№ 14
гр. София , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000502860 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 1750/8.05.2020г, постановено по гр.д.№ 153/2019г по описа на БлОС са
отхвърлени исковите претенции на И. И. К. с ЕГН ********** срещу ЗАД „Бул Инс”, с ЕИК
*********, за заплащане на обезщетение от 25 500лв. за неимуществени вреди от травми, в
резултат от ПТП, станало на 30.11.2017г, на кръстовище в с.Елешница, общ.Разлог,
обл.Благоевград, заявен като частичен иск от 50 000лв., ведно със законната лихва от
8.12.2017г. Осъден е И. И. К. да заплати на ЗАД „Бул Инс”сумата от 2 956лв. за направени
разноски.
Решението е обжалвано от И. И. К., представляван от адв.П.К. от САК, с доводи, че е
постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, че съдът не
е обсъдил всички доказателства и възражения, а изводите на вещите лица са ценени
превратно. Сочи, че неправилно съдът е приел, че застрахованият водач не е виновен за
настъпването на ПТП, тъй като е съставен АУАН № 15944/30.11.2017г и е издадено НП
№17-0331-001-84/5.12.2018г от ОДМВР Благоевград, РУ-Разлог, в което е прието, че
причина за настъпване на процесното ПТП е нарушението на правилата за движение по
пътищата от страна на водача В. Т. Т., който не е спазил изискванията на пътен знак Б 1,
отнел е предимство на движещия се по пътя с предимство л.а. „Лада”, с рег. № *******,
управляван от водача И. И. К., в резултат на което предизвикал сблъсък между двете МПС,
след което продължил да се движи и се блъснал в паркиран л.а. „Опел Зафира” с рег. №
*******. Позовава се на заключението на в.л. Ч., че е нямало да настъпи ПТП ако водачът на
л.а. „Опел Вектра” не е бил навлезнал в кръстовището и не е спрял в лентата за движение на
л.а. ВАЗ, което е нямало да принуди водачът на л.а. „Лада“ да отклони посоката си наляво.
Възразява срещу кредитиране на заключението на вещото лице, че л.а. „Опел Зафира” е бил
1
спрял, относно приетото време за реакция на водача, тъй като този извод е направен въз
основа на свидетелските показания на св.Т.. Неправилно е определена въз основа на това
опасната зова за спиране, кое превозно средство първо е навлязло в лентата за движение,
времето за реакция на пострадалия водач. Поддържа, че водачът на л.а. „Опел Вектра” е
имал възможност да спре в зоната на обезопасителния остров и да има видимост от 58м
вляво, без да навлиза в лентата за движение на л.а. „Лада Нива”, не е било необходимо да
навлиза 2-3 метра в кръстовището и да отнема предимството на л.а. „Лада Нива”, с което да
я принуди да промени посоката си на движение. Сочи, че не са обсъдени свидетелските
показания на св.Б. Ш., според които л.а. „Опел Вектра” не е бил спрял и престоял в лентата
за движение на л.а. „Лада Нива” преди удара, а е бил в движение и е ударил автомобила на
ищеца.
Оспорва изводите на съда, че водачът на л.а. „Опел Вектра” независимо, че е излязъл
от път без предимство и е навлязъл преди другите автомобили в кръстовището, то
останалите участници в движението е следвало да му осигурят възможност да напусне
кръстовището, че ищецът К. е имал възможност да предотврати удара. Поддържа доводи, че
е доказано по делото, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на „Опел Вектра”.
Възразява и срещу изводите на съда, че са недоказани твърденията на К., че в
резултат на ПТП е получил счупване на ребро, което се доказва от заключението по СМЕ, че
е налице причинно-следствена връзка между уврежданията и ПТП. Позовава се и на
ангажираните по делото свидетелски показания, които не са били обсъдени от
първоинстанционния съд, от които се установяват наличните увреждания и психичното
състояние на пострадалия.
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважат исковите претенции. В
писмената защита на процесуалния представител на въззивника се поддържат изложените
доводи във въззивната жалба.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД, представляван от адв.М.Г. от САК, е оспорил
въззивната жалба като неоснователна.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Ищецът по делото-И. И. К. е посочил в исковата молба, че на 30.11.2017 г., около
11.15ч, в с.Елешница, на кръстовището между ул.”Безимена” и ул.”Девети май”, В. Т. Т.,
при управление на л.а. "Опел Вектра", отнел предимството на управляваната от ищеца
„Лада” и я блъснал странично, след което тя продължила движението си и се ударила в
паркирания "Опел Зафира". Получил е телесни повреди в резултат на въпросното ПТП. На
виновния водач бил съставен АУАН, а после било издадено наказателно постановление. За
увреждащия автомобил „Опел Вектра” е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното застрахователно дружество. Пострадалият е сезирал
застрахователя с претенция за изплащане на съответното обезщетение, но получил отказ. В
резултат на процесното ПТП са му били нанесени повърхностни травми по предната стена
на гръдния кош и счупване на седмото му дясно ребро. Изтърпял е силни болки и
страдания, които продължавали и досега, изживял силен стрес, не се чувствал добре
физически и емоционално. Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение от 25 500 лева за неимуществените вреди, като частичен иск от 50 000 лева,
заедно със законната лихва, считано от 08.12.2017 г., както и разноските по делото.
Ответникът е оспорил исковите претенции, като е посочил, че в протокола за ПТП
2
били описани само повреди по автомобилите, но не и увреждания на водачите, причинно-
следствената връзка между настъпилото ПТП и травмите, механизма на настъпване на
ПТП. Счупването на реброто на ищеца не било резултат от процесния пътен инцидент, а от
сблъсъка с неправилно паркиралия „Опел Зафира” с рег.№ ****** Оспорил е твърденията за
интензитета на претърпените болки и страдания и липсата на пълно възстановяване.
Размерът на претенцията не съответствал на принципа за справедливост, и е завишен.
Заявил е, че ПТП е резултат от случайно събитие - паркиран автомобил на неразрешено
място, което изключвало отговорността на застрахователя. Алтернативно е поддържал, че
счупването на реброто е настъпило изцяло по вина на пострадалия, или при съпричиняване,
защото К. управлявал МПС без поставен предпазен колан и с несъобразена скорост, при
нарушение на чл.47 ЗДв П.
С решението първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е
приел, че виновен за настъпване на ПТП е пострадалият, а не водачът на застрахования
автомобил, както и, че не са доказани настъпилите телесни увреждания, болки и страдания.
По делото е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, по който
застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек автомобил.
Фактическият състав включва виновно противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между деликта и вредите,
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между прекия причинител и застрахователя.
Не се спори между страните по делото, че е настъпило ПТП на 30.11.2017г, както и,
че лекият автомобил „Опел Вектра” е бил застрахован при ответното дружество.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. се
установява, че същият е дал показания, че е навлязъл в кръстовището на около 2-3 метра, за
да види дали наближават леки коли. Видял е, че идва лека кола, която е спряла и е започнал
да слиза пътник от нея. През това време е минал л.а. „Лада Нива” и е ударила автомобила
му, а впоследствие и спрялата кола „Опел”, като не е намалила скоростта си. Лекият му
автомобил е бил ударен само отпред, а не и странично, фарове, броня. Не е видял К. да има
наранявания след като е излязъл от колата, но е забелязъл, че един път се е хванал за
ребрата.
Свидетелят Атанас Бандаков е дал показания, че е видял мястото на ПТП
уврежданията по колите. Видял е И. извън колата, че се е бил свил и се е държал с лявата си
ръка вдясно за гърдите, като дясната ръка е започнала да му посинява. След инцидента се е
оплаквал от безсъние, болки в ръката, болки в ребрата когато работи. Два месеца след
инцидента не е ходил на работа. Носил е превръзка на ръката си.
Свидетелят Б. Ш. е дал показания, че е пътувал от гр.Разлог към с.Елешница, като на
спирка „Генерал Ковачев” е спрял да остави човек, който е возел в колата си, на 30 метра
преди кръстовището и е включил аварийни светлини. От лявата му страна е излязъл лек
автомобил, управляван от В.Т., а лекият автомобил, управляван от И. К. е идвал от горната
страна, като Т. му е отнел предимството, ударили са се, след което колана на И. К. е
рикоширала и се е ударила в неговата кола. Дал е показания, че Т. е навлязъл първи в
кръстовището, че да има видимост се е налагало да навлезе в кръстовището, тъй като имало
паркирани коли. От местоположението на К. се е виждало, че Т. е навлязъл в кръстовището.
Дал е показания, че не е видял наранявания по някой участниците в ПТП, че всички са
казали, че нямат нужда от медицинска помощ.
3
Свидетелката Е. К.а, дъщеря на ищеца, е дала показания, че е видяла баща си в
болницата след катастрофата. Дясната му ръка му е била подута, казал е, че има болки в
гръдния кош. На следващия ден е отишъл при личния си лекар и е било установено, че има
счупено ребро. Бил е на домашно лечение един месец и половина, сънувал е катастрофата,
не е можел да спи. При натоварване продължава да има болки. Имал е синини на ръката,
брадичката, но не и на гръдния кош.
От заключението по САТЕ на в.л. инж. Р.Ч. се установява, че въз основа на
показанията на св.Т. е приела, че В. Т. е навлязъл с лекия си автомобил 2-3м в дясната пътна
лента на ул. „Девети май”, че ударът за л.а. „ВАЗ” е бил предотвратим чрез спиране при
движение със скорост от 50км/ч, че „Опел Вектра” е бил спрял в района на кръстовището.
Водачът на л.а. ВАЗ 2121 е имал видимост към л.а. „Опел Вектра”, който е заемал по-голяма
част от лентата за движение на ВАЗ, тъй като е бил на най-високата част за този участък от
ул.„Девети май”.
Механизмът на ПТП е следният: л.а. „Опел Вектра”, управляван от В. Т., се е движил
по ул.”Безимена” към ул. „Девети май” . Автомобилът „Опел Вектра” е задминал локалното
платно с ул. „Девети май”, изнесъл се е по-напред и навлезнал в дясната пътна лента на ул.
„Девети май”, тъй като на локалното платно е имало паркирани автомобили, които
ограничавали видимостта му. Видял спрелия автомобил „Опел Зафира”. Водачът на ВАЗ със
страничната си дясна част ударил л.а.„Опел Вектра”, пресякъл косо кръстовището и лентата
за насрещнодвижещи се автомобили и се ударил челно в спрелия „Опел Зафира”. Ако л.а.
„Опел Вектра„ не е бил навлязъл в кръстовището и спрял в лентата за движение на л.а.
ВАЗ, то е нямало да настъпи ПТП.
Вещото лице е уточнило в съдебно заседание, че ако л.а. „Опел Вектра” се е движел,
то е нямало да има деформации по цялата предна дясна част на автомобила, а само в предна
лява част. В протокола за ПТП е описан счупен преден десен фар на л.а. „Опел Вектра”,
което потвърждава, че лекият автомобил е бил спрял. Началният момент на възникване на
опасността е навлизането на л.а. „Опел Вектра” в лентата за движение на л.а. „Лада”. След
технически изчисления вещото лице е посочило, че ударът е бил предотвратим чрез спиране
от водача К.. Навлезлият и спрял на пътното платно „Опел Вектра” е бил ясно видим за
водача на ладата.
Вещото лице е заявило с категоричност, че първи в кръстовището е бил навлязъл
водачът на „Опел Вектра” и „Лада Нива” е била на около 45 метра в този момент. Водачът
на „Лада Нива” не е предприел спиране/липсват спирачни следи/, а е отклонил наляво на
автомобила, действал е със закъснение. Било е достатъчно незначително да се подаде
предната част на лекия автомобил, за да има видимост и в двете посоки.
От заключението на вещото лице инж. Ж. С. се установява, че е посочило, че
видимостта на водача Т. е била ограничена от паркирани коли на локалното платно, но той е
имал възможност да спре в зоната на обезопасителния остров и да има видимост от 58м
вляво. Скоростите на движение не могат да се определят по технически път, а само от
свидетелските показания, като тази на „Лада Нива” е изчислена на 60км/ч, а на „Опел
Вектра” 0 км/ч.Ако се е движел, то не може да има деформации по цялата предна част, а
само по предна лява част. Посочил е, че видимостта на водача на л.а. „Опел Вектра” е била
58м, имал е възможност да спре без да навлиза в лентата за движение на л.а. „Лада Нива”, да
осигури предимство. Водачът на л.а. „Лада Нива” е имал възможност да види лекия
автомобил „Опел Вектра” от 58м. При възприемане на опасността е имал възможността да
предотврати удара. Ако л.а. „Опел Вектра” не е навлязъл в лентата за движение на л.а. „Лада
Нива”, то е нямало да настъпи ПТП.
4
В съдебно заседание вещото лице Стаменов е посочило, че водачът на л.а. „Опел
Вектра” е могъл да види приближаващата „Лада Нива” от момента, в който е стигнал до
края на пътния остров, но ако е спрял преди знака „Стоп”, не би могъл. Поради това е
навлязъл в кръстовището и е спрял в самата лента за движение на идващите автомобил от
път с предимство. Трябвало е да спре на мислената линия на лентата на движещите се с
предимство автомобили без да навлиза в самата лента.
Въз основа на обсъдените доказателства, въззивният съд приема следното от правна
страна:
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ за да се ангажира отговорността на застрахователя следва да
се установи, че е налице противоправно поведение на водача на застрахования автомобил,
причинени вреди и връзка между същите. От обсъдените свидетелски показания и
заключенията на вещите лица по съдебно-автотехническите експертизи се установява
механизма на настъпилото ПТП. Лекият автомобил „Опел Вектра”, управляван от В. Т., се е
движил по ул.”Безимена” към ул. „Девети май” . Автомобилът „Опел Вектра” е задминал
локалното платно с ул. „Девети май”, изнесъл е автомобила си по-напред и навлезнал в
дясната пътна лента на ул. „Девети май”, тъй като на локалното платно е имало паркирани
автомобили, които ограничавали видимостта му. Видял спрелия автомобил „Опел Зафира”.
Водачът на ВАЗ предприел заобикаляне на спрелия автомобил, със страничната си дясна
част ударил л.а.„Опел Вектра”, пресякъл косо кръстовището и лентата за насрещнодвижещи
се автомобили и се ударил челно в спрелия „Опел Зафира”. Ако л.а. „Опел Вектра“ не е бил
навлязъл в кръстовището и спрял в лентата за движение на л.а. ВАЗ, то е нямало да настъпи
ПТП. Същият се е движел по път без предимство, означен и с пътен знак. От заключението
на вещото лице инж. Ж. С. се установява, че видимостта на водача Т. е била ограничена от
паркирани коли на локалното платно, но той е имал възможност да спре в зоната на
обезопасителния остров и да има видимост от 58м вляво. Скоростите на движение не могат
да се определят по технически път, а само от свидетелските показания, като тази на „Лада
Нива” е изчислена на 60км/ч, а на „Опел Вектра” 0 км/ч.Ако се е движел л.а. „Опел Вектра“,
то е нямало да има деформации по цялата предна част, а само по предна лява част. Посочил
е, че видимостта на водача на л.а. „Опел Вектра” е била 58м, имал е възможност да спре без
да навлиза в лентата за движение на л.а. „Лада Нива”, да осигури предимство. Водачът на
л.а. „Лада Нива” е имал възможност да види лекия автомобил „Опел Вектра” от 58м. При
възприемане на опасността е имал възможността да предотврати удара. Ако л.а. „Опел
Вектра” не е навлязъл в лентата за движение на л.а. „Лада Нива”, то е нямало да настъпи
ПТП. Навлизането в кръстовището първо на лекия автомобил, намиращ се на път без
предимство, и възможността на л.а.”Лада Нива” да спре след възприемане на опасността,
води до извод, че двете превозни средства имат вина за настъпването на ПТП, като
основната вина е за водача В. Т. на лекия автомобил, излизащ от пътя без предимство, с
принос 80%, а на движещият се по път с предимство лек автомобил „Лада”, управляван от
И. И. К.-20%, който се е движел с превишена скорост по пътя с предимство и навлезлият лек
автомобил е попадал извън опасната му зона за спиране.
По отношение на причинените вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни
увреждания, се установява въз основа на заключението по СМЕ, че въз основа на
медицинските документи, представени по делото, че при преглед на И. И. К. на 4.12.2017г. е
установена палпаторна болка в дясна гръдна половина при движение, като е била поставена
диагноза-повърхностна травма на гръдния кош. Поради продължаващите болки на
15.12.2017г е установено наличие на физикални и рентгенови данни за фрактура на 7 ребро,
с болка, оток и палпаторна болезненост, като му е била поставена диагноза-счупване на
седмо ребро в дясно и му е била назначена медикаментозна терапия и имобилизация.
Поради травмата пострадалият е трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се
5
натоварва, имал е ограничени движения и оплаквания за болки, нужда от чужда подкрепа в
ежедневието си. Проведено е било консервативно лечение с обезболяващи-Дексофен,
Фастум гел и спазване режим на покой. Обичайният срок на възстановяване от такава
травма е 30-60дни. При извършения преглед от вещото лице на 31.10.2019г е установено
пълно възстановяване на фрактурата, като пациентът е съобщил за болки в дясна гривнена
става, за което няма данни в наличната медицинска документация.
Вещото лице е посочило, че ако ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, е
нямало да получи нараняване в областта на лицето, но дори и при правилно поставен
предпазен колан, е възможно да се получи травма на гръдния кош от самия колан, която да
се изразява в контузия или счупване на ребра.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че счупването на ребро може да се
установи клинично, при самия преглед и потвърдено рентгенологични. Има ясно изразена
клинично картина-изразена палпаторна болка и при поставяне на ръката в областта на
травмата се усеща характерно скърцане на костите, което потвърждава мнението на лекаря,
че има счупване. Задължително е да се направи снимка. В медицинската документация е
поставена диагноза „Счупване на ребро”. Възможно е и по-късно да се постави такава
диагноза, тъй като месец след травмата пациентът има оплаквания. При направена
реннтгенологична снима се установява, че няма рентгенологични признаци за счупване,
което може да се тълкува по два начина-или костта да е напълно заздравяла, или да не е била
счупена. Ако се касае за леко счупване, напукване или фисура, няма да има белези на
рентгеновата снимка две години след травмата. Снимката не винаги може да отчете
счупването. При липса на направена снимка не може да се реши дали е имало счупване или
не. В амбулаторния лист е констатирано счупване на реброто, но няма описани
подробности. Клиниката и при счупено ребро и при травма без счупване е една и съща-
налице са силни болки, затруднено дишане в период за около един месец. Болката се
провокира не от самото счупване, а от контузията на косталните нерви, които вървят по
пода на всяко ребро. Въз основа на цялостната медицинска документация, вещото лице е
заявило, че не може категорично да даде заключение дали И. К. е получил счупване на
реброто. Претърпял е гръдна травма при всички случаи. Във фиша от ЦСМП не е отразено
заключение за фрактура и травма на китката. Възможно е да има болки и в китката, които да
не са свързани със счупването, а с разтежение на връзките. Била е изписана имобилизация
на гръдния кош, но няма такава практика, тъй като на ребра не се прави такава. В
амбулаторния лист не е отразено оплаквания от болки в китката. Възможно е да има
счупване на малка костица, което да се установи впоследствие.
Въз основа на заключението по СМЕ не може да се приеме за доказано настъпването
на травма –счупване на ребро, тъй като вещото лице е заявило, че не може категорично да
даде заключение дали е настъпило счупване на ребро, а само, че е настъпила гръдна травма,
при която оплакванията съвпадат с тези при счупване на ребро.
