№ 131
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000502820 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Пролетка Асенова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и образувано по въззивна жалба на
ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД чрез адв. Г. Х. срещу решение 4354 на СГС от
04.08.2023 г. по гр.д. 13337/2021 г., I ГО, 7 състав в частта, в която дружеството е осъдено да
заплати на Р. И. Р. на основание чл. 432, ал. КЗ вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 24.11.2020 г. в размер на 15 000 лева със законната лихва
от 09.03.2011 г., както обезщетение за имуществени вреди в размер на 105 лева със
законната лихва от 04.11.2021 г.
В жалбата е посочено, че решението се обжалва изцяло, но съдът приема, че решението
не се обжалва в отхвърлителната част от 15 000 до 26 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
В жалбата се съдържа искане за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на
присъденото обезщетение.
Постъпил е отговор от ищцата чрез адв. Г. Й., в който се поддържа неоснователност на
жалбата.
Не са направени доказателствени искания от страните и въззивната инстанция не е
събирала нови доказателства. Съдът е констатирал, че постъпили извън о.с.з. по делото пред
СГС документи не са приети като доказателства по делото, като за всички тях са налице
разпореждания да се докладват в съответното о.с.з. Същите са били допустими за събиране
от първата инстанция и са относими към предмета на доказване, налице е и оплакване във
въззивната жалба, че не са били обсъдени, поради което като доказателства са приети
намиращи се на листи от 139 до 147 от преписката пред СГС писмо от НЗОК от 06.12.2022 г.
с приложени справки за отчетени прегледи, за извършени медико-диагностични дейности и
за отчетени хоспитализации, служебна бележка от МВР, намираща се на листи от 154 до
157, отговор от д-р С. К. от 09.01.2023 г. и амбулаторен лист от 27.12.2010 г. на л. 160 и 161,
1
уведомление от НЗОК от 23.02.2023 г. на л. 180 и 181.
В съдебно заседание страните поддържат позициите си и молят за присъждане на
разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. „Лексус“ Д. А.
Т.. Страните не спорят, че на 24.11.2020 г. около 11 часа в гр. Нови Искър, е настъпило
ПТП, между л.а. марка „Лексус” , модел „РХ300” , с peг. № ********, управляван от Д. Т., и
л.а. марка “Фолксваген”, модел “Голф”, с peг. № ********, управляван от ищцата Р. Р., при
което водачът на л.а. „Лексус” не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а.
“Фолксваген“ и се е ударил в него срещу пътен знак “Б-3“.
По повод обжалването на решението в частта относно приетото противоправно и
виновно поведение на застрахования водач въззивният съд приема, че не са нарушени
императивни материално-правни норми с приетото от СГС, че е налице противоправно
поведение на водача на л.а. „Лексус“, който е навлязъл на път с предимство, без да пропусне
движещия се по път с предимство автомобил на ищцата. Презумпцията за вина не е оборена.
Неоснователен е въззивният довод, че изключителна вина за инцидента има ищцата, тъй
като е имала обективна възможност да го предотврати с навременно предприемане на
спасителна маневра. Вярно е, че в частта относно механизма, описан в протокола за ПТП,
същият няма характеристика на официален удостоверителен документ. Протоколът обаче е
подписан от двамата участници в инцидента непосредствено след осъществяването му.
Показанията си пред съда свидетелят – застрахован водач е дал в с.з. от 15.11.2022 г., т.е.
две години по-късно. Житейски логично е непосредствените впечатления на водача да са по-
достоверни в сравнение с показанията му в с.з. Ето защо СГС не е нарушил процесуалните
правила, като не е избрал варианта на допълнителна АТЕ на доц. А. А., почиващ на
показанията на Д. Т., които съдът не е кредитирал, доколкото са изолирани и не се
подкрепят от останалите събрани в хода на съдебното дирене доказателства. На следващо
място, независимо че в този вариант изводът на вещото лице е, че водачът на л.а. Голф е
имал техническа възможност да спре и е могъл да предотврати удара и ПТП, този извод не
отменя извода по основното повторно заключение, изготвено от доц. А., че причината за
настъпване на ПТО е в субективните действия на водача на л.а. „Лексус“, който е предприел
ляв завой при наличие на приближащава го отляво в опасна близост и имащ предимство л.а.
„Фолскваген голф“, без да го изчака и пропусне. Този извод потвърждава извода на д-р М.,
изготвила първата АТЕ, оспорена от ответника по иска. Доц. А. подчертава и в двете свои
заключения, че посочената причина за удара – действията на водача на л.а. „Лексус“, е
независимо от приемането на механизма според протокола за ПТП или механизма според
свидетелските показания на г-н Т.. Тази причина има свой юридически израз в
нарушаването на чл.50, ал.1 от ЗДвП -"на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.“ Противоправността на деянието всъщност имплицитно се признава в жалбата
с твърдението, че опасната ситуация е създадена от водача на ‚Лексус“, който е отнел
предимството на движещия се по главния път водач. Дали ударът е бил предотвратим за
пострадалия водач категорично не се отразява на противоправността в поведението на
застрахования водач. Неоснователно е твърдението в жалбата, че ответникът е доказал
изключителна вина на ищцата за настъпване на инцидента. След като, дори и според
показанията на застрахования водач, чрез които жалбоподателят се опитва да обоснове
извода си за неоснователност на иска, ищцата е била поставена в опасна ситуация поради
нарушеното от Т. правило за движение по пътищата, няма как да се приеме, че липсва
противоправност и вина.
2
Възраженията от отговора на исковата молба, че Р. Р. не е спряла на пешеходна пътека,
за да пропусне пешеходец, поради което е станала причина за инцидента, не са доказани и
не се поддържат пред настоящата инстанция.
Пред въззивния съд е спорно налице ли е причинна връзка между пътния инцидент и
обезщетените от СГС травми. Спорно е също така какво е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди и допринесла ли е ищцата за настъпване на вредите и в какъв обем.
По причинната връзка между инцидента и травмите и по справедливия размер на
обезщетението съдът намира следното.
Според заключението на СМЕ на вещото лице д-р Т. Д., ортопед-травматолог,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно, в
резултат на пътния инцидент са получени следните травматични увреждания: контузия на
меките тъкани на главата; контузия на меките тъкани на гърба; навяхване на шийния отдел
на гръбначния стълб с разместване /дорзолистеза / на пети шиен прешлен. Проведено е
домашно консервативно лечение, като шията е обездвижена с шийна яка за 45 дни. При този
механизъм на ПТП биха могли да се получат точно тези травми. Р. Р. е претърпяла болки с
голям интензитет 10-15 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, след което
интензитетът на болките е намалявал постепенно за около 3-4 месеца. С оглед характера,
степента и местоположението на травматичните увреди на ищцата и липсата на медицинска
документация за настъпили усложнения в здравословното й състояние по време на
възстановителния период, ищцата е търпяла болки, страдания и неудобства за около 2-4
месеца. Установената дорзолистеза на пети шиен прешлен е трайно състояние и може да
бъде коригирана само оперативен път. В проведеното о.с.з. на 15.11.2022 г. вещото лице
пояснява, че рентгеновото изследване е направено в деня, в който пострадалата се е явила за
преглед. Това означава дегенеративни, прогресивни изменения в шийния отдел на
гръбначния стълб в частта между 4, 5 и 6 шиен прешлен. Допълва, че патологична кифоза
означава изкривяване в ненормално състояние. Листеза представлява разместване на
прешлените. При получената от ищцата травма е проведено лечение, като е поставена
твърда шийна яка, което според ортопеда е достатъчно за тази увреда. Пояснява, че лекарите
са предложили хоспитализиране, но ищцата е отказала. При дорзолистеза може да има
оплаквания, като лечението винаги се определя от оплакванията на пострадалия -
болкоуспокояващи, противовъзпалителни, обездвижване, физиотерапия и балнеолечение.
Сходни изводи вещото лице е обосновало и като участник в КСМАТЕ.
Разпитаната като свидетел в с.з. от 15.11.2022 г. майка на ищцата В. Й. И. си спомня за
инцидент с дъщеря й на 24.11.2020 г. Свидетелката била в болница и чакала дъщеря й да я
прибере. От внучката си разбрала за катастрофата – дъщеря й така и не стигнала до
болницата, в която била свидетелката. След произшествието дъщеря й била в много тежко
състояние психически и физически, оплаквала се от главоболие, ръцете й изтръпвали. На
следващия ден болките били много силни и дъщеря й отишла на преглед в „Окръжна
болница“, но отказала да бъде хоспитализирана. Свид. И. посочва, че е здравен работник и
тя лично включвала няколко дни системи на дъщеря си. Р. приемала медикаменти против
повръщане, болкоуспокояващи. Шийна яка носила над 2 месеца. Свидетелката сочи, че
вратът на Р. продължава да я боли, продължава да има и изтръпване на ръцете. Преди
инцидента дъщеря й не е имала оплаквания. Инцидентът й се отразил върху психиката.
Ищцата много се била притеснила за детето си. Страхувала се да шофира. Към момента на
инцидента не работела, а после тръгнала на работа с шийната яка. Показанията следва да се
кредитират, тъй като са плод на лични впечатления и последователни, подкрепят се от
медицинската документация и заключението на вещото лице.
Неоснователни са оплакванията, че получените увреждания в резултат на ПТП са
останали неустановени, тъй като Р. Р. е имала стара травма на прешлените. В амбулаторен
лист на л. 161 е описан преглед при невролог на 27.12.2010 г. с диагноза увреждания на
междупрешленните дискове в други отдели код по МКБ М51. Обективното състояние е:
хипестезия в крайниците, атаксия, брадикинеза, по-живи СНР – двустранно еднакви.
Ограничен обем на движенията, атактична походка. При преглед на международния
3
класификатор на болестите се установява, че от М00 до М99 са систематизирани болести на
костно-мускулната система и съединителната тъкан, в М 50-54 са други дорзопатии, като в
позициите от М50.0 до М50.9 са увреждания на междупрешеленните дискове в шийния
отдел, а в М51 са увреждания на междупрешленните дискове в други отдели.
От справките за отчетени прегледи, извършени медико-диагностични дейности и за
отчетени хоспитализации на л. 140-147 се установява, че амбулаторният лист от 27.12.2010
г. е отразен в справката за отчетени прегледи. В същата справка е отразена и консултация
при ОПЛ на 09.12.2015 г. с код по МКБ на диагнозата М51.1 увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначия стълб с
радикулопатия. Вярно е твърдението във въззивната жалба, че ищцата е имала здравословни
проблеми с гръбначния стълб още преди пътния инцидент през 2020 г., но те се отнасят до
прешлени, които не са в шийния отдел. Заключението на ортопеда-травматолог в
медицинската и в комплексната автотехничеса-медицинска експертиза е категорично, че
уврежданията контузия на меките тъкани на главата; контузия на меките тъкани на гърба;
навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб с разместване /дорзолистеза / на пети шиен
прешлен са във връзка с пътния инцидент. Показанията на свидетелката за носената шийна
яка, за болката във врата и изтръпването на ръцете потвърждават извода за наличие на
причинна връзка.
При съобразяване на тези увреждания, както и продължаващите и към момента на
разпита болки във врата и изтръпване на ръцете и при констатацията на вещото лице, че
установената дорзолистеза на пети шиен прешлен е трайно състояние, въззивният съд
намира, че 15 000 лева не е завишено обезщетение, а отговаря адекватно на случая. От
значение е, че инцидентът е през ноември 2020 г., когато средната работна заплата за
страната e 1 437 лв. (данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 г.) и това е показател
за обществено-икономическото състояние. Ищцата е била на 38 години към момента на
травмата и тепърва ще понася дегенеративни изменения в шийния отдел. При определяне на
обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи.
Неоснователни са доводите за завишен размер на обезщетението: възстановителният период
е бил два-четири месеца, през това време е търпяла болки и неудобства, носила е шийна яка
за два месеца. Не следва да се определя по-ниско обезщетението на пострадалата, защото не
е ползвала отпуск за временна неработоспособност.
По повод възражението за принос поради непредприета спасителна маневра наред с
изложеното във връзка с противоправността и вината следва да се съобрази и следното.
Възражението в отговора на исковата молба е заявено като твърдение, че ищцата се е
движила с превишена и несъобразена с конкретните условия скорост, поради което не е
имала възможност да реагира своевременно. По делото няма доказателства за превишена
скорост – ищцата се е движила с 30 км/ч, колкото е била позволената скорост според
протокола за ПТП и заключението на АТЕ и повторната АТЕ. Дали скоростта е била
съобразена с пътните условия от техническа гледна точка не е изследвано специално по
делото, за което тежестта е на ответника по иска, но след като преди кръстовището по пътя,
по който се е движила ищцата, е бил налице знак В26 - „забранено е движение със скорост,
по-висока от означената - 30 км/ч“, следва да се приеме, че при сухо време и добра видимост
скоростта е била съобразена. Възражението на ответника, че чрез несъобразената си скорост
ищцата е допринесла за инцидента, не е доказано.
По повод възражението за принос поради непоставен колан следва да се съобрази
заключението на комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза с вещи
лица д-р Д. и инж. М., неоспорена от страните, чието заключение съдът възприема като
обективно и пълно. Вещите лица приемат, че с оглед характера, степента, вида и
местоположението на травматичните увреди на ищцата, мястото на което е била по време на
удара, механизма на процесното ПТП и скоростта на движение на двете МПС, при
реализирания удар главата на пострадалата е контактувала с подглавника на съответната
седалка. Аавтомобилът е фабрично оборудван с диагонално[1]поясни (триточкови)
предпазни колани. В конкретния случай поставен предпазен колан не би предотвратил или
4
значително ограничил настъпването на констатираните травматични увреждания.
По тези съображения, определеното обезщетение от 15 000 (петнадесет хиляди) лева не
следва да бъде намалявано поради принос на пострадалата. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед оставяне на въззивната жалба без уважение на процесуалния представител на
ответника по жалбата се дължи адвокатски хонорар в размер на 1750 (хиляда седемстотин и
петдесет) лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4354 на СГС от 04.08.2023 г. по гр.д. 13337/2021 г., I
ГО, 7 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Й. от Адвокатска
колегия София, гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.еви“ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер 1750 (хиляда седемстотин и петдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5