РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 07.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретаря М.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 305
по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 124 ГПК.
Предявени са от Ж.А.Я., ЕГН:**********,***, искове
с правно основание чл.124 ГПК, с които се иска съдът да признае за установено
по отношение на ответниците, че ищецът е собственик
на основание изтекла в негова полза придобивна
давност, считано от 2009 г. на следните недвижими имоти: имот с идентификатор 10450.501.2901, находящ се в гр. Велинград,
общ. Велинград, обл. Пазарджик, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК; с адрес на
поземления имот: гр. Велинград, ул. „Стефан Стамболов "; с площ
470 кв.м.; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване- до 10м. предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:
7794 квартал: 448; парцел: VII, при граници
и съседи: 10450.501.2059,10450.501.86.67, 10450.86 66, 10450.501.2902,10450.501.3111, против Б.А.П., с ЕГН ********** /починал в хода на процеса,
конституирани наследниците му- Е.Б.П.,
с ЕГН: ********** и А.Б.П. с ЕГН:
**********/, Е.Б.П., с ЕГН: **********, А.Б.П. с ЕГН: ********** и тримата с
постоянен адрес:***, както
и на имот с идентификатор 10450.501.2059, находящ се в гр. Велинград,
общ. Велинград, обл. Пазарджик, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК; с адрес на
поземления имот: гр. Велинград, ул. „Стефан Стамболов "; с площ 951 кв.м.,
трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.; предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: 7794, квартал: 448; парцел: VIII,IX, при граници и съседи: 10450.86.111,10450.86.69, 10450.86.68, 10450.86.67,
10450.501.2901, 10450.501.3111 против П.Д.М., с ЕГН **********,*** А, Д.Г.Д., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес:***.
В исковата и
допълнителни молби ищецът излага, че през 1998 год. с брат му С.А.Я. с договор
за покупко-продажба, изповядан с нот.акт №
54,т.1,д.54/1998г. на Районен съд Велинград, закупили земеделски имот –нива, с
площ 0,625 дка, намираща се в местността „Бочва“, в
землището на гр.Велинград, съставляваща имот № 086067 по плана за
земеразделянето на Велинград, а по сега действащия кадастрален план на
Велинград имот с идентификатор 10450.86.67, при граници и съседи:
10450.501.2901, 10450.501.2059, 10450.86.68, 10450.86.64,10450.86.65,
10450.86.66, с намерението в същия да бъде построена стопанската постройка,
пригодна за живеене. Поддържа, че при даване на строителна линия от служителя
на техническа служба при Община Велинград била допусната грешка и мястото на строежа било посочено погрешност
около 30 метра на юг, поради което строежът бил извършен в съседните два
урегулирани поземлени имота: УПИ VII-7794 и УПИ VIII -7794, в кв.448, по предходния план на
гр.Велинград, а по сега действащия кадастрален план на града поземлени имоти с
идентификатори 10450.501.2901 и 10450.501.2059. Твърди, че след построяването
на процесната стопанската сграда през 2009 год.
/разположена на регулационната линия на съседните два урегулирани поземлени
имота с идентификатори 10450.501.2901 и 10450.501.2059/, брат му С.веднага му я преотстъпил, тъй
като съпругата му, го била напуснала през юли 2007 год. и го оставила сам с
четирите деца без дом и без доход. Твърди се, че ищеца владее процесните недвижими имоти от 1998 год. до настоящия момент,
поради което е придобил правото на собственост върху тях. Сочи се, че нито М.И.П.,
нито наследниците й са оспорвали правата му върху имот с идентификатор
10450.501.2901 до м.май 2019 год.,
когато Б.П. и Е.П. дошли на място и питали ищецът къде се намира техния имот и къде са му границите. Тогава
ищецът заявил, че не знае, тъй като не му било известно, че жилището му е
построено в техния имот. През същата година А.Б.П. ***-00/2404 от 08.05.2019г.,
относно незаконен строеж в УПИ VII- 7794 в кв.448 по плана на гр.Велинград, а
по сега действащия кадастрален план на града ПИ 10450.501.2901, като се
поддържа, че към момента на подаването на жалбата срокът на придобивната
давност бил изтекъл. По отношение на имот с идентификатор 10450.501.2059, в
който попадала част от постройката, се твърди, че до настоящия момент никой не
се бил легитимирал като негов собственик и не е заявил правата си върху него
пред ищеца, нито е оспорвал правата на ищеца върху него. С молби уточнения
ищецът поддържа, че е осъществявал владение върху процесните
имоти от момента на монтиране на фургон върху тях през 2005 г., което
продължило и след това с построяване на жилището му през 2009г., като освен
прилежащия терен към жилището си е стопанисвал и двата терена, като в дворното
място засаждал асми и плодни дръвчета, там живеели домашните му животни и
играели децата му. Предвид изложеното се моли исковете му да бъдат уважени.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Д.Г.Д.
и П.Д.М., с който оспорват да са собственици на имот с идентификатор и
10450.501.2059. Твърди се, че Д.Г.Д. притежава собствеността върху имоти
10450.501.2903 и 110450.501.2902, които са различни от процесиите. Сочи се, че П.Д.М.
е собственик на имот 10450.501.2902, които притежава в съсобственост с Д.Г.Д..
Поддържа се, че искът срещу тях е неоснователен, те не са носители на правото
на собственост по отношение на никой от процесните
имоти, поради което молят исковете срещу тях да се отхвърлят. Претендират
сторените разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Б.А.П. и
А.Б.П., с който поддържат, че искът е недопустим, а по същество неоснователен.
Оспорва се твърдението, че имотът им с идентификатор 10450.501.2901 е владян от
ищеца в продължение на повече от десет години. Твърди се, че от 2015 г. в част
от него и в част от съседния с идентификатор 10450.501.2059 била построена
незаконна постройка, за която сезирали Община Велинград. Поддържа се, че в тази
постройка никой и никога не бил живял, никой и по никакъв начин не бил ползвал
имота им, в него не били садени насаждения, правени облагородявания или каквито
и да е дейности, чрез които да се владее имота. Твърди се, че ищеца и
наследодателя му С.А.Я. винаги били живели в имот с къща, която се намирал на
около 100 метра от процесния имот, собственост на Т.Ц.,
а използвали незаконната постройка за съхранение на вещи. Твърди се, че в
началото на 2016 г. от общински служители бил поставен фургон в процесния имот, в който живели строителите на незаконната
постройка за около 3 месеца, след което фургонът бил превърнат в тоалетна, в
която преминаващи и временно ползващите я от 2016 г. ищец и наследодателя му С.А.Я.
са ползвали като такава и за изхвърляне на боклук. Предвид горното, се моли съдът да отхвърли иска като
недопустим, а ако съдът приемете, че е
допустим, като неоснователен. Претендират се разноски по делото.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговора от ответника Е.П., чрез назначения й
особен представител адв. П., с който се оспорва
допустимостта на иска, алтернативно се твърди да е неоснователен. Поддържа се,
че липсва правен интерес у ищеца, тъй като според процесния
НА №54/29.11.1998г. купувач на имота бил С.А.Я. и на негово име имало издадено
Разрешение за строеж №124/19.05.2009г. за стопанска постройка на ЗП от 35кв.м.
Тоест ищецът не се легитимирал нито като собственик, нито като наследник на
собственика на постройката. Поддържа се, че имот, който е бил придобит на
основание правна сделка впоследствие не може да бъде придобит на оригинерно правно основание от друго лице, дори и то да е
завладяло процесният имот. По тези съображения намира
предявеният иск за недопустим, като предявен при липса на правен интерес за
ищеца. По същество намира иска за неоснователен, защото имот, придобит на
договорно основание, не може впоследствие да бъде придобит на оригинерно правно основание, дори и да е завладян от друго
лице. Оспорва се да са налице елементите
на фактическия състав на придобивната давност по
чл.79,ал.1 от ЗС, тъй като когато държателят променя намерението си и превръща
държането във владение, то тази промяна е необходимо да бъде открито
демонстрирана спрямо собственика. Дори и при изначално завладяване на чужд
имот, упражняваното владение в предвидения от закона срок трябвало да е
постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин/ и спокойно. Твърди се, че не
е изтекъл предвидения в закона срок, защото разрешението за строеж е издадено
на 19.05.2009 г., а липсват данни кога е осъществен строежът и от кого. Поддържа
се, че наследниците на М.П. се били противопоставили на този незаконен строеж с
жалба вх.№ 94- 00/2404 от 08.05.2019г. до Община Велинград. Предвид изложеното предявените
искове за процесния имот за неоснователни и
недопустими,.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
При съобразяване
твърденията в исковата молба и тези наведени в отговора на ответниците
Д.Г.Д. и П.Д.М. съдът намира, че предявеният срещу тях положителен установителен иск от ищеца е недопустим, поради липса на
правен интерес от него. Предвид изложените в исковата молба и допълнителни молби
обстоятелства, то безспорно се установява, че у ищеца липсва правен интерес от
предявяване на установителен иск против посочените ответници по отношение на имот с идентификатор 10450.501.2059, доколкото
същите не оспорват правата му върху него и следователно не е налице гражданско
правен спор, който да се нуждае от съдебна намеса. Предвид изложеното съдът
намира, че производството по отношение на тези лице следва да бъде прекратено
като недопустимо.
По
иска с правно основание по чл. 124 ГПК
В тежест на
ищеца е да докаже, че претендираното от нея и
оспорено от ответниците право съществува, респ. да
установи правото си на собственост върху процесните
недвижими имот, придобито на основание наведеното оригинерно
основание, т.е. че е упражнявана в продължение на 5, респ. 10 години
непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го
свои.
Между страните
не е спорно, че върху имота е изградена незаконна постройка, спорни са въпросите
кога е станало това, ползвана ли е тя и прилежащия й терен от кого и в какъв
период.
От събраните
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И.Н.П., Н.И.П.и Ц.С.Д.се
установява, че ищецът е изградил процесната постройка
преди около десет петнадесет години, като строежът е осъществен на два етапа,
първо е построена „една къща“, а впоследствие и друга. Тримата свидетели са
категорични, че ищецът е живял в постройката, заедно с децата си, като имотът,
в който е била изградена е бил ограден. От разпита на посочените свидетели се
установява, че преди изграждането й е имало фургон, в който ищецът е живял,
заедно с децата си.
Свидетелите Д.И.П.
и С.М.Т.твърдят, че до 2014 г. в имота не е имало постройка и никой не е живял
в него. И двама свидетели са категорични, че имотът е бил собственост на Б.П.. Св. П. излага, че собственикът Б.
към 2014 г. косял имота и му давал сено за животните. От него знаел, че има
спорове за мястото с други хора, които събаряли оградата, която поставял Б.
около имота и той затова се отказал да го огражда. Свидетелят П. знае, че Б.
имал спорове за имота с хората, които изградили постройка в него. Св. Т.е
категоричен, че към 2014 г. поземлен имот е бил празен, за което знае, тъй като
имал интерес към закупуването му. Видял, че имотът не е заграден, не се е
обработвал, нито е бил облагороден. Впоследствие, когато през 2016 г. отново
отишъл на оглед на мястото видял, че върху него има постройка, фургон и
боклуци.
При съобразяване
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на посочените свидетели
и писмените такива- уведомително писмо-
среща с изх. № 94-00/914/ 19.01.2016 г. и съобщение изх. № 94-00/2404/03.06.2019
г., съдът намира за безспорно установено, че към 2014 г. е съществувала
постройка, която е изградена на регулационната линия на процесните
поземлени имоти. В този смисъл съдът не кредитира свидетелските показания на
втората група свидетели по отношение датата на построяването й. От събраните по
делото гласни доказателства, чрез разпита на св. Д. П. безспорно се установи,
че още Б.П. е имал спорове за имота с лицата, които са изградили постройката в
него, които премахвали поставяните от него ограждения
на имота му, като в крайна сметка през 2014 г. той се отказал да го загражда
повече. От друга страна от разпита на първата група свидетели категорично се
установява, че ищецът е изградил поетапно постройката преди повече от десет
години и заживял в нея заедно с децата си, а преди това бил поставил фургон в
близост до нея, в който живеел преди построяването й.
При съобразяване
изложеното съдът намира за доказано установяването на самостоятелна фактическа
власт с намерение за своене и упражняването на
фактическата власт повече от 10 години от страна на ищеца върху процесните недвижими имоти. То безспорно е манифестирано с
изграждане на постройка в него, като по делото не са събрани доказателства
трети лица да са се противопоставили на установената фактическа власт върху процесните имоти до датата на предявяване на настоящия иск.
Фактическата власт върху поземления имот е упражнявана явно, необезпокоявано и
непрекъснато от ищеца, считано от 2009 г. и повече от 10 години. По отношение
на възраженията на ответниците адресирани към
законността на изградената постройка в процесния
имот, съдът счита, че тя е абсолютно неотносима към
придобиването му по давност. Фактическата власт е осъществявана от ищеца върху
имота и извършеното строителство, законно или не, се разглежда единство като
един от актовете на завладяването му.
Предвид всичко
изложено следва да се приеме, че ищеца доказа по делото правото си на
собственост върху процесните имоти, поради което предявените
искове следва да бъдат уважени изцяло.
По
разноските:
С оглед изхода
на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото разноски, а именно сумата от 100 лв.. На основание чл. 78,
ал. 6 вр. чл. 83 ГПК ответниците-
Е.Б.П. и А.Б.П. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на
съдебна власт по сметка на Районен съд Велинград сумата
от 89,29 лв., представляваща държавна такса, а Е.Б.П. и сумата от 610,65 лв., представляваща възнаграждение за
назначения й особен представител.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителни установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК, от Ж.А.Я., ЕГН:**********,***
против Е.Б.П., с ЕГН: ********** и А.Б.П. с ЕГН:
********** и двамата с постоянен адрес:***,
и двамата лично и конституирани като наследници на починалия в хода на процеса Б.А.П., с ЕГН **********,
че Ж.А.Я., ЕГН:********** е собственик на
основание изтекла в негова полза придобивна давност,
считано от 2009 г. на следните недвижим имот: имот с идентификатор 10450.501.2901, находящ се в гр. Велинград,
общ. Велинград, обл. Пазарджик, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК; с адрес на
поземления имот: гр. Велинград, ул. „Стефан Стамболов "; с площ
470 кв.м.; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване- до 10м. предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:
7794 квартал: 448; парцел: VII, при граници
и съседи: 10450.501.2059,10450.501.86.67, 10450.86 66, 10450.501.2902,10450.501.3111.
ОСЪЖДА Е.Б.П.,
с ЕГН: ********** и А.Б.П. с ЕГН:
********** и двамата с постоянен адрес:***
ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж.А.Я., ЕГН:**********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Е.Б.П.,
с ЕГН: ********** и А.Б.П. с ЕГН:
********** и двамата с постоянен адрес:***
ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл.
78, ал. 6 вр. чл. 83 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Велинград сумата от 89,29 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Е.Б.П.,
с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83 ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата
от 610,65 лв., представляваща
възнаграждение за назначения й особен представител.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството
по гр. д. № 305/2021 г. по описа на ВРС,
в частта, с която е предявен положителен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане на установено по отношение на ответниците П.Д.М.,
с ЕГН **********,*** А
и Д.Г.Д., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес:***, че ищеца Ж.А.Я., ЕГН:
**********,***
е собственик на имот с идентификатор 10450.501.2059,
находящ се в гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018
г. на изпълнителен директор на АГКК; с адрес на поземления имот: гр. Велинград,
ул. „Стефан Стамболов "; с площ 951 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.; предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: 7794, квартал: 448; парцел: VIII,IX, при граници и съседи: 10450.86.111,10450.86.69, 10450.86.68, 10450.86.67,
10450.501.2901, 10450.501.3111.
ОСЪЖДА Ж.А.Я., ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на П.Д.М.,
с ЕГН **********,*** А
и Д.Г.Д., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес:***, сумата от 600
лв., представляваща разноски по делото.
Решението може
да се обжалва, с въззивна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, в частта с която
производството по делото е прекратено решението има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба, пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА