МОТИВИ по АНД № 202/2020 г. по описа на РС-Габрово
Производството
по делото е образувано въз основа на постановление на Районна прокуратура - Габрово
от 29.01.2020 г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК на П.С.П. за това, че около 16:45 ч. на 25.06.2018 г. на улица „Досю Стойнов” № 4-6 в гр. Дряново, при управление на лек автомобил „КИА” с рег. № СВ 3971 КВ,
да е нарушил следните правила за движение по пътищата - чл. 20, ал.2 и чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, чл. 73, ал.1 от ППЗДвП и чл. 5, ал.1, т.2 и ал.2 от Наредба №
І-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим
на движение от моторните превозни средства, и по непредпазливост да е причинил
на Н.В.Ю. *** следните средни телесни повреди - контузия на главата с контузия
на мозъка и кома за срок от 10 дни, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; левостранна спастична хемипареза на левия и десния
крак, довело до трайно затрудняване на движението на долните крайници;
органично разстройство на личността, довело до постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, предл.
второ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Районна
прократура – Габрово не изпраща свой представител.
Защитникът на обвиняемия - адв.
Л.Ц. от ГАК, не оспорва сочената във внесеното предложение фактология, като
поставя акцент върху повдението на пострадалата като основен фактор за
нстъпване на процесното ПТП. Пледира при признаване на неговия подзащитен за
виновен по повдигнатото обвинение същият да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал.1 от НК посредством административно
наказание "Глоба" в минимален размер, както и да не му се налага
санкция "Лишаване от право да управлява МПС".
От цялостната преценка на
събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият П.С.П. е роден на *** ***, български гражданин, с
висше образование, неосъждан, неженен, работи, ЕГН: **********.
Към процесната дата обвиняемият заемал длъжността
„младши автоконтрольор” в РУ – Дряново при ОД на МВР – Габрово. На 25.06.2018
г. същият изпълнявал служебните си задължения в качеството на водач на патрулен
автомобил „КИА” с рег. № СВ 3971 КВ, като в екипа влизал и свидетелят М.К. ***.
Около 16:45 ч. П.П. и М.К. били информирани от свои колеги, че
криминално проявено лице – свидетелят С.А., управлява по уличната мрежа на
града лек автомобил марка „БМВ 750” с рег. № ЕВ 25 95 ЕВ след употреба на
наркотични вещества. След получено разрешение двамата полицейски служители се
придвижили до посоченото място – ул. „Досю Стойнов” в гр. Дряново, където
действително възприели паркиран указания им автомобил. П.П. и М.К. спрели на около 100 метра от него, като след няколко минути
свидетелят С.А. се качил в автомобила си и потеглил. Незабавно след него
тръгнал и полицейският автомобил със задействана светлинна и звукова
сигнализация. Управляваното от свидетеля С.А. МПС обаче рязко увеличило
скоростта си, което направил и обвиняемият с цел да го изпревари и спре, на
което очевидец станала свидетелката А.И..
В този момент, след преминаване на свидетеля С.А.,
между две спрели отдясно превозни средства – л.а. „Мицубиши Спейстар” с рег. №
ЕВ 33 20 ВА и л.а. „Форд Фокус” с рег. № ЕВ 33 82 ВА, на пътното платно с цел
пресичане наляво навлязла пешеходката Н.В.Ю., към онзи момент на 14 години,
която имала поставени на ушите си слушалки, свързани с мобилно устройство. При
визуалното и възприятие на около 41 м. пред себе си обвиняемият незабавно
задействал спирачната система на автомобила си, движещ се към този момент със
79,2 км/ч., и се отклонил надясно с цел избягване на удар, но от своя страна Н.В.Ю.,
въпреки че забелязала случващото се, останала на място. Вследствие на това в
централната част на платното полицейският автомобил ударил със скорост от 62,9
км/ч. с предната си лява част Н.В.Ю., при което тялото и се прехвърлило през
предницата на превозното средство, последвал удар на главата и с предното
стъкло и падане на земята. Патрулният автомобил продължил движението си и се
блъснал в паркирания от дясна страна „Форд Фокус” с рег. № ЕВ 33 82 ВА. Петъо П.
и М.К. незабавно слезли и оказали първа помощ на пострадалата, която малко
по-късно била транспортирана в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” – Габрово. Бил извършен
и оглед на местопоризшествието, закрепен в надлежен протокол и придружен с 56
бр. фотоснимки.
В хода на образуваното по случая
досъдебно производство са изготвени две съдебно – медицински експертизи, констатирали,
че при инцидента на 25.06.2018
г. на Н.В.Ю. са причинени следните средни телесни
повреди - контузия на главата с контузия на мозъка и кома за срок от 10 дни,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; левостранна
спастична хемипареза на левия и десния крак, довело до трайно затрудняване на
движението на долните крайници; органично разстройство на личността, довело до
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Изготвена е също така и автотехническа
експертиза, посочила като причина за настъпилото пътно произшествие както
скоростта на движение на обвиняемия, така и поведението на пешеходеца, който
според експерта е имал възможност да възприеме патрулния автомобил и да го
пропусне.
Редица обстоятелства по
делото са безспорни, като на преден план именно обвиняемият в качеството си на „младши автоконтрольор” в РУ – Дряново е управлявал около 16:45 ч. на 25.06.2018 г. по улица „Досю
Стойнов” № 4-6 в гр. Дряново лек патрулен автомобил „КИА” с
рег. № СВ 3971 КВ. Несопорим е възникналият пътен инцидент между този автомобил и пресичащата
в този момент пътното платно Н.В.Ю., при който след удар с лявата част на
превозното средство тялото на пешеходеца се прехвърлило през неговата предница,
последвал е удар на главата с предното стъкло и падане на земята. На следващо
място приетите без възражения заключения на вещите лица по изготвените две
съдебно – медицински експертизи установяват и съставомерните последици от процесната
катастрофа, а именно причинените на Н.В.Ю. средни телесни повреди по смисъла на
чл. 129, ал.2 от НК – контузия на главата с контузия на мозъка и кома за срок
от 10 дни, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
левостранна спастична хемипареза на левия и десния крак, довело до трайно
затрудняване на движението на долните крайници; органично разстройство на
личността, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото и въз основа приетото заключение по
изготвената автотехническа експертиза се установява скоростта на движение и
отстоянието на процесния полицейски автомобил при възприемане на пешеходеца и
към момента на настъпилото съприкоснование. Вещото лице е категорично, че при
установената скорост на движение на П.П. при забелязване на Н.В.Ю.
ударът е бил технически непредотвратим, както и че видимостта и на двамата
участници в произшествието е била взаимна.
Според съда обаче прецизният анализ на всички
събрани по делото доказателства не обосновава субективна съставомерност на
поведението на обвиняемия под сочената от обвинението проявна форма на
„непредпазливост” по смисъла на чл. 11, ал.3 от НК, доколкото същият нито е
могъл, нито е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици от своето
поведение. Неоспоримо по делото е, че на процесните дата, час и място същият е
управлявал лек автомобил „КИА” с рег. № СВ 3971 КВ по ул. „Досю Стойнов” в гр.
Дряново със скорост от 79,2 км/ч., явно по-висока от позволената за населено
място по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, чл. 73, ал.1 от ППЗДвП, възлизаща на 50
км/ч., която по никакъв начин не може да се разглежда и като несъобразена с
пътните условия по смисъла на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Същевременно обаче е нужно
да са разгледа цялостната ситуация, при която е станало това, като на първо
място П.П. е бил водач на патрулен автомобил, и в този случай е могъл въз
основа императива на чл. 5, ал.1, т.2 от Наредба № І-141 от 18.09.2002 г. за
условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните
превозни средства, да надвиши тази скорост. А това безспорно е станало само и
единствено с цел спиране и проверка спрямо свидетеля С.А., извършващ според
получена оперативна информация към този момент престъпление по чл. 343б, ал.3
от НК. Доказано бе и че цитираното лице не само не се е подчинило на подаваните
звукови и светлинни сигнали от обвиняемия, но е увеличило рязко скоростта си на
движение в недвусмислен опит да осуети извършването на целената проверка. Ето
защо няма как да разглеждаме това действие на Петъо П. в друг аспект освен като
стремеж за стриктно изпълнение на служебните задължения.
Тук е моментът съдът да анализира и въпроса
доколко при това си действие обвиняемият се е съобразил и с разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.2 и ал.2 от Наредба № І-141 от
18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на
движение от моторните превозни средства, адресиращи задължения към водачите
дори и при надвишаване на съответната пределно допустима скорост да не поставят
в опасност нечий живот или имущество, както и като цяло да се движат по
безопасен начин. Съществуването на тези императиви е факт, но в случая съдът не
открива никаква възможност за обвиняемия да допусне, че с увеличаването на
скоростта си по ул. „Досю Стойнов” в гр. Дряново на процесните дата и час с цел
изпълнение на служебните си задължения е могло да бъде създадена каквато и да е
опасност за останалите участници в движението. Същият незабавно е задействал
звукова и светлинна сигнализация, предназначена и за уведомяване на пешеходците
за евентуално възможна висока скорост на движение, респ. за необходимостта от
повишено внимание. Няма как да приемем обаче в нито един аспект за правомерно и
съобразено с нормите на ЗДвП поведението на Н.В.Ю. в качеството и на пешеходец,
респ. участник в движението. Същата е навлязла внезапно на пътното платно, на
необозначено за това място, между два паркирали автомобила, обективно пречещи
на възприемането и, както и с поставени слушалки на ушите. Както изрично
посочва също така свидетелят М.К., пострадалата изобщо не е реагирала при
визуално възприятие на движещия се към нея патрулен автомобил. Ето защо и
съпоставяйки от една страна причината за движението с установената скорост на
патрулния автомобил и включената звукова и светлинна сигнализация, и от друга –
цялостното поведение на Н.В.Ю., съдът стига до извод, че за П.П. не е
съществувала дори хипотетична възможност да предвиди навлизането на пешеходец
на процесното място, за да може той да предотврати настъпване на коментирания
пътен инцидент. Вина за него с оглед гореизложеното има само и единствено
пешеходеца, който сам се е е поставил в опасност и е проявил изключително
безрасъдство в качеството си на участник в движението. Същевременно действията
на обвиняемия съдът разглежда като правомерни, а настъпилите неблагоприятни
правни последици – за непредвидими и непреодолими от негова съзнателна гледна
точка. Деянието категорично е случайно по смисъла на чл. 15 от НК и за него
отговорност не може да се търси в лицето на обвиняемия.
Въз основа така посочените доводи съдът намира, че
в случая поведението на П.П. е субективно несъставомерно поради липсата на
каквото и да е задължение и възможност същият да предвиди настъпването на
общественоопасните последици от движението си по ул. „Досю Стойнов” в гр. Дряново с установената
скорост. Поради това същият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
При така
възприетия правен извод съдът намира обвиняемия П.С.П. за НЕВИНЕН
в това, че около 16:45 ч. на 25.06.2018
г. на улица „Досю Стойнов” №
4-6 в гр. Дряново, при управление на
лек автомобил „КИА” с рег. № СВ 3971 КВ, да е нарушил следните правила за
движение по пътищата - чл. 20, ал.2 и чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, чл. 73, ал.1 от ППЗДвП и чл. 5, ал.1, т.2 и ал.2 от Наредба № І-141 от
18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на
движение от моторните превозни средства, и по непредпазливост да е причинил на Н.В.Ю.
*** следните средни телесни повреди - контузия на главата с контузия на мозъка
и кома за срок от 10 дни, довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота; левостранна спастична хемипареза на левия и десния крак, довело до
трайно затрудняване на движението на долните крайници; органично разстройство
на личността, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „б”, предл. второ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
След влизане в сила на решението следните
веществени доказателства – 1 бр. зарядно устройство, 1 бр. кабел от USB, 3 бр.
монети, 1 бр. жълт текстилен ластик за коса и 1 бр. сандал, следва да бъдат върнати на Н.В.Ю. ***.
След влизане в сила на рашението последното
веществено доказателство – орален тест за еднократна употреба към техническо
средство „Drager Drug Check 3000”, подлежи на унищожаване.
При
този изход на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
В този смисъл е постановеният
съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :