Решение по дело №1050/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260032
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20202150101050
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260032

гр. Несебър, 04.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

 

при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 1050 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 ГПК.

Производството е образувано по подадена от К.Н.Х. и М.Д.Х. молба за прекратяване на гражданския им брак по взаимно съгласие. Към молбата е представено постигнато споразумение за прекратяване на сключения между страните граждански брак, допълнено и изменено с изявления на страните в откритото съдебно заседание по делото. До съда се отправя искане да прекрати сключения между страните граждански брак и да утвърди постигнатото между тях споразумение. В съдебно заседание молителите лично и чрез процесуалния си представител, поддържат молбата и молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложено по делото удостоверение за сключен граждански брак от 14.05.2000г., издадено от община Несебър (на л. 4 от делото), молителите сключили граждански брак, за което е бил съставен акт за граждански брак № 32/14.05.2000г. От удостоверението се установява, че съпругата приела фамилното име Х.. От представеното по делото удостоверение за раждане (на л. 5 от делото) се установява, че от брака си съпрузите имат едно малолетно дете – М. М. Х.. От изготвения и приет по делото социален доклад от ДСП Поморие и от личното изслушване на детето се установява, че постигнатото споразумение не противоречи на интересите на детето.

Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С оглед заявеното от съпрузите в молбата и в съдебно заседание, следва да се направи извод, че между тях е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва в настоящото производство. Представеното по делото споразумение (на л. 6 – л. 7) урежда всички въпроси, свързани с възникналото между страните брачно отношение, намерили отражение в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 СК. От личното изслушване на детето съдът достигна до извод, че споразумението е в негов интерес, поради което са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от СК за одобряването му. Представеният по делото социален доклад от ДСП Поморие (на л. 12 – л. 13 от делото) също потвърждава този извод.

Във връзка с горното няма пречка родителските права относно роденото от брака дете да се упражняват съвместно от двамата родители. В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2016г. от 03.07.2017г. по тълк. дело № 1/2016г. по описа на ОСГК е прието, че при прекратяването на брака чрез развод, ако между родителите е налице съгласие относно отглеждането на децата, ще се постигне споразумение, което ще се утвърди от съда при решаване на въпросите по отглеждането и възпитанието на децата в техен интерес, и в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване. Посочено е, че няма законова пречка упражняването на родителските права при постигнато между родителите съгласие да бъде разпределено помежду им чрез определяне от съда на мерки относно упражняването им. С оглед текста на споразумението и съгласието на родителите всеки от тях да упражнява на равномерни периоди родителските права, съдът достигна до извод, че не е необходимо да се уговоря издръжка, която да се заплаща от родителите в полза на детето. Ето защо отказът на страните (направен в съдебно заседание) от клаузите в споразумението  за заплащане на издръжка от всеки от тях е законосъобразен. Горният извод се подкрепя от нормите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, според които всеки родител е длъжен да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, както и да му заплаща издръжка. Плащане на парична издръжка по смисъла на чл. 146 СК дължи само родител, който не упражнява пряко родителските си права спрямо детето (в това число и тези по чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК). В случая всеки от родителите ще упражнява родителски права пряко през половината от календарната година, като самото упражняване на родителските права ще е „съвместно”. Ето защо всеки родител ще участва в еднаква степен в осигуряване условия на живот и заплащане издръжка на детето, поради което не е необходимо един от родителите да бъде осъждан да заплаща парична издръжка по смисъла на чл. 146 СК.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК вр. чл. 50 и чл. 51 СК бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение - утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед т. IX от споразумението молителката К.Н.Х. следва да доплати по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на още 10 лв. С оглед разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК К.Н.Х. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху стойността на всеки дял, формиран с постигнатото споразумение в частта му относно уреждане на имуществените отношения (в тази насока е напр. Определение № 686 от 5.10.2012г. на ВКС по ч. гр. д. № 579/2012г., IV г. о., ГК). В случая от представеното удостверение за оценка на автомобил „Мерцедес МЛ 320“ е видно, че същата е в размер на 8100 лв., поради което дължимата държавна такса е в размер на 162 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК сключения в гр. Несебър граждански брак между К. Н.Х., ЕГН ********** и М.Д.Х., ЕГН **********, за което е съставен акт за граждански брак № 32/14.05.2000г. от длъжностното лице по гражданското състояние при Община Несебър.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между К. Н.Х., ЕГН ********** и М.Д.Х., ЕГН **********, споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:

I. Родителските права по отношение на роденото от брака дете – М. М. Х., ЕГН **********, ще се упражняват съвместно от родителите К. Н.Х. и М.Д.Х., както следва:

Всяка седмица от месеца за дните понеделник, вторник и четвъртък, с преспиване, родителските права върху детето ще се упражняват от майката. В този период местоживеенето на детето ще бъде при майката.

През останалите дни от седмица – сряда, петък и събота, родителските права върху детето ще се упражняват от бащата. В този период местоживеенето на детето ще бъде при бащата.

Родителите ще редуват помежду си всяка неделя от месеца, както следва: всяка първа и трета неделя в месеца родителските права върху детето ще се упражняват от майката. В този период местоживеенето на детето ще бъде при нея. Всяка втора и четвърта неделя от месеца родителските права върху детето ще се упражняват от бащата. В този период местоживеенето на детето ще бъде при бащата.

Родителите ще се редуват и ще взимат при себе си детето на официалните празници, като под „празници“ се разбират официалните почивни дни, определени с акт на МС и ваканции, както следва: родителите ще редуват помежду си Коледните и Новогодишните празници, като по време на Коледните празници на всяка четна календарна година детето ще бъде при майката, а на Новогодишните празници – при бащата и обратно – всяка нечетна календарна година по време на Коледните празници детето ще бъде при баща си, а на Новогодишните празници при майка си.

През лятната ваканция детето ще бъде един месец при майка си, през време несъвпадащо с отпуска на бащата и един месец при бащата, през време, несъвпадащо с отпуска на майката, уточнено съвместно от двамата родители.

В останалото време ще се прилага режим на лични отношения на детето с родителите си, както следва: Всяка седмица от месеца за дните понеделник, вторник и четвъртък, с преспиване, родителските права върху детето ще се упражняват от майката. В този период местоживеенето на детето ще бъде при майката. През останалите дни от седмица – сряда, петък и събота, родителските права върху детето ще се упражняват от бащата. В този период местоживеенето на детето ще бъде при бащата. Родителите ще редуват помежду си всяка неделя от месеца, както следва: всяка първа и трета неделя в месеца родителските права върху детето ще се упражняват от майката. В този период местоживеенето на детето ще бъде при нея. Всяка втора и четвърта неделя от месеца родителските права върху детето ще се упражняват от бащата. В този период местоживеенето на детето ще бъде при бащата.

Страните декларират, че ако по обективни причини са възпрепятствани да спазят така уговорения режим, то по общо тяхно съгласие дните, през които съответният родител е бил възпрепятстван да вземе детето, ще може да стори това в други дни, уточнени съвместно между двамата родители.

Във връзка с уговореното съвместно упражняване на родителските права по отношение на детето М. М. Х., дължимата издръжка се поделя между родителите, както следва: всеки родител се задължава да осигури задоволяването на всички необходими потребности на детето през времето, в което упражнява родителските права и детето е при него, както и да поема цялата издръжка за този период.

II. След развода съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг;

III. След прекратяване на брака съпругата К. Н.Х. ще върне фамилното си име от преди брака – „К.“.

IV. Семейното жилище, представляващо апартамент – етаж от къща, на адрес в гр. *****, е собственост на родителите на съпруга М.Д.Х. и след развода ще се ползва от него, като съпругата няма претенции относно неговото ползване.

V. Придобитият по време на брака лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с ДК № *****, с рама № WDC1641221A064175, двигател № 64294040081045, след прекратяване на брака става изключителна собственост на съпругата К. Н.Х. (след прекратяване на брака – К.), ЕГН **********.

VI. Всеки от съпрузите е взел личните си движими вещи, придобити по време на брака, които е ползвал, като след прекратяването му, те стават изключителна негова собственост и другият няма и няма да има каквито и да било претенции към тях.

VII. Задълженията по договор за банков кредит № **** от 01.10.2019г. към „Райфайзенбанк България“ ЕАД, след развода, ще се поемат изцяло от съпругата К.Н.Х..

VIII. По време на брака съпрузите нямат придобити недвижими имоти, други движими вещи, както и дялове и акции от търговски дружества, които да подлежат на делба;

IX. Разноските по делото за развод ще се поемат от двамата съпрузи по равно.

С настоящото споразумение уреждаме всички взаимоотношения помежду си и аз в бъдеще няма да имаме каквито и да било претенции един спрямо друг.

ОСЪЖДА К. Н.Х. (след одобряване на споразумението К.), ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Несебър държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 10 лева, а на основание чл. 7, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, сумата 162 лв., представляваща държавна такса върху стойността на нейния дял съобразно постигнатото по делото споразумение относно имуществените отношения

Препис от решението да се изпрати на страните на съдебния им адрес.

Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: