Решение по дело №51635/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 март 2025 г.
Съдия: Иво Николаев Петров
Дело: 20211110151635
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4154
гр. С., 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110151635 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД – за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума, представляваща обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди от неговия наследодател.
В исковата молба ищцата твърди, че в резултат на извършено от В. Р.ов С. и
Р. Д. С. престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 от НК, на
последната са причинени имуществени вреди, изразяващи се в погинало
имущество в следствие на пожар. Поддържа, че във връзка с извършеното деяния
било образувано НОХД № 6169/2017 г. по описа на СРС, 9 състав, по което
последната била конституирана в качеството си на граждански ищеца и частен
обвинител, но поради смърт на обвиняемите, наказателното производство било
прекратено. Сочи, че освен имуществени вреди е претърпяла и неимуществени
изразяващи се в болки и страдания. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез законния си представил
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Посочва, че не носи отговорност за извършеното деяние.
Поддържа, че наказателното производство било прекратено и вината на
1
наследодателите не била доказана. Оспорва исковите претенции и по размер. По
подробно изложени в отговора на исковата молба съображения, моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски..
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От обстоятелствата, наведени с исковата молба от ищеца, следва, че е
предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Предмет на спора е претенция за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 45
ЗЗД, за които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане.
Твърди се, че вредите са били причинени в следствие на действия, извършени от
наследодател на ответника, а именно – извършен на 01.09.2016г. палеж.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорност за
ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че наследодателя на
ответника е извършил вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени
вреди, вредоносното деяние е противоправно, т.е. нарушава предписани от
нормативните актове правила за поведение, причинени са в случая имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на имущество /относно
имуществените вреди/ и изживени от ищеца болки и страдания /относно
неимуществените вреди/, налице е причинна връзка между противоправното
деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена
последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у
прекия причинител към момента на осъществяване на деянието. Налице е законова
презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства /приложено НОХД и показанията на
св. В.А.П., които съдът не намира основание да не цени, доколкото същият е бил
свидетел на случилото се/ съдът приема за установено, че на 01.09.2016 г. около
15:45 часа в гр. С., В. Р.ов С. и баща му Р. Д. С. /и двамата понастоящем
покойници/, са запалили суха тревна растителност, храсти и клони, вследствие на
което пожарът се е разпространил и запалил имуществото на ищцата - двуетажна
къща, находяща във вилна зона **********, ул. **********, при което изгорял
покрив; изгоряла ПВЦ дограма на стойност била повредена външна мазилка; и са
унищожени вещи, намиращи се вътре в къщата - трикрилен гардероб ; спалня с
матрак : две детски легла и два матрака за детски легла; пералня AEG; хладилник
2
Bosch; сушилня; бетонобъркачка; 4 броя гуми.; 4 броя джанти; пералня с
горнозареждане, три велосипеда – 1 голям и 2 малки; телевизор LCD. Philips 32';
радиатор; ютия "Philips Ос 3640"; дъска за гладене; кухненски шкафове;
прахосмукачка "Rainbow"; дървена маса; пластмасова маса; кожен стол; масичка за
компютър; лаптоп "Toshiba Satellite А205"; детска количка Чиполино,; LCD
монитор "LG"; дървени греди; дърва за огрев; и гранитогрес, собствени на С. Д.
К..
От заключението на приетата и неоспорена от страните оценъчна
експертиза се установява, че стойността на увреденото/унищоженото имущество
възлиза на 18 136.08 лева.
По случая е образувано срещу В. Р.ов С. и Р. Д. С. НОХД № 6169/2017 г.,
СРС, 9 състав, за извършено в съучастие престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК, прекратено на 25.07.2021г., поради смърт на
подсъдимите.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- имуществените вреди, както и търпените от ищцата негативни емоции са
в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Установено е по делото, че В. Р.ов С. и Р. Д. С., са причинили вреди на
ищцата от противоправното си деяние, поради което дължат и обезщетяването им.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че след смъртта на
В. Р.ов С., негов наследник е Ю. В. С., поради което следва да бъде ангажирана
неговата отговорност. Ирелевантно в настоящия случай е, че към датата на
извършване на деянието ответникът не е бил роден, както и, че произходът му от
бащата /в случая извършителя/ е установен в по-късен момент. Ответникът, в
качеството си на наследник със смъртта на наследодателя си придобива
наследствата му като съвкупност от права и задължения, в т.ч. и задълженията за
обезвреда от неправомерни действия на наследодателя си. Доводите в противната
насока, поддържани от представителя на ответника, съдът отхвърля като
неоснователни.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е
доказан по основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени
такива, като размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по
3
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на претърпените имуществени вреди е прието заключение
на вещо лице, от което се установява, че стойността увредените/унищожени вещи е
18 136.08 лева. Претенцията е предявена в по-малък размер, в който следва да бъде
уважена.
Досежно претърпените неимуществени вреди не бяха ангажирани конкретни
доказателства. Независимо от това обаче, доколкото самото осъзнаване на едно
лице, че негово право е накърнено, е негативно изживяване, което подлежи на
обезвреда, изхождайки от критериите за справедливост, заложени в чл.52 от ЗЗД,
съдът прие, че справедливото обезщетение възлиза на 2 000 лева. За да определи
този размер, съдът отчете, че в случая се касае за общоопасно деяние – палеж,
извършено пред очевидец и без съобразяване с установените норми за
безопасност, както и срокът, в който са търпени негативните емоции – около две
години /от датата на извършване на деянието до 12.03.2018г.- смъртта на
извършителите/. Бе съобразено и това, че в случая се касае единствено за
негативни емоции, а конкретни болки и страдания като физически такива не са
установени. Поради това, изхождайки от принципа за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че обезщетение в в размер на 2 000 лева е достатъчно и
съответно на търпените вреди – негативни емоции. До този размер претенцията е
основателна и следва да бъде уважена.
В тази връзка, неоснователни са доводите на ответника за погасяване на
вземанията по давност.
Приложим за процесните вземания е 5-годишният давностен срок, който
тече от датата на извършване на деянието 01.09.2016г. Броен от тогава, към датата
на подаване на исковата молба – по пощата на 31.08.2021г., давностният срок не е
изтекъл, още повече, че в този период е действал и Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, при което давност не е текла.
При този изход на делото, страните имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 2454.60 лева, от които се присъждат
2320.42 лева. Съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е извършил разходи в размер на 1500 лева, от които се
присъждат 196.90 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4

ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД, Ю. В. С.,ЕГН **********,чрез
неговата майка и законен представител Г. Д. Г., ЕГН **********, от /адрес/, да
заплати на С. Д. К.,ЕГН **********,от /адрес/, сумата в размер на 19 855.89 лева,
от които 17 855.89 лева обезщетение за имуществени и 2 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от В. Р.ов С. и Р. Д. С.
/наследодатели на ответника/ на 01.09.2016г. в гр.С. – палеж, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за неимуществени вреди за разликата до пълния й предявен размер.
ОСЪЖДА Ю. В. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Г. Д. Г., ЕГН**********, от /адрес/, да заплати на С. Д. К.,ЕГН
**********,от /адрес/, сумата от 2320.42 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Д. К.,ЕГН **********, от /адрес/, да заплати на Ю. В. С.,ЕГН
**********,чрез неговата майка и законен представител Г. Д. Г., ЕГН **********,
от /адрес/, сумата от 196.90 лева – разноски по делото

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5