РЕШЕНИЕ
№ 15189
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:...........................
при участието на секретаря .......................
като разгледа докладваното от ........................... Гражданско дело №
20251110102883 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ....................... твърди, че по договор за застраховка .....................
обективиран в застрахователна полица № ................, със срок на валидност от
13.08.2020 г. до 12.08.2021 г., и след изпълнение на всички изисквания на
застрахователния договор, е заплатил на застрахования респ. на сервиза,
извършил ремонта, сума в размер на 1356,35 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № ..................... за вреди на л.а. марка и
модел ........................... облицовка на задна броня, долна облицовка задна
броня, лайсна хром в долна броня, настъпили в резултат от ПТП на 29.07.2021
г. в ......................., за което бил съставен двустранен констативен протокол за
ПТП от 29.07.2021 г. Виновен за ПТП бил водачът на л.а. марка ........................,
чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при
ответното дружество ......................, и който при маневра на заден ход удря в
задната габаритна част и реализира ПТП с паркирания л.а. марка и модел
......................., в резултат на което са причинени щети на застрахования при
ищеца автомобил.
Сочи, че изпратил до ответника извънсъдебна покана за заплащане на
платеното обезщетение за отстраняване на нанесените вреди на
застрахованото при ищеца МПС в размер от 1371,35 лв., както и 15 лв.
ликвидационни разноски, като след насрещно прихващане, ответникът
изплатил на ищеца сума в размер от 766,55 лв. с включени в сумата
ликвидационни разноски в размер 15 лв., а остатъкът в размер от 619,80 лв.
останал непогасен, който претендира ведно със законната лихва от датата на
1
подаване на исковата молба в съда – 17.01.2025 г., до окончателното плащане.
Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, с оглед което претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер от 220,84 лв. за периода от
24.02.2022 г. до 16.01.2025 г., съобразно уточнението на исковата молба,
направено в съдебно заседание на 23.06.2025 г. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ...................... не е депозирал отговор на
исковата молба. С молба от 17.06.2025 г. заявява, че с плащането на сумата от
766,55 лв. по предявената регресна претенция, признато от ищеца с исковата
молба, е погасил задължението си, а претенцията намира за предявена в
необосновано завишен размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането, с
изключение на неговия размер, са безспорни между страните, поради което и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано, като
същите се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, както
и от приетото и неоспореното заключение на САТЕ, което съдът кредитира
като компетентно и обективно дадено, а и се признават от ответника
извънсъдебно, с оглед извършеното плащане по регресната претенция на
ищеца.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната
практика, постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната (средна пазарна) стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. При това
делинквентът (застрахователят на неговата гражданска отговорност) дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части (в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част),
2
поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът (застрахователят на
гражданската му отговорност) понесе и отговорността за влагането на нови
части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към
т. 6, б. „б“ от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС, съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не
се взема предвид изхабяването на вещта.
Съгласно заключението на САТЕ всички увреждания по л.а. марка и модел
....................... се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното ПТП, настъпило на 29.07.2021 г., а средната пазарната стойност на
увреденото имущество без овехтяване възлиза на 805,30 лв. В исковата молба
не са изложени фактически твърдения застрахованият при ищеца автомобил
да е бил с удължена гаранция, като още при подаване на исковата молба
ищецът е бил наясно къде е отремонтиран процесният автомобил и каква е
била експлоатационната му възраст към датата на ПТП, поради което и съдът
намира, че няма основание обезщетението да бъде определено по цени за
ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален фирмен сервиз. В
случая ищецът не излага причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с
цени над средните, поради което дължимото от ответника обезщетение не
може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и
детайли.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая
– размерът на действителните вреди – сумата от 805,30 лв. На основание чл.
411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана
като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, в какъвто смисъл е и
заключението на САТЕ, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза
на сумата от 820,30 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил (чрез прихващане)
сумата от 766,55 лв. преди завеждане на настоящия иск, поради което искът за
разликата от 53,75 лв. следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 619,80 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да
се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването
на същия за процесния период, като последното обстоятелство не е оспорено
от ответника.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер 53,75 лв.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му
регресна претенция от застрахователя по имуществена застраховка с
приложени всички относими към регреса документи да определи размера и
3
изплати дължимото по регреса обезщетение, респективно – мотивирано да
откаже плащането. Не е спорно по делото, че по отправената регресна
претенция, на 24.02.2022 г. е извършено плащане (чрез прихващане) на част от
претендираната сума, както и че е било отказано плащане на остатъка, поради
което считано от тази дата, ответникът е изпаднал в забава, което
обстоятелство не е и оспорено от ответника. Предвид изложеното, за
процесния период на забавата от 24.02.2022 г. до 16.01.2025 г., дължимата
мораторна лихва съдът определя по реда на чл. 162 ГПК в размер 19,13 лв., до
който размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, а за
горницата до пълния предявен размер от 220,84 лв. – отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете, в размер на
52,02 лв., представляващи заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 91,33 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......................, ЕИК ................... да заплати на
........................ ЕИК ...................., на основание чл. 411 КЗ сумата от 53,75 лв.,
представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за вреди на л.а. марка и модел .......................,
настъпили в резултат на ПТП на 29.07.2021 г. в ......................., ведно със
законната лихва от 17.01.2025 г. до погасяването, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 19,13 лв., представляваща лихва за забава за периода от
24.02.2022 г. до 16.01.2025 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
52,02 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ до пълния
предявен размер от 619,80 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния
предявен размер от 220,84 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ......................, ЕИК ....................
да заплати на ......................, ЕИК ................... сумата от 91,33 лв. разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4