РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Търговище, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20253500500122 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 561 от 05.12. 2024 г., по гр.д. № 1359/ 2021 г. на РС –
Търговище, е разпределено реалното ползване между съсобствениците на
поземлен имот с идентификатор 73626.506.531 с административен адрес в гр.
Търговище, ул. „Дамян Г.“ № 2, по КККР на гр. Търговище, съобразно проект
№ 3, вариант № 3.1 от писменото заключение по допълнителна техническа
експертиза вх.рег.№ 8971/ 17.10.2023 г., изготвено от вещото лице инж. Д. И.
Д., ведно с приложена скица (лист 282-285) в том 2 по делото, както следва:
1.На М. Х. К., ЕГН ********** и А. Г. Г., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес в гр. *********, ул. „**********.“ № ****, се предоставя за
реално ползване площ от общо 182,87 кв.м., която включва: жилище на
ищците, вкл. стълбище с идентиф. 73626.506.531.1.2 – 69,39 кв.м, земя под
ветеринарна амбулатория с преустроена площ 28,54 кв.м, навес зад
ветеринарна амбулатория - 7,36 кв.м, незастроено дворно място в
североизточната част на имота – 26,45 кв.м, 2/3 ид. части от съществуващ
1
тротоар от север на жил. сграда – 14,10 кв.м, незастроено дворно място в
югозападната част на имота – 37,03 кв.м., като площта за (реално ползване от
ищците е оцветена в жълто на скица на лист 285 по делото):
2. На В. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *********, бул.
„*********“ № ****; М. В. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
*********, бул. „*********“ № **** и М. Д. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. *********, ул. „*********“ № ****, се предоставя за реално
ползване площ от общо 125,13 кв.м., която включва: жилище на ответниците,
вкл. стълбище с ид.73626.506.531.1.1 – 72.60 кв.м.; пристройка – покрит вход
от запад – 3.72 кв.м.; гараж с идентификатор 73626.506.531.2 – 26.90 кв.м.;
преградна стена с външна чешма от юг – 0.60 кв.м.; земя под Ветеринарна
амбулатория с преустроена площ – 14,26 кв.м.; 1/3 ид. част от съществуващ
тротоар от север на жил. сграда – 7.05 кв.м., като площта за реално ползване
от ответниците е оцветена в синьо на скица (на лист 285 по делото), като
общият съществуващ тротоар от север на жил. сграда е оцветен в червено.
Осъжда В. Л. И., М. В. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *********,
бул. „*********“ № **** и М. Д. П., да заплащат солидарно на М. Х. К., и А.
Г. Г., сумата в размер на 24,71 лв. месечно, представляваща парично
обезщетение, равняващо се на гражданските плодове за частта от 22,46 кв.м.
от имота, която те двамата не могат да ползват съразмерно на дела си, ведно
със законната лихва, на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС и във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС,
считано от влизане на решението в сила. Присъдени са в полза на ищците 525
лв., разноски.
НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от решението е приложената скица на лист 285 по
делото.
Срещу това решение е постъпила жалба от ищците, чрез пълномощника
им адвокат Ф.. Той обжалва решението в частта, относно избрания вариант за
разпределение на ползването на имота, според който за предоставената в
повече площ на ответниците, те трябва да заплащат сума от 24,71 лв. месечно.
Считат, че следва да се избере друг вариант, при който на ответниците да се
предостави по-голяма площ, защото това щяло да бъда по-удобно за
жалбоподателите, за което да им плащат обезщетение от 700 лв месечно.
Излагат се подробни съображения, защо това се явява по-удобният и по
целесъобразен вариант за ползване с оглед съществуващите сгради и тяхната
2
собственост.
Представят се скици на съществуваща сграда и съседен поземлен имот,
отговор на искова молба, нотариални актове от 2000 и 2004 г. Иска се
назначаване на експертиза, която да даде ново заключение във връзка със
стойността на обезщетението, което се дължи при ползването на по-голяма
площ от дължимата. Ако не се допуснели тези доказателства, да се дадяло
възможност за събирането на гласни доказателства. Извън срока за обжалване
е постъпила писмена молба, в която се взема становище по подадения отговор
от ответника В. И.. В съд.зас. жалбата се поддържа.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника В. И.. В същия
той цитира съдебна практика и изразява становище, че на разпределение
подлежи само тази част от дворното място, която е свободна и не е заета със
законно построени сгради. Посочва, че към момента била съборена
изградената в едната част чешма в дворното място. Не се противопоставя да се
назначи допълнителна техническа експертиза, като се извърши разпределение
според притежаваните от страните идеални части от имота. В този смисъл
моли за решение. В съд.зас. се яви В. И., който поддържа отговора.
От останалите ответници не се постъпили отговори и становища.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно, но при разглеждане на делото е допуснато
съществено процесуално нарушение, което води до обезсилване и връщане на
районния съд за ново разглеждане.
С исковата молба е предявен иск от М. К. и Ал. Г., против В. И., за
разпределение на ползването на ПИ с идентификатор 73626.506.531, в който
те притежават жилище. В последствие, предвид на това че ответникът е
притежавал имота в СИО, но съпругата му е починала, са били конституирани
и техните низходящи – М. Л. и Д. П.. Направено е искане от ответника да се
конституира по делото и трето лице, което е закупило приземната част на
имота.
Освен това е установено, че още едно лице е предявило претенции към
съответна част от имота – И. Х. И., като ищците са водили дело срещу него –
отрицателен установителен иск, че не е съсобственик в имота. Същият е бил
конституиран по делото, но с определение № 424/2022 г. производството
спрямо него е било прекратено, след като е било признато за установено, че не
3
е съсобственик в поземления имот. Не се оспорва от страните, че притежава
сградата, построена върху тази част от имота, за която е претендирал
собственост. Закупена е през 2004 г. с нот. акт № 135 на 17.08., на нотариус К.
Г. от гр. *********. Имотът е бил преустроен в магазин, а в последствие е
ползван за ветеринарен кабинет.
Отделно от това, самите ищци са представили нот. акт № 135 от 23.12.
2020 г. на нотариус Г. Г. от гр. *********, от който е видно, че в жилищната
сграда собственост притежава още едно лице – Е. Ш. Р. Тя е закупила
самостоятелен обект – жилище с площ от 37,55 кв.м. в сутерена на сградата,
имот с ид.№ 73626.5-6.531.1.3. Посочено е, че имотът има самостоятелен вход
в северната част на жилищната сграда.
В съдебно заседание на 01.03. 2023 г. обаче, пълномощникът на ищците
е развил доводи, че лицата, които не притежават собственост върху
поземления имот, не следва да бъдат конституирани по делото, в което се
разпределя ползването на имота. Тази теза е възприета от съда и лицата не са
участвали в производството.
Въззивният съд счита, че това становище не е правилно.
Когато в даден поземлен имот има етажна собственост – както е в случая
и други сгради, които са собственост на лица, непритежаващи идеални части в
този имот, същите следва да участват в производството по разпределение на
ползването на земята и са задължителни необходими другари. Това е така,
защото решението пряко се отразява на техните права да ползват собствените
си имоти и следва да бъдат съобразени и техните интереси. Това е така
предвид нормата на чл. 64 от ЗС, защото собственикът на постройката може
да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за ползването на неговата
собственост.
Т.е. във всички случаи интересите на собствениците на отделни сгради
следва да бъдат отчетени при разпределението на правото на ползване, като се
отредят площи за общо ползване, които най-малкото осигуряват достъп до
собствените им имоти – жилища или стопански, промишлени и други сгради.
В този смисъл е и съдебната практика на ВКС: Р № 210/05.11.2015 г. на
първо ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което има цитирана и още
практика в същия смисъл.
4
С оглед на това и постановките на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 6,
решението следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане
на същия състав на съда, като започне от конституирането на всички лица,
притежаващи самостоятелни обекти в процесния имот.
Отделно от това, съдът следва да изясни подробно статута на всички
сгради и да прецени каква част от дворното място подлежи на разпределение,
като се съобрази с действащата по този въпрос съдебна практика, цитирана и в
отговора на въззивната жалба. Не на последно място съдът следва да се
съобрази с предмета на делото, който е разпределяне правото на ползване на
поземления имот, а не и на части от сградата. В петитума на исковата молба не
е поставян въпросът за жилищата и общите части на самата сграда – стълбища
входове и други. Те освен това, като общи части не подлежат на разпределяне.
По разноските. Такива не следва да се присъждат на този етап. С оглед
естеството на производството – съдебна администрация, то районният съд
следва да съобрази това при постановяване на новото си решение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 561 от 05.12. 2024 г., по гр.д. № 1359/ 2021 г.
на РС – Търговище, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на същия състав на съда за ново разглеждане, като
следва да бъдат конституирани в процеса всички лица, притежаващи
самостоятелни обекти в поземления имот.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5