Р
Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр.С. 04 февруари 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи
състав, в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Мария Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №833 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.415, вр.чл. 422 от ГПК
Ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. Цариградско шосе 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, чрез адв. Р.Д., преупълномощена от адвокатско съдружие „ С.Д.П.” е предявил против Г.Х.А. ЕГН ********** с адрес *** 1 иск с правно основание чл.415 вр.чл. 422 ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ответникът се намирал с ищеца в облигационни отношения, регулирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД - доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л - 409 - 17/01.07.2013 година. В процесния период ответникът ползвал доставената му от ищеца електрическа енергия, но не заплатил същата в уговорения между страните десетдневен срок. За процесния период ищцовото дружество издало седем броя фактури: фактура № ********* от 22.05.2018г. на стойност 2,16 лв. за периода 13.04.2018г.- 11.05.2018г.; фактура № ********* от 08.02.2018г. на стойност 6,49 лв. за периода 11.09.2017г.- 11.10.2017г.; фактура № ********* от 22.03.2018г. на стойност 29,76 лв. за периода 11.02.2018г.- 13.03.2018г.; фактура № ********* от 08.02.2018г. на стойност 31,56 лв. за периода 12.12.2017г.- 11.01.2018г.; фактура № ********* от 08.02.2018г. на стойност 41,71 лв. за периода 12.10.2017г.- 10.11.2017г.; фактура № ********* от 21.04.2018г. на стойност 48,42 лв. за периода 14.03.2018г.- 12.04.2018г. и фактура № ********* от 08.02.2018г. на стойност 79,36 лв. за периода 11.11.2017г.- 11.12.2017г. Ищецът е издал справка за възникнали задължения и е начислил лихва за процесния период, както следва за фактура № ********* – 0,05 лв. за периода 16.06.2018г.- 30.08.2018г.; за фактура № ********* - 0,32 лв. за периода 07.03.2018г.- 30.08.2018г.; за фактура № ********* – 1,11 лв. за периода 17.04.2018г.- 30.08.2018г.; за фактура № ********* -1,53 за периода 07.03.2017г.- 30.08.2018г.; за фактура № ********* -2,02 лв. за периода 07.03.2018г.- 30.08.2018г.; за фактура № ********* – 1,39 лв. за периода 18.05.2018г.- 30.08.2018г и за фактура № ********* -3,83 лв. за периода 07.03.2018г.- 30.08.2018г. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС С., по което е образувано ч.гр.д. № 613/ 2018г. Твърди, че длъжникът е упражнил правото си по чл. 414, ал.1 от ГПК и е подал възражение. Поради което за ищецът е възникнало задължението да предяви настоящият иск за установяване, че длъжникът Г.Х.А. ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в гр. С., УПИ ПИ № 67372.26.118 местност С., къща, ИТН **** дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД по издадената заповед за изпълнение сумата от 239,46 лв. главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 11.09.2017г. до 11.05.2018г. ; сумата от 10,25 лева -законна лихва за забава, считано от 07.03.2018 г. до 30.08.2018 година, както и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендират се и разноските по заповедното и по настоящето производство. Представя писмени доказателства под опис, прави доказателствени искания за допускане на съдебна експертиза, от която да се установи редовността на воденото счетоводство от ищеца и поставя въпроси. Изисква прилагане на частно гражданско дело 613/ 2018г по описа на РС С..
С разпореждане от 10.04.2019г. съдът е
предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство на
ответника Г.Х.А.. С разпореждане от 13.06.2019г. е назначен определеният от
Софийска адвокатска колегия адвокат. Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника, чрез
процесуалния му представител, като в указания срок е постъпил писмен отговор, с
който се оспорват исковете, като неоснователни и недоказани по основание и
размер. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическаи правна страна следното:
Установява се, че на 10.09.2018 год. ищецът депозирал в Районен съд С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу Г.Х.А. с ЕГН **********, с клиентски номер **** за заплащане на следните суми: 239,46 лв. - неизплатени суми за доставена и използвана от ответника ел. енергия за електроснабден имот с адрес гр. С., УПИ ПИ № 67372.26.118 местност С., къща, за периода от 11.09.2017г. до 11.05.2018г ; лихва за забава в размер на 10,25 лева лв. за периода 07.03.2018 г. до 30.08.2018г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, претендира разноските по производството. В тази връзка било образувано ч. гр. дело № 613/2018 год. по описа на Районен съд С., І-ви състав, като на 17.09.2018 год. в полза на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК ********* е била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника съгласно чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от 12.11.2018г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок.
Ищецът е доставчик на електрическа енергия за територията, на която
се намира и процесният обект на доставяне на ел. енергия, съгласно Приложение 1
към Лицензия за доставка на електрическа енергия от последна инстанция № Л -
409 - 17/01.07.2013 година. От представените Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България” АД е видно, че съгласно същите потребител на
електрическа енергия за стопанскии нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа /чл. 4, ал. 4/, съгласно
действащото законодателство, като потребителят е длъжен да заплаща стойността
на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в общите условия /чл. 13.1/. В чл. 19, ал. 8 и 9 е предвидено, че
неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да
заплати дължимите суми в срок, както и, че подаването на възражение срещу
сметката не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума.
