.
Установява се по делото още, че
искът по чл.79,ал.1, предл.1-во във вр. с чл. 240, ал.1, предл.1-во във вр. с
чл.86,ал.1 от ЗЗД, по което е образувано гр.д. № 321/2014г. по описа на Окръжен
съд Кърджали, е предявен на 11.12.2014г.
Удостоверено е в производството, че
по образуваните изпълнителни дела № 47/2017г. и №29/2016г. по описа на СИС при
КРС за събиране на сумите в размер на 11 743,36 евро и 8 256,64 евро, общо
20 000,00 евро, присъдени по гр.д. № 321/2014г. по описа на КОС в полза на
ищеца Р.Т., са постъпили единствено суми за разноски в изпълнителното
производство.
В съдебно заседание на
осн.чл.176,ал.1 от ГПК ищецът заявява,че изпратил 20000 евро на Ш. за
закупуване на магазин в съседство с неговия, като уговорката им била след една година Ш. да върне парите. Ищецът изтеглил кредит на
името на собствената си фирма в Турция и му ги изпратил. Отрича Ш. да му е давал пари назаем. Бил упълномощил Ш. да взима пари от
служителите на ищеца,
за да плаща осигуровките
и задълженията на последния, вкл. и да обслужва
банков кредит. Ш. не му е казвал за каква сума купува
имота, а обяснил, че не му достигат 20 000 евро и помолил ищецът да
му услужи
с тази сума, поради което ищецът изтеглил
банков кредит.
От свидетелските показания на Г.О. Х. – съжителка на ищеца се установява,
че той е закупил магазина до магазина на Ш. и когато ставало въпрос за парите,
които Р.Т. им дал, втората ответница нанесла обида на свидетелката. Преди това
били приятели и ходели на вечери,ищецът се доверявал на Ш.. Ищецът му превел пари
по банков път през м.април 2012г.,които Ш.
трябвало да върне на Р. след една година, но не го направил. Свидетелката
присъствала на уговорката за срока на връщане. Р. поискал парите с лихва и
тогава съпругата на ответника Ш.Ф. започнала да вика, да крещи, да се карат и
заявила,че никакви пари няма да видят. Уговорката помежду им била Р. да даде парите,
Ш. да купи магазина, след което да ипотекира магазина на банката и след 1
година да върне на Р. парите. След като
се скарали свидетелката ходела до банки, внасяла кредити и всичко друго, което Ш.
правел. Ш. споделяла ,че иска да имат дете. На уговорките между Ш. и Р. винаги били четиримата и Ш. присъствала. Св.С.Б.
не присъствала на срещата за уговарянето на заема и на кавгата.
Според показания на св. С.Б. –
бивша служителка на ищеца в периода от м.август 2011г. до 17.05.2013г., се
установява, че първоначално Ш. и Р. били в добри отношения, говорели си да си
помагат. Ш. по това време идвала в магазина на Ш., но си тръгвала и посещавала
лекари и болници. Свидетелката не присъствала на караница между страните и св.Г.
Х.. Ш. казал на свидетелката, че ще внася 16000 лв. по сметката на Р.. След това разбрала, че Р. дал голяма сума
пари на Ш., който казал и че ще тегли пари от банката за магазина, за да купи
магазина. Р. казал,че дава пари на Ш., за да му помогне. Св.Б. не присъствала
на разговори, в които Р. и Ш. да са уговаряли срок за връщане на тези пари,
които Р. дава на Ш.. Не е чувала , че парите трябва да се върнат до 1 година.
Когато Ш. изтеглил парите, говорел, че трябва да плаща за магазина, че оборотът
бил малък и той се оплаквал , че трябва да замине да работи в чужбина, да
изпраща на жена си парите. Свидетелката имала проблеми с ищеца при напускането
си и не били в добри отношения. Р. казвал, че някой път Ш. ще взема пари от
оборота и ще плаща ток или наем и идвал
в края на седмицата или на две седмици. Г. рядко идвала в магазина , пиела кафе
и си тръгвала.Двете семейства излизали заедно извън града, понякога сядали и
пред магазина. Ш. веднъж споделила на свидетелката, че Р. дал пари на Ш..
Съгласно чл.135, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Съгласно цитираната
разпоредба за уважаването на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД е необходимо да са
налице следните, предвидени в закона предпоставки: ищецът да има качеството на
кредитор, да е налице увреждане на кредитора и длъжникът да е знаел за
увреждането при извършването на действията, в случая – договора за прехвърляне
на дружествен дял между съдружници,с който реално са прехвърлени 80 % от
собствеността на недвижим имот – магазин за строителни материали, за
закупуването на който ищецът предоставил
на ответника Ш.Ф. сумата от 20000,00 евро с договора за заем от
09.04.2012г., за което е налице разрешен със сила на присъдено нещо спор между
страните. Свидетелите, разпитани по делото установиха,че заетата сума е била
необходима ,за да закупи първият ответник магазин в съседство с магазини на
ищеца, с когото към заемната сделка са били в приятелски доверителни отношения.
В тази връзка, по делото се установява по един несъмнен начин качеството на
кредитор на ищеца по отношение на първия ответник Ш.Ф.. От значение за
основателността на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД е задължението обективно да е
възникнало, да е съществувало преди осъществяване на вредоносните действия.
Свидетелката Г. Х., живуща във
фактическо съпружеско съжителство с ищеца, установи,че договорката между
страните по договора за заем е връщане на сумата от 20000,00 евро в едногодишен
срок, т.е. до 09.04.2013г. Показанията на тази свидетелка, съдът намира за
логични, вътрешно последователни и необорени с други гласни или писмени
доказателства, поради което същите следва да се кредитират. С оглед на това, се
установява, че вземането на ищеца е станало изискуемо на 09.04.2013г. и въпреки
даденото допълнително време, заради финансово затруднение на ответника Ш.Ф., за
което свидетелства и св.С.Б. и не се отрича от ответника, изпълнение на
задължението не е настъпило. Съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Ето защо, всяко
намаление на това имущество носи белезите на увреждане на кредиторите. С други
думи, увреждане е налице винаги когато се намалява възможността за
удовлетворяване на кредиторите с цялото имущество на длъжника. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 525 от 3.04.2008 г. на
ВКС по гр.д.№ 1926/2007 г.,ІV г.о., а с решение
№ 93/28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2016 г., ТК, II т. о., съдът се е
произнесъл, че всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора, като отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или извършва други правни действия, с които се създават трудности за
удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд
дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. В случая , знаейки,че до
09.04.2013г. следва да върне заетата сума и въпреки допълнителното разсрочване,
ответникът Ш.Ф. не е изпълнил задължението, дори частично, а се е разпоредил с
притежаваните от него дружествени дялове, обяснявайки ,че има намерение да
замине извън страната,за да търси работа, което не се установи по делото. Т.е.,
следва да се приеме,че първият ответник е съзнавал,че с прехвърлителното
действие създава невъзможност за кредитора от удовлетворяване, предвид липсата
на доказателства, установяващи, че длъжникът Ш.Ф., въпреки осъществената
разпоредителна сделка, притежава достатъчно други активи в имуществото си, чрез
които може да гарантира вземанията на своя кредитор. Съдът намира, че е налице и последната предпоставка на Павловия
иск, доколкото по делото не бе надлежно оборена
презумпцията на чл.135,ал.2 от ЗЗД по отношение на втория ответник - Ш.Ф.
- съпруга на първия ответник,с която последният е договарял по
увреждащата сделка. Напротив, бе установено,че тя също е знаела за получения от
съпруга ѝ заем от ищеца за закупуване на магазин за строителни материали, възпротивила се е за връщане на
заема с лихва, след което е участвала в сделката по прехвърлянето на
дружествените дялове на съпруга си и изцяло е придобила собствеността върху
„Ефес- 2007" ООД, включваща недвижимия имот,за който ищецът е дали заем на
съпруга на Ш.Ф.. Всичко това се потвърждава и от показанията на св.С.Б., на
която е било известно именно от ответницата Ш. /преди месец май 2013г.,когато е
напуснала работа – бел. съда/, че първият ответник е взел заем от ищеца, което
се допълва от показанията на св.Г. Х., че първоначално след изтичане на падежа
на заема на 09.04.2013г. е дадена отсрочка за връщане на заетата сума, след
което последвала кавгата с ответниците за връщане на заема с лихва и след това
била сключена увреждащата сделка на 12.03.2014г. Възражението на ответниците,че
вземането на ищеца не е ликвидно, поради връчване на нотариална покана на
17.11.2014г., не се споделя от съда,предвид обсъдените по-горе доказателства.
С оглед горното следва, на
основание чл.135 от ЗЗД, да се признае за недействителен по отношение на ищеца
Договор за прехвърляне на дружествен дял между съдружници в „Ефес- 2007"
ООД от 12.03.2014г., peг. № 1237 на Нотариус Г.Х., с peг. № 554 на НК с район на действие КРС - на 80 дяла на
стойност 4 000,00 лв., представляващи 80 % от капитала на „Ефес- 2007"
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сключен от двамата
ответници за сумата от 4 400,00 лв.
При този изход на делото на ищеца
се следват направените от него разноски, съобразно уважената част на иска, а
именно в пълен размер и по-конкретно – 720,00 лв. за адвокатско възнаграждение
и 176,00 лв. за държавна такса,или, общо 896,00 лв., които следва да се
възложат в тежест на ответниците.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Р.Т. от ***, в
качеството му на кредитор на Ш.Р.Ф., с ЕГН **********, на ДОГОВОР за прехвърляне на дружествен дял между
съдружници в „Ефес- 2007" ООД, от 12.03.2014г., peг. № 1237 на Нотариус Г.Х., с
peг. № 554 на НК с район на действие КРС,сключен между Ш.Р.Ф., с ЕГН **********, като прехвърлител и Ш.Е. Х., с ЕГН **********,
като правоприемник, за прехвърляне на дружествен дял, съразмерен с
притежаваните от прехвърлителя 80 дяла в
дружеството на стойност 4 000,00 лв., представляващи 80 % от капитала на „Ефес-
2007" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, за сумата
от 4 400,00 лв.
ОСЪЖДА Ш.Р.Ф., с ЕГН ********** и Ш.Е. Х., с ЕГН ********** ***
да заплатят на Р.Т. от *** направените по делото разноски в размер на 896,00
лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: