Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 06.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на трети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 1591 по описа за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 23 ал.2 СК и чл. 29 ал.3 от СК.

Ищецът В.М.В., поддържа твърдение, че до 30.01.2015г. бил в граждански брак с ответницата А.Й.Н., докато брачното правоотношение не било прекратено посредством бракоразводното Решение № ІІІ-84-421/30.01.2015г., постановено по гр.д. № 13168/2014г. съгласно описа на 84 с-в при СРС. Въз основа на сключен преди брака Предварителен договор за продажба на право на строеж от 16.09.2001г. и Предварителен договор за поемане на задължение за построяване на недвижим имот от 16.09.2001г., които били сключени между ищеца В.В. и третото неучастващо по делото лице „В.П.“ ООД – ищецът предприел необходимите правни действия, за да се сдобие с недвижим имот и заплатил уговорените в тези договори суми – 7 000 лева по първия договор и 46 000 лева по втория договор. След сключването на брака, между ищеца и ответницата бил сключен окончателният Договор за продажба от 16.10.2002г. чрез който било прехвърлено правото на строеж върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 50, с площ от 101, 90 кв.м. и с местонахождение на пети надпартерен етаж, в сградата – построена в гр. София, на ул.„*******, секция Б, а договорът бил обективиран във формата на нотариален акт  № 69, том ІІ, рег. № 3580, дело № 247 от 2002г. по описа на нотариус И.Р., с район на действие СРС. Доколкото за придобиването на имота ищецът вложил общо сумата от 53 000 лева лични средства, а придобивната цена на имота била 59 400 лева, ищецът твърди, че е настъпила имуществена трансформация, поради което той притежавал 53 000/59 400 идеални части от собствеността на имота.

След сключването на брака, тоест по време на брака си с ответницата, ищецът придобил и множество други движими вещи, значителна част от които представлявали обзавеждане на споменатия жилищен имот. Установената от закона презумпция за равен дял на съпрузите в СИО, което е била прекратена с прекратяването на брака за тези вещи не следвало да се прилага. Прекратяването на брака водело до прекратяване на режима на СИО при презумирани равни дялове в имуществото - за всеки съпруг, но в конкретния случай, тази презумпция следвало да бъде оборена, понеже споменатите движими вещи, включени в СИО също били придобити при преобладаващ приност на ищеца, който получавал значително по- високи доходи от съпругата си и фактически осигурявал издръжката на семейството, а съпругата му не работела. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира: първо- да бъде признато за установено в отношенията между ищеца и ответницата, че той притежава изключително право на собственост върху 53 000/59400 идеални части от правото на собственост на процесния недвижим имот, поради настъпилата трансформация на личното му имущества в собственост на имота и второ– да бъде определен по- голям дял на ищеца до размер н 4/5 от обема на имуществената общност, от общото имущество, придобито по време на брака от двамата съпрузи. С оглед изхода на делото, ищецът претендира за осъждане на ответницата- да му заплати направените съдебни разноски.

Ответницата А.Й.Н. оспорва предявените искове. Не оспорва твърденията за сключването и прекратяването на брака между нея и ответника, нито твърдението за придобиването на процесния недвижим имот и движими вещи, които попадат формално в режим на СИО. Ответницата оспорва претенцията за установяване на трансформация на лично имущество на ищеца в правото на собственост върху придобития в режим на СИО недвижим имот, като поддържа, че ищецът не ангажирал доказателства, че лично той е заплатил съответната преобладаваща част от продажната цена на имота. Оспорва представените като доказателства от ищеца Предварителен договор за продажба на право на строеж от 16.09.2001г. и Предварителен договор за поемане на задължение за построяване на недвижим имот от 16.09.2001г., сключени с третото лице „В.П.“ ООД. Ищцата също участвала в покупката на процесния недвижим имот, тъй като получила финансова помощ в размер на сумата от 7 000 лева от родителите си, посредством договор за заем от 14.09.2002г. В заключение, по изложените съображения, ответницата моли за отхвърляне на тази претенция, като недоказана. Ответницата оспорва по основание и претенцията за определяне на преобладаващ принос на ищеца в придобитото по време на брака общо имущество, в режим на СИО. Сочи, че по време на брака, тя била ангажирана с грижа за дома, домакинството и за роденото от брака дете, за което полагала непрекъснати грижи. По този начин, тя създавала спокойна обстановка за другия съпруг (ищеца) и му позволявала да осъществя необезкопоявано трудова и социална активност, като придобива доходи за семейството. Отделно от това, по време на брака, ищцата също придобивала доходи от осигурителни плащания на НОИ за осигурения социален риск „общо заболяване и майчинство“, а също била подпомагана финансово от своите родители, тъй като била студент. По изложените съображения, ответницата моли за отхвърляне на тази претенция, като недоказана. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ответницата моли за осъждане на ищеца, да й заплати направените съдебни разноски.

            Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            При липсата на спор между страните и въз основа съдържанието на Решение № ІІІ-84-421/30.01.2015г., постановено по гр.д. № 13168/2014г. съгласно описа на 84 с-в при СРС, настоящия съдебен състав приема за установено, че на 30.01.2015г.  е бил прекратен поради развод гражданският брак между ищеца и ответницата, който е бил сключен на 14.10.2001г., че от брака има родено дете през 2002г., както и че с влизане в сила на споменатото съдебно решение, бракът е бил прекратен, без да бъдат изрично уредени отношенията по повод придобитото по време на брака имущество в режим на СИО.  

            Съдържанието на представените от ищеца доказателства - Предварителен договор за продажба на право на строеж от 16.09.2001г. и Предварителен договор за поемане на задължение за построяване на недвижим имот от 16.09.2001г., които са оспорени от ответницата, сочат, че  между ищеца В.В. и третото неучастващо по делото лице „В.П.“ ООД са били сключени договори, по силата на които третото лице- „В.П.“ ООД се задължава да прехвърли на ищеца правото на строеж върху недвижим имот, представляващ апартамент № 50 на пети надпартерен етаж в сградата на секция Б, с площ от 101, 90 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални и входно антре, баня и тоалетна, тоалетна и входно антре, намиращ се в жилищна сграда от три секции, намираща се в гр. София, на ул. „**********, която ще бъде построена в УПИ с площ от 1250 кв.м., съставляващ парцел ІХ-1033, кв. 66а, по плана на гр. София, местност „Христо Смирненски- Слатина“.

Страните не спорят, а приетият като доказателство Договор за продажба от 16.10.2002г. мотивира извод, че с него е прехвърлено правото на строеж върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 50, с площ от 101, 90 кв.м. и с местонахождение на пети надпартерен етаж, в сградата – построена в гр. София, на ул.„*******, секция Б. Договорът бил обективиран във формата на нотариален акт  № 69, том ІІ, рег. № 3580, дело № 247 от 2002г. по описа на нотариус И.Р., с район на действие СРС и сочи, че приобретателя В.В. е придобил право на строеж върху процесния недвижим имот от прехвърлителя „В.П.“ ООД.  Приетото като доказателство Разрешение за ползване № 253-пк-196/19.03.2003г. мотивира извода, че сградата, в която се намира процесния недвижим имот е била въведене в експлоатация на 19.03.2003г. след завършване на строителството.

            В дадените пред съда показания, свидетелят Р.Б.В. заявява, че е бил управител на „В.П.“ ООД до 2008г. и в това качество е поддържал делови отношения с ищеца. Свидетелят заявява, че помни сключването на двата процесния договора - Предварителен договор за продажба на право на строеж от 16.09.2001г. и Предварителен договор за поемане на задължение за построяване на недвижим имот от 16.09.2001г., които са оспорени от ответницата, а при това имал спомен за заплащане на уговорената в тях цена от ищеца. Свидетелят знаел, че ищецът е футболист, а понастоящем упражнявал треньорска професия. Предполага, че друг клиент на фирмата, който е бил съотборник на ищеца го е насочил към „В.П.“ ООД за придобиване на жилищен имот. Свидетелят си спомня, че при деловите контакти - ищеца В.В. винаги идвал сам и по тази причина, свидетелят не познавал съпругата му. Договорите, които дружеството сключвало преди нотариална сделка имали характер на предварителни договори, но свидетелят не е сигурен, дали думата „предварителен“ била записана в заглавието, защото проектите на договорите билиизготвани от юриста на фирмата, а не от него самия. Свидетелят описва разпределението на сградата, където се намира процесния недвижим имот и съобщава начина, по който са сключвани договорите за отделни имоти в конкретно договорите с ищеца.

            Заключението на приетата без оспорване от страните съдебно- графическа експертиза, изготвена от вещо лице И.И. мотивира извода, че Предварителен договор за продажба на право на строеж от 16.09.2001г. и Предварителен договор за поемане на задължение за построяване на недвижим имот от 16.09.2001г., които са оспорени от ответницата, са подписани за „продавач“ от лицето, което е посочено като автор на подписите – Р.Б.В..

            В дадените пред съда показания, свидетелката М.М.Г.заявява, че е сестра на ищеца и познава бившата му съпруга (ответницата). През годините, свидетелката поддържала близки социални контакти с брат си и неговото семейство. Свидетелката имали впечатление, че и двамата родители се грижели за роденото от брака дете и полагали грижи за домакинството. Свидетелката разказва за конкретни впечатления, как брат й почиствал и пазарувал, включвал се в приготвянето на храна. Свидетелката предполага, че ответницата също се е грижила за домакинството, понеже не работела, не е започвала работа по време на брака й с ищеца и фактически имала такава възможност, но брат й (ищеца) също активно се включвал в общите дейности за поддръжка на домакинството. Тъй като свидетелката поддържала близки социални връзки с брат си, а при това имала собствен източник на доходи – занимавала се с търговия със строителни материали - тя съдействала за закупуване на жилище, като по негова молба му предоставила в заем парична сума, посредством която брат й да придобие жилище в град София.

В дадените пред съда показания, свидетелят Б.М.В. заявява, че е брат на ищеца и познава бившата му съпруга (ответницата). Тъй като свидетелят поддържал близки социални контакти с брат си и неговото семейство, той имал преки впечатления от начина им на живот, макар да не е посещавал често дома на семейството. Свидетелят имал впечатление, че брат му (ищеца) осигурява доходите за покриване на нуждите на семейството, докато съпругата му А. не работела. Свидетелят предполага, че А. се е грижила за домакинството, понеже била майка на малолетното дете на страните по делото, но заявява, че и двамата родители се грижели за роденото от брака дете и брат му също полагал грижи за домакинството, когато имал такава физическа възможност. Свидетелят разказва за конкретни свои впечатления, как му подпомогнал семейството на А., заплащайки сметка за телекомуникационни услуги. Тъй като свидетелят поддържал близки социални връзки с брат си и със сестра си (свидетелката М.М.Г.), той знаел, че Г.е подпомогнала финансово брат му (ищеца), като му предоставила паричен заем за покупка на недвижим имот. Според свидетеля, сестра му могла да си позволи подобна помощ, понеже имала собствен източник на доходи – занимавала се с търговия със строителни материали.

Съдържанието на представените като доказателства от ответницата Договори за кредит за текущо потребление от 23.08.2002г. сключени между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателите Й. Н.и П. Н.,  Договор за заем от 14.09.2002г. между Р. С.Ш.и Й.Х.Н., както и Договори за дарение от 10.10.2002г. и от 12.10.2002г. между дарителите Й. Н.и П. Н. и ответницата А. Н., и които са оспорени от ищеца, сочат съдържанието на сключените чрез тях правни сделки. Договорите са оспорени от ищеца.

В дадените пред съда показания, свидетелят Р. С.Ш.заявява, че познавал родтелите на ответницата - Й. Н.и П. Н., с които бил първи братовчен да П.Н.. По нейна молба, през 2002г. предоставил в заем сумата от 7 000 лева, която му била върната на две равни части през 2003г. и през 2004г. от Й.Н.. Свидетелят не помни в какви банкноти е даден заемът, сочи че не е била уговаряна лихва. От Й.свидетелят знаел, че сумата е предназначена за покупка на жилище на дъщеря им А. ***. По време на предоставянето на заема, свидетелят бил монтьор в „БТК“ ЕАД и сумата за предоставения заем била с източник доходите от трудовото му правоотношение.

Като доказателства по делото са приети представените от ищеца удостоверение от Национален осигурителен институт ТД Кюстендил относно осигурителния доход на ищеца В.М.В.,  удостоверение от Национален осигурителен институт ТД София относно осигурителния доход на ответницата А.Й. В., удостоверение от Национален осигурителен институт ТД София относно осигурителния доход на Й.Х.Н. и П.Тодорова Н..   

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            По предявения иск с правно основание чл. 23, ал.2 от СК.

Предявеният от ищеца В.В. установителен иск се основава на релевираното в исковата молба негово твърдение за трансформация на негово лично имущество придобити от него преди брака и по време на брака но на лично основание парични средства – които са били използвани при придобиване на процесния недвижим имот.

Искът е допустим, при спазване на изрично установеното от чл. 21, ал. 4 от СК  процесуално условие – да бъде предявен, само след като бракът между страните в процеса е прекратен. С оглед съдържанието на приетото като доказателство бракоразводно решение между страните, искът е допустим и съответно на указанията, които са дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 29.11.2018 г.  по тълковутелно дело № 3/2015 г., на ОСГК на ВКС.

Страните не спорят и съдът намира, че процесният недвижим имот е бил придобит от ищеца В., по време на сключен между него и ответницата граждански брак, поради което и на общо основание  - по см. на чл. 19, ал. 1 вр. ал. 3 от СК (1985г.)  следва да се счита придобит от двамата съпрузи т. е. от ищеца и от ответницата, в режим на СИО. При това е необходимо да се отбележи, че правния режим на СИО намира приложение по отношение на процесната придобивна сделка, независимо от факта, че както сделката, така и бракът между страните са били сключени преди влизането в сила на цитирания нормативен акт – а това е така, с оглед изричната разпоредба на § 4. от ПР на СК (1985г.), според която правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове. Действащият при постановяване на

            Оборването на установената от действащия към момента на придобивната сделка чл. 19, ал. 3 СК (1985г.) презумпция за съвместен принос на ответницата, в придобиването на процесния апартамент, е възложено от чл. 154 на ГПК изключително в доказателствена тежест на ищеца.

Внимателният анализ на събраните в хода на процеса гласни и писмени доказателства обосновава извод, за тяхната обективна достатъчност, за да бъде оборена установената от закона презумпция за съвместен принос на ответницата при придобиване на процесното жилище.

При това съдът счита, че събраните в хода на делото доказателства мотивират извод за осъществена имуществена трансформация на лично имущество на ищеца – съотношение 53 000/59 400 идеални части от собствеността на имота, тъй като сумата от 53 000 лева, като част от продажната цена е заплатена с лични средства на ищеца. Аргументите за този извод ще бъдат изложени в посочената по- долу последователност:

На първо място трябва да се отбележи, че имотът е придобит въз основа на предварителни договори, които са сключени от ищеца преди брака. Договорите са възмездни и макар да няма преки доказателства за плащането на цената, на която е придобит имота, то събраните косвени доказателства са достатъчен брой и при това достатъчно убедителни, за да бъда направен извода, че значителна част от продажната цена е била заплатена именно от страна на ищеца В.В.. Такива косвени доказателства, които съдът кредитира, са на първо място ангажираните от ищеца, по повод оспорването на предварителните договори, показания на свидетеля Р.В., който е бил управител на прехвърлителя на вещните права върху имота – дружеството „В.П.“ ООД. Съдът приема за неоснователно направеното оспорване, тъй като то бе опровергано не само от показанията на този свидетел, но и посредством заключението на изслушаната съдебно- графическа експертиза.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите М.Г.и Б.В., като отчита възможната заинтересованост на свидетелите, но и обективността и житейската правдоподобност на посочените от тях факти. Макар да са в близко родство по съребрена линия с ищеца и двамата свидетели не отричат, че ответницата А.Н. е полагала грижи за домакинството и семейното жилище, като нейната семейна ангажираност е била насочена основно в тази сфера, тъй като по време на брака не е работила, но е била съсредоточена върху полагането на грижи за роденото от брака дете. Показанията на тези двама свидетели, са подкрепени от представените писмени доказателства за осигурителния доход на страните по делото, чиято съразмерност посочва значително преимущество в полза на ищеца.

При това, съдът кредитира показанията на свидетелите М.Г.и Б.В., относно произхода на част от средствата, с които е била платена продажната цена на процесния имот. Житейската правдоподобност на тези показания е подкрепена също и от косвените доказателства, за доходите и финансовите възможности за осигуряване на заемни средства, които се твърди да са били предоставени на ищеца В.В. от страна на неговите близки роднини.

Представените от ответницата документи – договори за потребителски кредит и договори за дарение, както и показанията на свидетеля Ш.следва да бъдат кредитирани със значително по- големи резерви, доколкото тяхната достоверност бе поставена под съмнение при сравнителен анализ с представените от ищеца косвени доказателства, за размера на осигурителния доход на този свидетел.

Оспорените от ищеца и представени от ответницата Договор за дарение от 10.10.2002г. и  Договор за дарение от 12.10.2002г. съдът не кредитира, тъй като не бяха представени никакви- нито преки, нито дори косвени доказателства, подкрепящи твърденията за осъществяване на сделките, които тези два частни писмени документи са предназначени да обективират.

На последно място трябва да се отбележи, че основаното на житейска правдивост и социален опит вътрешно убеждение на настоящия съд, също сериозно разколебава доказателствената сила на тези документи - по още една причина: именно близката родствена връзка между дарителите (родители) и дарения (тяхна дъщеря) не оправдава житейски сключването на писмен договор за дарение между родителите и тяхната дъщеря. Извън целите на доказването за настоящия процес, писмената форма би била предназначена единствено за доказване на дарението, но при това договорите нямат достоверна дата.

Участието на ответницата в заплащането на продажната цена на процесния апартамент не може да се отрече, но при това, прецизният анализ на събраните доказателства мотивира обоснован извод, че това участие се ограничава в рамките на останалата 6 400/59 400 идеална част от продажната цена, като се има предвид, че ищецът не претендира изключителен приност за придобиването на целия имот, а твърдението му за преобладаващ принос в заплащането на цената се основава на твърдения за трансформация на лични парични средства в придобиването на общото имущество.

По всички изложени съображения, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 23, ал.2 вр. с ал.1 от СК е основателен и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно оснвание чл. 29, ал.3 от СК.

При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 от СК, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

Предявеният от ищеца В.В. иск за преобладаващ принос се основава на релевираното в исковата молба негово твърдение, за преобладаващ негов финассов принос, в повече от приноса на ответницата, при придобиване на общи движими вещи, по време навече прекратения с развод брак помежду им.

За да докаже претенцията си, ищецът би следвало да обори установената от закона презумпция, според която съвместният принос се предполага, до доказване на противното.

Доказването следва да бъде осъществено посредством убедителни и достатъчно категорични доказателства. Това е необходимо особено в конкретния спор, като се има предвид, че както разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от СК (1985г.), така и според разпоредбата на чл. 21 от СК (в сила от 2009г.) съвместният принос на съпрузите може да се изразява също и в грижи за децата и домакинството и като се отчита факта, че страните в процеса са придобили общото имущество по време на брак, от който имат и дете, а бракът им е продължил приблизително 14 години.

Ангажираните от ищеца доказателства установяват, че ответницата в действителност е полагала грижи за домакинството и е отглеждала роденото от брака малолетно дете, макар ищецът също да се е включвал в общите грижи по поддържане на домакинството, пазаруването и други дейности, винаги, когато е бил във фактическа възможност да стори това.

Без да се отрича доброто желание на ищеца, да полага грижи за общите работи на семейството и детето, родено по време на брака – при преценка на времето и усилията, които двамата съпрузи са полагали за домакинството и за отглеждането на детето по време на вече прекратения брак помежду им - не може да се игнорира социалната и професионалната активност и ангажираност на двамата бивши съпрузи. 

Не е без значение факта, че ищецът се занимава с активна професионална спортна дейност. Нито една от страните не отрича, че ищецът е изявен в своята област, участвал е в националния отбор по футбол и в много клубни отбори, което по своето естество, изисква отделяне на значителна част от времето за провеждане на тренировки, отсъствие от дома поради провеждането на спортни лагери, пътувания за участие в спортни състезания. През целия този период от време                      (и независимо от неговото субективно желание да се грижи за домакинството и детето) ищецът е бил принуден от своята професионална дейност да отсъства от дома си, да пътува, да бъде активно професионално ангажиран със спортната си кариера, а показанията на разпитанте свидетели сочат, че през това време домът и домакинството на семейството са били добре поддържани и са били полагани необходимите грижи за роденото от брака дете.

Именно значителната ангажираност на ищеца с неговите професионални изяви, дава основание да се счита, че в този период, преобладаващ обем грижи да детето и домакинството е полагала съпругата – ответница А.Н.. Именно нейните грижи за домакинството и детето са позволили на ищеца да допринася финансово за просперитета на семейството.

По изложените съображения и като отчита от една страна – дефинираните от чл. 21 от СК възможните форми на съвместния приност на съпрузите, а от друга страна- след като анализира внимателно съдържанието на събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите свидетелите М.Г.и Б.В. - съдът намира, че не само ищеца, но и двамата съпрузи, които са страни в настоящия процес, имат фактически еднакъв принос за придобиването на общото имущество- движими вещи, макар приносът на всеки от съпрузите да е бил предоставян под различна форма /финансова обезпеченост от страна на съпруга и фактически грижи от страна на съпругата/.

                С оглед всички изложени по- горе изводи и като отчита задължението си да постанови решение, което е  основано преди всичко на събраните доказателства и на своето вътрешно убеждение - съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 29, ал.3 от СК следва да бъда отхвърлен, като неоснователен (недоказан.)

По отношение на претенциите за съдебни разноски:

            При изложение в мотивите изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, всяка от страните има право да претендира направените от нея съдебни разноски в процеса.  

При това, настоящия състав на съда съобрази, че искането за присъждане на разноски е било направено своевременно- чрез представяне на списъци по чл. 80 от ГПК /на стр. 324 за ищеца и на 329 за ответницата/.

Съобразно претендираните доказани разноски и съотношението между уважената и отхвърлената част от иска, съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2048 лева за съдебни разноски, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 1000 лева за съдебни разноски.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 23, ал.2 от СК по предявения от В.М.В. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, срещу А.Й.Н. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, правото на индивидуална (лична) собственост на ищеца В.М.В. върху 53 000/59 400 идеални части от придобития по време на брака му с ответницата А.Й.Н. недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 50, с площ от 101, 90 кв.м. състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални и входно антре, баня и тоалетна, тоалетна и входно антре, с местонахождение на пети надпартерен етаж в жилищна сграда от три секции, намираща се в гр. София, на ул. „**********, построена в УПИ с площ от 1250 кв.м., съставляващ парцел ІХ-1033, кв. 66а, по плана на гр. София, местност „Христо Смирненски- Слатина“, придобит посредством Договор за продажба на право на строеж от 16.10.2002г., който е обективиран в нотариален акт  № 69, том ІІ, рег. № 3580, дело № 247 от 2002г. по описа на нотариус И.Р. с район на действие СРС.

 

            ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от В.М.В. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, срещу А.Й.Н. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, иск с правно основание чл. 29, ал.3 от СК, относно придобитите по време на брака в режим на СИО недвижими вещи.

 

            ОСЪЖДА А.Й.Н. да заплати на В.М.В., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 2048 лева, за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА А.Й.Н. да заплати на В.М.В., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 1000 лева, за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба на заинтересованата страна, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                       

 

СЪДИЯ: