№ 207
гр. Плевен, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20254430200234 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № Р-006505 от 23.12.2024
година на Председател на Комисия за защита на потребителите, с което на
основание чл. 80 ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК: ***, представлявано от Л.И.Г. и
А.Д.Д. и И.П.Г., на длъжност - *** е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 20 000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 27 ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован се представлява в съдебно
заседание от юрисконсулт Е.Г.. Същият подържа изцяло депозираната по реда
на чл. 59 ЗАНН. Ангажира становище, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, тъй като не е извършено нарушение по чл. 27 ал. 2
ЗКНИП. Твърди се, че еднократната такса за проучване и одобрение на всеки
кредит е действие преди сключване на договора за кредит и не обуславя
фактическото получаване на кредит. Жалбата съдържа искане наказателното
1
постановление да бъде отменено изцяло. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява. В
писмено становище счита, че наказателното постановление е законосъобразно
и обосновано, издадено е в съответствие с материалния и процесуалния закон,
поради което и следва да бъде потвърдено изцяло. Изложени са съображения,
че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 и
едновременно с това се възразява срещу размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган.
На 08.08.2024 година била извършена проверка от служители на КЗП в
банков офис, находящ се в ***, стопанисван от БАКБ АД. При извършване на
проверката на ***те на Комисията били предоставени за преглед 2 броя
договори за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот,
сключени с физически лица. След запознаване с Договор за кредит, обезпечен
с ипотека, за рефинансиране на задължения № 108587.02 от 02.02.2024 година,
с който била отпусната сума за 170 000 лева проверяващите установили, че в
чл. 7 т. 7.1 от договора, буква В се изисквала еднократна такса за проучване и
одобрение в размер на 170 лева, представляваща такава за проучване и
одобрение на кредит, която се кредитополучателят дължал при усвояване на
кредита и била включена и в погасителния план, приложен към договора. При
проверката било изискано и предоставено и извлечение от сметката на
кредитополучателя. От същото извлечение, ***те та КЗП установили, че
кредитът бил отпуснат на 07.02.2024 година и непосредствено след това от
сметката на кредитополучателя била събрана таксата в размер на 170 лева
2
такса и била пряко свързана с усвояването на кредита. Изискването на
горната такса от вече одобрени потребители не предварително, а след
отпускането на кредита било квалифицирано от ***те на Комисия за защита
на потребителите като нарушение по чл. 27 ал. 2 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребителите.
За констатираното ***те на комисията за защита на потребителите
съставили констативен протокол № К - 2739984/08.08.2024 година.
На 13.08.2024 година до дружеството жалбоподател била изпратена
покана да се яви на 23.08.2024 година в офиса на КЗП – град Плевен или да
осигури упълномощено лице за съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение по чл. 27 ал. 2 ЗКНИП. Поканата била изпратена
по пощата и връчена с обратна разписка на жалбоподателя на 15.08.2024
година.
На 23.08.2024 година, в офис на Комисия за защита на потребителите с
адрес в град Плевен, в присъствието на пълномощник на дружеството -
жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по 27 ал. 2 от Закона за кредитите на недвижимите имоти на
потребителите. Пълномощникът подписал акта без възражения. Такива били
депозирани впоследствие в законоустановения срок.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 80 ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК: ***, представлявано от Л.И.Г. и
А.Д.Д. и И.П.Г., на длъжност - *** е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 20 000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 27 ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление
№ Р-006505 от 23.12.2024 година на Председател на КЗП ; жалба срещу
наказателно постановление № Р-006505 от 23.12.2024 година, ведно с
приложения към нея 41 листа; заверено копие от пощенски плик, с който е
получена жалбата; заверено копие от придружително писмо с входящ № Р-02-
353 от 13.01.2025 година, ведно с обратна разписка за получаването му - 2
3
листа; заверено копие от Доклад на инспектор С. Н. от 05.09.2024 година - 2
листа; заверено копие от акт за установяване на административно нарушение
№ 006505 от 23.08.2024 година на главен инспектор в Област Плевен на КЗП -
4 листа; заверено копие от възражение с изходящ № Р-03-1348 от 04.09.2024
година - 2 листа; заверено копие от протокол за проверка на документи № К-
0133605 от 23.08.2024 година - 2 листа; заверено копие от пълномощно - 1
лист; покана за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение с изходящ № Р-03-1234 от 13.08.2024 година и обратна разписка за
получаването й - 2 листа; заверено копие от Договор за потребителски кредит,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот № 081524 от 10.04.2024 година - 28
листа; заверено копие от Договор за кредит, обезпечен с ипотека, за
рефинансиране на задължения № 108587.02 от 02.02.2024 година - 32 листа;
заверено копие от Констативен протокол № К-2739984 от 08.08.2024 година -
4 листа; заверени копия от документи за потребителски кредит - 10 листа;
заверено копие от Заповед № 1497 от 02.08.2024 година на Председател на
КЗП - 1 лист; заверено копие от Заповед № 358ЛС от 22.04.2015 година на
Председател на КЗП.
В подкрепа на възприетите от съда и описани по горе фактически
обстоятелства са и събраните гласни такива посредством разпита на
свидетелите С. Н. Н. и Р. К., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
Съдът даде вяра на показанията на посочените свидетели и ги възприе като
обективни и безпристрастни. Същите кореспондират помежду си, с писмените
доказателства по делото и установената фактология относно мястото, времето
на извършване на проверката и констатираните обстоятелства.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
4
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Актът за установяване на административно нарушение
е съставен от инспектор при КЗП Плевен в рамките на неговата материална и
териториална компетентност, съставянето на акта е извършено след нарочно
отправена покана, която била сведена до знанието на жалбоподателя, същият е
изпратил нарочно упълномощено лице, актът е връчен по надлежния ред.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Безспорно по делото е, че санкционираното юридическо лице има
качеството на "кредитор" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗКНИП като
кредитна институция по смисъла на Закона за кредитните институции или
финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции. В това
си качество санкционираното лице е длъжно да съблюдава императивните
изисквания на ЗКНИП при встъпването в договорни отношения с потребители
при предоставяне на кредити за недвижими имоти.
Дефиницията на понятието "Потребител" се съдържа в § 1, т. 20 от ДР
на ЗКНИП, а именно: всяко физическо лице, което при сключването на
договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята
5
търговска, стопанска или професионална дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП кредиторът, каквото
качество притежава кредитната институция, не може да изисква от
потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В настоящия случай таксата от 170 лева е
изрично упомената в чл. 7 т. 7.1 от договора, буква В , а именно: кредиторът
изисквал еднократна такса за проучване и одобрение в размер на 170 лева,
представляваща такава за проучване и одобрение на кредит, която се
кредитополучателят дължал при усвояване на кредита и била включена и в
погасителния план. Видно от представеното извлечение от сметката на
кредитополучателя по Договор за кредит, обезпечен с ипотека, за
рефинансиране на задължения № 108587.02 от 02.02.2024 година е, че по
същия таксата от 170 лева е била заплатена на 07.02.2024 година.
Следователно усвояването на кредита /получаването на паричните средства/ е
обусловено от нейното заплащане от страна на потребителя, който преди това
не може да ползва отпуснатия му по сключения и вече действащ договор
кредит. Таксата се изисквала съобразно договора, като се начислявала и била
събрана след отпускането на кредита. Несъмнено е, че по този начин
кредитната институция задължава с плащане на таксата само потребители, на
които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за получаване на
кредит лица.
При така събраните и обсъдени по горе гласни и писмени доказателства
съдът прие, че извършването на нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП от
дружеството – жалбоподател е безспорно установено. След като дружеството
е изискало от кредитополучателя еднократната такса в размер на 170 лева,
свързана с усвояването на кредита, безспорно е осъществен състава на
нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на търговеца по чл. 80, ал. 1 т.1
от ЗКНИП.
Предвид изложеното СЪДЪТ намери, че атакуваното наказателно
постановление, с което е санкциониран жалбоподателя е
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е издадено от компетентен
по материя, място и степен орган в съответствие както с материалният, така и
с процесуалният закон. Спазени всички изисквания на закона по
6
установяването на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на
наказателно постановление в рамките на законоустановените срокове.
Наложеното на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК: ***, представлявано от Л.И.Г. и
А.Д.Д. и И.П.Г., на длъжност - *** административно наказание е правилно
определено като вид и размер, предвиден в разпоредбата на чл. 80 ал. 1 от
Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребителите и то към
предвидения минимален размер при отчитане конкретната тежест на
извършеното нарушение и обстоятелствата около извършването му.
Наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл.
37 от Закона за правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на
правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-006505 от 23.12.2024
година на Председател на Комисия за защита на потребителите, с което на
основание чл. 80 ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК: ***, представлявано от Л.И.Г. и
А.Д.Д. и И.П.Г., на длъжност - *** е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 20 000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 27 ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите.
НА ОСНОВАНИЕ чл. чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на правната помощ
ОСЪЖДА „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК: ***, представлявано от Л.И.Г. и
А.Д.Д. и И.П.Г., на длъжност - *** ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на
потребителите, *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева по НАХД № 234/2025 година по описа на Районен съд Плевен.
7
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8