№ 408
гр. Плевен, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело №
20214400100304 по описа за 2021 година
Постъпила е на 15.04.2021г. искова молба от Б.Л.Т. от гр.Плевен, ЕГН
********** против Л.Б.Т. от гр.Плевен, ЕГН **********, понастоящем
живущ в Украйна, но с неизвестен адрес, уточнена с молба от 24.06.2021г., в
която се твърди, че с Решение от 21.12.1989г. по гр.д. № 1280/1989г. на РС
гр.Габрово е допуснато пълното осиновяване на детето Л.Б.Т. от него – ищеца
по делото и от покойната му съпруга Т.Г. Т.а, починала на 02.03.2002г.
Ищецът твърди, че ответника е осиновен от него и съпругата му по
време на брака им. Грижили са се за него – бил дете с труден характер,
проявили търпение за да преодолеят сложните периоди на израстване.
След смъртта на съпругата му през 2002г. отношенията им се влошили
неимоверно. Ответникът преживявал от нетрудови доходи, занимавал се с
наркотици. Живеели в едно жилище и ищецът бил непримирим към
поведението на Л. но животът му станал непоносим. Получил редица
заболявания на сърдечно – съдовата система и няколко микроинсулта. Заради
Л. изтеглил бърз кредит, който изплаща и до днес от пенсията си. Страхувал
се да не бъде осъден и с цел да погаси негови задължения направил това, а и
ответникът го тормозел непрекъснато за пари.
Сега Л. е в брак с чужда гражданка и живее в Украйна. Позволява си
неколкократно да идва на гости със съпругата си без покана от страна на
1
ищеца въпреки многобройните му заболявания и влошеното здраве. По време
на престоя си го тормозят за пари. Неколкократно открито му заявявали, че
имат претенции към жилището.
Отношенията им с Л. били влошени до крайност – на 07.12.2020г.
същият извършил домашно насилие спрямо него – счупил му носа. Ищецът
претърпял операция, понесъл болки и страдания. Завел дело и му издали
ограничителна Заповед срещу ответника. Живее в постоянен страх и
напрежение за бъдещето си,
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати пълното
осиновяване на ответника поради тежки провинения и при наличие на важни
обстоятелства, които дълбоко и непоправимо разстройват отношенията
между осиновител и осиновен
Ответникът Л.Б.Т. чрез особения представител адв.Я. Александрова е
подал Отговор в срока по чл.131 ал.1 ГПК, а в съдебно заседание изразява
становище съдът да постанови решение съобразно представените
доказателства.
За Окръжна прокуратура гр.Плевен представителят изразява становище,
че с оглед събраните по делото доказателства са налице условията на чл.106
от СК и предлага съдът да постанови решение, с което прекрати пълното
осиновяване.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.106 ал.1, т.2 вр. чл.106 ал.5 от
СК.
Няма спор между страните и това се установява от приложеното дело на
РС гр.Габрово – л.40 – л.58 от делото, че ответникът е бил осиновен от ищеца
с влязло в сила на 29.12.1989г. Решение от 21.12.1989г. по гр.д. №
1280/1989г. на Районен съд гр. Габрово, при условията на пълно осиновяване
– чл.61 СК от 1985г. /отм./.
Не се спори и се установява от представения заверен препис от У-ние за
родствени връзки с изх.№ 83-1364 от 10.05.2021г. на Община Плевен – л.22 от
настоящото дело, че на 02.03.2002г. е починала Т.Г. Т.а – майка на ответника
Л.Б.Т..
Безспорно по делото е и се установява от представения заверен препис
2
от У-ние за раждане от 10.05.2021г. на Община гр.Плевен – л.24 от делото, че
на 28.03.1989г. е родено детето Л.Б.Т., на което за баща е записан ищеца
Б.Л.Т. и майка Т.Г. Т.а.
Спорен по делото е въпросът настъпило ли е дълбоко разстройство на
отношенията между осиновител и осиновен и от какви обстоятелства, налице
ли е тежко провинение на осиновения и на важни обстоятелства, които
дълбоко са разстроили отношенията между осиновител и осиновен.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни
доказателства.
От показанията на свидетелката К.И.К. – без родствена връзка със
семейството, се установява, че се познава с Б., с жена му и с
Л. още откакто Л. е бил ученик и му е предстояло да
завършва училище. В онези години именно майка му на Л.
вече е била починала и Б. се е грижел за ответника сам.
Майката Т.Г. Т.а е починала 2002г. при катастрофа. Б.
си е дал целия живот, просто е вложил всичко в него – с
обич, с труд, да го осигури, да се чувства нормално, да
се изучи, да не е лишен от нищо. Образованието на Л. е
придобито в Механотехникума, но за учудване той не е
получил шофьорска книжка, което е изключение, но е плод
на неговото мързелуване и лично отношение към учението.
Напрежението между двамата е започнало след първата
сериозна операция на Б. – производствена травма 2002-
2003г. със счупване на бедро – много тежка операция, а
на следващата година е последвала операция за махане на
импланта. Б. е изкарал сепсис, инфекциозен ендокардит –
тежко заболяване, от което по принцип се умира и тогава
е пристъпил към сърдечна операция. Операцията се
осъществила през 2014г., февруари месец и по време на
лечението свидетелката е била неотлъчно до Б., т.к.
самата тя е работила в Окръжна болница в гр. Плевен в
Интензивна кардиология като лекар-кардиолог. Стигнало
се до метална клапа на сърцето и засягане на мозъка,
защото Б. е трябвало да пие лекарства за разреждане на
3
кръвта, трябвало стриктен контрол – по дни да се
регулира, каква е дозата, да не забрави, да не се получи
съсирване на кръвта. Свидетелката е наблюдавала през
годините, че действително напрежението между двамата е
било предпоставка да се стигне до усложненията в
здравето на Б.. Поведението на Л. е изиграло ключово
роля в това да се стигне до няколко инсулта през
последната година.
Л. е пътувал често в чужбина и всеки път това е било
съпроводено с лоши преживявания, но най-тежкото е било
когато освен, че е тормозел баща си по телефона и
изнудвал същият за пари, е когато е пристигнал с жена с
10г. по-голяма от него, която има деца от други мъже,
дори и внуче. Запознал се е с нея в Чехия, оженили се и
се опитвали да убедят Б. да им препише жилището, за да
узаконят връзката си в България. Посещенията на двамата
млади при ищеца са били съпроводени с тормоз и
изнудване за пари, както и неприлично и непристойно
поведение с употребя на алкохол от страна и на двамата
млади – Л. и жена му. В една от тези визити, направени
с риск за живота на Б. и по време на пандемията, Л. е
посегнал на баща си и му е счупил носа без да има
причина или скандал между тях. Тормозът е бил ежедневен
и съпроводен със скандали преди упражненото насилие, но
същото е било основание за ищеца да потърси помощ и да
изиска ограничителна Заповед. Свидетелката няколкократно
е помагала на Б., който е на 63-64 години е и пенсионер
по болест заради претърпените сърдечни операции.
Подадени са към момента и документи за освидетелстване с
по-висок процент пред ТЕЛК, защото със самообслужването
Б. вече не може да се оправя. Видимо е отслабнал
физически и психически, не се храни от недоимък и се е
отчаял от живота и случващото се.
Видно от приложеното от дело - гр.д. № 23 от 2021г. на Районен съд
Плевен, ищецът е подал молба с вх.№ 57 от 05.01.2021г. против ответника за
4
прилагане на мярка по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН и е постановено Решение
№ 161 от 11.03.2021г., с което е постановена мярка за защита от домашно
насилие и е издадена Заповед за защита № 2 от 11.03.2021г. със срок за 18
месеца. Със същата се забранява на Л.Б.Т. да доближава ищеца на разстояние
по-малко от 200 метра в жилището, където живее, на работното му място и на
местата му за отдих.
Наличието на основанието тежко провинение, което дълбоко разстройва
отношенията между осиновителя и осиновения изисква да се докаже виновно
поведение от едната страна – в случая осиновения, което при съобразяване на
събраните по делото доказателства съдът приема, че по настоящото дело е
доказано. След смъртта на осиновителката – бившата съпруга на ищеца Т.Г.
Т.а – на 02.03.2002г., ответникът предприел действия спрямо ищеца на
физически и морален тормоз, изразяващ се в преследване за пари,
посегателства над здравето му, неприлично и непристойно поведение в
жилището на ищеца, заплахи и изнудване за прехвърляне на жилището. Не
само, че не е проявявал дължимото уважение и почит към него, но възприел
линия на отрицателно поведение към ищеца, изразяващо се в грубо и жестоко
отношение и пълно пренебрежение на личността му, както и незачитане на
това, че същият го е отгледал и възпитал, изхранил, изучил и полагал грижи
като достоен баща.
От друга страна за прекратяване на осиновяването „при наличие на
други обстоятелства” по смисъла на чл.106 ал.1, т.2 от СК, които дълбоко
разстройват отношенията между осиновителя и осиновения, от значение е да
е настъпило дълбоко разстройство на отношенията, като характерът на
причината и причинителят на това състояние са без значение.
Въз основа на показанията на горепосочената свидетелка и
представените писмени доказателства – приложените дела, които съдът
кредитира като обективни, тъй като тя има непосредствени дългогодишни
впечатления от взаимоотношенията между страните, ответникът се е
променил много, започнал да тормози ищеца, нанесъл се е в дома на ищеца
със съпругата си от украински произход, незачитайки дома и семейството и
заплашвайки баща си, като всичките тези действия са били съпроводени с
употребата на огромно количество алкохол и неприлично поведение както от
страна на ответника, така и на неговата съпруга. Л. не е проявил никаква
5
грижа и уважение към баща си и до този момент.
Установената по делото фактическа обстановка дава основание да се
направи извод за наличие на разстройващи обстоятелства като основание за
прекратяване на осиновяването, тъй като е настъпило дълбоко разстройство в
отношенията между осиновителя и осиновения. Липсва естествената връзка
родител – дете. Според доказателствата начинът и поведение на живот на
ответника довеждат до заплашване на неговия живот – на ищеца.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл.106 ал.1, т.2 от СК се
явява основателен и следва да бъде прекратено осиновяването на ответника от
ищцата, допуснато с Решение от 21.12.1989г. по гр.д. №1280/1989г. на РС гр.
Габрово, при условията на пълно осиновяване – чл.61 СК от 1985г. /отм./.
Съгласно чл.18 ал.4 от ЗГР при прекратяване на осиновяването по
съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването
му, като със съгласието на осиновителите или при важни обстоятелства съдът
може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при
осиновяването. С ИМ ищецът не е направил искане да се възстанови
рожденото име на ответника преди осиновяването.
С уточняващата молба от 24.06.2021г. – л.5А от делото, е заявил че е
съгласен ответникът да запази имената си от осиновяването.
Налице са важни обстоятелства, които налагат ответникът да запази
имената си, дадени при осиновяването. В настоящия случай, съпругата на
осиновителя Т.Г. Т.а е починала. От друга страна ответникът е взел имената
на осиновителя и след като по делото за прекратяване на пълното
осиновяване между Б.Л.Т. и Л.Б.Т. ищецът е съгласен да се запазят имената
на ответника от осиновяването, то същите следва да останат.
След влизане в сила на решението препис от същото следва да се
изпрати служебно на длъжностните лица по гражданското състояние в
Община гр.Плевен за отразяване на промяната в актовете за гражданско
състояние, като осиновителя се заличи като родител на осиновения, който
запазва имената си, дадени при осиновяването му – Л.Б.Т..
Предвид чл.81 ГПК съдът има задължение да се произнесе за
разноските.
Отговорността на ответника произтича от наличието и на двете
6
основания за прекратяване на осиновяването – и поради тежко провинение от
страна на ответника и поради наличие на други обстоятелства, които дълбоко
разстройват отношенията между осиновител и осиновен. Поради това и на
осн. чл.77 вр. чл.71 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
Бюджета на съдебната власт – по сметка на ОС гр.Плевен сумата от 300лв.,
представляваща разноски за особен представител.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.106 ал.1, т.2 вр. чл.106 ал.5 от СК
допуснатото при условията на чл.61 от СК от 1985г. /отм./ с Решение от
21.12.1989г. по гр.д. №1280/1989г. на Районен съд гр.Габрово, при условията
на пълно осиновяване – чл.61 СК от 1985г. /отм./, пълно осиновяване на
Л.Б.Т. от гр.Плевен, ЕГН **********, понастоящем живущ в Република
Украйна, с постоянен адрес гр. Плевен, ул. „Трапезица“ № 15, вх.А, ап.7 от
осиновителя Б.Л.Т. от гр.Плевен, ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА осиновеното лице Л.Б.Т. от гр.Плевен, ЕГН
**********, понастоящем живущ в Република Украйна, с постоянен адрес
гр.Плевен, ул.„Трапезица“ № 15, вх.А, ап.7 да запази имената си, дадени при
осиновяването.
Препис от влязлото в сила решение да се изпрати служебно на
длъжностното лице по гражданското състояние в Община гр.Плевен за
отразяване на промяната в актовете за гражданско състояние, като
осиновителя се заличи като родител на осиновения, който запазва имената си,
дадени при осиновяването му – Л.Б.Т..
ОСЪЖДА на осн. чл.77 вр. чл.71 ал.1 ГПК Л.Б.Т. от гр.Плевен, ЕГН
**********, понастоящем живущ в Република Украйна, с постоянен адрес
гр.Плевен, ул. „Трапезица“ № 15, вх.А, ап.7 да заплати в Бюджета на
съдебната власт – по сметка на ОС гр.Плевен сумата от 300лв.,
представляваща разноски за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
8