Решение по дело №2342/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  2292          Година  2021, 24.11.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 27.10.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и при участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2342 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от С.М.И. *** срещу Решение №1113/16.07.2021 г. по АНД №1847/21г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, XVIII-ти н. с.  в ЧАСТТА, с което е пот­върдено нака­зателно поста­­нов­ление /НП/ №21-1030-000889 от 16.02.2021г. на На­чал­ник гру­па към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на И. е нало­жено админист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.104а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4,т.6 от с.з., както и са му отнети общо 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Жалбоподателят счита, че съдебното решение е незаконосъобразно и сочи касационни основание по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК. Настоя­ва за отмяната му и отмяна на издаде­ното нака­зателно постановление като незаконосъобраз­но.

Ответникът по касационната жалба – Сектор “ПП” към ОД на МВР – Плов­­­­див не взема становище по така депозираната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП в посочената му част, състав на Районния съд е приел, че, от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на И. на вме­­неното му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложе­ното му на­ка­­зание съответстват на осъществената от него про­тивоправна дей­ност, как­то и че не са налице допуснати нарушения на съществени процесуал­ните правила от ад­ми­н­ист­­ра­­тив­но – наказващия орган.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП от 16.02.2021г. на На­чал­ник гру­па към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна поли­ция“ на И. е нало­жено админист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 50 лева за нару­шение на чл.104а ЗДвП(използва мобилен телефон по време на управление на ППС, без да използва устройство, позволяващо използване на телефона без участие на ръцете му).

Този съдебен състав намира, че правилно Районният съд е преценил вся­ко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен из­­­вод, а именно, че се установяват изложените факти в АУАН и основания на не­­го последващ акт – наказателното постановление, предмет на съдебна про­верка по реда на ЗАНН.

По същество с касационната жалба се сочат основания за оспорване основно във връзка с недоказаността на извършеното нарушение, доколкото спо­мените на актосъставителя били твърде общи, а други доказателства липс­ва­ли.

По тези конкретни възражения, то следва да се посочи, че действително показанията на разпитания в о.с.з. на 18.06.2021г. актосъставител Ж. са общи, но съотнесено към това, че същите са почти пет месеца след съставяне на АУАН, то и при характера на вмененото нарушение, не може да се очаква свидетелят да помни детайлно фактите. От друга страна отказът на И. да впише възражения, вкл. и да подпише съставения АУАН, не внасят на свой ред подкрепа в негова теза, изложена в този и вид за първи път едва в касацион­ната му жалба.

Действително, вярно е, че в производството съставения АУАН не се полз­­ва с презумптивна доказателствена сила, но се цени заедно с останалите събрани(гласни) доказателства и цялостното поведение на наказаното лице.

В този смисъл изводите на първостепенния съд се явяват обосновани. Или следва да се заключи, че опитите на нарушителят да разколебаят убеди­тел­ността на главното доказване, проведено от страна наказващия орган, при съдебното дирене, вкл. и пред касационната инстанция, са оказаха неус­пеш­ни.

В тази връзка районният съдия е извел аргументирани и обосно­ва­ни из­води на база наличните доказателства, при отчитане на тях­ното зна­чение и стойност.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                                   

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1113/16.07.2021 г. по АНД №1847/21г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, XVIII-ти н. с.  в обжалваната му част, с която е потвърдено НП №21-1030-000889 от 16.02.2021г. на На­чал­ник гру­па към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                              

 

                                                                                                                                                                                                              

                                                                                                    2.