С Постановление №4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по
чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., решение
№151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС
по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ
Т.О се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението
при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано
изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като
характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се
6
прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете възрастта на пострадалото лице, което е било на 56 години към
датата на ПТП. Претърпените телесни увреждания – гръдна травма с проведено
консервативно лечение Срокът на възстановяване е бил около 1 месец и половина. Имал е
нужда от чужда помощ за обслужването си. Налице е пълно възстановяване. Въз основа на
това следва да се определи обезщетение в размер на 7 хиляди лева, ведно със законната
лихва върху същото съгласно чл.429, ал.3 КЗ от 18.05.2018г/уведомяването на
застрахователното дружество/ до окончателното изплащане на сумата.
Възражението за съпричиняване на пострадалия поради липса на поставен колан се
явява неоснователно, тъй като вещото лице по САТЕ е заявило, че и при поставен колан е
било възможно да настъпи процесното телесно увреждане, поради което същото следва да
бъде оставено без уважение.
При отчитане на приетото съпричиняване от страна на пострадалия от 20 %
следва да се приеме, че дължимото обезщетение се определя на 5 600лв.
Поради разминаване на изводите на първоинстанционния и въззивния съд
решението следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция
по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 5 600лв. и за дължимата лихва върху нея от 18.05.2018г ,
като се постанови, че се осъжда ЗАД „Бул Инс”, с ЕИК ********* да заплати на И. И. К. с
ЕГН ********** сумата от 5 600лв. за обезщетение за неимуществени вреди от травми, в
резултат от ПТП, станало на 30.11.2017г, на кръстовище в с.Елешница, общ.Разлог,
обл.Благоевград, ведно със законната лихва от 18.05.2018г до окончателното изплащане на
сумата. Следва да се потвърди решението в частта му, с която исковата претенция е за
разликата от 5 600лв. до 25 500лв., частичен иск от 50 000лв., и за дължимата законна лихва
върху тази сума.
С оглед изхода на спора следва да се осъди ЗАД „Бул Инс”, с ЕИК ********* да
заплати на адв.А. Й. от ВАК, с адрес гр.***, ул.***, №*, ап.* сумата от 284лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция и на адвокат П. К. сумата от 284лв. за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъден И. И. К. да заплати на
ЗАД „Бул инс” АД сумата за разликата от 2 305.68лв. до 2 956лв. за разноски пред първата
инстанция.
Следва да бъде осъдено ЗАД „Бул инс” АД да заплати сумата от 224лв. за държавна
такса по смета на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1750/8.05.2020г, постановено по гр.д.№ 153/2019г по описа на
БлОС, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ на И. И.
К. с ЕГН ********** срещу ЗАД „Бул Инс”, с ЕИК *********, за заплащане на
обезщетение за сумата от 5 600лв. за неимуществени вреди от травми, в резултат от ПТП,
станало на 30.11.2017г, на кръстовище в с.Елешница, общ.Разлог, обл.Благоевград, заявен
като частичен иск от 50 000лв., ведно със законната лихва от 18.05.2018г, в частта му, с
която е осъден И. И. К. да заплати на ЗАД „Бул инс” АД сумата за разликата от 2 305.68лв.
7
до 2 956лв. за разноски пред първата инстанция, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Бул Инс”, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И. И. К. с ЕГН
********** обезщетение от 5 600лв. за неимуществени вреди от травми, в резултат от ПТП,
станало на 30.11.2017г, на кръстовище в с.Елешница, общ.Разлог, обл.Благоевград, ведно
със законната лихва от 18.05.2018г до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена
за разликата от 5 600лв. до 25 500лв., частичен иск от 50 000лв., и за дължимата законна
лихва върху тази сума.
ОСЪЖДА ЗАД „Бул Инс”, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв.А. Й. от ВАК, с
адрес гр.***, ул.***, №*, ап.* сумата от 284лв. за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция и на адвокат П. К. сумата от 284лв. за адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Бул инс” АД ДА ЗАПЛАТИ сумата от 224лв. за държавна такса по
смета на Софийски апелативен съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8