№ 177
гр. Русе, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Александър Иванов
Явор Влахов
при участието на секретаря Д. Ботева
в присъствието на прокурора Д. Р. К.
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244500600848 по описа за 2024 година
Производство е по гл. XXI от НПК.
С Присъда № 66/04.06.2024г., постановена по НОХД № 187/24г. на
Районен съд – Русе, подсъдимата Д. В. В., от гр.Русе, ЕГН-**********, била
призната за виновна в това, че на 05.08.2022г. в гр.Русе, причинила на П. Ж. П.
- с. п. в „****“ при ****** към ОД на МВР гр.Русе лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, в резултат от
охлузвания на лява подбедрица, като телесната повреда е причинена на
полицейски орган при изпълнение на службата му по охрана на обществения
ред, поради което и на основание чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 вр.чл.36 и чл.54
от НК й било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.
Със същата присъда, Д. В. била призната за виновна в това, че на
05.08.2022г. в гр.Русе извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправила
псувни и обидни изрази към п. с. П. Ж. П. и О. Б. Б., и двамата с. п. в „****“
1
при ****** към ОД МВР-Русе, изпълняващи служебните си задължения по
охрана на обществения ред и към п. с. С. С. И. и Ж. Й. Ж., и двамата
************ в Сектор „**********“ при ОД МВР-Русе, изпълняващи
служебните си задължения по пътен контрол, с. п. в „****“ при ****** към ОД
МВР-Русе и ритнала с крак п. с. П. Ж. П. - с. п. в „****“ при ****** към ОД
МВР-Русе, изпълняващ задълженията си по охрана на обществения ред, в
областта на левия му крак, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм, поради което и на основание чл.325, ал.2 вр. ал.1 от
НК, вр. чл.36 и чл.54 от НК било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът групирал
така наложените наказания, като определя едно общо измежду тях - по-
тежкото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание
чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на така определеното общо наказание
за изпитателен срок от 3 години.
С обжалваната присъда, на основание чл.304 от НПК първостепенният
съд оправдал частично подс.Д. В. по обвинението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от
НК досежно това да се е опитала да ритне с крак п. с. О. Б. Б..
С тази присъда В. била осъдена да заплати направените по
наказателното производство разноски.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на
подсъдимата – адв.Д. С. от АК-Русе, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда, за допуснати нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила. Иска се от въззивният съд да
отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд гр.Русе, а в условията на евентуалност – да измени присъдата
като оправдае подсъдимата В. по обвинението по чл.131, ал.2, т.4 вр.чл.130,
ал.2 от НК, както и в частта, престъплението по чл.325 от НК, да е извършено
в хипотезата на ал.2 – да се отличава по своето съдържание с изключителен
цинизъм.
Към жалбата са постъпили и допълнителни съображение от защитника.
На първо място се отстоява, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, допуснато още във фазата на досъдебното
производство, което не било отчетено от първоинстанционния съд, който
необосновано и в противоречие с процесуалния закон не прекратил съдебното
2
производство и не върнал делото на прокурора. Сочи се, че това процесуално
нарушение се изразява в провеждане на разследването по досъдебното
производство от разследващ орган, за когото били налице основанията за
самоотвод или отвод, при условията на чл.29, ал.2 от НК, тъй като
разследващият орган и двама от свидетелите – п. с., единият от които имал
качеството на пострадал, работели в едно и също полицейско управление.
Допълва се, че това процесуално нарушение е довело и до следващо такова,
допуснато от първоинстанционния съд, който не подложил на дължимия
анализ показанията на п. с. дадени в хода на съдебното следствие и частите
им, приобщени по реда на чл.281 от НПК, нито посочил въз основа на кои от
тях е приел установената от него фактическа обстановка. Сочи се, че в
присъдата си първоинстанционния съд не е посочил конкретните думи и
изрази, които подс.В. е употребила, за които е прието, че са псувни и обиди
към п. с. и оформят съставомерността на деянието по чл.325 от НК. Твърди се,
че по този начин е ограничено реализирането на адекватна защита. Излага се
становище, че събрание по делото доказателства не установявали по
безспорен начин, че подс.В. е причинила лека телесна повреда на пострадалия,
както и че деянието на Д. В. по чл.325 от НК по своето съдържание се
отличавало с изключителен цинизъм.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимите.
Твърди, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и
обоснована и следва да бъде потвърдена.
В съдебното заседание защитникът на подсъдимата отново излага
твърдения, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в това, че разследването по досъдебното производство е
проведено от разследващ орган, за когото били налице основанията за
самоотвод или отвод при условията на чл.29, ал.2 от НК, както и в това, че
първоинстанционния съд не е направил дължимия анализ на събраните в
съдебното производство доказателства. С оглед на това моли присъдата да
бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд Русе. Отделно отстоява, че от събраните по делото доказателства
не може да се направи категоричен извод за това, че подс.В. е причинила
телесна повреда на пострадалия, поради което моли обжалваната присъда да
3
бъде изменена, като подсъдимата бъде оправдана по обвинението по чл.131,
ал.2, т.4 вр.чл.130, ал.2 от НК, както и в частта, престъплението по чл.325 от
НК, да е извършено в хипотезата на ал.2.
Подсъдимата Д. В. се явява лично, заявява че поддържа жалбата на
защитника си и моли да бъде уважена.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната от защитника
на подсъдимата жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание,
прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание
чл.313 и чл.314 НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие
за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а
обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. Що се касае
до наличието на съществени нарушения на процесуалните правила,
въззивният състав намира следното:
Настоящата въззивна проверка на присъда, постановена от Районен съд-
Русе по същото наказателно производство, се явява втора по ред.
Производството по делото, развило се първо по ред приключило с
Присъда № 36/20.03.2023г. по НОХД № 2178/2022г. на Районен съд Русе, с
която подсъдимата Д. В. била призната за виновна в извършването на
престъпления по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.131, ал.2, т.4, вр. с чл.130,
ал.2 от НК. След като определил наказание за всяко от тези престъпления, на
основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложил най-тежкото от тях, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение, на осн. чл.66 от
НК отложил за изпитателен срок от 3 години.
Присъдата била обжалвана от защитника на подс.В. – адв.Д. С. от АК-
Русе и с Решение №180/14.11.2023г. по ВНОХД № 575/2023г. на Окръжен съд-
Русе била отменена за допуснати съществени процесуални нарушения и
делото било за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд
от стадия на съдебното заседание. Първият въззивен състав се мотивирал, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. с ал.1, т.2 от НПК –
4
липса на мотиви и по отношение на двете инкриминирани деяния, както и
такова по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като обвинителният акт не
отговарял на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК досежно престъплението по
чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като в обстоятелствената част на
обвинителния акт били налице съществени неяснота и непълнота. Изрично
посочил, че първоинстанционния съд следва да обърне внимание на
възражението за нарушение на принципа за безпристрастност при
разследването в хода на досъдебното производство, тъй като разследващият
орган и двама от пострадалите полицаи били служители от едно и също
полицейско управление, а в случая, действително можело да възникне
съмнение за предубеденост поради служебните им връзки и контакти,
създаващи предпоставки за евентуална солидарност помежду им.
Във второто по ред първоинстанционно производство, с протоколно
определение, постановено по реда на чл.249, ал.1 от НПК,
първоинстанционния съд прекратил съдебното производството и върнал
делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство, касаещи съдържанието на
обвинителния акт.
След повторното внасяне на обвинителният акт и образуване на трето
по ред първоинстанционно производство, същото приключило с
постановяване на обжалваната, в настоящото въззивно производство, присъда.
Установява се при преглед на материалите по делото, че нито
първоинстанционния съд /при произнасянията си с определение по чл.248,
ал.5 от НПК/ нито прокурора, след връщане на делото за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения, е възприел становището на предходния
въззивен състав и възражението на защитника на подсъдимата, че по
отношение на разследващият орган е било налице основание за отвод или
самоотвод.
По мнение на настоящият въззивен състав, при тази фактическа и
правна рамка се налага извода, че в хода на досъдебното производство е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, резултат от
значително засягане на принципа за безпристрастност при разследването, тъй
като разследващият орган и двама от пострадалите полицаи били служители
на едно и също полицейско управление. Не може да се отрече, че само по себе
5
си това обстоятелство не е достатъчен и категоричен белег за предубеденост
на разследващият орган, тъй като според националната наказателна практика
и тази на ЕСПЧ, личната безпристрастност трябва да се предполага до
доказване на противното. Няма спор, че във всички случаи, за да се поиска
отвод на съдия, прокурор или разследващ орган, трябва да съществува
основателно съмнение в неговата безпристрастност. За да са основателни тези
съмнения, трябва да се установят, т.е. да се докажат факти, които от
обективна, а не от субективна гледна точка да водят до извода, че са нарушени
гаранциите за безпристрастност. Според въззивният съд, в конкретната
ситуация обаче са налични обективни данни, внасящи съществено съмнение,
че разследващия орган е бил безпристрастен и обективен при водене на
разследването, което очевидно е убягнало от вниманието на наблюдаващият
прокурор. Тези данни се извеждат от съдържанието на протоколите за разпит
на свидетелите П. П. и О. Б. – п. с. от ******-Русе и С. И. и Ж. Ж. –
************ в Сектор „**********“-Русе и четиримата с качеството на
пострадали по делото, чиито показания са отразени от разследващия полицай
във вид на „копи-пейст“, по двойки, според длъжностите им.
Такъв недопустим способ за провеждане разпит на свидетели, при това
очевидци на престъпленията и пострадали от тях, презумира неправилно
осъществяване на процесуалната функция на разследващия, в разрез със
законовите изисквания, а от там и за възникване на обосновано съмнение у
подсъдимата и защитника й за евентуално нарушение на чл.107, ал.3 от НПК,
изразяващо се в едностранчиво събиране на доказателства, само в полза на
обвинението и игнориране на възможните оневиняващи такива. Още повече,
предвид наличната по делото информация, че по сигнал на подс.В. срещу
двамата п. с. от ******-Русе – свидетелите П. П. и О. Б. били извършвани
проверки от Дирекция „********“ при МВР и от Районна прокуратура-Русе.
Така установеното представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като във фазата на досъдебното производство било накърнено
правото на подсъдимата на справедлив процес по смисъла на чл.6 от
Конвенцията. При тази ситуация и при отсъствието на самоотвод, прокурора е
следвало да упражни правомощията си /след връщане на делото от
първоинстанционния съд/ да отведе разследващият полицай и да възложи
ново разследване на друг такъв, по възможност от различна полицейска
структура, с цел елиминиране на всякакво съмнение за пристрастие и
6
необективност при разследването, което той не сторил.
Този недостатък е неотстраним в настоящата фаза на процеса, доколкото
е в сила забраната по чл.335, ал.3 от НПК, според която, когато са налице
повторно условията на ал.2 /т. е. когато са налице основанията на чл.348, ал.3
от НПК – съществени процесуални нарушения и те са неотстраними въобще
или пък неотстраняеми от въззивния съд/, въззивният съд не връща делото за
ново разглеждане, а го решава по същество. В тази хипотеза, единствената
възможност за преодоляване на нарушението е настоящият въззивен състав да
извърши преценка кои от доказателствата, събрани на досъдебното
производство биха могли да се ползват, тъй като върху тях не би могла да
повлияе евентуалната пристрастност на разследващия, и кои - не и в този
смисъл да бъдат игнорирани. В тази връзка следва да се вземе предвид, че
съобразно чл.7, ал.1 от НПК съдебната фаза заема централно място в
наказателното производство, а според ал.2 досъдебното производство има
подготвителен характер. Установява се, че доказателствата, събирани в хода
на разследването вече са събрани в първоинстанционното производство в
условия на устност, непосредственост и състезателност, която е гарантирала
правата на всички страни в процеса. По този начин в максимална степен е
било гарантирано и правото на подсъдимата и защитника й да се
противопоставят на показанията на свидетелите, да сочат доказателства и те
да бъдат събрани, проверени и оценени от независим и безпристрастен съд.
При тези предпоставки, настоящият въззивен състав намира, че
показанията и части от тях на свидетелите Е. С., О. Б. и Я. Д. от досъдебното
производство, приобщени в първоинстанционното производство по реда на
чл.281 от НПК, следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност,
за да отпадне всякакво съмнение за оказано влияние от страна на
разследващият орган, при даването им.
Въпреки това, прегледът на останалата част от доказателствената
съвкупност, дава основание на настоящата съдебна инстанция да подкрепи
изцяло направения от първостепенния съд анализ на доказателствата по
делото, като се солидаризира с фактическите изводи на районния съд относно
доказаността на инкриминираните престъпления и техния автор.
Въззивният съд намери, че извън посочените по-горе, в настоящото
производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален
7
ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото. Събраният
доказателствен материал в своята съвкупност не съдържа съществени
противоречия, напротив наличните доказателства са намират във вътрешно-
логична връзка, кореспондират помежду си, взаимно се допълват и въз основа
на тях може да се изгради пълна представа за събитията на процесната дата.
Въззивният съд споделя изцяло достигнатите фактически изводи на
контролирания съд, като при собствен анализ на доказателствата по делото
намира от фактическа страна следното:
Вечерта на 04.08.2022г. подс.Д. В. била на барче в гр.Русе, където
консумирала алкохол – бяло вино. Заедно с нея бил съседът й – свид.Г. А.,
който пил бира. След това двамата си тръгнали и всеки се прибрал в дома си.
Малко по-късно подсъдимата отишла до дома на свой приятел - свид.С. С.,
като се придвижила до там с личният си л.а. „Опел Зафира” с рег. №*****.
Двамата се скарали и С. усетил, че В. е под влиянието на алкохол. След като тя
си тръгнала, отново с автомобила, С. се обадил на ЕЕН 112 и подал сигнал, че
подсъдимата управлява автомобила си в нетрезво състояние. Междувременно
подс.В. отишла в дома на А. и му предложила да отидат заедно до
с.Щръклево, откъдето да вземат пилета. Въпреки, че бил наясно, че В. е
употребила алкохол, свидетелят се съгласил и с управлявания от подсъдимата
лек автомобил се придвижили по улиците на гр.Русе. За проверка на сигнала
на свид.С. били изпратени свидетелите П. П. и О. Б. - с. п. в „****“ при
******П към ОД на МВР-Русе, изпълняващи служебните си задължения по
охрана на обществения ред с патрулен, обозначен полицейски автомобил. п. с.
установили управлявания от подсъдимата автомобил на ул.”Кръстец” в
гр.Русе и й подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Вместо да спре,
подсъдимата продължила по ул.”Клисура”, където изгубила контрол върху
управлявания от нея автомобил, качила го на тротоара и спряла. След това
излязла от шофьорското място и тръгнала пеш да се отдалечава. п. с.
застигнали подсъдимата и я спрели. Поискали й нейните лични и на
автомобила документи за проверка, но тя отказала да им предаде такива. На
полицаите направило впечатление че подсъдимата лъха на алкохол, поради
което поискали съдействие от служители на Сектор „**********“ гр.Русе. На
място били изпратени свидетелите С. И. и Ж. Ж. – ************ в Сектора. В
присъствието на четиримата п. с. подс.В. започнала да се държи агресивно, да
8
крещи и да отправя към тях обиди и псувни: „мърши“, „мишки“, „боклуци“,
„смешници в униформи“, „вървете на майка си в путката“. Служителите от
Сектор ПП-Русе й предложили да даде проба за алкохол и опитали да й
обяснят, че трябва да извършат проверка, но подсъдимата категорично
отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол и продължила да крещи
обиди към четиримата п. с.. Случващото се, а в частност и поведението на
подсъдимата, станали достояние на свидетелите Я. Д. и Е. С., който живеели в
непосредствена близост до мястото на инцидента, както и на свид.Г. А., който
пътувал с нея в автомобила. След като станало ясно, че подс.В. категорично
отказва да изпълнява указанията и нарежданията на полицаите и по този
начин препятства проверката, те преценили, че трябва да я задържат и отведат
в сградата на ******-Русе, където да се изяснят всички обстоятелства. До
управлението двата полицейски автомобила пристигнали едновременно, като
първо се движел този на ******-Русе, където била настанена подсъдимата.
Поради ремонт на улицата не било възможно автомобилите да влязат в двора
на управлението и спрели извън него, в близост до оградата. Първо излезли
свид.П. П. и подс.В., като двамата се отправили към сградата на ******-Русе.
Веднага след тях, от автомобила излязъл свид.Б. и също се отправил към
сградата на управлението. Почти по същото време от автомобила си излезли и
свидетелите И. и Ж.. Докато свид.П. съпровождал подс.В., държейки я за
ръката, тя го ритнала с десния си крак в подбедрицата на левия му крак, с
което му причинила болка. Следствие на телодвижението да ритне п. с., а и
поради това че била употребила алкохол и била с белезници зад гърба,
подсъдимата изгубила равновесие и паднала на стълбите към входа на
управлението, в резултат от което получила охлузвания по краката. В крайна
сметка подс.В. била въведена в сградата, бил издаден талон за медицинско
изследване, който тя отказала да получи и накъсала. Бил извикан екип на
ЦСМП-Русе за проверка на здравословното състояние на В., но тя отказала да
бъде прегледана, за което бил издаден фиш за спешна медицинска помощ
№11042.
Мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу
подсъдимата, поради което отправеният упрек за недоказаност на
обвинителната теза /конкретно за деянието по чл.131, ал.2, т.4 от НК/ е лишен
от основание. Изводите на Районен съд-Русе за релевантните обстоятелства и
9
факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните
доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и
доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на
фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Всички разпитани
в първоинстанционното производство свидетели са възприели правнозначими
факти, изясняващи обстоятелствата, включени в предмета на доказване по
делото относно времето, мястото и начина на осъществяване на
инкриминираната деятелност на подс.В.. Отсъстват съществени противоречия
в показанията на свидетелите и съмнения в тяхната добросъвестност, поради
което тези показания, съчетани с останалите събрани по делото доказателства
правилно са дали основание на Районен съд-Русе да приеме за безспорно
установено, че на инкриминираната дата подс.Д. В. е осъществила състава на
престъпленията по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК и по чл.325, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
По отношение деянието по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК,
правилно в преценката си Районен съд – Русе е дал вяра на свидетелските
показания на П. П., О. Б., С. И. и Ж. Ж.. Тези показания са непротиворечиви и
взаимнодопълващи се, поради което първоинстанционния съд правилно ги е
кредитирал. В показанията си, първият от тези свидетели и пострадал от това
престъпление заявява категорично, че докато съпровождал подс.В. от
автомобила, през двора на ******-Русе, до сградата на управлението, тя му
нанесла удар с крак в лявата подбедрица. Този факт бил възприет и останалите
трима свидетели, който били в близост и имали ясна видимост към мястото на
инцидента, което макар и в тъмната част на денонощието било много добре
осветено от изкуствено осветление. Показанията на тези свидетели се
допълват успешно и от експертизираните видеозаписи от камерите за
видеонаблюдение на полицейското управление, от които ясно се наблюдава
придвижването на подсъдимата през двора, както и неочакваното, рязко
телодвижението с левия й крак назад, при което се достига и до
съприкосновение с крака на свид.П.. В тази насока са и показанията на свид.Г.
А., който макар и приятел на подс.В., споделил неизгоден за нея факт, а
именно, че пред него тя заявила: „Ти видя ли как ритнах единия от
полицаите?“, като по този начин признала стореното.
Тези доказателствени източни, съчетани със заключението на СМЕ,
10
според която свид.П. е получил охлузвания на лявата подбедрица и това
увреждане е в резултат на действие на тъпи предмети и могат да бъдат
получени на 05.08.2022г., като механизмът на получаване може да се изрази
при нанасяне на ритник в лява подбедрица, налагат единствения възможен
извод, а именно, че подсъдимата е причинила на свид.П. П. лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето,
резултат от охлузвания на лява подбедрица.
Обективния прочит на материалите по делото говори, че на обсъжданите
до тук доказателства се противопоставя само отричането от страна на подс.В.
да е нанасяла удар с ритник на свид.П., което отричане, предвид неговата
изолираност и противоречие на останалите доказателствени източници,
правилно е игнорирано от първоинстанционния съд, тъй като то няма такава
тежест, че да надделее или да се противопостави успешно на останалите
доказателства.
Правилно Районен съд-Русе е преценил, че деянието следва да се
квалифицира по чл.131, ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК, тъй като е нанесена
телесна повреда на полицейски служител при и по повод изпълнение на
служебните му задължения. Няма спор, че п. с., сред които и свид.П., са
изпълнявали служебните си задължения на инкриминираната дата, като
според ежедневна ведомост на „****“ при ****** – Русе свед.П. е бил наряд
от 19.00ч. на 04.08.2022г. до 07,00ч. на 05.08.2022г. Освен това П., а и
останалите п. с. били са в униформи и се легитимирали пред подс.В. като
полицаи значително време преди това деяние.
Районен съд – Русе правилно е установил и субективната страна на
деянието, а именно, че деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимата Д. В. ясно съзнавал, че извършва действие /нанасяне на
удар с крак /, годно да причини на пострадалия П. П. телесно увреждане, от
вида на инкриминираното. Представите й обхващали и това, че причинява
телесно увреждане на полицейски служител. Съзнавала общественоопасния
характер на това си поведение, предвиждала неговите общественоопасни
последици и искала тяхното настъпване.
При така установената фактическа обстановка заключението на
районния съд, че с деянието си подсъдимата Д. В. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.2, т.4, вр.чл.130,
11
ал.2 от НК е обосновано и законово издържано. Правните изводи на съда са
съобразени с доказателствата по делото, с установената фактическа
обстановка и със закона.
Въззивната инстанция намира изводите на първоинстанционния съд
относно вида на наказанието, което следва да се наложи за това престъпление
и неговата индивидуализация за правилни. Първостепенният съд е отчел
всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
не е необходимо същите да бъдат повтаряни. Наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца е справедливо, съответно на
извършеното престъпление и личността на дееца, и е съобразено с целите на
наказанието.
По отношение деянието по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, следва да се
посочи, че за съставомерността на деянието по ал.1 от обективна страна се
изисква да бъде установено, че деецът е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Съгласно константната съдебна практика /и конкретно ППВС №
2/29.06.1974 г. по н. д. № 4/1974г./ „непристойни“ са онези действия, които са
неприлични, безсрамни, изразяващи се в ругатни, буйство, невъзпитаност и
други прояви, скандализиращи обществото. „Грубо нарушаване на
обществения ред“ е налице когато дееца, чрез действията си, изразява
демонстрация против установения ред, която нарушава важни държавни,
обществени или лични интереси или съществено нарушава нормите на
нравствеността. „Явно неуважение към обществото“ има когато дееца, чрез
действията си, изразява открито висока степен на неуважение към личността.
В конкретния случай по делото безпротиворечиво се установява, че на
инкриминираната дата – 05.08.2022г., скоро след полунощ, в гр.Русе, на
ул.“Клисура“, подс.Д. В. извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като псувала и крещял обидни думи към п. с. П. П., О. Б., С. И. и
Ж. Ж., които изпълнявали служебните си задължение по охрана на
обществения ред, а малко по-късно ритнала с десния си крак свид.П. в лявата
подбедрица. Деянието било извършено на публично място и независимо от
късния час станало достояние и на трети лица. Районен съд-Русе правилно е
приел, че доказателствата за извършените от подс.В. хулигански действия на
12
инкриминираната дата и по описания начин, са еднозначни, непротиворечиви
и логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по несъмнен и
категоричен начин авторството на подсъдимата в осъществяване състава на
това престъпление. При установяване на решаващите факти, свързани с
въпроса извършено ли е това деяние от подсъдимата, контролираният съд е
анализирал пълноценно доказателствената съвкупност. Въззивният съд
изразява съгласие със становището му, че изчерпателни и последователни
данни за тези обстоятелства се съдържат както в показанията на четиримата п.
с., така и в тези на свидетелите Е. С., Я. Д. и Г. А.. В тази насока, досежно
хулиганските действия е и самопризнанието подсъдимата В., направено в хода
на първоинстанционното съдебно следствие. С оглед на това и при липса на
оспорване наличието на всички елементи от състава на престъплението по
чл.325, ал.1 от НК, настоящият въззивен състав не намира за необходимо да
бъдат преповтаряни всички правни аргументи на първостепенния съд, които
са обосновани и законово издържани.
Възраженията на защитата, в жалбата и в пледоарията по същество, за
наличие на предпоставки за преквалификация на деянието от такова по чл.325,
ал.2 от НК в такова по чл.325, ал.1 от НК е неоснователно. Обоснованите и
подкрепени с константна съдебна практика мотиви на Районен съд-Русе, че
деянието на подс.В. се отличава с изключителен цинизъм, се споделят изцяло
от настоящият въззивен състав.
Съобразно цитираното по-горе ППВС, изключителен цинизъм е налице,
когато действията са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават
нравствените принципи и чувства на гражданите, както и развратни действия,
извършени публично и създаващи възмущение сред обществото.
Безспорно установеното поведение на подсъдимата – отправяне с
викове, нееднократно и продължително, на псувни и обиди, с употребата на
множество вулгарни изрази, към четирима п. с., противозаконния отказ да
изпълнява нарежданията им, нанасянето на удар с крак на един от тях, сочи на
особена наглост на непристойните действия на подс.В.. Тези й действия в
много груба форма засягат интересите на обществото и личността, и изразяват
пренебрежително отношение към реда в обществото, както и към други
обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко
оскърбление, унижават се служители на полицията, които са призвани да
13
охраняват обществения ред и спокойствие. За интензитета на хулиганските
действия на подсъдимата говори и факта, че повечето свидетели са съхранили
конкретен спомен за думите и действията, независимо от изминалият
значителен период от време. Начинът на произнасяне на обидните думи и
ругатни, в случая изразени с викове, и демонстрираното поведение за
несъобразяване със реда и общественото спокойствие и с лицата, на които по
закон е възложено да го бранят, сочи на нескрито, а дори афиширано
незачитането на обществения ред и спокойствие на гражданите, на
установените в обществото норми на поведение.
Правилно първоинстанционния съд е достигнал до извода, че подс.Д. В.
е действала виновно, при форма на вината пряк умисъл, като умисълът й е
обхващал представите относно всички обективно съставомерни признаци от
престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Същата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искала тяхното настъпване.
Правилно първостепенния съд е оправдал подс.В. по обвинението да е
извършила престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК и като е направила
опит да ритне с крак п. с. О. Б., доколкото и въззивният съд констатира, че от
събраните по делото доказателства подобна деятелност от нейна страна не
може да бъде установена.
Въззивният Съд не споделя възражението на защитника, че Районен съд
Русе е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в
диспозитива на присъда не посочил конкретните думи и изрази, които подс.В.
е употребила, за които е прието, че са псувни и обиди към п. с. и оформят
съставомерността на деянието по чл.325 от НК. В тази насока въззивния съд
съобрази константната съдебна практика, според която за конкретизацията на
престъпление, в диспозитива на присъдата е достатъчно да се посочат времето
и мястото на извършването му, а в обобщен вид всички фактически признаци
на престъпния състав и приложимата норма от Особената част на НК. Именно
това в конкретният случай било сторено от първоинстанционния съд. В
същото време, в мотивите към присъдата били описани достатъчно подробно
обстоятелствата, при които е извършено деянието, като били изчерпателно
посочени и всички думи и изрази, които се твърди, че са отправени от
подсъдимата, очертаващи наличието на обективните елементи от състава на
14
престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Доколкото присъдата представлява
единство от диспозитив и мотиви, а в настоящата такава, разгледана в нейната
цялост, се съдържа напълно достатъчна информация за фактите, на които е
основана, въззивният съд приема, че обжалваната присъда отговаря на
нормативните изисквания.
Предвид изложеното, настоящата инстанция изцяло споделя, като
правилни и обосновани, изводите на Районен съд-Русе, от правна страна, че с
деянието си подсъдимата В. е осъществила от обективна и субективна страна
всички признаци от състава на престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Правилно при индивидуализиране наказанието на подсъдимата В. са
отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало, добрите й характеристични данни, изразеното съжаление за
стореното и влошеното й здравословно състояние. В противоположната
насока са отчетени интензивността на действията й спрямо п. с. и различните
проявни форми на престъплението „хулиганство“, а също и това, че е
извършено по отношение на четирима п. с., с многобройни обидни думи и
изрази по отношение на тях. При тези констатации наказанието правилно
било определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и съдът е
определил и наложил едно общо, най-тежкото наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 1 година, тъй като двете престъпления били извършени
от подс.В. преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Въззивният съд се солидаризира със становището на Районен съд-Русе,
че са налице предпоставките на чл.66 от НК и изпълнението на така
наложеното наказание “Лишаване от свобода” следва да се отложи за
изпитателен срок от 3 години. Този срок би въздействал предупредително и
възпиращо спрямо подсъдимата и би я мотивирал за в бъдеще да не допуска
свое противоправно поведение.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.3
от НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени в
тежест на подсъдимата Д. В..
Поради изложеното съдът намира, че обжалваната присъда е правилна,
15
обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимата наказание е
справедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване
или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от
НПК, Окръжен съд Русе
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Присъда № 66/04.06.2024г., постановена
по НОХД № 187/2024г. на Районен съд-Русе.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
На основание чл.340, ал.2 пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16