№ 14667
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. .
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110156209 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от
22.12.2023 г., подадена от „..“ ЕАД срещу С. Б. Т., А. В. Д. и В. Б. Н., с която при
условията на пасивно субективно съединяване са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът претендира осъждането на ответниците при
условията на разделната им отговорност за погасяване на дълга, при квоти от по
5/24 части за ответниците С. Б. Т. и В. Б. Н. и 14/24 части за ответницата А. В. Д. за
сумата от 10 032,57 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия
през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. , доставена в топлоснабден имот с
адрес: гр. София, .., с абонатен номер .., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 1608,56 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
15.09.2021 г. – 21.09.2023 г., 26,46 лв. – главница за цената на услугата за дялово
разпределение, дължима за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата н а исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и мораторна лихва, начислена върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 21.09.2023 г., в размер на 5,88
лв.
1
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало
между него и ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Според приложимите общи условия, купувачите на топлинна
енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок, като
ответниците изпаднали в забава за плащане на цената за потребената топлинна
енергия. Ищецът сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира топлоснабдения имот, сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с „..“ ЕООД, поради което ответниците дължали цената на
предоставената услуга.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Б. Н., чрез адв. Д., е подал
отговор на исковата молба. Оспорва наличието на сключен с ищеца договор за
продажба на топлинна енергия. Признава, че в качеството си на собственик на 2/12
идеални части от имота е използвал топлинна енергия за сградна инсталация.
Оспорва размера на претендираните вземания, както и наличието на основания за
ангажиране на отговорността му за плащане на търсените суми. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да остави без разглеждане
предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като
неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Б. Т., чрез адв. Д., е подала отговор на
исковата молба. Оспорва наличието на облигационни отношения с дружеството.
Твърди, че е извършила отказ от наследството на . Н. и Б. Н., поради което не е
пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.
Оспорва размера на претендираните вземания. Моли съда да остави без
разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли
като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. В. Д., чрез назначения й особен
представител – адв. М., е подала отговор на исковата молба. Взема становище за
неоснователност и недоказаност на предявените искове. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач „..“ ЕООД е взело становище по съществото на спора,
като е заявило, че счита исковете за основателни и доказани.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана
топлинна енергия по аб.№...
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл
на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
3
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за
процесния имот от ответниците в качеството им собственици на топлоснабдения
имот. Представено е решение от 18.12.2003г. по гр.д. №263/1995г. на СРС, 55
състав, с което е изнесен на публична продан допуснатия до съдебна делба между
съделителите В. Б. Н. с квота в размер на 2/12 ид.части, С. Б. Т. с квота в размер на
2/12 ид.части, Б. П. Н. с квота от 1/12 идеални части и А. В. Д. с квота от 7/12
ид.части, недвижим имот – апартамент на 4 етаж в сградата на ул. .., в гр. София,
състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
77,90 кв.м. Неоснователни са възраженията на ответниците, че със същото не се
установява правото им на собственост, тъй като липсвало отбелязване за влизане в
сила на решението. Представеното решение е постановено във втората фаза на
делбата, която протича след влизане в сила на решението в първата фаза, с което
именно се решават въпросите относно собствеността и квотите на съделителите. С
оглед изложеното посочените в диспозитива на решението от 18.12.2003г.
съсобственици и квоти са определени с влязло в сила решение. Не е проведено
насрещно доказване и не са представени доказателства, че имотът действително е
бил изнесен на публична продан и е напуснал патримониума на ответниците.
Представени са удостоверения №№21661/29.02.2024г. и 21657/29.02.2024г.
на СРС, 139 състав, от които се установява, че С. Б. Н. е направила отказ от
наследството на . . Н., ЕГН **********, починала на 08.06.1990г. и от наследството
на Б. П. Н., ЕГН **********, починала на 16.06.2018г. С вписването на отказа от
наследство се е увеличил делът на другите наследници с този на отказалата се
наследница. Видно от удостоверение за наследници от 19.12.2023г. на Столична
4
община, Район Витоша, наследници на Б. П. Н. са С. Б. Т. и В. Б. Н., поради което
делът на В. Б. Н. се е увеличил и същият е получил вследствие наследствено
правоприемоство собствеността върху 1/12 от имота и е станал собственик на 3/12
от същия. По отношение на направения отказ от наследството на . . Н. съдът
намира, че същият е нищожен, доколкото е вписан след провеждане на делбата на
имота по гр.д. №263/1995г. на СРС, 55 състав, доколкото същата е участвала като
страна в него, с което е приела наследството с конклудентни действия. Вписваният
отказ от наследство след неговото приемане с конклудентни действие е нищожен.
Ответницата С. Б. Т. е собственик на 2/12 идеални части от процесния имот.
Поради това съдът приема, че за целия процесен преиод ответниците като
собственици са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла
на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен №.. и отговарят за задълженията за
заплащането на потребеното количество ТЕ при квоти: 3/12 за В. Н., 2/12 за С. Т. и
7/12 за А. Д..
Представено е писмо от „..“ ЕАД, от което се установява, че първоначално
имотът е бил регистриран в дружеството с абонатни номера 4433 и .., като след
м.02.2012г. въз основа на чл.63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „..“ ЕАД на клиенти в гр. София е била извършена
промяна и за имотът е останал единствено абонатен номер .., за което е бил
уведомен неговия титуляр В. Н..
Доколкото по делото липсват доказателства за извършена реална делба на
процесния имот или разпределение на ползването, то е без значение дали
топлоенергията за имота е била отчитана по един или два абонатни номера, тъй
като собствениците съгласно правната уредба отговарят при условията на
разделност съобразно своите квоти за задълженията във връзка с имота, а във
вътрешните си отношения следва да уреждат въпросите, свързани с реалното
потребление на услугите в имота.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора
не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
5
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен
етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „..“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
6
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От
заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява,
че дължимите суми за доставена в имота топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че
през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение
на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са
издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен
№... От представените документи от третото лице – помагач и от заключението на
техническата експертиза се установява, че в имота не са монтирани нито
устройства за индивидуално отчитане, нито водомер за топла вода, поради което
същите са изчислявани съобразно нормативната уредба и заявения от
потребителите брой и вид отоплителни уреди и живущи в апартамента, като не са
представени доказателства отвтениците да са възразили по надлежен ред срещу
броя на отбелязаните живущи, за които са изчислени сумите. От заключението на
вещото лице по СТЕ се установява и стойността на така изчислената топлинна
енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата от 10 263,33 лева. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана и приета по делото
задълженият за процесния имот са както следва: 10 032,56 лева – цена на
топлоенергия за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., лихва от 1605,60 лева за
периода 15.09.2021г. до 21.09.2023г., както и сумата от 32,34 лева за дялово
разпределение за периода от м.08.2020г. до м.04.2022г., както и лихва от 5,88 лева
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до
21.09.2023г. Доколкото исковете за главница са в установения от вещото лице
размер, а по отношение на сумата за дялово разпределение е в по-нисък размер от
посочения от вещото лице, същите се явяват изцяло доказани. Следва да се
съобрази, че ищецът не е направил искане за изменение на иска с оглед направения
от С. Б. Т. отказ от наследството на Б. П. Н., като исковата претенция следва да се
уважи по отношение на нея само до установената й квота в съсобствеността – 2/12,
и да се отхвърли за 1/24 от претендираните от ищеца 5/24 от сумите. По отношение
на ответника В. Б. Н. следва да бъде уважен за пълния претендиран размер
съобразно квота 5/24, доколкото ищецът не е изменил претенцията си срещу него
за установената, притежавана от него квота 3/12. По отношение на ответника А. Д.
7
също следва да бъде уважен за пълния предявен размер за квота 14/24.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22,
ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един
уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид
изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е
извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен №...
Ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса да установят, че са
платили на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна енергия и
такса за извършена услуга дялово разпределение за процесния период, не са
ангажирали доказателства за извършени плащания.
Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност,
което съдът намира за частично основателно по следните съображения:
8
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на
ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка
месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността
тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество
главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срока за нейното заплащане. В случая исковата молба е
подадена на 12.10.2023г., съответно, вземанията на ищцовото дружество за
стойността на доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди 04.08.2020г.
(при съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците) са погасени по давност. Поради това
вземанията на ищцовото дружество за м.05.2020г. са погасени по давност,
доколкото падежът на същите е 15.07.2020г. и по отношение на този период и за
сумата от 118,24 лева искът за главница следва да бъде отхвърлен, тъй като
последващото издаване на обща фактура по реда на чл.32 от общите условия за
потребеното количество топлинна енергия за минал период въз основа на
изравнителната сметка не променя падежа на начислените през отоплителния
сезон месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата. Погасени
по давност вземанията за услуга дялово разпределение няма, тъй като такива се
претендират за период м.08.2020г. – м.04.2022г. Основателен е искът за главница за
ТЕ за периода м.06.2020г. – м.04.2022г. за сумата от 9914,32 лева и за сумата от
26.46 лева главница за такса дялово разпределение за периода м.08.2020г. –
м.04.2022г.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на ".."
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
9
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от
Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него
реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32,
ал. 3 ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2019г., 2020г. и 2021г.
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този
период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане.
Общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2021г. и 31.07.2022г., , а
45- дневният срок е изтекъл на 15.06.2021г. и 15.06.2022г. (45 дни след изтичане на
периодите, за които се отнасят фактурите, считано от 30.04.2021г., 30.04.2022г.).
При това положение, с оглед неприложимостта на цитираните по-горе клаузи на
Общите условия, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е отправена от ищеца
до ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен. Неоснователна
е и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху вземанията за дялово
разпределение, тъй като същите стават дължими след покана, каквато не се
установи да е отправена от ищеца до ответниците.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски,
10
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 1026,10 лева, която се дължи
от тях дължи при условията на разделност. Ответницата А. Д. следва да бъде
осъдена да заплати и сторените от ищеца разноски, съобразно с уважената част от
исковете за заплатения от него депозит за особен представител в размер на 794,48
лева. Ответницата С. Б. е направила искане за присъждане на разноски, като е
представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
540 лева, като съразмерно с отхвърлената част от иска спрямо нея следва да й
бъдат присъдени разноски в размер на 150,82 лева. Ответникът В. Н. е направил
искане за присъждане на разноски, като е представил доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 540 лева, като следва на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът да бъде осъден да му заплати сумата от 74,68 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ С. Б. Т.,
ЕГН **********, А. В. Д., ЕГН ********** и В. Б. Н., ЕГН **********, да
заплатят на „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..,
при условията на разделност при следните квоти: 4/24 за С. Б. Т., 5/24 за В. Б.
Н., 14/24 за А. В. Д. следните суми: 9914,32 лева – главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от м.06.2020г. – м.04.2022г., доставена в топлоснабден
имот с адрес: гр. София, .., с абонатен номер .., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.10.2023г. до окончателното плащане, 26,46 лв. – главница
за цената на услугата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.08.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата
молба -12.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 1026,10 лева, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цената на доставена топлинна енергия за разликата
над присъдената сума от 9914,32 до пълния предявен размер от 10032,57 лева за
м.05.2020г., като погасена по давност, както и исковете срещу С. Б. Т. за 1/24 от
претендираните суми, както и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
следните суми: 1608,56 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 21.09.2023 г., и 5,88 лева – мораторна
лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до
21.09.2023г., като неоснователни.
11
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „..” ЕАД, ЕИК .. да заплати на С. Б.
Т., ЕГН ********** сумата от 150,82 лева, представляваща сторени в
производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „..” ЕАД, ЕИК .. да заплати на В. Б.
Н., ЕГН ********** сумата от 74,68 лева, представляваща сторени в
производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
– помагач „..“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12