РЕШЕНИЕ
Номер 3761 24.10.2012 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
I брачен състав
На двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета Година
В публично заседание на петнадесети
октомври две хиляди и дванадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: СВОБОДА
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното
от съдията
дело номер 3046 по
описа за 2012 година
Производството е образувано по иск с правна
квалификация чл.127 ал.2 от СК, предявен от А.К.Я. ЕГН: ********** против А.Й.Е.
ЕГН: **********.
Ищецът твърди, че с ответницата живели на семейни
начала, като от фактическото им съжителство се родили синовете им Й. А. Я. ЕГН **********
и С. А. Я. ЕГН **********. През ***г. ответницата заминала за К. и от тогава
ищецът поел грижата за двете деца, с подкрепата на
своите родители. Пред ***г. момчетата отишли в гр. Р., за да посетят майка си,
но в дома на бащата се завърнало само по-малкото от тях. От тогава двете деца
живеели разделени, за Й. се грижела б. по м. л., тъй като ответницата била в К.
Твърди се, че макар ответникът да е б., има желание и възможност да отглежда и
двете деца с помощта на роднините си.
Предвид изложеното, ищецът моли съдът да постановите
решение, с което ищецът да упражнява родителските права по отношение на Й. А. Я.
ЕГН ********** и С. А. Я. ЕГН **********, при справедлив режим на лични
отношения на ответницата с децата, както и тя да заплаща на малолетните си
синове месечна издръжка в размер на 67.50 лв. месечно, от датата на подаване на
исковата молба, до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение
или прекратяване. При условията на евентуалност желае родителските права спрямо
детето С. да бъдат предоставени на него, а тези относно Й. – на майката, като
всеки от родителите заплаща издръжка за детето, което не отглежда от 67.50 на
месец.
Предявеният иск
е с правна квалификация чл. 127 ал. 2 от СК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от
пълномощника на ответницата по делото А.Й.Е., в който се твърди, че бащата е
трайно б. и разчитана и. н. с. р., в жилището му *** *** *** *** условия за
отглеждане на дете. От своя страна, до заминаването си за К. ответницата е
полагала нужните грижи за Й., понастоящем поддържа контакти с него и му
осигурява средства за издръжка. Поради това е направено искане да бъде уважен
евентуално предявеният от ищеца иск, като се регламентира установеното
фактическо положение относно отглеждането на децата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на
страните, Съдът намира за установено следното:
От представените и приети като доказателство по делото
копия от Удостоверения за раждане се установява, че А.К.Я. ЕГН: ********** и А.Й.Е.
ЕГН: ********** са родители на децата Й. А. Я. ЕГН ********** и С. А. Я. ЕГН **********.
От показанията
на разпитания по делото свидетел С. Г. Б., без родство със страните става ясно, че
познава ищеца по делото от малък. Последният отглеждал сина си и детето се
чувствало щастливо с него и с роднините си по бащина линия. Заявява, че веднъж
придружил ищеца до гр. Р., за да се види с другото си дете и от самия ищец
знаел, че ответницата не му разрешавала да вижда другото си дете. Според
свидетеля Е. била в К. и не я е виждал да идва в гр. Х., за да търси
по-голямото си дете, както и не знае тя да е давала средства за издръжката му.
Според свидетелката Е. Ш. Е.-***
на ответницата, страните по делото се разделили през ***г. и майката отглеждала
двете деца в дома на свидетелката. Родителите постигнали договорка Й. да остане
да живее при ответницата, а С.-при ищеца, а когато майката се прибирала от К.
вземала и двете деца, за да ги види. През ***г. бащата бил взел и двете деца,
но свидетелката прибрала при себе си Й., тъй като той й се оплакал, че не му
харесва при баща му, който го карал да краде, а и двамата братя не се
разбирали. Въпреки това децата се чували по телефона, а и ищецът търсел Й. и си
говорел с него.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, а тези на свид. Е. и при условията на чл.172 ГПК, като обективни и
незаинтересовани, тъй като в тях същите пресъздават свои лични впечатления
върху отношенията между родителите и децата
Й. и С.
От представения по делото социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане” - град Х. се установява, че жилището в
което живее детето С. със своя баща в
къща, която обитават *** на ищеца и семейството му, както и *** по бащина
линия. За детето и бащата има осигурена самостоятелна стая. Детето почти не
познава майка си и няма изградена емоционална връзка с нея. Бащата полага
необходимите грижи за С. и в негов интерес е родителските права да се
предоставят на ищеца, както и да се установи регламентиран режим на С. с
майката.
С оглед на изложеното по делото, се налага изводът,
че родителите на детето не живеят заедно. Когато родителите
са трайно разделени или не са в законен
брак и не живеят заедно /какъвто е настоящият случай/ с решението си съдът
определя при кой от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските
права. На преценка следва да се поставят родителските качества, интелектуални и
материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето.
Основанието за възлагането на родителските права е интересът на детето,
необходимостта от полагане на адекватни грижи за неговото отглеждане и
възпитание. Предоставянето на родителските права на единия родител е конкретно
приложение на принципа за всестранна защита на децата. Съдът е длъжен да
направи цялостна преценка на обстоятелствата, които засягат физическото,
психическото и нравственото развитие на детето. Съгласно Постановление на Пленума на ВС № 1 от 1974г.
от решаващо значение относно предоставяне упражняването на родителските права
са няколко фактора : а) Възпитателски
качества на родителите. Родителските качества имат най-голямо значение за
правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите,
необходими за изграждане навиците на децата, любовта им към труда. Правилното
възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските
качества на родителите. Поради това от значение за определяне кой от родителите
ще упражнява сам родителските права образованието, културата, мирогледът и
другите качества на личността на отделния родител. Същественото обаче е не
тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът
на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на
родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да
им внушава правилни постъпки и т. н. б)
Морален лик на родителите. Моралните качества на родителите са важна
предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието
им. Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени
прояви, развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на
родителя и лош пример за децата. Такива прояви са несъвместими с изискването на
закона и са пречка за предоставяне упражнението на родителските права при
развод. Когато обаче се касае до отделни обикновени провинения, съдът преценява
какво отражение имат те за моралното възпитание на децата. в) Грижи и отношение на родителите към
децата. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на
всяко от децата. Поради това от значение е отношението към децата, еднаквата
грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицанието на отрицателните
прояви на всички деца в семейството - родени в брака, доведени, заварени, осиновени,
извънбрачни и т. н. Децата следва да останат при този родител, който е полагал
и полага най-големи грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и
разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в
семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство. г) Желанието на родителите. Изявената
готовност да се отглеждат и възпитават децата е указание за сериозна
загриженост за тях и желание да се изпълни родителският дълг съобразно с
разпоредбата на Семейния кодекс. Не е израз на грижа към децата искането на
родителя, който чрез това търси изгоди - предоставяне ползването на по-голям
дял от общото имущество, семейното жилище, недаване издръжка в необходимия
размер и др. д) Привързаност на децата към
родителите. Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка
за упражняването на родителските права. По-лесно се осъществяват възпитанието и
родителските грижи по отглеждането на децата, когато в основата им лежи
взаимната привързаност на възпитател и възпитаник. Привързаността е налице,
когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на
родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи
на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата,
продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес. е) Полът на децата. Майката е по-пригодна от
бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и
възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и
пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в
пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма
необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. В такъв
случай в кръга на мерките, които се определят, влиза и помощта на други лица
(лекарки, жени, родилки, сестра, леля, баба и др.), които да подпомогнат
момичето по въпросите около неговото полово съзряване и осъзнаване на неговата
роля като бъдеща майка. ж) Възраст на
децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства
детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст
(пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от
непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата
за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието,
особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата.
Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от
нуждата от определени родителски грижи. з) Помощта на трети лица. Когато
двамата родители или родителят, на когото се предоставят децата, е зает в
общественото производство или в друга дейност по трудов договор, помощта на
трети лица (близки - баба, дядо, леля и др.) може да бъде допълнително
обстоятелство за възможност за лични грижи на родителя. и) Социално обкръжение.
Под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее
в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно
дружи или работи. В тази насока съдилищата трябва да преценяват това
обстоятелство не изолирано, а съобразно с бита, нравите, схващанията и
манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя. Този критерий е
допълнителен към възпитателските качества и моралния лик на родителя. Той
определя възпитателното въздействие на околната социална среда. Важно е да се осигури
на децата здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху
изграждането на трудови навици, правилни нравствени разбирания и изобщо добро
поведение в обществото и в семейството. к) Жилищно-битови и други материални условия на живот. Жилищните,
битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за
отглеждането и възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на
личността. По смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе
си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри
възможности за живот на децата.
В
случая анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателства, налага извода, че родителските права по отглеждането на
детето С., следва да бъдат предоставени на
бащата, а
тези относно детето Й. – на майката. При
преценка на родителските качества, която е задължителна при настоящия спор, с
оглед интереса на децата, събраните доказателства сочат, че и при бащата, и при майката се наблюдава житейска зрялост и
умения да се справят със ситуациите, с помощта и на своите близки роднини, като помощ при
отглеждането на всяко едно от децата понастоящем оказват роднините на децата
съответно по бащина и по майчина линия. За всяко от тях са
осигурени сравнително добри социално-битови условия
за осигуряване на нормалното физическо и психическо израстване и формирането им
като пълноценни личности. От друга страна не може да се приеме,
че цялостното поведение на майката на децата, предвид събраните гласни и писмени доказателства представлява някаква
опасност за нормалното развитие на детето Й.. В тази връзка действително същата
не полага ежедневни грижи за сина си, но същевременно не се доказаха
твърденията, че същата се е дезинтересирала по някакъв начин от него, а напротив
– предвид икономическите и социални условия в страната е започнала работа в
чужбина именно с цел осигуряване средства и респективно по-добри условия за
живот на сина си. Освен това категорично се установи, че при завръщанията си в
България майката е търсела контакт и с двете си деца, които е вземала в дома
си, за да осъществи лични срещи с тях.
При преценка на всички обстоятелства по делото, Съдът отчита, че бащата има изградена емоционална
връзка с детето
С. /отглежда го от ниска възраст предвид
отсъствието на майката, запознат е с неговите
интереси, изгражда го като личност, помага му при справянето с ежедневието,
осигурява му добри условия за живот и развитие/, както и че, ролята и примерът на бащата при развитието
му са от съществено значение.
Същевременно изложеното изцяло се отнася и до
отношенията, изградени между ответницата и синът на страните Й., с когото тя
продължава да поддържа непосредствени контакти.
Въпреки изложеното
съдът намира, че не
трябва да се прекъсва биологичната връзка между всеки от родителите и детето,
което те не отглеждат непосредствено и следва да се осигури възможност за
осъществяване и поддържане на контакти между родителите и децата. По делото
няма данни поведението на майката или бащата спрямо децата да поставят в
опасност тяхното здраве или развитие, като в този смисъл липсват директни
доказателства за заявеното от свид. Е. относно
подтикване на Й. от ищеца да краде.
Поради всичко това и следва да се определи режим
на лични контакти между бащата и детето Й.,
както и между майката и детето С., за да имат възможност децата да свикнат с образа
на другия родител, да се опознаят
взаимно, родителите да разберат потребностите и
интересите на детето, за което не се грижат ежедневно, както и техния
вече установен режим. В случая се касае за двама братя, които практически почти
не поддържат контакти помежду си, поради което съдът намира, че подходящо в
случая е режимът да се определи както следва:
ищецът следва да се среща с детето Й. всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и десет дни
през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката. От своя страна ответницата следва да има режим на лични отношения с
детето С. всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10.00 ч. в
събота до 18.00 ч. в неделя, както и
десет дни през лятото, които да не
съвпадат с годишния отпуск на бащата. При индивидуализирането на конкретния режим на
личните контакти съдът отчете факта, че до настоящия момент децата не са
поддържали от дълго време такъв с родителя, от когото не се отглеждат, както и
помежду си, поради което е необходимо да им се предостави възможност за
опознаване както между тях и родителите им, така и за изграждане на естествената
връзка на привързаност между самите братя.
Въпреки че по делото
не се събраха конкретни доказателства за получаваните от ответницата доходи и
се доказа, че бащата е безработен, за всеки родител съществува както моралното,
така и законовото задължение (чл. 143 ал. 1 от СК) да осигурява част от
издръжката на детето си. Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко
дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да
дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално –
икономическите условия в страната, съдът приема, че всяко от тях има нужда да
получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна
издръжка в размер на 140,00 лева, от които 90лв. за храна, а останалите – за
дрехи и задоволяване на други текущи нужди на децата.
Настоящият съдебен състав намира, че майката следва да осигурява 80,00
лева месечна издръжка на детето С., а останалите 60,00 лева следва да се поемат
от бащата, който полага грижи за фактическото отглеждане на детето. От своя
страна ищецът следва да осигурява същите средства – 80.00лв. месечно за детето Й.,
а останалите – да се поемат от майката. Издръжката следва да бъде присъдена,
считано от датата на подаване на исковата молба-27.02.2012г. до настъпване на
законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване.
Съдът определя окончателна държавна такса за
производството в размер на 50 лв., които следва да се заплатят от ответника – А.Е.
с оглед уважаване макар на евентуалните исканията на А.Я. Ответницата дължи и
държавна такса в размер на 115.20лв. върху тригодишния платеж на определената
месечна издръжка съгласно Тарифа № 1 към
ЗДТ. Същата по размер държавна такса се дължи и от ищеца във връзкас дължимата от него издръжка за детето Й.
Ищецът не е направил искане за заплащане на
направените по делото разноски, поради което и такива не следва да се
присъждат.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С. А. Я. ЕГН **********
на бащата А.К.Я. ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим за осъществяване на лични отношения между майката А.Й.Е. ЕГН: **********
и детето С. А. Я. ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10.00 ч. в събота до
18.00 ч. в неделя, както и десет дни
през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на бащата.
ОСЪЖДА А.Й.Е.
ЕГН: ********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете С. А. Я. ЕГН
********** в размер на 80 /осемдесет/
лева чрез неговият баща и законен представител А.К.Я. ЕГН: **********,
считано от 27.02.2012г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване
на друга причина обуславяща изменението или прекратяването на това задължение.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете Й. А. Я. ЕГН ********** на майката А.Й.Е. ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между
бащата А.К.Я. ЕГН: ********** и детето Й. А. Я. ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 ч. в събота до
18.00 ч. в неделя, както и десет дни
през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА А.К.Я. ЕГН: ********** да заплаща месечна издръжка на
малолетното си дете Й. А. Я. ЕГН ********** в размер на 80 /осемдесет/ лева чрез неговата майка и законен представител А.Й.Е.
ЕГН: **********, считано от 27.02.2012г., до навършване на пълнолетие на детето
или настъпване на друга причина обуславяща изменението или прекратяването на
това задължение
ОСЪЖДА А.Й.Е. ЕГН: **********
да заплати по сметка на ВСС сумата от 50
лева /петдесет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА
А.Й.Е. ЕГН: ********** да заплати държавна такса в размер на 115.20 лв. /сто и петнадесет лева и
двадесет стотинки/ по сметка на ВСС.
ОСЪЖДА А.К.Я. ЕГН: ********** да заплати държавна такса в
размер на 115.20 лв. /сто и
петнадесет лева и двадесет стотинки/ по сметка на ВСС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне пред
Пловдивския Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/ Т. Спасова
Вярно с оригинала.
С.А.