Решение по дело №68/2022 на Административен съд - Видин

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В.В.М., срещу Заповед № 368з-416/04.03.2022 г. на Директора на ОДМВР-Видин, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение" за срок от четири месеца на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1, т.6, предл.4 от ЗМВР.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при издаването й са били допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото му на защита. Посочва, че в хода на проверката не се е установило извършено нарушение на служебната дисциплина, както и че в заповедта липсва конкретизация на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, въз основа на които е установено. Поддържа, че неправилно е извършена квалификацията на нарушението, както и че наложеното наказание по вид и размер не съответства на извършеното нарушение.

Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата, като неоснователна. Излагат се подробни съображения, че е налице неизпълнение на Заповед № 8121з-877 от 06.07.2021г., както и че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения. Претендира разноски и прекомерност.

Иска се от Съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.

Административен съд - Видин, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Дисциплинарната проверка е образувана по повод писмо № 7855р- 6314/08.11.2021 г. от дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС), за това, че при преглед на видеофайлове относно изпълнение на Организационно-технологичните правила за работа с АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“ се констатира, как полицейски служител седящ на предна дясна седалка е наряд със служебен автомобил с Рег.№ СВ9954КА на 10.09.21г. във времевия интервал от 04.11 ч. до 04.30ч и от 05.13ч. до 05.26ч. на 10.09.202. г. ограничава видимостта в купето на патрулния автомобил, като поставя светлоотразителната си жилетка на сенника на предна дясна седалка в близост до камера №2. За времето от 04.31ч. до 05.13ч. жилетката е отстранена, като се забелязва, че служителя е във видимо отпуснато състояние със затворени очи. В хода на извършени преглед за времето от 05.55ч. до 07.19ч. на 10.09.2021г. е установено, че горепосочени, служител отново закача служебната си жилетка (на дръжката намираща се над предната дясна седалка), като за посоченото време служителя е в отпуснато състояние, т.е състояние, което, не позволява да възприема средата и да наблюдава обслужвания участък.

От извършената проверка, комисията назначена със заповед № 368з- 1920/11.11.2021 г. по описа на ОДМВР-Видин установява следната фактическа обстановка:

От визуалния преглед на файлове е видно, че от 04.11 ч до 04.31 ч. за период 20 минути, след това от 05.13 ч. до 05.19 ч., служителя отново закачва жилетката на сенника на автомобила и закрива лицето си.

Наличен е клип, на който се визуализират действията на служителите за времето от 05.19 ч. до 06.34ч., от който се вижда, че в 05.27 ч. служителят откачва жилетката, също така се вижда, че служителят е в отпуснато състояние. Вижда се също, че младши инспектор М. в 05.54 ч. закачва жилетката странично на дръжката на дясната врата на автомобила, като до края на клипа жилетката закрива частично главата на служителя.

На последния клип, който е с продължителност от 06.34 ч. до 07.19 ч. се вижда, че жилетката е закачена на дръжката на дясната врата, също така не се вижда служителя седящ от дясно, от което би могло да се предположи, че не възприема средата и наблюдава обслужвания участък.

Видно от приложената ежедневна форма на отчет от 09.09.2021 г., смяна 20.30 ч.- 08.30 ч със служебно МПС, рег. № СВ9954КА, назначените в наряд служители младши инспектор Ивайло Генадиев и младши инспектор В.М. са съставили общо 5 бр. АУАН и 2 бр. изготвени документи от наряда, спазвайки точките за контрол съгласно план- разстановка, рег. № 953р- 5021/03.09.2021 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Видин.

В изпълнение на Заповед №368з-1920/11.11.22 год.,с която е назначена комисия, за да извърши проверка на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР е изготвена Справка рег. № 953р-173/11.01.2022 г. от комисията, с която е направена констатация за извършено дисциплинарно нарушение, посочен е извършителят му и е направено предложение за налагане на наказание.

На служителят В.М. е връчена покана, с рег. № 368р- 353/19.01.2022г за запознаване с обобщена справка, рег. № 953р- 173/11.01.2022г. по описа на сектор „Пътна полиция“- ОДМВР- Видин, и материалите по дисциплинарната проверка и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения в 24-часов срок от запознаването, лично, срещу подпис на 19.01.2022 г., както и самото запознаване с горецитираната справка и всички материали, събрани в хода на проверката, което обстоятелство е отбелязал собственоръчно на 19.01.2022 г. Представен е протокол, рег. № 368р- 68/05.01.2022 г. по описа на ОДМВР- Видин, за отказ на държавния служител да получи покана, да даде писмени обяснения и се запознае с материалите по проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР.

На 04.03.2022 г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № 368з-416/04.03.2022 г., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца.

В мотивите на същата е възпроизведена установената в хода на дисциплинарното производство фактическа обстановка. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че мл. инспектор М. с деянието си не е изпълнил служебните си задължения по смисъла на чл.194,ал.2,т.2 от ЗМВР, за което на основание чл.199, ал.1, т.6, предл.4 не е уплътнил работното си време и следва да му бъде наложено наказание „писмено предупреждение“, както и лошо е изпълнил заповед №8121з-731/15.07.2020 год., Раздел II, т.10 /не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила/, което представлява дисциплинарно нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, за което на основание чл.199, ал.1, т.3 следва да му бъде наложено наказание писмено предупреждение.

По делото е разпитан св.Ивайло Генадиев, който сочи, че той е управлявал автомобила по време на наряда. След направена забележка от страна на ръководството на ПП Видин, да не поставят жилетките си на сенника на колата, те ги закачвали на горната дръжка на вратата. Твърди, че така закачана жилетката не закрива камерата.

Съдът намира за установено от правна страна следното:

Видно от приложената по делото кадрова справка /л. 55/, към датата на издаване на оспорената заповед М. е заемал длъжността младши автоконтрольор, сектор ПП, отдел "Охранителна полиция" при ОД МВР - Видин. Оспорената заповед е издадена Директора на ОД на МВР Видин, поради което съдът приема, че заповедта е издадена от лице, заемащо ръководна длъжност по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, поради което същият е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР за служителите в ръководеното от него управление.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Спазени са сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е "открито" по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР на датата 14.01.2022 г., на която обобщената справка е постъпила при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно извършеното деяние и и самоличността на дееца. Оспорената заповед е издадена на 04.03.2022 г. и считано от датата на постъпване на обобщената справка до датата на издаване на оспорената заповед е изминал период, по-кратък от два месеца. Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. На жалбоподателят е била предоставена такава възможност след изготвяне на обобщената справка. Същият е поканен да се запознае с нея, да представи обяснения или да подаде възражение, но в указания срок такива не са били депозирани пред дисциплинарно наказващия орган.

Съдът обаче счита, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя и материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

В обстоятелствената част на процесната заповед е първото посочено нарушение е че жалбоподателят е не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от чл.80, ал.1 от Инструкция 8121з-749/20.10.2014 год. за реда и организацията на осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Наложено е наказание на основание чл.199,ал.1,т.6 за неуплътняване на работното време за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.2 от ЗМВР - предложение второ - „неизпълнение на служебните задължения“. По какъв начин от описаното в процесната заповед „ …изразяващо се в това, че в за периодите от 04.11 ч. до 04.31 ч, от 05.13 до 05.27 ч на 10.09.2021 г., закачвайки жилетката си на преден десен сенник на автомобила и от 05.55 ч. до 07.19 ч на същата дата, закачвайки жилетката си на дръжката на дясна врата на служебния автомобил, рег. № СВ9954КА не е осъществил наблюдение на пътното движение“ административнонаказващия орган е стигнал до извода, че през това време служителя не е изпълнявал служебните си задължения за съда остава неизяснено. Доказателства, както и доводи с какво жилетката на дръжката и дори на сенника е попречила на служителя да изпълнява задълженията си, не бяха ангажирани.

В обстоятелствената част на процесната заповед е посочено второто нарушение, а именно това, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на заповед №8121з-731/15.07.2020 год., Раздел II, т.10 /не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила/, което представлява дисциплинарно нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, за което на основание чл.199, ал.1, т.3 следва да му бъде наложено наказание писмено предупреждение.

Горната инструкция е издадена на основание чл. 33, т.9 от ЗМВР. несъобразяването с посочените разпоредби представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а не на чл. 199, ал. 1, т. 6, пр. 4 от ЗМВР, както неправилно е приел ответника. Между вида на извършеното нарушение и следващото се за него дисциплинарно наказание в ЗМВР е налице корелативна връзка. За нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на разпоредби от издадени въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, какъвто несъмнено е заповед №8121з-731/15.07.2020 год. с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със системите за видеозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“, предвиденото от чл. 200, ал. 1, т. 15 дисциплинарно наказание е "порицание". Като е квалифицирал неправилно допуснатото дисциплинарно нарушение, ответникът е наложил незаконосъобразно и неследващо се по вид дисциплинарно наказание, което води до материална незаконосъобразност на издадената заповед. Същата не е отстранима от настоящия съд, който не може да упражни правомощията на дисциплинарно наказващия орган. Освен това е налице нарушаване правото на защита на служителя, тъй като в обстоятелствената част на заповедта е описано нарушение, което не съответства на определената му правна квалификация, респ. не кореспондира с полагащото му се по силата на закона наказание. В тази връзка следва да се има предвид, че нарушението касае непоставянето на вещи на арматурното табло, а не на дръжката над вратата. В този случай органа е тълкувал нормата твърде разширително, което не следва да се случва в дисциплинарно производство.

Освен всичко изложено до тук следва да се има предвид и следното:

За извършените от жалбоподателя две едновременно установени нарушения от оспорената заповед, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание, ДНО е наложил дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от четири месеца".

Съгласно чл. 197, ал. 3 от ЗМВР на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.

Посочената норма е диспозитивна в частта, в която дава възможност на наказващия орган да приложи хипотези по т. 1 и т. 2 в рамките на неговата оперативна самостоятелност. Разпоредбата обаче е императивна в частта, с която задължава наказващият орган да определи наказание за всяко едно нарушение на служебната дисциплина на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Съществен елемент от определяне на наказанието е не само неговия вид, но и срока, за който се налага. В случая не е определено дисциплинарно наказание за всяко от извършените нарушения, а само е посочено какъв вид наказание се предвижда за всяко и каква е долната и горната граница на размера му. Въведената с чл. 197, ал. 3 от ЗМВР процедура предвижда задължение на дисциплинарно наказващият орган да прецени всяко от нарушенията поотделно и да определи отделни наказания. Като в конкретния случай едното от наказанията е неправилно квалифицирано, както вече бе описано, което води и до нарушение на чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР.

Посоченото в оспорената заповед не може да се приеме за надлежно индивидуализиране на наказание по смисъла и начина вложен от законодателя, поради което оспореният акт е издаден в нарушение на

В този смисъл съдът намира, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и жалбата като основателна, следва да се уважи.

На основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 500 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото, съгласно представения по делото договор за правна помощ.

По отношение на възражението за прекомерност АС Видин намира за неоснователно, по следните съображения: Минималният размер на адвокатските възнаграждения е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на  чл. 36, ал. 2 от ЗА. В конкретният случай, оказаната от адвокат Гергов правна помощ по настоящото дело се изразява в изготвяне на жалба, осъществена процесуална защита, посредством проведено пълно главно доказване, включително и процесуално представителство в проведеното по делото открито съдебно заседание.

При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно  съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

На основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 500.00 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Водим от горното, Съдът

 

                                             Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 368з-416/04.03.2022 г. на Директора на ОДМВР-Видин, с която на В.В.М. мл.автоконтрольор II степен в сектор „ПП“ при ОДМВР Видин му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение" за срок от четири месеца на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1, т.6, предл.4 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Директора на ОДМВР - Видин да заплати от бюджета на административния орган на В.В.М. *** разноски за производството в размер на 500 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, в изпълнение разпоредбата на чл.211, предложение „ последно“ ЗМВР.

 

СЪДИЯ: