Р Е
Ш Е Н
И Е № 95
гр.Кюстендил, 07.06.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на десети май през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря
Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 109 по описа за 2020год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.129, ал.5 от Закона за
управление на отпадъците във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
„Ф.Д.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя К. И., оспорва Заповед №
ПАМ-2/03.02.2020г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите – Перник. Релевирани са основанията по чл.146, т.1, т.3 и т.4 от АПК. Оспорва са компетентността на административния орган. Нарушенията на
административнопроизводствените правила се свързват с неспазена процедура по чл.26 от АПК и с неизпълнение на задълженията
по чл.34, ал.3 от АПК. Противоречието с материалния закон се обосновава с
доводи за липсата на предпоставките по чл.126 от ЗУО за прилагане на процесната ПАМ поради
незаконосъобразност на предписанията по КП № 28/29.01.2020г. Прави се искане за
отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание,
процесуалният представител на жалбоподателя, адв. П. П., поддържа изцяло
доводите и исканията в жалбата. Претендира се присъждане на деловодни разноски
по приложен списък.
Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и
водите – София, конституиран като страна
вместо директора на РИОСВ – Перник, предвид настъпилите структури промени в
администрацията след издаване на оспорената заповед, прилага писмено становище за недопустимост на
жалбата поради липса на правен интерес от оспорването.
Административният съд, като
прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед
№ ПАМ-2/03.02.2020г., издадена за
директор на РИОСВ – Перник, от началника на отдел „ПД“ при РИОСВ – Перник,
съгласно заповед № РД-712/21.09.2019г. на
министъра на МОСВ, на основание чл.128,
т.2 и т.3 и чл.129, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.126 от Закона за управление на
отпадъците, на жалбоподателя „Ф.Д.“
ООД е наложена принудителна
административна мярка: спиране, считано от датата на връчване на заповедта,
на дейностите по оползотворяване на
отпадъци, както и експлоатацията на всички инсталации на дружеството, описани в
Решение № 16-ДО-165-06/31.05.2018г. на директора на РИОСВ - Перник, в т.ч. на
инсталации 2 броя мелници за надробяване на пластмаса, ситуирани в ПИ №
20763.50.55 по КККР с площ от 2882
кв.м., находящ се в землището на с. Джерман, м. „Алачица“ – собственост на Община
Дупница съгласно Акт за частна общинска собственост № 2214/16.04.2013г., в т.ч.
чрез спиране на приема на нови отпадъци и пломбиране на всички инсталации
/съоръжения/ на дружеството в срок до изпълнение на предписанията по
Констативен протокол № 28/29.01.2020г. на РИОСВ – Перник.
Заповедта е мотивирана
с изложение на следните обстоятелства: „Ф.Д.“ ООД е титуляр на Решение за дейности по третиране
на отпадъци № 16-ДО-165-05/30.04.2018г., изменено и допълнено с Решение
№ 16-ДО-165-06/31.05.2018г., издадени от директора на
РИОСВ – Перник, в което са описани площадките и имотите за извършване
на разрешената дейност по третиране на отпадъци, а именно: на „Феникс-Дупница” ООД е
разрешено извършването на дейности по третиране на отпадъци на площадка № 1
– поземлен имот (ПИ) с идентификатор
20763.505.129 по плана с. Джерман, община Дупница, ул. „Разметаница”
№ 50, и на площадка № 2 – ПИ 051039, находящ се в местността Алачица в
землището на с. Джерман. Видно е, че ПИ №
20763.50.55 по оспорената заповедта, не е в
обхвата на решението.
На 29.01.2020г. е извършена проверка от служители на РИОСВ – Перник във
връзка с изпълнението на издаденото Решение, при която е констатирано, че
дружеството съхранява отпадъци на
неразрешени места, както и че 2 броя инсталации – мелници за надробяване на
пластмаса се намират извън площадките по цитираното Решение, а именно в имот с
идентификатор 20763.50.55 по КККР, находящ се в с. Джерман, община Дупница –
частна общинска собственост на Община Дупница.
За установеното
при проверката от главни
експерти в РИОСВ – Перник, е съставен Констативен протокол № 28/29.01.2020г., с който на основание чл. 113, ал. 3
от ЗУО на „Феникс-Дупница” ООД са
дадени следните предписания: 1) да
отстрани всички количества отпадъчни опаковки от пресована мукава (бурета с
метални обръчи), намиращи се извън оградата на площадка № 2 в местността
Алачица; 2) да почисти от ПИ
20763.51.11 установените отпадъци – изолационни материали, чувал тип биг-бег и
дребни фракции; 3) да отстрани
ползваните транспортни средства и метални транспортни контейнери от общинските
имоти, в които се намират – ПИ 20763.51.11 и сервитута на общинския път Дупница
– Блажиево; 4) да премести в
площадките съоръженията за третиране (смилане) на пластмасови отпадъци от ПИ
20763.50.55; и 5) да освободи ПИ
20763.50.55 от композитните опаковки във вид на блистери и различните видове
пластмаса. Определен
е срок за изпълнение
на предписанията,
който е 20 дни от получаването на констативния
протокол. Същият е връчен
на управителя на
„Феникс-Дупница” ООД при условията на отказ на 31.01.2020 г. видно от даните в КП № 29/31.01.2020г.
Предвид изложените обстоятелства,
приети като нарушение на чл.38, ал.1 от ЗУО – третиране на отпадъци на неразрешени за това места и
на места неотговарящи на нормативните изисквания, с цел преустановяване
на същото, както и за предотвратяване и
преустановяване на вредните последици от нарушението, а именно: продължаващо замърсяване
на терени и почви, е
издадена оспорената заповед
№ ПАМ – 2/03.02.2020г. за налагане на „Ф.Д.“
ООД на принудителната административна мярка по чл.
128, т.2 и т.3 от ЗУО.
По делото е представена заповед № 10/04.02.2020г. на директора на
РИОСВ – Перник, с която са определени длъжностните лица в РИОСВ – Перник, които
да извършат спиране и пломбиране на всички инсталации на дружеството, в
изпълнение на ПАМ по процесната заповед.
Обжалваната заповед е връчена на 05.02.2020г.
на Р. К. И. – упълномощена да представлява управителя на дружеството. Жалбата е
подадена в съда на 13.02.2020г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Видно от
документите към административната преписка, ПИ № 20763.50.55 (с номер по предходен план 050055), ПИ № 20763.51.11 ( с номер по предходен план
051011) и ПИ № 20763.50.55 (с номер по
предходен план 050055), всички в землището на
с. Джерман, са собственост на Община Дупница съгласно Акт за частна общинска
собственост № 2214/16.04.2013г., Акт за частна общинска собственост
№2215/16.04.2013г. и Акт за частна общинска собственост № 2214/16.04.2013г. Приложен е и договор от 01.10.2003г., сключен между „Феникс-Дупница”
ООД и Община Дупница, за отдаване под наем на земеделска земя, временно
стопанисвана от общината по чл. 19 от ЗСПЗЗ, представляваща имоти № 50041, № 51011, № 51029 и № 51030, с
обща площ 16.017 дка, в землището на с. Джерман, който договор е прекратен през
2013г. едностранно от Община Дупница въз основа на писмено предизвестие с изх.
№ 26-00-485/04.04.2013г.
Органът е представил
заверени копия от НП, издадени срещу жалбоподателя за административни нарушения
по ЗУО, констативни протоколи от предходни проверки на дружеството, както и
договори, сключени между „Феникс-Дупница“ ООД с търговски дружества за възлагане на дейности по управление на отпадъците, които
са неотносими към спора по делото.
Във връзка с
компетентността на издателя на оспорената заповед е представена заповед № РД-712/21.09.2019г. на министъра на
МОСВ за възлагане на началника на отдел
„Превантивна дейност“, дирекция „Контрол на превантивната дейност“ при РИОСВ –
Перник да изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – Перник в пълен обем.
В съдебното
производство, с писмо
изх. № 4119/27.04.2022г., органът е представил КП с №№ ККФОС-СМ-36/20.11.2020г. и
144/19.05.2020г., съставени от длъжностни лица от РИОСВ – Перник, в които се
съдържат данни от извършените проверки на място за това, че предписанията с КП
№ 28/29.01.2020г. са изпълнени.
По делото е
приложено решение № 16-ДО-165-08/21.08.2020г. на директора на РИОСВ – София, с
което на осн. чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО е отнето Решение
за дейности по третиране на отпадъци № 16-ДО-165-05/30.04.2018г., изменено и
допълнено с Решение № 16-ДО-165-06/31.05.2018г., издадени на „Ф.– Д.“ ООД. Същото е влязло в сила, видно от решение №
276/24.11.2020г. по адм. дело № 474/2020г. на Административен съд – Кюстендил,
оставено в сила с решение № 5390/28.04.2021г. на ВАС по адм. дело № 919/2021г.,
за отхвърляне на жалбата на дружеството.
От приложеното
към настоящото дело, административно дело № 327/2021г. по описа на
Административен съд – Кюстендил, се
установява, че с решение № 32/21.02.2022г., съдът е отменил задължителните
предписания, обективирани в Констативен протокол № 28/29.01.2020 г., издаден от
Регионална инспекция по околната среда и водите – Перник. Формирани са мотиви
за материалноправна незаконосъобразност на предписанията по КП, поради липса на
доказателства за това, че „Ф.– Д.“ ООД е притежател по см. на § 1, т.29 от ДР
на ЗУО на процесите отпадъци, с оглед на което не е субект на задължението,
респ. на нарушението по чл.38 от ЗУО. Съдебният акт е влязъл в сила на
17.03.2022г.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.129, ал.5 от ЗУО и от надлежен представител на адресата на наложената ПАМ, чийто права и
интереси се засягат пряко от оспорения
административен акт. Същата е редовна,
като изпълняваща изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Във връзка с възражението на
ответника в представеното по делото писмено становищес изх. №
4119/27.04.2022г., за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес
от оспорването на заповедта, съдът е изложил мотивите си за неоснователност на
същото в
проведеното съдебно заседание на 10.05.2022г., които не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и оспорената заповед, счита същата за валиден индивидуален административен
акт, издаден в писмена форма и с реквизитите по чл.129, ал.1 ЗУО вр. с чл.59,
ал.2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и с
целта на закона, поради което е
незаконосъобразна на
основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
По
отношение компетентността на издателя на
акта, се констатира, че са налице
изискванията за материална компетентност на началника
на отдел „Превантивна дейност“, дирекция „Контрол на превантивната дейност“ при
РИОСВ – Перник, на когото със заповед № РД-712/21.09.2019г. на министъра на
МОСВ, са възложени правомощията на директор на РИОСВ – Перник, който е органът,
оправомощен с разпоредбата на чл.129, ал.1
от ЗУО, да налага ПАМ по чл.128 от ЗУО. Възражението на жалбоподателя за липса на
компетентност е неоснователно.
От формална страна, в заповедта са
изложени фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна
мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания
индивидуален административен акт на осн.
чл.126 вр. с чл. 128, т.2 и т.3 от ЗУО и съобразно обстоятелствата, обективирани в КП №
28/29.01.2020г. на РИОСВ – Перник, установени при извършената проверка на дружеството.
Последното е индивидуализирано с
адрес и предмет на осъществяваната
дейност. Конкретно и ясно са описани
фактите, относими към състава на наложената ПАМ. Възпроизведено е съдържанието на КП, за който се сочи, че е съставен при извършената проверката в
обекта и отразява установените
обстоятелства и дадените предписания на дружеството.
При издаване на заповедта не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите в
обратен смисъл на жалбоподателя са неоснователни. Административното производство е
започнало въз основа на констатациите и
предписанията в КП № 28/29.01.2020г. , който е
връчен на представител на дружеството. Горното представлява уведомление
по см. на чл.26, ал.1 от АПК, с което е обезпечена възможността за адресата на
заповедта да изрази становище и да се запознае с доказателствата, относими към наложената
мярка.
Проверен по същество, оспореният
индивидуален административен акт е материалноправно незаконосъобразен, поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.126 от ЗУО, посочена като правно основание в оспорената заповед, принудителната административна мярка по чл.128, т.2 и т.3 от ЗУО - спиране на дейностите по събиране, съхранение и оползотворяване на отпадъците и спиране експлоатацията на инсталациите за третиране на отпадъци, се прилага за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
Следва, че релевантният за приложението на ПАМ по чл. 128, т.2 и т.3 от
ЗУО, юридически факт е извършено административно нарушение по ЗУО и настъпили вредни последици, т.е. за да наложи ПАМ, компетентният орган следва да
установи нарушение на императивна правна норма, регламентираща дейностите с отпадъци, вследствие на
което да е възникнала опасност
от увреждане на компонентите на околната среда и риск за човешкото здраве, в съответствие с целите по чл. 1 от ЗУО.
В случая, мотивите на органа за
прилагане на мярката са нарушение
на чл.38, ал.1 от ЗУО – третиране на отпадъци на неразрешени за това места и на места
неотговарящи на нормативните изисквания, както и
предотвратяване и преустановяване на вредните последици от нарушението, изразяващи се в продължаващо замърсяване на терени и почви. Във връзка с горните мотиви, основният спор по делото се
свежда до
това
дали
е налице соченото нарушение на дружеството – жалбоподател. Отговорът на спорния въпрос, предопределя и изводите
за наличие респ. отсъствие на материалноправните предпоставки по чл.126 от ЗУО за прилагане на процесната ПАМ.
Съдът, след анализ на събраните
писмени доказателствени средства в съответствие с конкретните фактически и правни основания за издаване на
оспорената заповед, констатира, че не
са доказани от органа предпоставките за налагане на ПАМ. Безспорно
е, че правнорелевантният факт - нарушение на правилата за третиране на
отпадъци по чл.38 от ЗУО, се установява
с КП № 28/29.01.2020г. Видно от съдържанието на същия, органа е установил дейности с отпадъци на неразрешени места, както и разполагане на инсталации
за третиране на отпадъци извън
разрешените площадки, с оглед на които са издадени предписанията по чл. 113, ал.3 от ЗУО, т.е. обстоятелствата по КП № 28/29.01.2020г. на РИОСВ – Перник са
приети за фактическо
основание за постановяване на заповедта за ПАМ. От друга
страна, срокът на действие на наложената с оспорената заповед, ПАМ е обвързан с
изпълнението на предписанията по КП № 28/29.01.2020г. на РИОСВ – Перник. Последните
са оспорени по съдебен ред от
жалбоподателя и както се посочи по-горе, са отменени с влязло
в сила решение № 32/21.02.2022г. по приложеното административно дело № 327/2021г. по описа на Административен съд –
Кюстендил. Съдът е приел, че липсват доказателства, че „Ф.–
Д.“ ООД е притежател по см. на § 1, т.29 от ДР на ЗУО, на процесите отпадъци, поради което не е субект на задължението по чл.38 от ЗУО и не е извършил нарушението по чл.38, ал.1 от
ЗУО. Изводите от горното са, че със
съдебен акт, който съгласно чл. 177,
ал.1 от АПК има действие за страните по делото и по отношение на всички, е отречено извършването на съставомерно
административно нарушение по чл.38, ал.1 от ЗУО от дружеството – жалбоподател.
Последното не следва да отговаря и за последиците от деяние, което не е
извършил, изразяващи
се в продължаващо замърсяване
на терени и почви, с
оглед на което не е налице и предвидената в чл.126 от ЗУО предпоставка за
прилагане на ПАМ, а именно за предотвратяване и преустановяване на вредните
последици от нарушението. Допълнително в тази връзка, следва
да се посочат приложените от органа констативни протоколи с №№
ККФОС-СМ-36/20.11.2020г. и 144/19.05.2020г., съставени от длъжностни лица от
РИОСВ – Перник, в които се съдържат данни от
извършените проверки на място за това, че предписанията с
КП № 28/29.01.2020г. са изпълнени, т.е. отстранени са наличните на място отпадъци и имотът
е почистен.
Изложеното сочи на изводи за незаконосъобразно ангажиране на
жалбоподателя с предвидената от законодателя държавна административна принуда. Издадената заповед е в противоречие с
материалния закон и с преследваната цел по чл.1 от ЗУО. Налице са основанията
за отмяна на същата по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Предвид изхода по делото и на
осн. чл.143, ал.1 от АПК, съдът присъжда
в полза на оспорващия деловодни разноски в размер на 1550,00лв., от които
50,00лв. – внесена държавна такса и 1500,00лв. – адвокатско възнаграждение,
платими от РИОСВ – София.
Водим от горното и на осн.чл.172,
ал.2 от АПК вр. с чл.129, ал.5 от ЗУО, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по
оспорването с жалба на „Ф.Д.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Заповед № ПАМ-2/03.02.2020г., издадена
от директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Перник.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – София с адрес гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, да
заплати на „Ф.Д.“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер на 1550,00лв., от които 50,00лв. –
внесена държавна такса по жалбата и 1500,00лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: