Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       гр. Плевен, 29.01.2019г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            Председател: Венелин Николаев

 

при секретаря Иглика Игнатова  и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. № 3046  по описа за 2018 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С Електронен фиш Серия-К № 0710562 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – №0552, издаден от О.н.М.н.П.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 лв., за това, че на 24.06.2013г. в 09:27 часа в с. Брестовец, Път ІІ-35/ Ловеч-Плевен/, с МПС – лек автомобил “ОПЕЛ АСТРА” с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, а именно: при разрешена скорост 50 км/ч., установена скорост 73 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч. с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така издадения електронен фиш е останал жалбоподателят П.Г.Г., който го обжалва и моли съда да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Електронният фиш е връчен на П.Г. на 04.03.2014г., видно от приложената на л.15 разписка.

П.Г. е подал жалба до О.н.М. срещу електронния фиш, заведена с вх. № Ж -189/10.03.2014г. с писмо рег.№ППР-2767 от 13.03.2014г. н.О.н.М.Г. е бил уведомен, че в жалбата му не се съдържат данни и доказателства, за да бъде анулиран ел. фиш и че може да обжалва електронен фиш №К 710562 в 14- дневен срок от получаването на отказа да се анулира, пред Районен съд –Плевен.

По делото не са налице доказателства писмо рег.№ППР-2767 от 13.03.2014г. н.О.н.М. да е връчено на П.  Г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е процесуално допустима.  

Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на електронния фиш,  досежно неговата законосъобразност.

Видно от електронния фиш, жалбоподателят  е санкциониран за извършено от него нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която норма предвижда при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h, за населено място – 50км. в час. Видно от електронния фиш, нарушението било установено с мобилна система за видеоконтрол в гр. Плевен, която заснела нарушението с видеозапис/клип/снимка №13846. Скоростта в този участък, с която следва да се движат автомобилите е 50 км. в час, за населено място. Видно от ел. фиш и приложения към доказателствата видеоклип засечената скорост е била 73 км. в час, т.е. превишението в конкретния случай е било 23 км. в час.

Съдът намира, че електронният фиш следва да бъде отменен, тъй като не са били налице законовите  предпоставки за налагане на административно наказание по този ред.       

Законът за движение по пътищата точно и изчерпателно в чл.189, ал.4 от ЗДвП е определил условията, при които се издава електронен фиш. Тези условия се заключават в заснемане и установяване на административното нарушение със стационарно монтирано техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител. При тази формулировка на разпоредбата се налага извода, че следва заснемащото устройство да е стационарно монтирано, а в случая, видно от приложените по делото писмени доказателства, е била използвана мобилна система за видео-наблюдение, при която присъства човешкият фактор. Нещо повече, горното обстоятелство не е било отразено изрично в ел. фиш, а само номера на техническото средство. Видно обаче от приложените от наказващия орган по преписката писмени доказателства автоматизираното техническо средство №0552 представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията ATCC тип „TFR1-M“. При наличието на използвана система за видеоконтрол, която не е стационарна, а мобилна  и при наличието на контролни органи на мястото на извършване на нарушението, наказващият орган не е следвало да ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя, чрез съставяне на електронен фиш, а  е следвало да наложи наказание по реда и условията на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Прилагането от страна на наказващия орган на процедурата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП в отсъствие на законовите предпоставки за това води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Предвид горното и не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя, досежно наличието или липсата на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, които не са относими към електронния фиш. В случая обаче е следвало да бъде съставен именно АУАН, а въз основа на него и НП.

Издаването на електронен фиш е строго лимитирано и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган.    В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от  26 февруари 2014 година на Върховния административен съд на РБългария. В същото е прието, че когато нарушението е констатирано чрез мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП е неприложима, като  при  констатирани нарушения с такива технически средства на  нарушения на ЗДвП, следва да се съставя АУАН и да се издава наказателно постановление. Нещо повече, ВАС приема, че пътната отсечка, обхваната от техническото средство, трябва да е предварително обозначена, което произтича от разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, която задължава контролните органи да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видео-наблюдение. В българското законодателство не е предвидена  процедура, регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства, като с оглед вида на тези средства (за разлика от стационарните технически средства) изпълнението на задължението за обозначаване на пътната отсечка обективно е затруднено.

Предвид горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като административно наказателната отговорност на нарушителя е следвало да бъде ангажирана по общия ред по ЗАНН, а не чрез издаване на електронен фиш, предвид техническото средство, с което е установено и заснето нарушението.

Друго основание за отмяна на ел. фиш е, че  към настоящият момент е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Несъмнено е, че по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в административнонаказателното производство, следва да се прилагат правилата от­носно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато съ­щите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е обстоятелството изключващо отговорността /по аргумент на нормата и на чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съобразно която правна норма, изтеклата давност е обстоятелство, изключващо отговорността, така и Тълкувателно решение №112/16.12.1982г., по н.д. № 96/82г. на ОСНК/, то безспорно, при липса на съответната уредба в ЗАНН /в последния липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административнонаказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено ли­це за извършено от него нарушение/, следва този институт да намери приложение и в административнонаказателното производство. Все в тази насока е необходимо да се добави, че института на абсолютната погасителна давност, няма своята изчерпателна уредба в нормата на чл. 82 от ЗАНН. Последната регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно, както се каза, по силата на чл.11 от същия закон, следва да се приложи нормата на чл. 81, ал. 3 от НК. Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност уреден в чл. 81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено обаче не във връзка с правилата възведени в чл. 80 от НК, а с правилата и сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове /т.е. в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК. Доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване, то н.основание чл. чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

ОТМЕНЯ  на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Електронен фиш Серия-К № 0710562 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – №0552, издаден от О.на М. с който на П.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 лв., за това, че на 24.06.2013г. в 09:27 часа в с. Брестовец, Път ІІ-35/ Ловеч-Плевен/, с МПС – лек автомобил “ОПЕЛ АСТРА” с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, а именно: при разрешена скорост 50 км/ч., установена скорост 73 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч. с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: