Р Е Ш
Е Н И Е
№ 178
гр.Свищов,19.11.2013 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 8.11.2013г.,в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря П.Б., като се разгледа с докладваното от съдията гр.д.
234/2013 год.,за да се
произнесе взема предвид:
ИСК с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от Кодекса
за застраховането
Ищецът
ЗК „Уника” АД, със седалище гр.София, представлявано от изпълнителните директори К.Р. и
Н.Г.И. / като правоприемник на ЗД „Витоша”АД/ твърди, че в резултат на
ПТП на 20.09.2003г., предизвикано от ответника Л.М.И. след употреба на
алкохол,
последния е причинил на л.а.
Опел Омега с ДК№ ********, собственост на Г.Б. щети. Лекият
автомобил Опел Омега с ДК№ ******** е бил застрахован с „Автокаско” при ЗАД”
Алианц България” и съгласно клаузата „Пълно каско” , ЗАД” Алианц България” е
обезщетил собственичката за претърпените вреди. На основание тогава действащите
чл.402 ал.1 и чл.407 от ТЗ ЗАД” Алианц България” е предявило против ЗД „Витоша”АД
, което дружество е застраховател на Л.М.И. по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” иск за платеното застрахователно
обезщетение. С влязло в сила решение № 154/28.12.2006г. по гр.д.818/2006г. на
Софийски районен съд ЗД „Витоша”АД е осъдено да заплати на ЗАД” Алианц България”
сумата 4512,82лв.-изплатено застрахователно обезщетение, 942,36лв.-лихва за
периода от 11.05.2004г. до 10.01.2006г., както и 309,97лв.-разноски по делото,
ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2006г. до окончателното
изплащане на сумата. Решението е постановено с участието на Л.М. в качеството
му на трето лице-помагач на ответника. На 30.03.2010г. ЗД „Витоша”АД/ ЗК
„Уника” АД / превежда на ЗПАД” Алианц България” сумата 8345,86лв., включваща
4512,82лв.-изплатено застрахователно обезщетение, 942,36лв.-лихва за периода от
11.05.2004г. до 10.01.2006г., 2580,71лв.-лихва за периода от 10.01.2006г. до
31.03.2010г. и 309,97лв.-разноски. За
посочената сума ЗК „Уника” АД предявява
регресен иск срещу ответника Л.М.И..
Ответникът Л.М.И. , чрез адв.С.Т. на основание чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, съгласно който възразява по основателността на иска . В хода
на устните състезания навежда няколко довода- решението по гр.д. 818/2006г. на
Софийски районен съд не обвързва ответника М., защото не е получавал призовките
по делото; размерът на щетата е 2260,00лв.-колкото е приета по НОХД 198/2004г.
на СвРС; ако се приеме, че е редовно призован по гр.д.818/2006г. то е от
30.09.2006г. и към 9.11.2011г.-датата на завеждане на това дело пред Софийски
районен съд е изтекла пет годишната давност.
Счита , че искът следва да се отхвърли или алтернативно да се уважи до
размер 2260,00лв., колкото е приетата щета по НОХД 198/2004г. на СвРС.
Съдът след като обсъди основанията,
изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното::
Предявен е иск по чл.
274 ал.1, т.1 от КЗ за сумата от 8354,86 лева, представляващо застрахователно обезщетение заплатено от ЗК „Уника” АД, със седалище
гр.София, представлявано от
изпълнителните директори К.Р. и Н.Г.И. / като
правоприемник на ЗД „Витоша”АД/ по
сключена застраховка ”Гражданска отговорност” за
автомобил марка „Форд Ескорт” с рег.№******** ,
за причинени имуществени вреди на лек автомобил
марка „Опел Омега” с ДК№ ********,
собственост на Г.Б. в резултат на ПТП, настъпило на 20.09.2003 г. с виновен водач ответника Л.М..
От
представения като доказателство по делото протокол за ПТП № 0561464, съставен на
20.09.2003 г. от РУП Свищов, АУАН
№1262/20.09.2003г. на РУП Свищов се
установява, че на 20.09.2003 г., около 3,15 часа в гр. Свищов е настъпило ПТП , като водачът Л.М.И. управлява лек автомобил „Форд Ескорт” с
рег.№******** , след употреба на алкохол, изгубва контрол на МПС и се
удря в паркиран лек автомобил „Опел
Омега” с ДК№ ******** , като е нарушил правилата за движение по
пътищата и виновно е причинил имуществена вреда . От проверката
извършена от контролните органи след осъществяване на ПТП е установено, че ответникът е управлявал процесното МПС след употреба на
алкохол -2,03 промила. По делото е приложена и Присъда №205 от 13.10.2004г. по НОХД 198/2004г.,
влязла в сила на 28.10.2004г., с която Л.М.И.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за това
че на 20.09.2003г. в гр.Свищов управлявал МПС- лек автомобил „Форд Ескорт” с
рег.№******** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно-2,03 на хиляда , установена по надлежния ред, като за това
престъпление му е наложено на основание чл.78А от НК административно
наказание-глоба 500,00лв.
От
застрахователна полица № 4156213, със срок на покритие от 13.08.2003г. до
31.12.2003г. се установява, че
ЗК „Уника” АД, представлявано от
изпълнителните директори К.Р. и Н.Г.И. / като
правоприемник на ЗД „Витоша”АД/ е сключило с „Нове Авто” ООД,
собственик на лекия автомобил „Форд Ескорт” с
рег.№********, при управление на който
е причинено увреждането, задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Видно от материалите по вложеното към настоящото дело
гр.д.818/2006г. на Софийски районен съд ,собственикът на лек
автомобил „Опел Омега” с ДК№ ******** е имала сключен застрахователен договор „каско” със ЗПАД”Алианц България” и след събитието е образувана щета с
№0300-03-041-500004, по която с две платежни нареждания от 19.12.2003г. и от
5.04.2004г. са изплатени 7452,04лв. За тази сума и за изтеклите лихви
ЗПАД”Алианц България” е предявило искове по чл.402, ал.1, вр. чл.407 ал.1 от ТЗ/понастоящем отменени/ и чл.45 ал.1 от ЗЗД, както и по чл.86 от ЗЗД против ЗД „Витоша”АД. По делото като трето лице –помагач
на ответника е конституиран Л.М.И. и
решението е постановено с негово участие. Видно от диспозитива на съдебно
решение № 154/28.12.2006г. по гр.д.818/2006г. на Софийски районен
съд , влязло в сила на 10.07.2007г., ЗД
„Витоша”АД е осъдено да заплати на ЗАД”
Алианц България” сумата 4512,82лв.-за изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 0300-03-041-500004,като
за разликата до пълния предявен размер-7452,04лв. искът е отхвърлен ; 942,36лв.-изтекла лихва за
периода от 11.05.2004г. до 10.01.2006г., като за разликата до пълния предявен
размер-1506,00лв. искът
е отхвърлен, както и 309,97лв.-разноски по делото, ведно със законната лихва
върху главницата от 10.01.2006г. до окончателното изплащане на сумата.
Видно от
представеното по делото преводно нареждане сума в размер на 8345,86лв.
е изплатена от ЗК „Уника” АД на ЗПАД” Алианц
България” на 30.03.2010г. Според
ищцовото дружество този сбор включва-
4512,82лв.-изплатено застрахователно обезщетение, 942,36лв.-лихва за периода от
11.05.2004г. до 10.01.2006г., 2580,71лв.-лихва за периода от 10.01.2006г. до
31.03.2010г. и 309,97лв.-разноски. За
посочената сума ЗК „Уника” АД предявява
регресен иск срещу ответника Л.М.И..
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 274, ал.
1 т.1 от КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” има
право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП е управлявал МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма.
По
делото е безспорно наличието на предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника - деликвент на основание чл.
274, ал. 1, т. 1
от КЗ, а именно: управлявания от ответника автомобил е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при
ищеца, ответникът е предизвикал на 20.09.2003 г. ПТП, след употреба на алкохол,
от ПТП са настъпили вреди на трето лице,
като застрахователят-ищец е
изплатил обезщетение на увреденото лице
за причинените вреди.
Основният спорен въпрос
между страните по делото е размера
на следващото се обезщетение за вредите върху
увредения лек автомобил марка „Опел
Омега” с ДК№ ********, доколкото обхватът на
регресното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на увредения.
В процесния случай размерът на застрахователното обезщетение е определен с влязло в сила на 10.07.2007г. съдебно
решение по гр.д.818/2006г. на Софийски РС, по което страни са били ЗК
„Уника” АД / тогава „Витоша”АД/ и ЗПАД”
Алианц България” , а ответникът Л.М.И. е бил трето лице помагач на ЗК „Уника”
АД .
В тази връзка възраженията на
представителя на ответника, че Л.И. по време на делото е бил извън страната,
призовките е получавала съпругата му, с която не били в добри отношения, не е
участвал в делото и решението не може да го обвърже, са абсолютно
несъстоятелни.
Видно от материалите по делото – с
молба от 3.03.2006г. ЗПД „Витоша”/сега
„Уника” АД е поискало на основание чл.175 ал.1 от ГПК/отм./ да бъде привлечен в
качеството на трето лице помагач Л.М.И.. В съдебно заседание на 13.03.2006г.
същият е конституиран като трето лице помагач на ответника „Витоша”АД.На
насрочените съдебните заседания на 10.05.2006г. и 25.09.2006г. не е даван ход,
предвид нередовното призоваване на третото лице –помагач Л.М.И., като междувременно са представяни
справки за адреси.
На 30.09.2006г. е призован за съдебно заседание на 27.11.2006г. , като
призовката е получена от С.Х. - съпруга. Същата на 25.06.2007г. е приела
и съобщението за изготвено решение по делото.Процедурата по призоваване на Л.М.
е спазена точно-призован е чрез пълнолетно лице от домашните му / съпруга/, а
това че са били във влошени отношения и две години по късно се развели, няма
никакво отношение към редовността на връчване на съобщенията и последеците от
решението.
Предвидените в чл. 223, ал.
1 и 2 ГПК последици важат за третото лице-помагач,
независимо от това дали то
е взело фактическо участие по делото.
Щом като е конституирано като трето лице-помагач, то е могло да
участва и не би могло да
се позовава на собственото си небрежно водене
на процеса . Съгл. чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение има установително
действие в отношенията на третото лице
и противната страна. С други думи между
третото лице-помагач и противната страна решението има сила
на пресъдено нещо, но няма изпълнителна
сила , защото лицето е чуждо за спорното
правоотношение .
За
вътрешните отношения между подпомаганата страна и третото лице-помагач действа обвързващата сила на мотивите. Съгл.
чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът
е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на
която помага или която го
е привлякла, и то не може да
го оспорва под предлог, че
страната водила зле делото, освен ако
последната умишлено или поради груба
небрежност е пропуснала да предяви неизвестни
на третото лице обстоятелства или доказателства.
Т.е. ответникът Л.М.И. е
обвързан от мотивите на съдебно решение по гр.д.818/2006г. на Софийски РС, по
което е установен размера на застрахователното обезщетение и същото е 4512,82лв .
Представителят на
ответника претендира, че размерът на действителната щета е 2260,00лв., защото
така е прието по НОХД 198/2004г. на СвРС. Видно от изисканите от служба „Архив”
при РС Свищов присъда и мотиви /т.к. делото е унищожено след изтичане на срока
за пазене/ , пострадалото лице Г.Б. е заявила , че причинените и щети са
обезщетени от застрахователя и не желае на подс.Л.И.
да бъде налагано наказание за причинени значителни имуществени вреди. По
действащата към 2004г. разпоредба на чл.78 А НК , подсъдимият Л.И. е осовободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание само за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кравта над 1,2 на хиляда.
Съгласно чл.300 от ГПК , влязлата в сила присъда на наказателният съд
/споразумение и НАХД по чл.78А от НК/ е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая присъдата
установява, че на 20.09.2003г. в гр.Свищов управлявал МПС- лек автомобил „Форд Ескорт” с
рег.№******** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно-2,03 на хиляда , установена по надлежния ред . Щетите не са били
предмет на доказване, не са елемент от състава на престъплението и няма никакво
основание да се претендира , че реалната щета е 2260,00лв.
Както се посочи по горе
размера на застрахователното обезщетение е 4512,82лв .съгласно влязлото в сила решение по гр.д.818/2006г. на
Софийски РС. И в този размер следва да бъде уважен регресния иск на ЗК „Уника” АД, със седалище
гр.София, представлявано от
изпълнителните директори К.Р. и Н.Г.И. / като
правоприемник на ЗД „Витоша”АД/ против Л.М.И..
Действително ЗК „Уника” АД
е изплатила на ЗПАД” Алианц
България” на 30.03.2010г. сумата 8345,86лв., от която 4512,82лв.-
застрахователно обезщетение, 942,36лв.-лихва за периода от 11.05.2004г. до
10.01.2006г., 2580,71лв.-лихва за периода от 10.01.2006г. до 31.03.2010г. и 309,97лв.-разноски. По отношение на сумата 309,97лв.-разноски, присъдени в
производството по гр.д. 818/2006г. на
Софийски РС, няма основание да бъдат вменени на ответника Л.И.. Разноските до
дело, водено между две застрахователни дружества не са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на ответника Л.И., поради което за тази
сума искът следва да се отхвърли.
Останалата част от сумата е изтекли лихви. Сумата 942,36лв.-лихва
за периода от 11.05.2004г. до 10.01.2006г. , т.е. от изплащане на обезщетението
от страна на ЗПАД”
Алианц България” на пострадалото лице
Г.Б. до завеждане на гр.д.818/2006г. против ЗД „Витоша”АД, т.е. тази лихва тече , след като ЗД
„Витоша”АД е изпаднал в забава към ЗПАД”
Алианц България” . Ответникът Л.М.И. не е страна по този спор, макар и трето
лице помагач и присъдените лихви не са пряка и непосредстване последица от
деянието му.
Същото
се отнася и за сумата 2580,71лв.-лихва за периода от 10.01.2006г. до
31.03.2010г. , т.е. от образуване на
гр.д.818/2006г. на Софийски районен съд до реалното изплащане на сумата от ЗК
„Уника” АД на ЗПАД” Алианц България” .
Застрахователят
има право на регрес срещу
застрахования за платените лихви за забава, считано
от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Правото на вземане
за застрахователя срещу застрахования възниква от момента
на извършеното от него плащане
на пострадалото лице, в случая 30.03.2010г. Изтеклите до този момент лихви не могат да бъдат
възложени в тежест на ответника Л.М. по аргумент на чл.227 от КЗ, още повече че
няма никакви данни същият да е канен да плати доброволно определена сума на
застрахователя ЗК „Уника” АД.
По
гореизложените съображения, съдън намира, че искът следва да бъде уважен до
размер 4512,82лв., като за разликата до 8345,86лв., следва да се отхвърли като
неоснователен.
Законна
лихва върху главницата ще следва
да се присъди
от датата на исковата молба.
И двете страни са
претендирали разноски, като са представили списък по чл.80 от ГПК, ищецът –за
сумата 963,85лв., ответникът – за сумата 584,00лв.
При този изход на делото
и съобразно уважената, съответно отхвърлена част от иска- ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 450,00лв., а ищецът на ответника- 300,00лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Л.М.И. с ЕГН ********** *** да заплати на З.к.
„У.” АД с ЕИК *********, със седалище гр.София 1612, район Красно село,
ул.”Юнак” №11-13, представлявано от
изпълнителните директори К.Р. и Н.Г.И. сумата 4512,82 лв.
– платено от застрахователя обезщетение за причинени от него щети, като за разликата
до 8345,86лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.М.И. с ЕГН ********** ***
да заплати на З.к. „У.” АД с ЕИК *********, със седалище гр.София 1612, район
Красно село, ул.”Юнак” №11-13, представлявано
от изпълнителните директори К.Р. и Н.Г.И.
направените по делото разноски в размер на 450,00лв.
ОСЪЖДА З.к. „У.” АД с ЕИК *********,
със седалище гр.София 1612, район Красно село, ул.”Юнак” №11-13,
представлявано от изпълнителните
директори К.Р. и Н.Г.И. да заплати на Л.М.И. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на
300,00лв.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на страните пред Великотърновски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: