Р Е Ш Е Н И Е
№…….../31.07.2019г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря
Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 12401 по
описа за 2018 година на Варненския районен
съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от М.М. Пърловска, ЕГН
********** *** срещу ОУ „Христо
Ботев“, с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варненска, Булстат ********* обективно комулативни искове както следва:
-
за признаване за незаконно на уволнение, извършено със заповед № РД-
08-597/31.05.2018г., на директора на ОУ „Христо Ботев“, с. Николаевка и за
неговата отмяна, на осн.
чл.344, ал.1, т.1 от КТ;
-
за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност „младши
възпитател –прогиманзиален етап“, на осн. чл.344, ал.1,
т.2 от КТ;
-
за осъждане на ответния работодател да заплати на ищцата сумата от 3180лева, претендирана като обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода 23.06.2018г. до 23.12.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба -16.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ;
-
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 48 лева, претендирана като обезщетение за неползван отпуск от два
дни за 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-16.08.2018г. до окончателното изплащане на
сумата на осн. чл. 224 КТ
Твърди се в исковата молба, че ищцата е заемала при
ответния работодател длъжността „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ по безсрочен трудов договор от 2.09.2013г./
трансформиран в безсрочен със споразумение от 6.10.2015г./. Сочи се, че след
последното споразумение не е внасяна промяна в съдържанието на трудовото
правоотношение, вкл. относно длъжността на служителя. Навежда се, че със
заявление от 19.03.2018г. ищцата уведомила работодателя си за установената й
втора бременност. Със същата молба поискала от работодателя си да прекъсне
ползвания отпуск, за да се върне ищцата на работа с оглед актуализиране на
трудовото й възнаграждение, което било в размер от преди ползването на първия й
отпуск по майчинство. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба
ищцата е ползва отпуск, поради временна нетрудоспособност.
Твърди се, че на 23.06.2018
г. ищцата е получила по пощата заповед
№РД-08-597/31.05.2018 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1,
т.6, предл.второ от КТ, поради липса на необходимата професионална
квалификация за изпълняване на работата. Твърди се, че в заповедта е посочена погрешно
длъжността на служителя. Поддържат се, че извършеното с процесната заповед
уволнение е в противоречие на материалния закон, изразяващо се както в погрешно
посочване на длъжността, така й в нарушаване на закрилата по чл.333, ал.5 и 6
от КТ, тъй като преди получаване на заповедта работодателят е уведомен за
бременността на служителя.
Поддържа се, че след уволнението
ищцата е останала без работа, както че не е ползвала платен годишен отпуск от 2
дни за 2018г.
С оглед на изложеното поддържа
предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът оспорва допустимостта на претенциите по съображение, че със заповед
№
РД- 08-637/14.08.2018г. на работодателя, процесното
уволнение, извършен със заповед№ РД- 08-597/31.05.2018г. е отменено по почин на ответника. Оспорва иска за заплащане на обезщетение
за оставане без работа по съображения, че за периода 15.06.2018г. до
14.08.2018г. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност.
Обосновава липса на причинна връзка между липсата на доходи за посочения период
и уволнението.
Оспорва иска за
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка с доводи, че
трудовата книжка не се намира при работодателя, съответно уволнението не е
вписано в нея. Оспорва допустимостта на иска по чл. 224 КТ предвид извършеното
с последваща заповед отмяна на заповедта за
уволнение.
Позовава се, че с допълнително споразумение, считано от
15.09.2014г. е променена длъжността на служителя от „учител
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ в „младши възпитател- прогимназиален етап“. Позовава се
още, че съобразно заявление на служителя от 21.03.2018г. ползвания платен
годишен отпуск е прекратен със заповед № РД- 09-532/20.03.2018г., но служителят не се е явил на работа.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представители, поддържат становищата си по спора.
За да се произнесе по повдигнатия за разрешаване спор, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор, че между страните е възникнало срочно трудово отношение
съгласно трудов договор № РД-08-45/2.09.2013г., по силата на който ищцата е
заемала длъжността „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ (л.7)
Не е спорно, че с допълнително споразумение № РД -08-39
от 12.09.2014г. е променена длъжността на служителя на „младши възпитател
–прогимназиален етап“ с шифър по класификатора на длъжностите 23596007, като е
предвиден срок до 14.09.2015г.(л.9)
Не е спорно, че че със заповед №РД-08-597/31.05.2018 г. трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено.
Липсва спор, че със заповед № РД- 08-637/14.08.2018г. на работодателя, процесното
уволнение, извършено със заповед№ РД- 08-597/31.05.2018г. е отменено.
В съдебно заседание от 20.03.2019г. е прието за безспорно
между страните, че през периода от 23.06.2018 г. до 23.12.2018 г. ищцата е ползвала отпуск за временна
нетрудоспособност и през целия период е получавала обезщетение за временна
нетрудоспособност и за отглеждане на малко дете от НОИ.
Като спорни по
делото следва да се очертаят следните въпроси: 1/ на коя дата е връчена на
ищцата заповед № РД- 08-637/14.08.2018г. на работодателя, който въпрос е
обуславящ за допустимостта на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2/ възстановена ли е ищцата за заеманата преди уволнението длъжност; 3/ дали
трудовото правоотношение между страните е срочно и изтекъл ли е уговорения
срок.
По спорните въпроси съдът намира следното:
Срещу извършеното незаконно уволнение служителят може да
предяви иск, като оспори законността на уволнение. С предявяване на конститутивния иск за отмяна ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение. До влизане в сила на решението
по иска с пр. осн.чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението поражда правно действие. Освен посредством упражняването на
съответното субективно преобразуващо право на служителя, отмяна на уволнението
може да се извърши и по почин на
работодателя. Същият разполага с възможност по искане на уволнения служител или
по своя инициатива да признае за незаконно уволнението и да го отмени. Работодателят,
обаче е ограничен в срока до който може да предприеме тези действия- това може
да стане до предявяване по съдебен ред на коментираното субективно право от
служителя по арг. от
чл. 344, ал.2 от КТ. Самата отмяна
на заповедта за уволнение от работодателя поражда правно действие не от дата на
заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ, а от
датата на узнаването й от адресата, тоест от уволнения служител. В случай, че
отмяната стане известна на служителя преди предявяване на иска, за ищеца се
счита отпаднал интереса от съдебна намеса, тъй като желаният от страната правен
резултат е настъпил. Ако съобщеното за отмяната достигне, обаче до служителя
след предявяване на иска, то претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е допустима,
като заповедта на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ се преценява от съда с оглед всички
доказателства по делото.
В случая ищецът поддържа, че заповедта № РД- 08-637/14.08.2018г. й е връчена на 3.09.2018г.(молба от 8.11.2018г.). Ответникът навежда това да е станало преди депозиране на исковата молба. Доказателствената тежест за това обстоятелство е върху
ответника.
Видно от приложен на л. 143 (гръб) и л. 228 в оригинал от
делото с пощенски плик с подател ответното училище ОУ „Христо Ботев“, с. Николаевка, е изпратено да ищцата
съобщение ( без данни за съдържанието му), получено от ищцата на 3.09.2019г.,
тоест след подаване на исковата молба.
За установяване на датата на връчване на заповед № РД- 08-637/14.08.2018г. по делото са допуснати гласни доказателства. Воденият от ответника
свидетел, обаче не посочи конкретна дата, а само изложи обстоятелство относно
връчването на две други заповеди от 20.03.2018г. предявени му в о.с.з.
С оглед на тази доказателствена
установеност, съдът приема, че заповед № РД- 08-637/14.08.2018г., с която е отменено процесното уволнение е станала известна на ищеца на
3.09.2019г.
С отмяната на заповедта за уволнение от работодателя той
признава, че тя е била незаконна. Като настъпил в хода на процеса правно
релевантен факт, отмяната на заповедта следва да се съобрази от настоящия
състав на осн.чл. 235, ал.3 от ГПК. Следва да се
приеме, че доколкото отмяната на оспорваната заповед за уволнение е произвела
целения правен ефект, исковата претенция
с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
неоснователна.
На следващо място следва
да се разгледа спора между страните за това възстановена ли е ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност.
По делото не е въведен спор, че с допълнително
споразумение № РД -08-39 от 12.09.2014г. е променена длъжността на служителя на
„младши възпитател –прогимназиален етап“ с шифър по класификатора на
длъжностите 23596007, като е предвиден срок до 14.09.2015г.(л.9). Спорно е дали
между страните е постигнато последващо споразумение
за промяна в длъжността на служителя.
По делото са представени
3 броя допълнителни споразумения с идентичен номер и дата – РД-08-50/6.10.2015г.,
но с различно съдържание:
1/ допълнително споразумение РД-08-50/6.10.2015г. (л. 10
и л. 277- всички идентични), с което трудовото правоотношение се трансформира в
безсрочно, а длъжността остава Без
промяна- „младши възпитател –прогимназиален етап“ с шифър по класификатора
на длъжностите 23596007;
2/ допълнително споразумение РД-08-50/6.10.2015г. (л. 89,
л. 234, л.276- всички идентични), с
което трудовото правоотношение се трансформира в безсрочно, а длъжността остава
Без промяна- „начален учител“. Това
споразумение е оспорено по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК, като от заключението
на назначената по делото СТЕ е станало ясно, че документът не изхожда от
ищцата.
3/ допълнително споразумение РД-08-50/6.10.2015г. (л. 141
и л. 278-двете индентични), с което трудовото
правоотношение се трансформира в безсрочно, а длъжността остава Без промяна, като думата начален учител е
задраскана, след което е удостоверено, че задраскването е поради техническа
грешка. Удостоверяването на грешката е извършено от представляващия
ответния работодател директора на училището.
С оглед така събрания доказателствен
материал следва да са приеме, че по делото остана недоказано да е извършена промяна в длъжността на ищца след
споразумението от 12.09.2014г.. На първо място по делото липсват доказателства
за писмено съглашение между страните по
трудовото правоотношение за такова изменение на съдържанието на
правоотношението. Споразумението РД-08-50/6.10.2015г. в който и да е от
вариантите има за предмет само изменение на срока на договора, тоест за
трансформирането му в безсрочен, но липсва съгласуване на волите на страните по него за промяна в длъжността.
Дори и във варианта, в който е отбелязана техническа грешка отново не е налице
воля за промяна на длъжността, а е отразено, че такава промяна липсва. Освен
това липсва пречка някоя от страните да удостовери наличието на такава грешка.
Трудовият договор се сключва в писмена форма, на осн.чл. 62, ал.1 от КТ, съответно същата форма е приложима
относно неговото изменение. От друга страна едностранното изменение на правоотношението
от някоя от страните по него е недопустимо, на осн.
чл. 118, ал.1 от КТ. В случая доколкото
не се установи съгласувана воля на страните за изменение на съдържанието на
правоотношението, следва да се приеме, че заеманата преди уволнението длъжност
на ищцата е тази по допълнително споразумение № РД -08-39 от 12.09.2014г., а
именно „младши възпитател –прогимназиален етап“. Тъй като със заповед № РД- 08-637/14.08.2018г. ищцата е възстановена на различна от дотогава заеманата длъжност, исковата
претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се явява основателна и
следва да се уважи.
Не може да сподели довода на ответника, че трудовото
правоотношение е с определен срок, поради която и доколкото срокът е изтекъл,
не следва се допуска възстановяване. Видно от РД-08-50/6.10.2015г.
правоотношението е трансформирано в безсрочно.
Досежно
осъдителния акцесорен иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение
по реда на
чл. 225, ал.1 КТ, освен наличието на успешно
проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже оставането си без работа
поради уволнението и размера на обезщетението.
В случая в съдебно заседание от 20.03.2019г. е прието за
безспорно между страните, че през периода от 23.06.2018 г. до 23.12.2018 г. ищцата е ползвала отпуск за временна
нетрудоспособност и през целия период е получавала обезщетение за временна
нетрудоспособност и за отглеждане на малко дете от НОИ.
Обезщетението
по чл. 225, ал. 1 от КТ има за цел да възмезди служителя за определен вид
имуществени вреди - пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който
същият работникът би положил, ако не беше осъществен фактът на незаконното
уволнение. Ето защо съдебната практика трайно приема, че когато причинна връзка
между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. Такъв е
случаят, когато работникът е започнал друга, по-добре платена работа при друг
работодател по безсрочен трудов договор. В този случай работодателят, извършил
незаконното уволнение, не дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като прекъсва причинната връзка
между незаконното уволнение и пропуснатите ползи да се реализират доходи от
труд по договора, прекратен незаконно. Аналогичен е и случая, в който
работникът, в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в
състояние на временна неработоспособност. За времето на този отпуск работникът
не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало той е
в такова състояние, което не му позволява да полага труд. Прекъсва се
причинната връзка между незаконното уволнение и вредите. За този период, в
който е временно нетрудоспособен работникът има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 от КТ, но не и на трудово възнаграждение. В
случаите, когато е получавал такова обезщетение и е бил незаконно уволнен,
работникът няма право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода на временната
неработоспособност. Решение № 166 от
21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4468/2014
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова- на което се е позовал
ответника.
В
случая доколкото по делото се установи, че за исковия период ищцата е била
неработоспособна и не е могла да реализира доходи от труда си, дори да не е била
незаконно уволнена, следва да се приеме, че за същата не е възникнало право на
обезщетение. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като
неоснователен се преценява и иска за
обезщетение за неползван отпуск на основание чл. 224 КТ. По смисъла на
цитираната разпоредба такова обезщетение се дължи при прекратяване на трудовото
правоотношение, какъвто не е настоящия случай. Тъй като ищцата се възстановява
на заеманата длъжност, същата ще има възможност да ползва полагащия й се платен
годишен отпуск. Следователно и този иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от
50 лв., представляваща държавна такса
върху уважения неоценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищецът
не е поискал разноски, поради което не му се следват.
Ответникът
е поискал разноски размер на 710 лева за адвокатска защита. Видно е от
приложения договор за правна помощ и съдействие/л.36/, уговореното възнаграждение дължимо за
процесуална защита по всичките 4 иска и доколкото не се установява друго,
следва да се приемем, че за всеки от 4-те иска възнаграждението е еднакво. По
иска с пр. основание чл. 344, ал.1 , т. 1 от КТ възнаграждение на страната не
се следва. Макар резултата от делото по този иск, ответната страна е станала
повод за завеждане на делото. Следователно за двата отхвърлени иска на страната
се следва сумата от 355 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.М.
Пърловска, ЕГН ********** *** срещу ОУ „Христо
Ботев“, с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варненска,
Булстат ********* за признаване за незаконно на уволнение, извършено със
заповед № РД- 08-597/31.05.2018г., на директора на ОУ „Христо Ботев“, с.
Николаевка и за неговата отмяна, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ, поради извършена в хода на
делото отмяна на заповед № РД- 08-597/31.05.2018г., на директора на ОУ „Христо
Ботев“, с. Николаевка, извършена със заповед №
РД- 08-637/14.08.2018г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на М.М. Пърловска, ЕГН **********
*** на основание
чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ на заеманата преди уволнението
длъжност „младши възпитател –прогимназиален етап“.
ОТХВЪРЛЯ предявен от М.М.
Пърловска, ЕГН ********** *** срещу ОУ „Христо
Ботев“, с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варненска,
Булстат ********* иск за заплащане на
сумата от 3180 лева, претендирана като обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 23.06.2018г. до
23.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
-16.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявен от М.М.
Пърловска, ЕГН ********** *** срещу ОУ „Христо
Ботев“, с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варненска,
Булстат ********* иск за заплащане на
сумата от
48 лева, претендирана като обезщетение за неползван отпуск от два
дни за 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-16.08.2018г. до окончателното изплащане на
сумата на осн. чл. 224 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ОУ „Христо Ботев“, с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варненска, Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, в бюджета на съдебната власт по
сметка на ВСС сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.М. Пърловска, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на ОУ
„Христо Ботев“, с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варненска, Булстат ********* сумата от 355
лв., представляваща
реализирани съдебно деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част на
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: