РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Велико Търново, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и
пети август две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 203 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 210, ал. 3 и чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Образувано
е по жалба, подадена от ***И.Д. от ВТАК, като пълномощник на Църква „Свети
Пророк Илия“ с ЕИК *********, адрес с. Българско Сливово, общ. Свищов, срещу
Решението от Протокол № 3/ 20.11.2019 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ,
назначена със Заповед № 1996-РД-01-03/ 14.10.2019 г. на ВрИД кмет на Община
Свищов. Решението се оспорва само в частта му с която е определено еднократно
парично обезщетение за сервитут на засегнатата част от 2,288 дка от поземлен
имот с идентификатор 07363.58.13 с обща площ 25,002 дка, начин на трайно
ползване нива, пета категория, находящ се в местността „Бялата пръст“ в
землището на с. Българско Сливово, собственост на жалбоподателя /позиция 66 от
Приложение 3.2 към протокола/.
Оспорващото лице твърди нищожност на обжалваното решение, алтернативно неговата
незаконосъобразност поради неспазване на установената форма, допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие
с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Като
конкретен порок сочи фактическата липса на мотиви в оспорения акт, а по
същество счита, че определената оценка не представлява равностойно парично
обезщетение за учредяване на сервитут върху посочената част от имота, тъй като
не съответства на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и Наредбата за
базисните цени на трайните насаждения, нито се доближава до пазарната цена на същите в
землището на конкретното населено място. В тази връзка изтъква, че при
определянето на еднократно обезщетение в размер на 2 256,64 лв. за имота му, не
за взети предвид местонахождението на същия и неговите основни характеристики,
определящи реалната му пазарна цена. Счита, че по този начин не е спазено
изискването на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, размерът на обезщетението да бъде
определен въз основа на справедлива пазарна оценка на имота, респ. на част от
него, а изготвената в хода на административното производство експертиза в тази
насока, намира за необоснована в процесната й част. С тези аргументи от съда се
иска да обяви нищожността на Решението от Протокол № 3/ 30.22.3029 г. на
комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1996-РД-01-03/
14.10.2019 г. на ВрИД кмет на Община Свищов, в оспорената му част, алтернативно
да отмени същото и върне преписката за ново разглеждане от административния орган
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, или да измени решението в оспорената му част,
като увеличи размера на обезщетението за възникналия сервитут. В съдебно
заседание оспорващото лице, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с
направените искания, като прави искане решението от Протокол № 3/ 20.11.2019 г.
на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ да бъде изцяло отменено като немотивирано и подлага на съмнение
компетентността на вещото лице, изготвило оценката на имота в административната
фаза на производството. Поддържа и алтернативното си искане за изменение
размера на определеното обезщетение, но без да бъде вземано предвид
заключението на назначената съдебна оценъчна експертиза, за която счита, че е
взела предвид неустановени по делото факти. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Община Свищов, чрез пълномощниците си по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ. В становище, в хода на устните състезания и в представени писмени бележки излага доводи по наведените от жалбоподателя оплаквания, като счита, че решението е издадено от надлежно конституиран орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на приложимите процесуални правила и изискванията за форма. По същество намира, че определянето на размера на обезщетението е извършено при спазване на предвидените в ЗЕ критерии и правилата на ЗУТ и собственикът на засегнатия имот е справедливо обезщетен. В тази насока се позовава на заключението на назначената съдебна експертиза, като изтъква, че определената от нея пазарна стойност на процесното сервитутно право се различава несъществено от това на независимия оценител в административната фаза на производството. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък, прави възражение относно размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна „Булгартрансгаз“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощника си ***П., заема становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде отхвърлена. Счита, че няма ощетяване на оспорващото лице при определяне размера на обезщетението, като се позовава и на заключението на съдебната експертиза. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максималния нормативно предвиден размер, също счита за прекомерен размера на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на обжалване е Решение от Протокол № 3/ 20.11.2019 г. на комисията по чл. 210,
ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1996-РД-01-03/ 14.10.2019 г. на ВрИД кмет
на Община Свищов. Решението се оспорва само в частта му с която е определено
еднократно парично обезщетение за сервитут на засегнатата част от 2,288 дка от
поземлен имот с идентификатор 07363.58.13 с обща площ 25,992 дка, начин на
трайно ползване нива, находящ се в местността „Бялата пръст“ в землището на с.
Българско Сливово, собственост на жалбоподателя /позиция 66 от Приложение 3.2
към протокола/.
Видно от представените от жалбоподателя документи, с Решение № С11/ 23.09.1994 г. на Поземлена комисия – гр. Свищов, на Църква „Свети Пророк Илия“ - с. Българско Сливово е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, между които и процесния имот, находящ се в местност „Бялата пръст“, землището на с. Българско Сливово, за което е издаден и Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ с № 1 от 27.04.1995 г., том II, дело № 201/2016 г. на нотариус при РС – Свищов. Съгласно Скица № 15-435694/ 28.05.2020 г. на СГКК – гр. Велико Търново, към периода на развилото се административно производство, въпросният поземлен имот е с идентификатор 07363.58.13 по КК и КР на землището на с. Българско Сливово.
С Решение № 312/10.05.2018 г. на Министерски съвет е определен за национален обект /по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС/ и обект с национално значение /по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ/, обект: „Преносен газопровод за гр. Свищов“. За обекта е одобрен ПУП – парцеларен план със Заповед № РД-02-15-3/ 07.01.2019 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 5 от 15.01.2019 г. и е публикувана заедно с приложенията към нея под № 2 в Публичния регистър по чл. 3, ал. 4 от ЗУТ на издадените актове за одобряване на устройствени планове и на техните изменения през 2019 г. на МРРБ (https://www.mrrb.bg/bg/publichen-registur-po-chl-3-al-4-ot-zut-na-izdadenite-aktove-za-odobryavane-na-ustroistveni-planove-i-na-tehnite-izmeneniya-prez-2019-g/). Няма данни посочената заповед да е била обжалвана, влязла е в сила на 30.01.2019 г. и е изпратена за съхранение в архива на Община Свищов относно обектите на територията на тази община. Последните обстоятелства се установяват при проверка в Публичния регистър на МРРБ, разпечатките на л. 29 и л. 135 от делото и писмо от заместник-министър на РРБ с вх. № 04-00-81/ 08.02.2019 г. на Община Свищов /л. 26 и л. 133/. Във връзка с постъпило искане с вх. № 26-00-911/ 01.10.2019 г. от „Булгартрансгаз“ ЕАД, със Заповед № 1996-РД-01-03/ 14.10.2019 г. на Анелия Димитрова – ВрИД „Кмет на Община Свищов“, на основание чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 64, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 от ЗЕ, са определени състава и председателя на комисия по чл. 210 от ЗУТ, за определяне размера на дължимите от „Булгартрансгаз“ ЕАД обезщетения за учредяване на сервитутни права върху недвижими имоти, за обект „Преносен газопровод до гр. Свищов“, съгласно приложен регистър, по пазарни цени въз основа на оценка от независим оценител, обследване и установяване правото на собственост върху тези недвижими имоти и уведомяване на собствениците за размера на обезщетението.
Представен е оценителски доклад от независим оценител на земеделски земи и трайни насаждения, със Сертификат за оценителска правоспособност Рег. № *********/ 10.09.2018 г. /л. 30 - л. 64 от делото/, с експертни оценки за определяне на пазарна стойност на засегнатите имоти. Съгласно доклада за процесния засегнат имот, собственост на жалбоподателя, е предложена оценка от 2 256,64 лв. за пазарна стойност на обезщетението за сервитут с площ от 2,288 дка от имот с обща площ 25,002 дка, прредставляващ нива, пета категория в местността „Бялата пръст“ в землището на с. Българско Сливово, общ. Свищов /л. 49, гръб, последен ред/.
На свое заседание на 20.11.2019 г., отразено в Протокол № 3 от същата дата, комисията по чл. 210 от ЗУТ е се е запознала с оценителския доклад, приела е експертните оценки за определяне на пазарна стойност на засегнатите имоти, като е преценила същите за справедливи и е приела решение, с което е определила размер на дължимото обезщетение за всеки засегнат имот, съобразно засегнатата част. Съгласно въпросното решение на комисията от 20.11.2019 г., за процесния поземлен имот с идентификатор 07363.58.13, находящ се в местността „Бялата пръст“ в землището на с. Българско Сливово, общ. Свищов, собственост на Църква „Свети Пророк Илия“ - с. Българско Сливово, е определено обезщетение за възникналия сервитут в размер на 2 256,64 лева. Решението по Протокол № 3/ 20.11.2019 г. е съобщено жалбоподателя чрез изпращане по пощата, на дата 10.03.2020 г. /известие за доставяне на л. 17 от делото/. Жалбата срещу него пред АСВТ е подадена чрез административния орган, на дата 19.03.2020 г., съгласно дадения от деловодството на Община Свищов входящ номер.
В съдебната фаза на производството,
след изискване, от жалбоподателя са представени доказателства за съществуването
и представителството му, както и коментираните по-горе документи,
удостоверяващи правото му на собстваност върху процесния поземлен имот /л. 68 –
л. 76 от делото/. От ответника е представена административната преписка,
съдържаща изброените по-горе в решението документи, а освен това Решение № 1191
по Протокол № 76 от извънредно заседание на Общински съвет – Свищов, проведено
на 12.09.2020 г. и Решение № 47/ 18.09.2019 г. на Общинска избирателна комисия
– Свищов. Видно от последните, действащия към него момент кмет на Община
Свищов, е бил регистриран като кандидат за кмет на общината, на изборите за
общински съветници и кметове, насрочени за 27.10.2019 година. Във връзка с това
и на основание чл. 42, ал. 8 от ЗМСМА, общинският съвет е избрал за временно
изпълняващ длъжността „Кмет на Община Свищов“ Анелия Ангелова Димитрова –
заместник-кмет „ЕПОУТ“.
По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарната стойност и дължимото обезщетение за учредения сервитут върху част от поземления имот. Според ***пазарната стойност на земята, попадаща под сервитут, е в размер на 3 724,00 лв., а пазарната стойност на правото на сервитут върху 2,288 дка от поземлен имот идентификатор 07363.58.13 в землището на с. Българско Сливово е 2 346,00 лв. За получаване на тези стойности експертът е използвал метода на сравнителната стойност /сравнение на пазарни аналози/ и приходен метод. Експертното заключение е прието от съда без възражения от страните и без искания от тяхна страна за назначаване на допълнителна или повторна експертиза, и се цени заедно с останалите събрани доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата, в частта й, касаеща решението
от Протокол № 3/ 20.11.2019 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена
със Заповед № 1996-РД-01-03/ 14.10.2019 г. на ВрИД кмет на Община Свищов, в
частта му с която е определено еднократно парично обезщетение за сервитут на
засегнатата част от ПИ с идентификатор 07363.58.13 в землището на с. Българско
Сливово - позиция 66 от Приложение 3.2 към протокола, е подадена от лице с
надлежна процесуална легитимация, собственик на поземления имот върху който е
учредено сервитутно право. С изричната разпоредба на чл. 215, ал. 2 от ЗУТ,
решенията на комисията по чл. 210 от ЗУТ са приравнени на ИАА по смисъла на
този закон и подлежат на съдебен контрол. Оспорването е
извършено пред
компетентния съд по местонахождението на имота, от външна страна жалбата
отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и е подадена в срока по
чл. 215, ал. 4, предл. първо от ЗУТ. Изложените обстоятелства обуславят
процесуалната допустимост на това оспорване за разглеждане по същество.
Заявеното в хода на устните състезания, искане за цялостна отмяна на решението,
извън посочената по-горе част, е недопустимо, като направено след изтичане на
преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и от лице за което липсва законово защитим правен интерес от обжалване на акта, извън частта,
засягаща имоти на Църква
„Свети Пророк Илия“ - с. Българско Сливово. Наличието на
правен интерес от оспорването е абсолютна предпоставка за допустимост на
съдебното обжалване на всеки административен акт, съгласно изричната разпоредба
на чл. 147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата в частта
й, касаеща определено еднократно парично обезщетение за сервитут на засегнатата
част от ПИ с идентификатор 07363.58.13 в землището на с. Българско Сливово, е
основателна.
Във връзка с наведените твърдения за нищожност на оспореното решение и извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка, съдът намира твърденията за нищожност на административния акт, в оспорената му част, за неоснователни. Според чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, към която норма препраща чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. В случая решението е издадено от комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1996-РД-01-03/ 14.10.2019 г. на ВрИД „Кмет на Община Свищов, в хипотезата на чл. 42, ал. 8 от ЗМСМА, видно от Решение № 1191/ 12.09.2019 г. на Общински съвет – Свищов /л. 85 от делото/. При вземане на решението по Протокол № 3/ 20.11.2019 г. /касаещо имотите в землището на с. Българско Сливово/, комисията е заседавала в състав осем титулярни и един резервен член, определени с посочената по-горе заповед и се е произнесла в кръга на правомощията, вменени й със същата заповед, и с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 64, ал. 6 от ЗЕ. С оглед на горното съдът приема, че колективният орган издал оспорения акт, е притежавал необходимата за това материална, териториална и повременна компетентност, поради което искането на Църква „Свети Пророк Илия“ - с. Българско Сливово за обявяване нищожността на решението, е неоснователно. Обжалваният акт е издадено в писмена форма и не се установява в хода на процедурата да са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила.
Съобразно приобщените към делото доказателства съдът намира, че решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, в оспорената му част е издадено в нарушение на материалния закон, относно определения размер на дължимото обезщетение за засегнатия от сервитута имот, собственост на жалбоподателя.
Законът за енергетиката предвижда специален ред за възникване на сервитутни права в частни имоти, който изисква предварителното изготвяне на влязъл в сила подробен устройствен план и изплащането на еднократно обезщетение на собствениците на имоти - частна собственост /чл. 64, ал. 4 от ЗЕ/, като с изпълнението на тези две предпоставки сервитутът възниква по силата на закона, без да е необходим нарочен акт за това. В случая страните не спорят относно възникналото в полза на заинтересованата страна сервитутно право в имот, собственост на жалбоподателя, засягащо 2,288 дка от ПИ с идентификатор 07363.58.13 в землището на с. Българско Сливово. В тази връзка направеното от жалбоподателя в съдебно заседание искане за провеждане на инцидентен контрол за валидност на Заповед № РД-02-15-3/ 07.01.2019 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство е било оставено без уважение, а и в изложението си по същество оспорващото лице не твърди липса на влязъл в сила подробен устройствен план относно имота си. Основният спорен въпрос е относно размера на дължимото обезщетение за така възникналия сервитут.
Съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, определянето на размера на обезщетенията за сервитутите на енергийни обекти се извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител, а съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, оценката се изготвя по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината. Критериите, които се прилагат при определяне размера на еднократното обезщетение за сервитута върху обременения имот, са изчерпателно разписани в чл. 65, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗУТ и това са: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Тоест, един от основните критерии при определяне размера на дължимото се еднократно обезщетение, е справедливата пазарна оценка на имота, респ. на частта от него, попадаща в границите на сервитута.
В разглеждания случай комисията по чл. 210 от ЗУТ е определила размера на еднократното обезщетение, като е възприела изготвената в хода на административното производство, оценка от лицензиран оценител. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е доказано такова качество на лицето, изготвило оценката, тъй като процесуалния представител на ответника е заявил, че не е виждал оригинала на представения от него сертификат за оценителска правоспособност. Освен от пълномощника му, въпросният сертификат е представен още с административната преписка, във вид на заверен от страната препис, истинността му не е била оспорена от жалбоподателя в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК и същият се цени от настоящия състав като годно доказателство за правоспособността на лицето, извършило ползваната от комисията оценка. Този оценител е използвал два метода на оценка по отношение на поземлените имоти с начин на трайно ползване „нива“ - методът на пазарните сравнения /аналози/ и методът на приходите/метод на директна капитализация на доход, а методологията му включва първоначално определяне на пазарната стойност на земята, върху която се учредява сервитута като база за обезщетението. При използване на метода на пазарните сравнения, оценителят е определил, че пазарната стойност на поземлените имоти в землищата на селата от Община Свищов е 1 343,88 лв. за декар. На база средни годишни рентни плащания за стопанската 2018/2019 г. е определена пазарна стойност на поземлените имот в землището на с. Българско Сливово, общ. Свищов по метода на директната капитализация на дохода в размер на 1 566,67З лв. за декар. Като е дал 60% тежест на метода на пазарните сравнения и 40% тежест на метода на капитализация, оценителят е определил пазарна стойност за 1 дка земеделска земя с начин на трайно ползване „нива“ в землището на с. Българско Сливово в размер на 1 432,99 лв. за декар. С прилагане на корекционни коефициенти, съответно 0,90 за безсрочен сервитут и 0,70 съобразно вида на сервитута /ограниченията, които налага на собственика на земята/ и 0,95 коефициент за категория оценителят е предложил размера на обезщетението за засегнатите 2,288 дка площ от процесния поземлен имот в землището на с. Българско Сливово с начин на трайно ползване „нива“, V категория, да бъде в размер на 2 256,64 лева.
В заключението по изготвената по делото
съдебно-оценителска че пазарната цена на поземления имот в землището с.
Българско Сливово, общ. Свищов, също е определена по метода на пазарните
сравнения и метода на приходната стойност, но докато в оценителския доклад е
взето съотношение 40% на 60% в полза на метода на приходната стойност, в
изготвената експертиза по делото това съотношение е 90% на 10% в полза на
сравнителния метод. Същевременно, докато при метода на пазарните аналози
оценителят е използвал единствено оферти за продажби в интернет сайтове за
земеделски земи, ***е използвало основно данни за действително изповядани
сделки за продажби на земеделска земя /такива са три от общо четирите аналога,
стр. 6 от заключението/, с прилагане коефициенти за категория 0,95 и 0,98 доколкото
използваните аналози са предимно за ниви четвърта категория. По посочения начин
стойността по сравнителния метод е коригирана в посока увеличение. В резултат
на това, ***е изчислило, че пазарната стойност за декар на поземления имот е в
размер на 1628,00 лв. /или 3 724,00 лв. за процесните 2,288 дка от площта на
имота/, или с около 200,00 лв. на декар повече от дадената в оценителския
доклад стойност – 1 432,99 лв. за декар. И двамата експерти работят по една и
съща формула за определяне на пазарната стойност на сервитута и с едни и същи
корекционни коефициенти - 0,90 за безсрочен сервитут /Кс/ и 0,70 съобразно вида
на сервитута /Ксп/. В съдебно заседание ***прави разяснения, че вторият
коригиращ коефициент е определен съобразно вида на сервитутното право, което
позволява засяване с едногодишни култури, и това, че процесния сервитут се
явява трети по ред в конкретния имот, през който преминават водопровод и
електропровод последният през средата на имота, съгласно отразеното в скица –
част от заключението /стр. 4 от същото/. Съгласно разясненията, с тези
предходни два сервитута, вече е отпаднала възможността в имота да бъдат
отглеждани трайни насаждения /лозя или овощни градини/. При така посочените
пазарна стойност за декар площ от поземления имот и корекционни коефициенти,
съдебната експертиза е определила сервитутното обезщетение за засегнатата част
имота в размер на 2 346,00 лева.
Съдът кредитира заключението на ***с доверие като съобразява и това, че се касае за земеделска земя с обща площ от 25,002 дка, която е от пета категория, като същевременно от север и изток имотът има излаз на ведомствени пътища път, съгласно картния материал на стр. 3 от заключението /л. 108 от делото/. Настоящият състав споделя виждането на ***за коефициент за срок на сервитута 0,9 спрямо пазарната стойност на земята, защото в случая не се касае за отчуждаване на част от имота. При учредяване на сервитута собствеността върху имота се запазва, но е налице ограничение на ползването му, което е безсрочно и следва същия като вещна тежест. Същевременно, доколкото в същия имот вече има учредени сервитутни права за съществуващи електропровод и водопровод /възражения срещу заключението не са правени от страните при приемането му, не е искано назначаване на повторна експертиза/, съдът намира неоснователни изложените в хода по същество искания на жабоподателя вместо използвания от ***корекционен коефициет 0,70 съобразно вида на сервитута, да бъде приложен такъв 0,9 и по този начин да бъде определен размерът на обезщетението. В тази връзка и съобразно разпоредбите на чл. 64, ал. 3, т. 2, б. „а“ от ЗЕ и приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16/ 0 9.06.2004 г. на МЕЕР, МЗГ и МРРБ за сервитутите на енергийните обекти, съответно чл. 112, ал. 2 от Закона за водите, и посоченото в заключението разположение на електропровод и водопровод в процесния ПИ, собственост на жалбоподателя, съдът намира за обоснован определения от експертизата корекционен коефициет 0,70 съобразно вида на сервитута. Настоящият състав не възприема и доводите на ответника и на заинтересованата страна, че в случая е налице минимално разлика между определените в оценителския доклад и експертизата стойности на сервитутното обезщетение, които са в рамките на статистическата грешка и не налагат изменение на това обезщетение. Независимо от крайните резултати, видно от описаното по-горе е, че при определянето на стойностите на обезщетението експертите са приложили различен подход, вкл. при определяне на пазарните аналози и относителната тежест на отделните методи за оценяване.
Съобразно изложеното, съдът приема определената от съдебната експертиза пазарна стойност на сервитута като справедлива пазарна оценка по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Справедливото обезщетение, производно от пазарната цена на сервитута върху 2,288 дка от поземлен имот с идентификатор 07363.58.13, находящ се в местността „Бялата пръст“ в землището на с. Българско Сливово, собственост на жалбоподателя Църква „Свети Пророк Илия“, е в размер на 2 346,00 лева. В тази връзка съдът приема, че определената от комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Свищов, оценка от 2 256,64 лв. е занижена в нарушение на закона, поради което актът следва да бъде изменен като стойността на обезщетението бъде увеличена до размера, определен от вещото лице, а именно на 2 346,00 лева.
При
този изход на делото, разноски на ответника и на заинтересованата страна не
следва да бъдат присъждани. Съдът намира за своевременно заявено и основателно
искането на оспорващото лице за присъждане на направените по делото разноски в
размер общо на 950,00 лв., а именно: заплатена държавна такса в размер на 50,00
лв.; заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на
600,00 лв. и заплатено възнаграждение за *** в размер на 300,00 лева.
Неоснователни са възраженията на ответника относно липсата на доказателства за
заплащането адвокатско възнаграждение. За извършването на претендираните от
Църква „Свети Пророк Илия“ разноски е представено доказателство – Договор за
правна защита и съдействие от 18.03.2020 г., като заплащането на адвокатското
възнаграждение към момента на сключване на договора е изрично отбелязано в
същия /л. 5 от делото/. В тази му част договорът има характер на разписка за
получаването на сума, истинността на която подлежи на оспорване по реда на чл.
193 от ГПК, но такова оспорване не е извършено от ответника. Съобразно
изложеното и в светлината на т. 1 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/ 2012 г., ОСГТК, представеното доказателство установява по несъмнен начин
действителното заплащане от жалбоподателя, на договорено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно и възраженията на ответника и на
заинтересованата страна за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподателя. Съобразно критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
фактическата сложност на настоящото дело не се отличава от обичайната за този
род дела. Правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството
на казуса в случая също се явява типична за дела с предмет определяне размера
на сервитутни обезщетения. Изхождайки от горното и определения минимум по чл.
8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в приложимата редакция, договореното между жалбоподателя и
пълномощника му възнаграждение за правна защита, в размер на 600,00 лв.,
покрива критериите за обоснованост и справедливост.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК, съдът
Р Е Ш И :
Изменя Решение от Протокол № 3/ 20.11.2019 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1996-РД-01-03/ 14.10.2019 г. на ВрИД кмет на Община Свищов, в частта му с която е определено еднократно парично обезщетение за сервитут на засегнатата част от 2,288 дка от поземлен имот с идентификатор 07363.58.13 с обща площ 25,002 дка, начин на трайно ползване нива, находящ се в местността „Бялата пръст“ в землището на с. Българско Сливово, собственост на Църква „Свети Пророк Илия“ с ЕИК *********, адрес с. Българско Сливово, общ. Свищов, като увеличава размера на обезщетението от 2 256,64 лв. на 2 346,00 /две хиляди триста четиридесет и шест/ лева.
Осъжда Община Свищов с ЕИК *********, адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2, да заплати на Църква „Свети Пророк Илия“ с ЕИК *********, адрес с. Българско Сливово, общ. Свищов, разноски по делото в размер на 950,00 /деветстотин и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :