Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 17.06.2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Вероника
Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №57730 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против ***, с която е предявен иск на
основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответника, като по образуваното ч.гр.
дело №3243/2019г. по описа на РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. С оглед депозирано възражение е инициирано настоящото исково
производство.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за негов
топлоснабден имот - апартамент, ***,с абонатен номер ***.
Вземането се обосновава със
следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на „***”
ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва: 725,49лв. - главница за
периода 01.11.2016г. - 31.03.2019г. ,
78,46лв.-лихва за забава за периода от 03.01.2017год. – 14.05.2019год.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3243/2019г. по описа на
ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор.
В о.с.з. ищецът се представлява от ***, поддържащ
исковата молба.
Ответникът, редовно пирзован, не се явява и не се представлява.
Не е ангажирал становище по предмета на делото.
Съдът,
като взе предвид доказателствата
по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество - основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д. № 3243/2019год.
по описа на ПлРС се установява, че
същото е образувано на 21.05.2019год. на основание депозирано от ищеца против ответника
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК.
Такава е издадена срещу длъжника/сега ответник/ за сумите, претенедирани за
установяване като вземане и в настоящото
производство. Видно от приложените към заявлението писмени доказателства и
събраните в хода на настоящото дело е, че вземането, предмет на заповедното производство
е идентично с вземането, предмет на
настоящото исково производство по реда на чл.422 от ГПК.
Предявеният иск е допустим, а по същество основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот, до
който се подава топлоенергия от страна на ищеца, а именно находящ се в ***, с
абонатен номер ***. В тази връзка делото е попълнено и с писмени доказателства,
представени от ищеца – съобщение до ищеца от община Плевен във вр. с дължим
данък сглади за процесния
имот .л.28,29 от едлото. Ответникът не е оспорил твръденията на ищцовата страна, поради което не е назначавана нито съдебно-счетоводна,
нито съдебно-техническа експретиза.
Искът е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, както
следва: 75лв. за внесена държавна такса, разноски за един юрисконсулт в
минимален размер от 100лв., или общо разноски в раззмер 175лв.
Следва да се присъдят в полза на ищеца
и направените разноски в заповедното производство: 25лв. за внесена държавна
такса и минимален размер на юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв., или
общо разноски в размзер 75лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Н.К.З., с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумите, както следва : 725,49лв. - главница за периода 01.11.2016г. - 31.03.2019г., 78,46лв.-лихва за забава за периода от 03.01.2017год. – 14.05.2019год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение -21.05.2019год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3243/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н.К.З., с ЕГН **********, с адрес: *** ЗАПЛАТИ
на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** направените
разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 175лв., както и разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. №3243/2019год. по описа на Плевенски
районен съд – в общ размер 75лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: