мотиви
Производството е по реда на глава 27
от НПК.
Обвинението срещу А.Т.Д. е по
чл.191,ал.3, във връзка с ал.2 от НК, за това, че от неустановена дата в
периода месец юни 2016г. до 10.07.2017г. в гр.К., обл.С. З., м.„К.“№1, като
пълнолетно лице е улеснила чрез предоставяне на жилище и оказване на финансова
помощ, непълнолетно лице от мъжки пол- А.С.А., род. на ***г. и лице от женски
пол, ненавършило 14-годишна възраст- З. Р. С., род. на ***г., да заживеят
съпружески, без да са сключили брак.
В
с.з. подсъдимата се признава за виновна, а представителят на РП-Казанлък
поддържа обвинението срещу нея.
От
събраните по делото доказателства, установени със сигнал, информация, протокол
и социален доклад от Агенция „Социално подпомагане“ гр.Казанлък, амбулаторен
лист, заключението на изготвената по делото комплексна психолого-психиатрична
експертиза и показанията на свидетелите П., Д., З. С., А., Р. С., К. и М.,
кореспондиращи изцяло помежду си и с обясненията на подсъдимата, дадени от нея
по време на досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена по безспорен начин следната фактическа
обстановка: Подсъдимата живее в
гр.К., обл.С. З., в местността „К.“№*.
Малолетната З. Р. С. и непълнолетния А.С.А. се запознали
през месец май 2016г. Двамата започнали
да се срещат и през месец юни 2016г. взели решение и се събрали да живеят
заедно. Отишли при А.Т.Д.- майка на А. в гореописания дом и оттогава и
понастоящем живеят там заедно на семейни начала. На 30.06.2017г. С. родила
дете- К., за което основни грижи полага подсъдимата.
Изложените
дотук съображения дават основание на съда да направи извод, че от обективна
страна подсъдимата, в периода месец юни 2016г. до 10.07.2017г. е улеснила, чрез
предоставяне на жилище и оказване на финансова помощ, непълнолетно лице от
мъжки пол- А.С.А. и лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст- З. Р. С.,
да заживеят съпружески, без да са сключили брак. Налице е съставът на чл.191,ал.3,
във връзка с ал.2 от НК.
От субективна страна подсъдимата е
извършила деянието при форма на вината пряк умисъл-съзнавала е
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала тяхното настъпване. Горното се обективира от съзнателните й
и целенасочени действия по реализирането му.
При
така приетото за установено съдът стигна до правния извод, че А.Т.Д. следва да
бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.191,ал.3, във връзка
с ал.2 от НК.
За престъплението по
чл.191,ал.3 от НК се предвижда наказание от две до пет години лишаване от
свобода. Съдът прецени, че размера на наказанието следва да е идентичен с
предвидения в закона минимален такъв, а именно- две години лишаване от свобода,
предвид липсата на отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства и наличието
само на смекчаващи вината й такива, а именно- чистото съдебно минало, нелошите
характеристични и установените в
семейството добри отношения.
Предвид характера на производството-
по глава 27 от НПК и във връзка с чл.58а,ал.1 от НК и чл.373,ал.2 от НПК следва
горното наказание да бъде намалено с една трета- до една година и четири месеца
лишаване от свобода, по отношение на подсъдимата.
Обстоятелството,
че А.Т.Д. не е осъждана, прави задължителна преценката за приложението по
чл.66,ал.1 от НК, досежно определеното й наказание. При тази преценка съдът
следва да установи дали за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдената е наложително тя да изтърпи наказанието. Съдът счита,
че в случая следва да се даде приоритет на личната превенция и съобрази в тази
насока, че поправянето на подсъдимата извън условията на затворническата среда
би било постижимо, тъй като процесът на превъзпитание и преодоляване на
психическите нагласи, довели от извършване на престъплението, няма да премине
по-успешно в затворническа среда. За целта съдът намери, че изтърпяването на
определеното на подсъдимата наказание следва да се отложи за срок от три години
и шест месеца, който е по-продължителен от минималния изпитателен срок от три
години, предвид на това, че последния не
е достатъчно дълъг и не е в състояние да реализира предупредителния потенциал
на условното осъждане и да препятства подсъдимата да извършва противообществени
прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в
изпълнение.
Налице
са основанията за заплащане от страна на подсъдимата на направените по делото
разноски в размер на 380,88 лева по сметка на ОДМВР-Стара Загора.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: