Р Е Ш Е Н И Е
№ 17/12.1.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 1237 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на „Фаи-БГ“ ЕООД против Решение №
621/08.10.2021 г., постановено по АНД № 1293/2021 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 13-002833/ 11.08.21. на директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на касатора на основание чл.416,
ал.5 от КТ, вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложение на закона. Иска се отмяна на решението,
както и да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление. Претендират
се разноски.
В
съдебно заседание не се явява представител на касатора. В писмено становище се
поддържа касационната жалба и изразява становище по съществото на спора.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуалния си представител в писмено становище
счита жалбата за неоснователна. Претендират се разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
След
извършена проверка от инспектори при ДИТ Пазарджик в стопанисваното от касатора
предприятие в гр. Пазарджик бил съставен протокол № 2020895/26.08.2020 г. от
гл. инспектор Г. С.. Същият отразявал фактическите констатации и дадените въз
основа на тях предписания. Предписанието по т.4 със срок за изпълнение до
28.09.2020 г. било: „Работодателят да създаде необходимата организация и
контролира да се осигури свободен достъп до ел. таблото, намиращо се в цех
„РМЦ“, необходим за нормалното му обслужване и гарантиране на безопасни условия
на труд за работещите, съгласно изискванията на чл. 275, ал. 1 от КТ във връзка
с чл. 1108 и 1120 от Наредба № 3 за устройство на електрическите уредби и електропроводните
линии“. Протоколът бил връчен на управителя лично срещу подпис, предписанието
по т.4 не е оспорено и за изпълнението му работодателят е издал заповед
4/27.08.2020 г. На 01.04.2021 г. свидетелите Д. и Д. – инспектори при ДИТ
Пазарджик извършили проверка на място в предприятието относно спазването на
дадените с посочения протокол предписания. В рамките на тази проверка
установили, че предписанието по т. 4 от протокола не било изпълнено, тъй като
пред едно ел. табло в единия цех имало поставена маса, на която били струпани
профили и материали от метал, чиито размери били по-големи от тези и на масата
и които достигали почти до самото ел. табло, оставяйки разстояние до него не повече
от 20-30 см. Така практически бил осуетен достъпа до ел. таблото. Поради това
св. Д. съставила АУАН, приемайки, че нарушението е извършено към първия ден
след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, тоест на 29.09.2020 г.
Актът за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ е съставен в присъствие на
представител на дружеството, надлежно предявен и връчен препис. Въз основа на
акта е издадено НП.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е
изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора,
които са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата
инстанция.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е
заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е
дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация.
Съгласно
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни задължително предписание
на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
от страна на дружеството не са представени доказателства за изпълнение на
предписанието. Дадените от контролните органи предписания по КТ са задължителни
за техните адресати, какъвто в случая е посоченото в НП и АУАН дружество. Няма
данни така даденото предписание да е изпълнено до 28.09.2020 г. Изложените в
обстоятелствената част на АУАН и НП обстоятелства по извършване на нарушението
не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно
нарушение. Описаното нарушение както в АУАН, така и в НП е конкретизирано в
достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на наказаното
лице. Издаденото задължително предписание е индивидуален
административен акт, чиято законосъобразност дружеството е можело да оспори
пред съда. Съображения относно законосъобразността на дадените предписания, са
могли да бъдат повдигнати в производство по оспорване на индивидуален
административен акт, която възможност дружеството не е използвало и
задължителното предписание е влязло в сила, поради което неизпълнението му води
до приложение на санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Доводите
в касационната жалба са неоснователни. Съгласно чл.1108 от Наредба № 3 от
09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните
линии: „Апаратите се разполагат така, че се осигурява удобно и безопасно
обслужване и възникващите при експлоатацията искри
и електрически дъги не могат да наранят обслужващия персонал, да
причиняват запалване или повреждане на съседни съоръжения.“ В случая от
събраните гласни доказателства се установява, че не само достъпът до таблото е
бил затруднен, но и самото предвижване до него не е било безопасно с оглед
струпаните материали и отпадъци. Що се касае до доводите, че инспекторите не са
извършвали измервания с оглед посочените отстояния в разпоредбата на чл.1120 от
Наредбата, то от показанията им (а и приложения снимков материал по делото)
действително се установява, че то е в пъти по-малко от нормативно заложеното.
Съдът
намира и, че размерът на санкцията е правилно определен малко над минимума. Не
е налице маловажен случай. В чл. 415в, ал. 1 от КТ е уредена отговорността за
маловажни нарушения. Съгласно него за нарушение, което е отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на
същия член не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал.
1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Видно е в случая, че нарушението не е
отстранено след установяването. Действително управителят е издал заповед, но тя
не е произвела необходимото действие, след като при втората проверка отново достъпът
до таблото е бил затруднен, т.е. налице е само действие проформа за спазване на
предписанието, но не и реалното му изпълнение.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд Пазарджик
ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна -
без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в
размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в
открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето
само на писмено становище.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 621/08.10.2021 г., постановено по АНД № 1293/2021 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
„Фаи-БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и управление гр. Пазарджик, ул. „Райко
Алексиев“ № 14а, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик,
сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)