Р Е Ш Е Н И Е
№ 260086
гр. Бургас, 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17 наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 21.01.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ
БОБОКОВ
при участието на секретаря К. Андонова,
като разгледа НАХД № 5049 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.П.К., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 251а-611/22.10.2020 г., издадено от директора
на ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, за
нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
МЗ.
Жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Т.. В съдебно заседание се поддържа жалбата и
моли за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно
уведомен, не изпраща представител. В писмено
становище на упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 22.04.2020 г. на жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на
същата дата, около 12,30 часа, в гр. Бургас, се е намирал на открито обществено
място - ж. к. "Братя Миладинови", градина „Родопи“, като бил без
поставена защитна маска за лице, с което нарушил въведената в т. 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020 г.
на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, с което виновно е
нарушил чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването.
Жалбоподателя подписал акта без
възражение, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано такова.
На 22.10.2020 г. било издадено НП, като на
основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. На практика и самият жалбоподател не оспорва
изложената фактическа обстановка, но излага съображения за незаконосъобразност
на производството и маловажност на случая.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице, видно от приложената по делото Заповед № 251з-1247 от
24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР- Бургас. Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
В АУАН и в НП нарушението е описано
подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на
състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на
жалбоподателя, както и относимите заповеди на министъра на здравеопазването,
които въвеждат съответните изисквания. Дадената правна квалификация също
кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО
са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която,
който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като правилно е направена връзка с
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе
си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило,
поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че
изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това
актосъставителят и АНО коректно са цитирали кои точно разпоредби от кои точно
заповеди на министъра на здравеопазването не са били изпълнени.
Въпреки това, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения. В случая е приложим института на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №
1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.
93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно
по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен
случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б.
"а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът
счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, вр. с
чл. 11 ЗАНН.
Действително деянието формално
осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление
административно нарушение. В конкретния случай обаче се касае до лице, в
непосредствена близост до което не е имало никакви други хора, като се има
предвид и, че се е намирал в градинка и около него не е имало други лица,
поради което и липсата на защитна маска реално не е представлявало опасност за
никого. В конкретния случай от горното нарушение не са възникнали каквито и да
е вредни последици. Няма данни жалбоподателят да е извършвал други
административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа
противоправна проява. Това следва да бъде отчетено в негова полза, като се
приеме, че настоящата му проява следва да се третира като такава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Горните обстоятелства, разкриват
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите
нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност
на случая на административното нарушение. Поради това санкционираната
деятелност съставлява "маловажен случай" по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл. 28, б."а" от ЗАНН.
Предвид всичко посочено по-горе,
настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Съдът на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН
дължи произнасяне по разноските като в случая право на такива има
жалбоподателят, който претендира на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. Видно от приложените по делото писмени доказателства правната
защита е била предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – безплатно,
поради материално затруднение на клиента. Същевременно съгласно разпоредбата на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая
съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес
при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв.,
поради което и ОД на МВР - Бургас следва да бъде осъдено да заплати сумата от
300 лева на адв. Д.Т.Т. от АК – Благоевград.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 251а-611/22.10.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР - Бургас, с което на
жалбоподателя Д.П.К., ЕГН ********** , е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, за нарушение по
чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I, подточка 1 от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР - Бургас да заплати на адв. Д.Т.Т. от АК – Благоевград, с адрес
на дейността: гр. София, ***, сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в производството
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.