Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   

             гр.С. 29.03.2012 г

                В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, гражданска колегия, І отд.,  5 с-в,  в публично заседание на  четиринадесети март ........……...…………….………......... през две хиляди и дванадесета  година……...в състав:

                                                                                 Съдия:  Нина Стойчева

При секретаря  … ..П.С..............…….и в присъствието на Прокурора ………...................………...…като разгледа докладваното  от  съдия Стойчева…………...….…………...гр. дело №  1962......…по описа

за  2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.88, т.1, б. „б” от Закона за застраховането (действаща към момента на настъпване на процесното ПТП материално правна норма)  във вр. с чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а” от КЗ (действаща  към датат на предявяване на исковете)  срещу  Г. Ф., предявени от Д.Б.Д. за сумата от 45 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при ПТП, както и от Д.Б.Д. и С.Б.Д., за сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП. Сумите се претендират ведно със законната лихва съответно за неимуществените вреди от датата на деликта, за имуществените вреди от датата на  предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците, като се претендират и направените по делото разноски.

Ищците излагат, че на 01.09.2004г. Д.Б.Д. при управление на съсобствения със съпругата му -С.Д. л.а. ВАЗ **** с ДК№******** е претърпял ПТП, настъпило на междуселския път с.П.- с.Д., община Б. по вина на водача на л.а. "*****" с ДК № ****** Г-А.И.Т., който при извършване на маневра завой на ляво се удря в насрещно движещата се Л. с ДК № ********. За изясняване на причините за станалото ПТП е било образувано следствено дело №232/2004г. по описа на ОСлС- Б.  срещу  А.И.Т. за престъпление по чл.343 ал.1 б"б" пр. 2 вр. с чл.342 ал.1 пр.З от НК, което е било прекратено с Постановление на Районна  П.  Б.- вх.№2670/2004г. от 19.09.2005год. на основание чл.180, чл.237 ал.1 .1 вр. с чл.21 ал.1 т.8 от НПК –по искането на ищеца Д.Д..

Ищците твърдят, че в резултат на описаното ПТП ищецът Д.Д. е получил изкълчване на лява тазобедрена става със счупване на главата на ацетабулума и главата на бедрената кост, което е довело до трайно затруднение на движението за около 12 месеца, както и множество болки и страдания.

Излагат, че в резултат от процесното ПТП на ищците са причинени и имуществени вреди, които се изразяват в увреда на л.а. ВАЗ **** с ДК№********: предна броня,  преден ляв фар, декоративна решетка,  преден капак, преден лав калник, предна лява арка,преден десен калник, арка дясна, предна престилка, греда, свързваща предните калници, челно стъкло-триплек, предна лява врата, стъклото на предна лява врата.

Заявяват, че тъй като за  отговорността на водача на л.а. "*****" с ДК № ****** Г към момента на настъпване на процесното ПТП не е имало сключен  валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност”, ищците са предявили претенцията си за обезщетение на причинените неимуществени и имуществени вреди пред ответника Г. Ф.. Същият  е постановил отказ да заплати обезщетението като е приел, че не са му представени достатъчно доказателства относно вината на водача на л.а. "*****" с ДК № ****** Г.

Ответникът  Г. Ф. оспорва предявените  искове по основание и  размер.

Предявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Д.Б.Д. до размера на една втора,  като твърди, че същият е бил без предпазен колан към момента на настъпване на ПТП.

Ангажира доказателства и претендира разноски.

По делото по искане на ответната страна е конституирано трето лице помагач,  а именно А.И.Т..  Същият  не взема   становище по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност намира за установено от  фактическа и правна страна следното:

По делото е прието и приложено сл. д. № 232/2004 г. по описа на ОслС, гр. Б., НП №2670/2004 г. на Районна П.  гр. Б., ведно с постановление от 19.09.2005 г. за прекратяване на наказателното производство  от 19.09.2005 г. на Районна  П. гр. Б. по искане на пострадалия ищец. Това постановление не обвързва гражданския съд, който при осъществяване на правораздавателната си дейност следва да се съобразява само с влязла в сила присъда  при съобразяване на чл. 300 от ГПК. Предвид това неоснователни са доводите на ищцовата страна, че противоправността на поведението на водача на л.а. "*****" с ДК № ****** Г. е установена с посоченото постановление. Досежно твърдението на ищцовата страна, че последното доказва вината на дееца, то това твърдение също е неоснователно предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, но следва да се съобрази презямпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД, съгл. която  вината се предполага до доказване на противното. Презумпцията е оборма. Доколкото вината  не е оспорена от ответната страна и доколкото   доказателствена тежест при оспорване на оборима презумпция е  на ответника,  то съдът приема за доказано виновното поведение  на водача на "*****" с ДК № ****** Г.

Представен е констативен протокол № 76, който не е оспорен от ответната страна. Видно от неговото съдържание, на 01.09.2004 г. между процесните МПС-та е осъществено ПТП,  като л.а. "*****" с ДК № ****** Г при маневра ляв завой се удря в насрещно движещия се л.а. ВАЗ **** с ДК№********. В протокола не е описан подробно механизма на ПТП като в графата, в която задължително се записва наличието на застраховка за риска „гражданска отговорност” за л.а. "*****" с ДК № ****** Г е вписано, че такава липсва. Констативният протокол е официален документ и като такъв се ползва не само с формална, но и с материална доказателствена сила за обстоятелствата, които  удостоверява.

По делото са представени образуваните при ответника преписки по претенцията за имуществени и за неимуществени вреди, в това число и проведената между страните кореспонденция досежно изплащане на обезщетенията. Не е спорно между страните, а е видно и посочените доказателсва, че ответникът не е определил обезщетение, като се е позовал на липса на доказателства за вината на водача на л.а. "*****" с ДК № ****** Г, както и не е спорно обстоятелството, че ответникът не е изплащал обезщетения на ищците.

Предвид  посочените  по-горе доказателства  съдът приема за доказано и че ответникът е бил сезиран от ищците през 2006 г., по което време вече е в сила Кодекса на застраховането, чиито процесуални норми, уреждащи реда на разглеждане молби и сроковете за произнасяне, се прилагат към настоящия казус. Предвид това приложима е нормата на чл. 288, ал.7 от КЗ т.е. ГФ следва да се произнесе по претенциите в срок от три месеца, който срок видно от доказателствата по делото е спазен с постановения отказ.

По делото  е допуснат и разпитан един свидетел на ответната страна: А.Б..  Същият установява с покзанията си, че при настъпване на ПТП  е бил пътник  в л.а. "*****" с ДК № ****** Г, управляван от А.Т.. Свидетелят установява с покзанията си обстоятелства, относими към механизма на ПТП.  Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля.

По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена. Същата не е оспорена от страните по делото.

Съгласно заключението на СМЕ, изготвена от д-р Б.Т.Б. -  ортопед- травматолог,  вследствие на процесното ПТП  ищецът Д. е получил „Изкълчване на лявата тазобедрена става със счупване на ацетабуларната (главулечната) ямка и фрактура на главата на лявата бедрена кост. Контузия на лявото коляно."

Полученото увреждане е било сложно по вид и трудно за лечение.

По своя медико-биологичен характер, полученото счупване на тазобедрената ямка и изкълчване на лявата тазобедрена става са довели на ищеца трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 2 години, което съставомерно представлява „средна телесна увреда".

         Ищецът Д. е получил спешна медицинска помощ, в МБАЛ гр.Б.. Изкълчената лява тазобедрена става е била наместена под обща анестезия, а крайникът е бил поставен на екстензия. Поради необходимост от провеждането на оперативно лечение, ищецът е бил изписан от болницата и насочен за продължаване на лечението в МБАЛСМ „ Н.И.П." С..

На 08.09.2004г. , ищецът Д. е бил приет Травматологична клинака на „П.". След проведена предоперативна подготовка , на 29.09.2004г.същият е бил опериран. Извършена е била нова репозиция на лявата тазобедрена става, като ацетабуларния ръб и ямката са били синтезирани с опорни плаки. Проведено е било лечение с инфузионни разтвори, кръвопреливане, антибиотици, антитромботични, седативни и обезболяващи средства. Бил е изписан от болницата на 13.10.2004г., като лечението е продължило амбулаторно.

Поради настъпило усложнение-ново изкълчване на лявата тазобедрена става, ищецът е бил опериран за втори път в „ П.". Извършено е било ендопротезиране (смяна на тазобедрената става с изкуствена).

След втората операция е последвало друго още по-тежко усложенние -тотално разрушаване и хлътване на главата на бедрената кост в дъното на тазобедрената ямка. Това е наложило, ищецът Д. да бъде опериран за трети път в УМБОТ Г.Б.. Изкуствената става е била подменена с нов вид двуполюсна става Проведена рехабилитация.

         Получените травматични увреждания са довели на ищеца – БОЛКИ СТРАДАНИЯ И НЕУДОБСТВА за срок до 2 години , като през първите 3 месеца -болките са били с по-интензивен характер.

След посоченият период, ищецът Д. е търпял само периодично явяващи се болки в областта на лявата част на таза и лявата седалищна област, които се проявяват при преумора на увредения крайник, или при рязка промяна на времето. През посоченият период , ищецът е бил принуден да ползва седативни и обезболяващи средства.

         Получената увреда на лявата тазобедрена става е била сложна по вид и трудна за лечение. Въпреки проведения опит за възстановяване целостта на задния ръб на ацетабуларната ямка с две опорни плаки, не е бил постигнат задоволителен резултат. Лявата тазобедрена става отново се е изкълчила, наложило се е да се премине на ендопротезиране (подмяна на увредената тазобедрена става с изкуствена (ендопротеза).

След „пропадане" на дъното на ацетабуларната ямка и хлътването на главата на бедрената кост, левият крак е станал по-къс с 5 см., външно ротиран и без възможност за движения. Това е наложило подмяната на изкуствената става с нов тип - двуполюсна . От тук следва , че получената травма и поредицата усложнения в хода на лечението, е довело на ищеца трайна инвалидизация.

Моментното състояние на ищеца (ендопротезиране на една тазобедрена става) - по текстовете на действащата в момента „Наредба за медицинска експертиза" , приета с ПМС от 31.05.2005г. - по част I, разд.ГХ, т.1.1 - се определя 50% загуба на работоспособността.

         Пълно възстановяване на здравословното състояние на ищеца не е възможно. Получената травма от процесното ПТП е довела на ищеца трайна инвалидност. В момента ендопротезирания ляв крак е трайно скъсен с 2 см., движенията са ограничени при „абдукция (отвеждане) и ротация. Ищецът се движи самостоятелно с помощно средство (бастун) и с накуцваща походка наляво. Що се касае за бъдещата прогноза , може да се предвижда за бъдеще , подмяна на изкуствената става ( само на главата), ако тя се износи. Това може да се осъществи само по оперативен път под обща анестезия.

По делото е приета и неоспорена от страните допълнителна СМЕ, съгласно заключението на която, ищецът Д. категорично е  бил без поставен предпазен колан към момента на настъпване на процесното ПТП.

По делото е допусната и приета САТЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото и съдът  го кредитира като обективно и компетентно изготвена.

Съгласно заключението на САТЕ, на 01.09.2004 година в община Б. на пътя между селата П. и Д. е настъпило ПТП между лек автомобил марка ГАЗ модел ***** с ДК N0 ********* и лек автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N0 *********. Лекият автомобил марка ГАЗ модел ***** с ДК N0 ********* се е движел в посока от село П. към село Д., а лекият автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N0 ********* се е движел в обратната посока. Пътя е бил с асфалтова настилка с широчина от 3.30 метра и с надлъжен наклон в посока от село Д. към село П.. ПТП е настъпило в кривата на остър десен завой за посоката на движение на лек автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N0 *********. Общата широчина на автомобилите е възлизала на 3.25 метра. Лекият автомобил марка ГАЗ модел ***** с ДК N0 ******** е заел част от платното за движение на лек автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N0 ********* и е станал причина за настъпването на ПТП.

Мястото на удара се намира: по дължина на пътното платно: В кривата на остър десен завой за посоката на движение на лек автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N0 *********; а по широчина на пътното платно: на около 0.50 метра в ляво от средата на пътя за посоката на движение на лек автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N0 *********.

Видимостта на водачите е била за водача на лек автомобил марка ГАЗ модел ***** с ДК N0 ********* около 7.00 метра, а за водача на лек автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N0 ********* около 10.50 метра.

Пътното платно в мястото на удара е било без хоризонтална и вертикална маркировка.

         Средната скорост на движение за лек автомобил марка ГАЗ модел ***** с ДК N0 ******** - 26.00 км/час, а за лек автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N0 ********* - 44.00 км/час.

         Действителната стойност на лек автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N0 *********, към датата на ПТП 01.09.2004 година на база търсенето и предлагането на тази марка и модел автомобили на пазара е възлизала на сумата от 1200.00 лева (хиляда и двеста лева).

          Следователно стойността на нанесените по автомоби­ла щети надхвърля 75% от неговата действителна пазарна стойност, към момента на пътно-транспортното произшествие, поради което неговото възстановяване е икономически нецелесъобразно и щетата следва да се счита за тотална от икономическа гледна точка.

Съгласно Приложение N0 3 на Методиката на Г. Ф. цената на лек автомобил марка ВАЗ модел **** като нов е била 9 300.00 лева.

Съгласно Приложение N0 1 на Методиката на Г. Ф. действителната стойност на лек автомобил марка ВАЗ модел ****, към момента на ПТП, възлиза на 15% от стойността му като нов или на сумата от 1395.00 лева.

Размерът на евентуално дължимото от Г. Ф. обезщетение за лек автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N0 ********, определен по Методиката на Г. Ф. при условията на тотална щета възлиза на 75% от действителната стойност определена по същата методика и възлиза на 1046,25 лв.

От правна страна:

При разглеждането на настоящите искове следва да се приложат процесуалната норма на чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а” от КЗ, действаща към датата на предявяване на исковата молба и към датта на  изяснявате на делото от фактическа страна и даване ход по същество и материално-правната  норма на чл.88, т.1, б. „б” от Закона за застраховането,  действаща към датата на настъпване на процесното ПТП.

За да бъдат успешно проведени предявените  искове, на първо място следва да  бъдат установени фактите, релевантни дасежно осъществяването на ФС на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. Също така следва да се докаже, че досежно  гражданската отговорност на водача на л.а.ГАЗ модел ***** с ДК N0 ******** към момента на настъпване на ПТП не е имало валидно сключен договор за застраховка „гражданска отговорност”. Доколкото се твърди от ищцовата страна отрицателен факт, то доказателствената тежест е изцяло за ответната страна, оспоравщ отрицателния факт.

Видно от приетите по делото заключения на  САТЕ и СМЕ  и от  писмените доказателства, водачът на лекият автомобил, причинил процесното ПТП, е осъществил противоправно поведение като е нарушил чл.8 ал.1 от ЗДвП и  чл.20 ал.2 изр.1 пр.2 и изр.2 от ЗДвП.  В резултат на ПТП на ищеца Д. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лява тазобедрена става със счупване на главата на ацетабулума и главата на бедрената кост. Същевременно в резултат от процесното ПТП на ищците Д.и са причинени и имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на  лек автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N0 *********. Вината на водача на л.а.ГАЗ модел ***** с ДК N0 ******** се презюмира и по делото ответникът, чиято е доказателствената тежест да обори презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД , не е ангажирал доказателства в тази насока. С оглед изложеното съдът приема ФС на чл.45 от ЗЗД за доказан.

Предвид представения КП, който е официален документ, ползващ се с формална и материална доказатествена сила и не е оспорен от страните, съдът приема за доказан факта, че за л.а.ГАЗ модел ***** с ДК N0 ******** не е имало валидно сключен застрахователен договор за риска „гражданска отговорност” към датата на настъпване на процесното ПТП. В тежест на ответника е да докаже съществуването на застрахователен договор, а същият не е ангажирал доказателства в тази насока.

С оглед изложеното исковете са основателни.

По размера на предявения иск за неимуществени вреди:

Съгл. принципа за справедливо обезщетяване,  уреден  от нормата на  чл.52 от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също такова обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта.  Основни критерии при определянето на размера на обезщетението са търпените от ищеца  болки и страданията, тяхната продължителност и интензитет,   възраст на ищеца, възможността за пълно възстановяване на здравословното състояние,евентуалното  наличие на трайни увреждания на здравето.

Съдът, предвид приетата по делото СМЕ, приема, че  ищецът е търпял  физически болки и страдания в рамките на 2 години, като през първите 3 месеца -болките са били с по-интензивен характер. Претърпял е няколко операции заради възникнали усложнения като към момента използва помощно средство, за да се придвижва, кракът е скъсен с два сантиметра, което е довело до инвадилизиране и невъзстановимост на предишното здравословно състояние. 

Предвид изложеното съдът намира, че сумата от 45 000 лв., представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца   неимуществени вреди.

По предявеното възражение за съпричиняване: Съдът приема същото за основателно и доказано,  предвид заключението на допълнителната СМЕ, съгласно което ищецът Д. категорично е бил без поставен предпазен колан, което е довело да получаване на травматичните увреждания.

Предвид горното съдът приема, че   пострадалият  е допринесъл наравно с водача на МПС за настъпване на вредоносния резултат и възражението  за съпричиняване до размера на 50 % следва да бъде уважено. Приетата по-горе сума за справедливо  и достатъчно обезщетение на претърпените неимуществени вреди от пострадалия  следва да бъде намалена с 50%.  Предявения иск следва да бъда уважен до размера на 22 500 лв., в останалата  му  част  следва да бъде  отхвърлен. 

По претенцията за присъждане на законова лихва от датата на деликта: Съдът приема, че ответникът   дължи законова лихва от датата на  предявяване на исковата молба, от която дата същият се смята поканен за заплащаве на исковата сума и изпадна в забава. ГФ няма качестното на делинквент, поради което не намира приложение разп. на чл. 84 ал.3 от ЗЗД,  отговорността на ГФ не е договорна, и не могат да се прилагат субсидиарно  законовите разп., относими към застрахователния договор.   ГФ  дължи лихва за забава единствено и само по реда на  чл. 288  ал.7 от КЗ във вр. с чл. 31 ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Г. Ф. (приложимите процесуални норми към датата на сезиране на ГФ и към датата на завеждане на исковата молба). В случая предпоставките, визирани в тези разп. не са изпълнени  (видно от представените доказателства, ответникът се е произнесъл в законовия тримесечен  срок), и следва да се приложат общите правила, уреждащи изпадането в забава на длъжника. 

По размера на предявения иск за обезщетение на имуществени вреди за тотална щета на лек автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N********* съдът намира, съобразно заключението на приетата и неоспорена по делото САТЕ, че обезщетението следва да бъде в размер на 1046,25 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумана, като искът следва да се отхвърли в останалата част до пълния предявен размер от 5 000 лв. като неоснователен и недоказан. Видно от представените доказателства ищците са притежавали собствеността върху лекия автомобил в режим на съпружеска имуществена общоност  и в този режим следва да им бъде присъдено дължимото обезщетение.

По разноските:

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ищеца, сумата от 260 лв. деловодни разноски (хонорар по допуснатите експертизи и призоваване на свидетел), както и сумата от 1500 лв. адв. възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 941,85 лв., държавна такса, изчислена съобразно уважения  размер  на иска, от заплащането на която ищецът е бил освободен при завеждане на делото.

 На ответника не следва да се присъждат разноски и  юрисконсултско възнаграждение, т.к. искът е частично уважен и не са представени доказателства за заплатено нарочно  юристконсултско възнаграждение за водене на делото.

Воден от изложените мотиви, Софийският градски съд, 5-ти  състав на I г.о., Гражданска колегия,

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалице и адрес на управление  гр.С.,  ул. «Г.И.» №* да заплати на Д.Б.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** чрез адв. А.Т. - САК   сумата от 22 500 лв. (двадесет и две хиляди и петстотин лева) , представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди (болки и страдания), в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 01.09.2004 г. от водача на л.а.ГАЗ модел ***** с ДК N0 *********, ведно със следващата се законова лихва върху сумата от 17.05.2007г. (датата на завеждане на исковата молба)  до пълното й изплащане, по иск с правно основание чл.88, т.1, б. „б” от Закона за застраховането във вр. с  чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а” от КЗ, във вр. с чл.52 от ЗЗД,   като ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата му част до пълния предявен размер от 45 000 лв. ( четиредесет и пет хиляди лева) като неоснователен и недоказан поради съпричиняване.

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалице и адрес на управление  гр.С.,  ул. «Г.И.» №* да заплати на Д.Б.Д., ЕГН ********** и С.Б.Д., с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:*** чрез адв. А.Т. - САК    общо сумата от 1046,25 лв. (хиляда четиредесет и шест лева и 0,25 ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на автомобил марка ВАЗ модел **** с ДК N *********, в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 01.09.2004 г. от водача на л.а.ГАЗ модел ***** с ДК N *********, ведно със следващата се законова лихва върху сумата от 17.05.2007г. (датата на завеждане на исковата молба)  до пълното й изплащане, по иск с правно осн. чл.88, т.1, б. „б” от Закона за застраховането във вр. с  чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а” от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата му част до пълния предявен размер от 5 000 лв. ( пет хиляди лева) като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище иадрес на управление гр.С., ул. «Г.И.» №*  да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 941,85 лв.(деветстотин четиредесет и един лева и 0,85 ст.), съставляваща държавна такса на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалице и адрес на управление  гр.С.,  ул. «Г.И.» №* да заплати на Д.Б.Д., ЕГН ********** и С.Б.Д., с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес:*** чрез адв. А.Т. - САК   сумата от 260 лв. деловодни разноски, както и сумата от 1500 лв. адв. възнаграждение на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО  е постановено при участието на трето лице помагач на Г. Ф.  А.И.Т., ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                             

 

                                                        

                                              СЪДИЯ  :