Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София,
05.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание на девети март
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от младши съдия
Углярова
въззивно гражданско дело № 13601
по описа за 2019 г. по описа
на СГС,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следв.
от ГПК.
С решение
№ 84362 от
04.04.2019 г., постановено по гр. д. № 81906/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 120
състав, поправено
с решение № 209978 от 04.09.2019г. по гр. д. № 81906/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 120 състав, З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** Д, представлявано от М.М.-Г.и
П.Д., е осъден да заплати на А.М.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис
426, чрез адвокат П.В., сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от ПТП, реализирано на 25.09.2017 г. на път ІІ-84,
в близост до село Краище, ведно със законната лихва, считано от датата на
поканата – 03.10.2017 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); и чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като искът над този размер до пълния претендиран
такъв от 3 000 лева, както и искът за лихви за периода от 25.09.2017 г. до
02.10.2017 г., са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение предявеният
от А.М.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 426 срещу З. „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Д, иск за имуществени вреди
в размер на 468,00 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта – 25.09.2017 г. до окончателното плащане на
вземането, които вреди са причинени от ПТП, реализирано на 25.09.2017 г. на път
ІІ-84, в близост до село Краище, при което е увредено пътно превозно средство с
животинска тяга, с правно основание на исковете по чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, е отхвърлен изцяло като
неоснователен.
С решението съдът
се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
В частта, в която
искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен, както и в частта, в която
същият иск е бил отхвърлен за разликата над 2 000 лева до 3 000 лева, решението
на районния съд, като необжалвано, е влязло в сила.
В срока
по чл. 259, ал.1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца А.М.А., чрез надлежно упълномощения му процесуален представител
адв.П.В. – САК, в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 400 лева до
първоначално заявения с исковата молба размер от 2 000 лева, както и в частта,
в която е отхвърлен изцяло предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди
в размер на 486 лева, с доводи за неправилност и необоснованост. Конкретно се
поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
уважил възражението на ответника за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, като е приел, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат в размер на 50 %, като в случая от страна на ищеца не е
налице поведение, нарушаващо разпоредбата на чл.71, ал.1 и чл.18 ЗДвП. В условията
на евентуалност поддържа, че дори и да е налице принос от страна на ищеца за
реализиране на процесното ПТП, то същият е минимален
и не може да бъде оценен на повече от 10 %., предвид конкретиката
на случая. С оглед така заявените доводи намира, че първоинстанционният
съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД и е намалил размера
на дължимото на ищеца обезщетение. Отделно от гореизложеното поддържа, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди е занижено и не представлява справедлив техен еквивалент. Сочи,
че присъденият размер на обезщетението не отговаря на вида и размера на
претърпените от ищеца болки и страдания – множество рани, натъртвания и
охлузвания, най – значителни и болезнени в дясното бедро, както и на получения
вследствие реализираното произшествие уплах и шок,
както за собственото му здраве, така и за здравето на неговата майка,
последната по – тежко пострадала. По
отношение предявения иск за имуществени вреди намира, че същият е доказан изцяло,
поради което следва да бъде уважен. Моли
съда да отмени
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част
и да постанови друг, с който
да уважи изцяло предявените
искове.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, като релевира възражение за прекомерност на претендираното
от ответника възнаграждение за процесуално представителство.
Въззиваемата
страна З. „Л.И.“ АД оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли съда да
я остави без уважение, респективно да потвърди като
правилно и законосъобразно постановеното от СРС, ГО, 120 състав
решение.
Претендират се разноски съобразно представен по реда на чл.80 ГПК списък.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата
и доводите на страните и събраните по делото доказателства
в рамките на въззивната жалба и по реда на
чл. 235, ал.3 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.
259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта -
в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, поради което съдът
следва да разгледа доводите във връзка с неговата
правилност.
СРС, 120 състав,
е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл. 380. Визираната правна норма урежда
и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице, е сключил договор за застраховка "Гражданска
отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност.
Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните
две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно
да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди,
които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между делинквента
и ответника - застраховател.
От представения по
делото Двустранен констативен Протокол за ПТП
№ 1381742 от 25.09.2017г., се установява, че на 25.09.2017г. около 19:55
часа, на път II – 84 при 92,5 км., е настъпило ПТП между товарен
автомобил марка „Волво ФЛ 616“ с рег.№ ********и ППС
с животинска тяга – каруца, управлявано от А.М.А.. В протокола са обозначени
разположението на товарния автомобил и каруцата след ПТП, като последната е счупена,
описани са установените щети по двете превозни средства, посочено е, че водачът
на товарния автомобил при движение с несъобразена скорост съобразно пътните условоя на видимост – сумрак, застига ППС с животинска
тяга, движещо се пред него и реализира ПТП.
Представена е по
делото и неоспорена от страните доброволна претенция от А.М.А. срещу З. „Л.И.“
АД, за заплащане на неимуществени и имуществени вреди, във връзка с реализирано
на 25.09.2017г. около 19:55 часа, на път II – 84 при 92,5 км., ПТП между
товарен автомобил марка „Волво ФЛ 616“ с рег.№ ********,
управлявано от С.К.Д., и ППС с животинска тяга – каруца, управлявано от А.М.А..
Видно от писмо изх. № L
- 3645/07.11.2017 г., З. „Л.И.“ АД е уведомил ищеца в настоящото производство, че не е
налице основание за уважаване на заявената претенция.
Не е спорно между
страните обстоятелство, като същото се установява и от приетите по делото
доказателства, че за товарен автомобил марка „Волво
ФЛ 616“ с рег.№ ********е бил сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" със З. „Л.И.“ АД по полица № BG/22/116002709773, валидна към
датата на ПТП, с начална дата на покритие от 00:00
часа на 20.10.2016г. до 23:59 часа на 19.10.2017г. – крайна дата на покритие.
От писмо
изх.№ 94 – 00 – 1764(2) от 06.11.2017г. отР.Р. – кмет
на Община Белица, Област Благоевград, се установява, че Община Белица няма и не
поддържа официален регистър на каруците (ППС с животинска тяга), като на същите
не са поставяни регистрационни номера от общината.
От заключението на
приетата по делото в първоинстанционното производство
СМЕ се установява, че при преглед от
специалист хирург в медицинско свидетелство амб.№
274/06.09.2017г. на А.М.А., е описано охлузване на външната повърхност на дясно
бедро, което при пипане и спонтанно било болезнено. Отразено е, че прегледалият
го хирург е направил хирургическа обработка, като обичайно при такива травми се
прави почистване с асептичен разтвор и се поставя марлена
превръзка. Посочено е, че това увреждане се дължи на тангенциалното действие на
тъпоръбест предмет и може да бъде получено при процесното ПТП. Еспертът е
отразил, че увреждането е от естество да премине за около 10 дни, без да остави
последствия на живота и здравето на пострадалия.
От заключенията на
приетите по делото в първоинстанционното производство
автотехническа експертиза и допълнителна такава се
установява, че механизмът на настъпване на ПТП бил следният: на 25.09.2017г.
около 19:55 часа, товарен автомобил марка „Волво ФЛ
616“ с рег.№ ********се движи на път II – 84 при 92,5 км., като заради несъобразена
скорост с конкретните пътни условия на видимост – сумрак, водачът застига ППС с
животинска тяга – каруца и реализира ПТП
с него. Съгласно заключението, от така представения механизъм на ПТП и
сравнението на щетите по двете превозни средства, щетите по ППС с животинска
тяга – каруца, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 25.09.2017г.
при така описания механизъм ПТП в община Белица. Еспертът
е посочил, че средната пазарна стойност на увредената каруца е 468,00 лева.
Видно от експертното заключение е още, че 1). Пътното платно на мястото на
произшествието е съставено от две платна за движение, разделени помежду си с
единична прекъсната линия, а произшествието е настъпило в условията на сумрак
на път II – 84, преминаващ западно от с.Краище, 2). Съгласно скицата, приложена
към протокола за ПТП, каруцата се е движила приблизително в средата на пътното
платно в собствената лента за движение и ударът е настъпил в лентата за
движение на товарния автомобил и каруцата, 3). Пътното платно на мястото на
произшествието представлява прав участък, но при условията на сумрак каруцата е
видима на около 50 – 60 метра, в собствената зона на фаровете на товарния
автомобил, в случаите на светлинно
обозначение, съобразно регламента на ЗДвП, 4). В представените по делото
доказателства – черно – бял и цветен снимов материал,
не се установява наличие на светлинно обозначение на превозното средство. В
цветния снимков материал се вижда предмет с червена кръгла форма, наподобяващ светлоотразител, но не може да се установи какъв е вида на
предмета.
Съдът възприема
изцяло направените от вещите лица по посочените експертизи доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизите са изготвени компетентно и
добросъвестно, като експертите са изследвали пълно и задълбочено представените
по делото доказателства и са отговорили в пълнота на поставените им задачи.
По делото са
събрани гласни доказателства, посредством разпит в процесуалното качество на
свидетел на Д.М.Л.– майка на въззивника ищец А.А. и участник в процесното ПТП.
Свидетелят е посочил, че процесното произшествие е
било реализирано на 25.09.2017г. на прав участък на пътя, като управляваната от
сина й каруца е била блъсната отзад от товарен автомобил. Излага, че след
сблъсъка двамата с А. са паднали в канавката, а каруцата е била изцяло счупена.
Поддържа, че последната е имала стопове отзад, а синът й е осветявал пътя с
фенерче. Излага, че процесното ППС с животинска тяга
е собственост на А.М.А., дадена му от
нейния свекър, като именно А. я е поддържал и си е служил с нея. Излага, че
след инцидента синът й е имал дълбока рана на бедрото и синини по цялото тяло,
като раните били месец и половина с превръзки, както и че след произшествието
последният станал по – нервен, не спял спокойно през нощта и се бил променил.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Д.М.Л.в частта, относно времето и мястото на настъпване
на процесното произшествие, неговия механизъм и
настъпили вследствие на него вреди, както и в частта, касаеща
собствеността на процесното ППС с животинска тяга.
Прецизният анализ на тези гласни доказателствени
материали, вътрешната им непротиворечивост и съпоставката им с оставалите
доказателства, обуслови крайния извод за тяхната достоверност. Показанията на
свидетеля в кредитираните части се потвърждават и изцяло кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, в
това число и от приетите по делото заключения на изготвените експертизи, същите
неоспорени от страните.
Други релевантни за
спора доказателства, не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и експертни заключения, се
установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на
предявената искова претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно реализирано застрахователно събитие - ПТП от 25.09.2017г.,
предизвикано противоправно и виновно от застрахован
при ответника водач на МПС по застраховка ,,Гражданска отговорност" с
валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, претърпени от
ищеца А.М.А. неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с процесното събитие.
Спорните въпроси
между страните по делото са дали е налице съпричиняване
на вредите от страна на ищеца, респективно в какво процентно съотношение, както
и досежно дължимия размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието ,,справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и
неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя,
независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост
по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен
състав намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства, установени със
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и събраните
писмени и гласни доказателства: 1/ характера, вида и тежестта на претърпените
от ищеца А.М.А. телесни увреждания от пътно-транспортното произшествие,
причинили на пострадалия охлузване на външната повърхност на дясно бедро, което
при пипане и спонтанно било болезнено; 2/ вида на проведеното лечение, наложило
се с оглед естеството на уврежданията- хирургическа обработка, като обичайно
при такива травми се прави почистване с асептичен разтвор и се поставя марлена превръзка; 3/ продължителността на претърпените от
ищеца във връзка с травмите болки и страдания и тяхната интензивност - най-интензивни
непосредствено след травмата, след хирургична обработка на раните, като е от
естество да премине за около 10 дни без да остави последствия на живота и
здравето на пострадалия; 4/ продължителността на възстановителния период - около
10 дни; 5/ начинът на причиняване на телесните увреждания на ищеца и неговата
възраст към датата на ПТП; 6/ обществено – икономическите условия в страната
към настъпване на застрахователното събитие, намерили отражение и в нивата на
застрахователните лимити.
При съобразяване на
горепосочените обстоятелства и на разпоредбите на чл. 51, ал.1 ЗЗД, въззивният съд намира, че сумата от 1200 лева би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди.
С отговора на
исковата молба ответникът З. „Л.И.“ АД е релевирал
възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищеца А.М.А., който е управлявал ППС с животинска тяга – каруца без светлоотразители и в нарушение на чл.71 от ЗДвП. Съгласно
чл. 51, ал.2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът може да се изрази в действие или бездействие,
но поведението на увредения трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.7 от Тълкувателно
решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д.№ 1/2014 г. на
ВКС, ОСТК, за да е налице основание за прилагане на чл. 51, ал.2 ЗЗД,
поведението на увредения следва да е в причинна връзка с настъпване на самото
ПТП или с поведението си пострадалият да е спомогнал за собственото си
увреждане, респективно за увеличаване размера на вредите. Поемането на
предвидим и реално очакван риск или неговото неопрадвано
игнориране е обективен принос, който е противоправен
и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното
ПТП. За да намери приложение чл. 51, ал.2 ЗЗД в разглежданата хипотеза, поетият
риск и реализираният риск трябва и да са идентични, като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай, но
не може да доведе до пълен отказ от обезвреда.
Съгласно чл. 71,
ал. 1 ЗДвП, всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два
бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при
намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина. Светлоотразителите трябва да са
разположени симетрично от двете страни на превозното средство. Законовото
изискване е пряко свързано с обозначаването на този тип превозни средства като
участници в движението по пътищата и с оглед осигуряване видимостта им не само
през деня, но особено в тъмната част на денонощието. По делото се установи, че
управляваната от ищеца каруца не е била оборудвана с посочените в нормата светлоотразители, като по този начин е била ограничена
възможността да се възприеме от другите участници в движението. Не е спорно, че
каруцата е принадлежала на ищеца и негово е било задължението да изпълни
законовото изискване. С оглед установения механизъм на ПТП и времето на
настъпването му, въззивният съд намира за основателно
направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредите от страна на ищеца. Ищецът с поведението си се е поставил в риск от
настъпване на ПТП и на вредоносния резултат, като е управлявал в сумрачно време
превозно средство с животинска тяга, за което е знаел, че е без необходимата
светлинна сигнализация, което от своя страна е препятствало възможността
водачът на товарния автомобил, застрахован при ответника, да възприеме ППС с
животинска тяга на достатъчно отстояние, позволяващо
навременна реакция за спасителна маневра. Последното от своя страна води до
извод, че поведението на водачът на ППС с животинска тяга се намира в причинно
- следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Доводите в жалбата, че въобще не е налице съпричиняване, поради това, че ищецът е спазил законовите
изисквания за управление на ППС с животинска тяга, са неоснователни.
Сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, обосновава конкретната преценка за реалния принос и за
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.
Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, определят
приноса му за настъпването на вредите в размер на 30% и на основание чл. 51,
ал.2 ЗЗД определеното по правилото на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1200 лв. следва да бъде намалено на 840 лева, съразмерно на
приноса. В този размер предявеният иск по чл.432, ал.1 ЗК е основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания
във въззивната жалба размер от 2 000 лева, искът
подлежи на отхвърляне. В частта, в която искът за
обезщетение за неимуществени вреди е уважен, както и в частта, в която същият иск е бил
отхвърлен за разликата над 2 000 лева до 3 000 лева,
решението на районния съд, като
необжалвано, е влязло в сила.
Относно периода на
лихвата за забава дължимата върху определеното обезщетение съдът намира
следното:
За разлика от КЗ
/отм./, действащият към датата на застрахователното събитие и към момента КЗ /в
сила от 01.01.2016г./ в чл. 429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам
и в застрахователната сума лихви за забава, като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице,
или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. В случая, поради липса на други данни по делото и
при липса на оспорване на първоинстанционното решение
в тази част, настоящият състав приема, че застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на 03.10.2017 г. с предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, поради което се налага крайният извод за дължимост от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 03.10.2017 г. до окончателното му изплащане.
Поради частично несъвпадане
на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която искът по чл.432, ал.1 ЗК е отхвърлен за сумата от 400
лв. до 840 лева, и вместо това да бъде постановено решение за уважаване на иска
за тази сума. В частта, в която искът по чл.432, ал.1 ЗК е отхвърлен за
разликата над сумата от 840 лв. до претендирания с въззивната жалба размер, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
На следващо място
настоящата инстанция намира, че искът за имуществени вреди за сумата от 468,00
лева се явява изцяло доказан по основание и размер. Установи се от събраните по
делото доказателства, че каруцата е била собственост на ищеца, както и че при ПТП същата е била
напълно повредена. В този смисъл е необходимо да бъде отбелязано, че съдът
кредитира депозираните в производството показания на Д.М.Л., видно от които каруцата
е собственост на сина й, дадена му от нейния свекър. При липсата на изискуема
от закона форма за прехвърляне правото на собственост върху визираната движима
вещ, и при липсата на законова забрана за установяване собствеността й чрез
свидетелски показания, съдът постави същите в основата на доказателствени
си изводи относно собствеността на процесното ППС с
животинска тяга. Отделно от това, установи се в производството посредством
приетото и неоспорено експертно закючение, че
обезщетението за вредите, изразяващи се в пълна повреда на един брой каруца е в
размер на 468,00 лева. В допълнение следва да бъде посочено, че доколкото на
територията на Община Белица не се поддържа официален регистър на каруците (ППС
с животинска тяга), респективно на същите не са поставяни регистрационни номера
от общината /видно от писмо изх.№ 94 –
00 – 1764(2) от 06.11.2017г. на кмета на Община Белица/, представлява
обстоятелство, което не следва да се тълкува във вреда на въззиваемия
ищец.
Ето защо предявеният
иск, като изцяло доказан по основание и размер, следва да бъде уважен до
размера от 327,60 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на претенцията от увреденото лице – 03.10.2017 г. до окончателното плащане, предвид
приносът на ищеца към причиняване на вредата и съразмерно с него (- с 30%).
Поради несъвпадане
на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение в частта, в
която е отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди, следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на
спора право на разноски имат и двете страни съобразно уважената и отхвърлената
част от исковете.
В първоинстанционното производство:
На ищецът не следва
да му се присъждат разноски, доколкото същият не е сторил такива.
С молба от
13.09.2018г. пълномощникът на ищеца е поискал да му се присъди адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ и съдействие. С
оглед размера на предявените искове, общият размер на възнаграждението на
пълномощника на ищеца възлиза на сумата от 472,76 лева, което съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъди в размер на 159,17 лева,
респективно ответникът следва да бъде осъден за заплати сумата от още 104,64 лева.
Ответникът е сторил
разноски в първата инстанция 200 лв.- депозит за СТЕ, 150,00 лв.- депозит за СМЕ,
5,00 лв.- съдебно удостоверение, 100,00 лв. – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК. Съразмерно с отхвърлената част от иска
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 301,81 лв. за първата
инстанция, като решението бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден за
заплати сумата над 301,81 лева до присъдения размер от 404,95 лева.
Съразмерно с
уважената част на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден за
заплати по сметка на СРС сумата от още 54,04 лева – разноски, извършени от
бюджета на съда и за държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Във въззивната инстанция:
С молба от
09.03.2020г. пълномощникът на ищеца е поискал да му се присъди адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ и съдействие. С
оглед размера на предявените искове и съразмерно на уважената им част, общият
размер на възнаграждението на пълномощника, което следва да му се присъди е в
размер на 168,99 лева.
Ответникът е
поискал присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде определено на
100 лева, което съобразно отхвърлена част на иска му се следва в размер на 62,88
лева. Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от внасяне на такси и
разноски по делото, ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 15,35
лева държавна такса, съобразно изхода на спора.
С оглед цената на
исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 84362 от
04.04.2019 г., постановено по гр. д. № 81906/2017 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, поправено с решение № 209978
от 04.09.2019г. по гр. д. № 81906/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
120 състав, В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения от А.М.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис
426, чрез адвокат П.В. срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Д, иск по чл. чл.432, ал.1 ЗК за сумата над 400 лева до 840 лева, претендирана
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от ПТП, реализирано на 25.09.2017 г. на път ІІ-84,
в близост до село Краище, ведно със законната лихва, считано от датата на
поканата – 03.10.2017 г. до окончателното плащане; В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от А.М.А., ЕГН **********
иск за имуществени вреди за сумата до 327,60 лева, които вреди са причинени от
ПТП, реализирано на 25.09.2017 г. на път ІІ-84, в близост до село Краище, при
което е увредено пътно превозно средство с животинска тяга; както И В ЧАСТТА, в която на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК А.М.А., ЕГН ********** е осъден да заплати на З. „Л.И.“ АД,
ЕИК ******* сумата над 301,81 лв. до присъдения размер от 404,95 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, КАТО вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от М.М.-Г.и П.Д. да заплати на А.М.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 426, допълнително сумата от още 440,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от ПТП, реализирано на 25.09.2017 г. на път ІІ-84,
в близост до село Краище, ведно със законната лихва, считано от датата на
поканата – 03.10.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от М.М.-Г.и П.Д. да заплати на А.М.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 426, чрез адвокат П.В. сумата от 327,60 лева, представляващи имуществени вреди и изразяващи се
в пълна повреда на ППС с животинска тяга, причинени от ПТП, реализирано на 25.09.2017
г. на път ІІ-84, в близост до село Краище, ведно със законната
лихва, считано от датата на поканата – 03.10.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38,
ал.1 ЗА, З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Д,
представлявано от М.М.-Г.и П.Д. да заплати на П.Й.В.,
БУЛСТАТ **********, допълнително сумата от още 104,64 лв. – разноски в първоинстанционното производство и
сумата от 168,99 лв. – разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати по сметка на СРС допълнително
сумата от още 54,04 лева – разноски, извършени от бюджета на СРС и за държавна
такса на основание чл.78, ал.6 ГПК, както и сумата от 15,35 лева по сметка на СГС – държавна такса във въззивното производство.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 426 да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** Д на основание чл.273, вр.
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 62,88 лева – разноски във въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84362 от
04.04.2019 г., постановено по гр. д. № 81906/2017 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, поправено с решение № 209978
от 04.09.2019г. по гр. д. № 81906/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
120 състав, в останалата обжалвана част.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.