Съгласно чл. 35 от общите условия, потребител, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължимата сума за използвана електрическа енергия дължи на
продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. От представените по делото седем броя фактури, издадени в процесния
период, се установява, че начислената стойност на потребената ел. енергия е в
размер на общо 239,46 лева. От допуснатата и приета без оспорване съдебна
експертиза, която съдът кредитера като обективно изготвена, е видно, че счетоводството на ответникът е
водено редовно и към датата на запитване и проверка от страна вещото лице и
изготвяне на експертизата –24.09.2019г. плащания по процесните фактури не са
простъпвали. Задължението по процесните фактури е отразено в счетоводството на
ответника, като задължение за плащане (неплатени суми). Към датата на подаване
на заявлението за изпълнение и към датата на подаване на исковата молба, вещото
лице е установило, че няма постъпили плащания в счетоводството на ответника.
Задълженията до момента на изготвяне на заключението не са платени. В
счетоводството на ищеца има открита партида на клиента Г.Х.А. с
клиентски номер ИТН ****, вписан в заявлението за продажба на електрическа
енергия за битови нужди, подадено от абоната Г.Х.А. на 18.08.2017г. Вещото лице
установява, че от 09.2017 г. има счетоводни данни за извършени от ответницата
предходни плащания по издадени от дружеството фактури. Има и данни за
прихващания на дължимото, считано от м. февруари на 2018г. Последното
прихващане е на 08.02.2018г. със сума от 11,03лв. по задължение за плащане на
друга фактура с падеж 12.01.2018г, която не е предмет на настоящия иск. Партидата
е открита е открита за обект № ****,
намиращ се на адрес в гр. С., община С.,
п.к. 2200, ПИ № 67372.26.118 КЪЩА. Експертизата установява размера на
задължението, като равен на претендираните суми.
Уважаването на исковете за главници предпоставя установяването на следните предпоставки: наличието на валиден договор за доставка на електрическа енергия в обект ; съществуващо за ищцовото дружество задължение за доставка на ел. енергия в посочения обект за исковия период; установен размер на стойността на доставената ел. енергия за периода; незаплащане на стойността на доставената ел. енергия от страна на ответника по иска.
В случая се установи, че в процесния период страните са били
обвързани от действието на валиден договор за доставка на електрическа енергия
в обект находящ се гр. С., п.к.2200, местност С., съществуващ електромер
фабр. № ****, по силата на заявление подадено от ответника, в което е
декларирала, че е във владение на обекта от 18.08.2017г., приложено по делото. Заявлението е придружено с декларация от наемодател при
пререгистрация- община С. от 04.09.2017г., входинана в дружеството ищец с №
**********/12.09.2017г., с която е дадено съгласие правата и задълженията като
потребител на ел.енергия, да бъдат упражнявани от ответника Г.Х.А. с ЕГН
**********. Съдът приема наличието на облигационна връзка между
страните- договор за доставка на ел. енергия със съответното съдържание, и във
връзка с чл. 98а от Закона за енергетиката, според който общите условия за
продажба на ел. енергия, обвързват страните с публикуването им. При тези данни
и при липса на доказателства за изпълнено задължение за уведомяване на ищеца
при условията на чл. 13, т. 5 от приложените към исковата молба Общи условия,
да уведоми продавача в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна,
свързана с личните данни на потребителя или със собствеността или други
основания, на които продъвачът доставя електрическа енергия на обекта, тежест
за което носи ответникът, съдът намира, че ищецът, представи категорични
доказателства, че за процесния период ответникът е потребил ел. енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума, поради което
възражението на ответника, чрез процесуалния му представител за липса на
убедителен извод, че ответника дължи претендираните суми за неоснователно.
Съдът с оглед събраните по делото писмени доказателства приема за установени всички кумулативни предпоставки на предявената претенция.
По отношение на исковете за лихвите. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест чл. 154, ал.1 от ГПК
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на лихвата за забава възлиза
именно на спорната сума. Видно от приложените по делото
ОУ, приети одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ- 059 от 07.11.2007г., изменени и
допълнени с Решение № ОУ- 03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР., потребителят заплаща
потребената ел. енергия веднъж месечно. Продължителността на срока за плащане е
10 дни – чл. 19, ал.2, считано от съобщаването на потребителя на дължимите от
него суми, което става чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта
- чл. 19 ал.3. Член 19, ал. 7 от същите общи условия сочи, че с обявяване на
сроковете по реда на ал. 3 потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи
плащане на ел. енергия. В този смисъл, а и съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал.1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби
на ОУ без да е необходимо да бъде канен от ищеца. Предвид събраните доказателства и този
иск, следва да бъде уважен.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по исковото и заповедното производство разноски, отразени в представения по делото списък по чл. 80 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.Х.А. ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се гр.
С., УПИ ПИ № 67372.26.118 местност С., къща, ИТН ****, че дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД ЕИК ********* по издадената заповед за изпълнение на 17.09.2018 год по ч. гр. дело
№ 613/2018 год. по описа на Районен съд С., І-ви състав, сумата
от 239,46 лв. главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 11.09.2017г. до
11.05.2018г. ; сумата от 10,25 лева
-законна лихва за забава, считано от 07.03.2018 г. до 30.08.2018 година,
както и
законна лихва за забава върху главницата, считано от 10.09.2018г. до
окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА Г.Х.А. ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД ЕИК *********, сумата от 83,00 лева - съдебни разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. дело № 613/2018 год. по описа на Районен съд С., І-ви състав, както и сумата от 762,00 лева - разноски, сторени в настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: