Решение по дело №568/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от Д. П. М. от гр.Плевен, чрез адв.П. Д. от АК-Враца, против Заповед за прилагане на ПАМ №23-0938-000347/17.06.2023г. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца.

В жалбата са наведени доводи за несправедливост и необоснованост на наложената принудителна административна мярка, както и противоречие с материалния закон. Сочи се, че административният орган е приложил правната норма без да е изследвал всички относими към случая обстоятелства. Твърди се, че не е възможно техническото средство, посочено в заповедта, да е проверено на дата 01.12.2023г., тъй като нарушението е регистрирано на 17.06.2023г. Твърди се още, че на 18.06.2023г., след като е освободен от задържането под стража за срок от 24часа, е заминал за гр.София, където е направил изследвания в клинична лаборатория при „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“, резултатът от които е негативен. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

При представяне на административната преписка от ответника е изразено становище за неоснователност на подадената жалба.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв.Д., който моли на база събраните доказателства, вкл. заключението по назначената токсикохимична експертиза, процесната заповед да бъде отменена. Поддържа изложеното в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

За ответника в съдебно заседание не се явява представител.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 20.06.2023г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена по пощата на 23.06.2023г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С АУАН серия GA №999159 от 17.06.2023г., съставен от Б. Д. К.-младши автоконтрольор при ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, на Д. П. М. е вменено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП за това, че на 17.06.2023г. в 15:20часа, в гр.Плевен, ул.“Върбишко шосе“ №1, до сградата на сектор „Пътна полиция“, с посока на движение към с.Буковлък, като водач на л.а. Пежо 3008 с рег.№[рег. номер], собственост на В. С. М., управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№SN-ARPK 0012, като уредът отчита положителен резултат на наркотични вещества – Амфетамин; Пробата е с №381 от 15:42часа на 17.06.2023г.; Издаден талон за медицинско изследване с №0053490 и осем броя холограмни стикери с №[рег. номер] и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с №487 от 17.06.2023г.; Водачът изпробван за употреба на алкохол с техническо средство DREGER 7510 с фабр.№ARNJ 0086, като уредът отчита 0 промила алкохол. С АУАН са отнети СУМПС [номер] и АУАН [рег. номер]. АУАН е подписан от нарушителя, като е отразено – имам възражения.

Във връзка с горното, на 17.06.2023г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП спрямо Д. М. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0938-000347, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 17.06.2023г. около 15:20часа, в гр.Плевен, ул.“Върбишко шосе“ №1, до сградата на сектор „Пътна полиция“, с посока на движение към с.Буковлък, като водач на л.а. Пежо 3008 с рег.№[рег. номер], собственост на В. С. М., управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№SN-ARPK 0012, като уредът отчита положителен резултат на наркотични вещества – Амфетамин; Пробата е с №381 от 15:42часа на 17.06.2023г.; Издаден талон за медицинско изследване с №0053490 и осем броя холограмни стикери с №[рег. номер] и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с №487 от 17.06.2023г.; Водачът изпробван за употреба на алкохол с техническо средство DREGER 7510 с фабр.№ARNJ 0086, като уредът отчита 0 промила алкохол; Водачът управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, което представлява нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото са приложени Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с №487 от 17.06.2023г. и Проба с №381 от 15:42часа на 17.06.2023г., от които се установява даденият положителен резултат за наркотични вещества – Амфетамин, отчетен с техническо средство. Приложен е и издаденият талон за медицинско изследване с №0053490.

От представените от „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“ документи от дата 18.06.2023г. в 14:49часа се установява, че направеният уринен тест на Д. М. за амфетамини, кокаинови метаболити и канабиноиди е отрицателен за всички компоненти.

Приложени са и доказателства установяващи техническата годност на Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№SN-ARPK 0012 от дата 01.12.2022г. с валидност на проверката 12месеца.

По делото са приложени и доказателства, че процесният автомобил е собственост на лицето В. С. М..

Установява се също, че въз основа на АУАН серия GA №999159 от 17.06.2023г е издадена Мотивирана резолюция №23-0938-[рег. номер]/19.06.2023г. за прекратяване на административно-наказателното производство по АУАН серия GA №999159 от 17.06.2023г, във връзка с данни за извършено престъпление по чл.343Б ал.3 от НК.

От писмо от 03.11.2023г. на РП-Плевен е видно, че срещу Д. М. е образувано Досъдебно производство №3667/2023г. по описа на РП-Плевен за престъпление по чл.343Б ал.3 от НК, като по същото е назначена съдебно-токсикологична експертиза.

От представените от НИК-МВР София документи, вкл. Протокол за извършена експертиза №24/ТКХ-43 от вещи лица при НИК-МВР София е видно, че в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, иззети от лицето Д. М. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3 от ЗКНВП, като е установено наличие на кафеин. Установява се още, че не е назначавано допълнително изследване и няма изготвено допълнително заключение по назначената съдебно-токсикологична експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена Заповед №316з-2561/04.07.2022г, с която началника на сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП за цялата територия, обслужвана от ОДМВР-Плевен.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ, както и е посочен АУАН серия GA №999159 от 17.06.2023г. По делото е представен този АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти към момента на проверката, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително по делото няма данни оспорващият да е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило правата и законните интереси на М.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на М. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, съгласно която временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че Д. М. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – Амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№SN-ARPK 0012, което представлява нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства е видно, че към момента на проверката от контролните органи в действителност е установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 положителен резултат за наркотични вещества – Амфетамин, което представлява нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, за което е съставен и АУАН. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП обаче, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното производство са събрани доказателства - Протокол за извършена експертиза №24/ТКХ-43 от вещи лица при НИК-МВР София, който оборва отразените в акта факти, а именно, до края на устните състезания се доказва, че в предоставените за изследване кръвна проба и проба от урина, иззети от М. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. Иначе казано, М. не е извършил нарушението по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, вменено му с акта.

В разпоредбата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.4 установените стойности са определящи. Т.е. съобразно последната разпоредба и предвид нормата на чл.142 ал.2 от АПК, медицинското изследване установява по категоричен и несъмнен начин, че не са налице правните и фактически основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид последното, съдът намира, че не са изпълнени материалноправните разпоредби на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, поради което оспорената заповед не е съобразена с материалния закон.

По изложените по-горе съображения жалбата на Д. М. е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменена оспорената от него заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на оспорващия М. да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1010лева, от които 10лева внесена държавна такса и 1000лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно чл.143 ал.1 от АПК и чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №23-0938-000347/17.06.2023г. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо Д. П. М. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати в полза на Д. П. М. от гр.Плевен, ул.“Тунджа“ №35, ет.2, [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 1010лева /хиляда и десет лева/.

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 изр.второ от ЗДвП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.