Р Е Ш Е Н
И Е
№
.................
гр. Варна, ………………...2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6-ти въззивен
състав, в публично заседание, проведено на двадесет и трети февруари две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
НАНКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
АСЕН ПОПОВ
при
участие на секретаря Р.П. и прокурора Николета Арнаудова, като разгледа
докладваното от съдия Ж.Шопова ВНОХД № 1596 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 21.09.2016 г. по НОХД № 130/2015 г. на Варненски районен съд -
Наказателно отделение (НО), 37 състав, са били признати за виновни двама
подсъдими,както следва:
-подсъдимият К.М.Б., ЕГН:**********
е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 325, ал. 1,вр.чл.20,ал.2
от НК поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1, с налагане на административно
наказание "глоба", в размер на 1 000 (хиляда) лева
-подс.Б. е признат за виновен и в извършване на
престъпление по чл.343 б,ал.1,вр.чл.54 от НК му е наложено
наказание-лишаване от свобода за срок от четири месеца,изпълнението на
което на основание чл.66,ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в
сила. На основание чл.381,ал.5,т.4 от НПК,вр.чл.67,ал.2
от НК възпитателната работа да се възложи на
районния инспектор по местоживеене на подсъдимия. И на основание чл.343
Г от НК лишава подс.Б. от право да управлява МПС за
срок от шест месеца,считано от влизане на присъдата в сила.
-подс.Х.Е.В.,
ЕГН:********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК,поради което и на основание чл.78
А,ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание –ГЛОБА
в размер на 1 000/хиляда/лева
Срещу присъдата в срок е постъпил протест от прокурор при ВРП, в който се сочи,че
постановената присъда по отношение на подс.К.Б.
относно извършеното деяние по чл.325,ал.1,вр.чл.20,ал.2
от НК е неправилна.Съобразно нормата на чл.78 А ,ал.7 от НК в случая
са извършени множество престъпления от подс.Б.-две и разпоредбата на чл.78 А ,ал.1 от НК е
неприложима.Поради което и моли присъдата да се измени,като за деянието по
чл.325,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК му се наложи
наказание „Пробация“ за срок от шест месеца.
Срещу
присъдата, в законно установения срок, е постъпила въззивна жалба от редовно
упълномощения защитник на подс. К.Б. - адвокат М.Д.-ВАК,
с която се обжалва присъдата на първоинстанционния съд изцяло, като неправилна
и незаконосъобразна. Във въззивната жалба се посочва, че в мотивите на ВРС са
били възприети изцяло доказателствата
посочени в обв.акт,като възраженията на защитата не
са били обсъдени в цялост.Защитата обръща внимание на мотивите,че от тях не
може да се приемат действията на двамата подсъдими като явно неуважение към обществото,от това че са изчаквали пристигането на полицаи със ясно
самосъзнание,че лицата в автомобила може да са употребявали или притежавали
забранени от закона вещества.Относно
наложеното наказание,счита че незаконосъобразно е определил административно
наказание "глоба", по реда на чл. 78а, ал.1 от НК,
досежно инкриминираното деяние по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като не би могло да се
групира с някое от другите наложени наказания,което дори влошава неговото
положение.Предвид горното и моли да се отмени първоинстанционната присъда и
подзащитния му да бъде оправдан по двете деяния-по чл.325,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК и по чл.343Б ,ал.1 от НК.
С
въззивна жалба от адв.Ю.Г.-защитник на подс.Х.В. се
моли присъдата на ВРС да се отмени
изцяло.Същият сочи,че деянието не е било осъществено от субективна страна и
това се извежда от посочените
изрази в обв.акт
от които не се обосновава извършването на хулигански действия. От самите изрази
споменати в обв.акт не може да се приеме от кого конкретно са били
изказани, а оттам и да се обоснове съучастие с подс.Б..
С
двете жалби и подадени протест не се правят искания за събиране на
доказателства.Въззивният съд,
по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетели или
вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
Прокурорът при Варненска Окръжна
прокуратура изцяло поддържа протеста,като счита че наложеното наказание на подс.Б. за деянието по чл.325,ал.1,вр.чл.20,ал.2
от НК,заменено с административно наказание по чл.78 а,ал.1 от НК с глоба е неправилно и следва да се замени с пробационни мерки. А подадените жалби от двамата подсъдими намира
за неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна.
В съдебното заседание пред
въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия Б.- адв. М.Д. ВАК, поддържа
жалбата по съображенията, изложени в нея. Моли съда да отмени постановената присъда, като счита същата за
немотивирана , а основания за
приложението на чл.78 А от НК за извършено деяние в пияно състояние не са били налице и съдът не е могъл да
приложи изобщо тази норма. Алтернативно
моли съдът ,да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда
предвид това,че е немотивирана.
Адв.Ю.Г.-защитник на подс.Х.В. поддържа изцяло подадената жалба и счита че
са налице противоречия между присъдата и
мотивите на ВРС,поради което и двамата подсъдими следва да бъдат
оправдани изцяло.Защита пледира ,че деянието по чл.325 ал.1,вр.чл.20,ал.2
от НК не е било осъществено поради липса на субективен умисъл у подс.В..
Подсъдимият Б. - редовно призован за съдебното
заседание, се явява и в последното си
дума моли присъдата да бъде отменена,т.к. няма вина.А подс.В.
редовно призован не се явява,поради което и не се възползва от възможността да
изкаже становище в последната си дума.
Варненски
Окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от
страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че
същият страда от съществен процесуален порок, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, който не може да
бъде отстранен от въззивната инстанция, но е отстраним при ново разглеждане на
делото.
Този
порок се състои в допуснато в хода на съдебното производство по делото
нарушение при постановяване на присъдата на специфичното изискване на особените правила на глава Осма,раздел
IV - чл. 78 А, ал. 1-ал.7 от НК,
досежно освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на
административно наказание. Констатирането му обуславя отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото на ВРС, за ново разглеждане,
поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
съдебното производство.
Доколкото
въззивният съд намира, че е допуснато неотстранимо на въззивната инстанция
процесуално нарушение от категория на съществените, обуславящо отмяна на
постановената първоинстанционна присъда и връщане на делото на ВРС на това
основание, то в настоящото решение е безпредметно излагане на фактическа
обстановка и обсъждане на въпросите по съществото на делото.
Варненският
Районен съд се е произнесъл с осъдителен акт спрямо двама подсъдими :
-по
отношение на К.Б.,същият е бил признат за виновен в извършване на деяние по чл.325,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК,като
на основание чл.78 А,ал.1 от НК е бил освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание-ГЛОБА в размер на
1 000 /хиляда/лева.Признат е и за
виновен в извършване на деяние по чл.343 Б,ал.1,вр.чл.54,ал.1
от НК като му е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от четири
месеца,изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. На
основание чл.343 Г от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца
-подс.Х.В. е бил признат за виновен за извършено деяние по
чл.325,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК и е бил освободен от
наказателна отговорност,като му е наложено административно наказание-глоба в
размер на 1 000/хиляда/лева.
При
това положение и съобразно правомощията на въззивния съд, визирани в чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.
чл. 334, т. 1 от НПК, същият следва да отмени
присъдата изцяло и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, без да разглежда жалбата по същество, доколкото в случая
е налице съществено нарушение на процесуалните правила. В мотивите си първоинстанционния съд не е
разграничил кой от подсъдимите каква конкретна
дейност е извършил относно
деянието по чл.325,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК в съучастие. В обв.акт
и за двамата се посочват няколко
изречения,като отправяне на заплахи от двамата подсъдими спрямо Б. Т., С.
Ч., С. К. и К. Ч..Но в мотивите те
не се конкретизират от кого са
били изречени конкретно, а напротив на
л.190 в мотивите от НОХД е
посочено:“Двамата подсъдими започнали да
удрят с юмруци по вратите и
стъклата на автомобила на свид.Т. ,както и да
викат“Ти знаеш ли ако бях с униформата,
вече да съм те изкарал през прозореца….“Което не води до субективен умисъл за
извършване на деяние по чл.325,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК, а напротив навсякъде ВРС е приел
показанията на свидетелките Б. Т., С. Ч.
и С. К. за непротиворечиви и взаимно
допълващи се.На практика в мотивите на
ВРС се преповтаря фактическата обстановка установена и описана в обв.акт без подробен анализ на установени в хода на
съдебното следствие доказателства. Защитата е направила съществени възражения
по отношение така установената
фактическа обстановка и състава на престъпленията в които са били обвинени двамата подсъдими.
Но липсват мотиви от страна на
първоинстанционния съд по така направените възражения,което е довело до
ограничаване правото на защита на двамата подсъдими.
Въззивният
състав намира за необходимо да посочи, с оглед пълнотата на служебната проверка
на обжалвания съдебен акт, че в настоящия случай първоинстанционният съд
неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 78, ал. 7, вр. ал. 1 от НК, досежно престъпното деяние по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс.Б..
Незаконосъобразното прилагане на посочената материално - правна разпоредба е
обусловена от наличието на отрицателната процесуална предпоставка за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, визирана в нормата на чл. 78а, ал. 7 от НК. Срещу подс.
Б. са били повдигнати с внесения
обвинителен акт на ВРП обвинения за две престъпления, извършени в идеална
съвкупност, а именно по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20.ал.2 от НК и по чл. 343 Б, ал. 1 от НК.Този фактически състав
покрива посочения в чл. 78а, ал. 7, пр. 3 и пр.4 от НК
обективен критерий: „деецът е бил в пияно състояние“ и "множество престъпления", съобразно
и изрично указаното в ТР № 2/2010 г. на ОСНК на ВКС, дерогиращ
възможността за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК. Следва да се отбележи, че
дори при незаконосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 78а, ал. 7, вр. ал. 1 от НК, е допуснато съществено процесуално
нарушение. Това нарушение се изразява в наложеното на подсъдимия наказание
"глоба", при изрично закрепеното в нормата на чл. 78, ал. 7 от НК.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Варненският Окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
присъда от 21.09.2016 г. по НОХД №
130/2015 г. на Варненски Районен съд - НО, 37- състав.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС - НО.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.