№ 51366
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20251110115195 по описа за 2025 година
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15195 по описа за 2025 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 92538/17.03.2025 г. по описа на СРС от заявителя „ЛЕНДИВО“ ООД, с ЕИК *********
срещу И. С. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес в ***
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „ЛЕНДИВО“ ООД, с ЕИК ********* срещу И. С. И., с
ЕГН **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
сумата от общо 650,00 лв., от която: 500 лв. главница по договор за заем № ***/*** г.,
сключен между длъжника и кредитора „Лендиво“ ООД; 15,00лв. – договорна лихва по
договора за заем и 135,00 лв. – неустойка по чл. чл.27 вр. с чл. 17 от договора за кредит,
поради неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Процесните вземания са по договор за паричен заем № ***, сключен на *** г. между
„Лендиво“ООД и И. И. - С., като длъжника не е изпълнил задължението си да върне
отпуснатия му заем на падежа – 01.08.2024 г., поради което същите са изцяло изискуеми към
датата на заявлението.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора
за кредит, а именно: чл.27 от договора за потребителски кредит вр. с чл.17 от договора и от
Общите условия на ДПК предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между
„Лендиво“ ООД и потребителите в частта за претендираната Договорна неустойка в размер
на 135,00 лв.
Описаната в договора за кредит клауза за неустойка, представлява предвидено от
кредитора обезщетение в тежест на заемополучателя, в случай на неизпълнение от страна на
последния на задължението му по договора за предоставяне на поръчител или банкова
гаранция като обезпечение на задълженията за плащане на главницата и възнаградителната
1
лихва. Начислената неустойка е разсрочена по подобие на главното задължение на месечни
вноски и се дължи на същите падежни дати, заедно с вноските по погасителния план.
Уговорена по този начин обаче, описаната неустойка, не обезпечава пряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката
се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва,
съобразно уговорения погасителен план.
При дадения казус, предвид заявения от кредитора размер на главницата, усвоен от
кредитополучателя в размер на 500,00 лв., която сума следва да се върне в срок от 30 дни,
настоящият съдебен състав приема, че поставените от кредитора прекомерни изисквания
относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на задължението му за връщане
на тази главница, /подробно описани в договора/, сочат на единствената цел, противоречаща
на добрите нрави - задължението за предоставяне на обезпечение да не може да бъде
изпълнено от длъжника и като последица от това неизпълнение - кредиторът да получи
претендираната неустойка /в начислен размер от 135,00 лв.,/начислена, при допускане на
неизпълнението на поставеното условие за поръчител/, като неследващо му се
възнаграждение по договора.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна
функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява
от обезпечителната и обезщетителната й функция, което пък противоречи на принципа на
добросъвестността. Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати
необосновано висока неустойка при неизпълнение, което я прави вероятно неравноправна
по см. на чл.143, ал.1, т.13 ЗПП, защото създава впечатление за съществена и необоснована
неравнопоставеност между страните относно насрещните им права и задължения. Очевидно
клаузата не цели обезпечаване на главното задължение, а цели да е в ущърб на потребителя,
защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С
оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а е скрито
възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание вероятно и
заобикаля закона, с оглед разп. на чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така
уговорената неустойка се цели недопустимо дерогиране и заобикаляне разпоредбите на
глава ІV от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка
следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна
на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Изрично в постановеното решение от 16.07.2020г. на СЕС по дело с-686/2019г. е прието, че
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в чл.3, б. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се
тълкува в смисъл, че обхваща разходите за евентуално удължаване на срока на кредита,
щом като, от една страна, конкретните и точни условия за евентуалното му удължаване,
вкл. срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и
кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на
кредитора.
За това вземане на заявителя, съдът не следва да издава заповед за изпълнение, поради
вероятната му неравноправност, но няма пречка кредитора да го претендира отделно по
общия исков ред, чрез предявяване на осъдителен иск.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли за претендираната неустойка за
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, по чл.27 вр. чл.17 от ДПК в
2
размер на 135,00 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 92538/17.03.2025 г. по описа на СРС подадено от заявителя
„ЛЕНДИВО“ ООД, с ЕИК ********* срещу И. С. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес в
*** В ЧАСТТА, с която се иска длъжникът да плати сумата от 135,00 лв. – представляваща
договорна компенсаторна неустойка, по чл.27 вр. с чл. 17 от договора за кредит № ***/***г.,
за неизпълнение на задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по
чл.17.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за тези си вземания, в едномесечен срок от съобщението.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3