№ 642
гр. Русе, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520201313 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. И. М. от гр.Русе, до Русенския Районен съд,
против Наказателно постановление № 22-34/22.04.2022г. на Началника на
Сектор „Охранителна полиция“ Първо РУ при ОД на МВР Русе, с което за
нарушение по чл.64, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/ и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, му било наложено наказание
“Глоба” в размер на 200.00лв. Жалбоподателя моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който моли Съда да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното
постановление, поради липсата на елементи от обективната страна на състава
на нарушението.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 21.03.2022 г., около 23.00 ч., по повод подаден сигнал на ЕЕН 112 от
живущи в гр. Русе, ул.”Арда” № 2, вх. 1, за силна музика от съседно жилище,
с което се смущавала нощната тишина и спокойствие, на място били
изпратени свид.К. К. и И.Д. – полицейски служители в Първо РУ при ОД на
МВР-Русе. Още от входа на жилищната сграда полицейските служители чули
силната музика, след което се качили и до жилището на жалб. М. – ет.4, ап.11,
откъдето установили, че идва силният звук на музика. Многократно звънили
и чукали по вратата, докато в един момент отворила жена. Полицейските
служители указали да извика собственика на жилището, при което се явил
жалб. М.. Полицаите му разяснили за какво са изпратени, след което свид. К.
му издал устно полицейско разпореждане да намали музиката и да не
нарушаване спокойствието на обитателите в жилищната сграда за времето от
23.00 ч. до 6.00 ч. М. заявил, че ако искат, могат веднага да му съставят акт.
Полицейските служители му обяснили, че ще съставят акта, ако не изпълни
даденото му разпореждане и отново бъдат изпратени на сигнал за нарушаване
на спокойствието от негова страна, след което си тръгнали.
Около 00.30ч. отново бил подаден сигнал на ЕЕН 112 за силна музика
във същата сграда, поради което свид. К. К. и И.Д. отново били изпратени на
мястото. Те установили, че музиката се чува още от входа на блока, както и,
че силните звуци отново изхождат от апартамента на жалбоподателя.
Позвънили на вратата и след като жалб. М. отворил му обяснили, че трябва да
слезе с тях до служебният автомобил, за да му бъде съставен акт. Свид. К. К.
преценил, че с поведението си, жалб. М. М. е извършил нарушение по чл.64,
ал.4 от ЗМВР, тъй като не изпълнил устно полицейско разпореждане да
намали музиката в жилището, поради което, за това нарушение съставил
против М. АУАН, в който последния отразил, че няма възражения.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя М. М. била наложена глоба в размер на 200.00 лв., на осн.
чл.257, ал.1 от ЗМВР.
2
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за установена по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка сторил, в
развилото се съдебно производство.
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства
за това, че жалб.М. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.64, ал.4 от ЗМВР, за което била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Основанията за това са следните:
Съгласно цитираната правна норма, разпорежданията на полицейския
орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота
или здравето му.
В конкретният случай безспорно се установи, че с устно полицейско
разпореждане, на жалб.М. било разпоредено да намали музиката и да не
допуска вдигането на шум и нарушаване спокойствието на обитателите в
жилищната сграда на адрес гр.Русе, ул.“Арда“ № 2 за времето от 23.00 часа
до 06.00 часа. Разпореждането било отправено лично към жалбоподателя на
3
21.03.2022г.
Установява се от доказателствата по делото, че апартамента, от където
на 21.03.2022 г., около 23.00 ч., а след това и на 22.03.2022 г., около 00.30 ч., в
нарушение на нощната тишина и спокойствието на гражданите се чувала
силна музика, било именно жилището собственост на жалб.М. М., който по
времето на полицейската проверка се намирал в жилището си.
В тази насока Съдът възприема за достоверни показанията на свид.К.
К., тъй като те са последователни, еднопосочни и обективни. Липсват каквито
и да било данни този свидетел, да бил предубеден по отношение на
жалбоподателя или да имал специално, негативно отношение към него. Нещо
повече, показанията му се подкрепят и от показанията на свид. М.А.,
присъствала в процесното жилище, която не отрича, че в нощта на 21 срещу
22.03.2022 г., в дома на жалбоподателя се били събрали приятели, слушали
музика и си говорели.
Съдът не възприема за достоверни показанията на свид.А., в частта им,
в която твърди, че музиката и при двете посещения на полицейските
служители не била силна и според нея не се чувала извън жилището,
доколкото същите са изолирани и съществено противоречат на останалите
доказателства по делото, както и поради очевидният стремеж да бъде
осуетено понасянето на административнонаказателната отговорност от жалб.
М. М., породен логично и житейски приемливо от близката приятелска
връзка между тях.
Несъмнено, устното полицейско разпореждане към жалбоподателя да
намали музиката и да не нарушава спокойствието на обитателите в
жилищната сграда, в посоченият часови диапазон, било отправеното от
полицейски служител, поради необходимост от изпълнение на възложените
му функции, в конкретният случай по вземане на отношение по сигнал за
нарушаване на тишината и спокойствието на гражданите в същата сграда и с
цел предотвратяване на бъдещи нарушения на разпоредбите на Наредба №
4/2012 г. на Общински съвет Русе и по-конкретно на чл.2, ал.1 от същата.
Респективно, разпореждането на полицейският служител К. К. било издадено
законосъобразно и в рамките на неговите правомощия като полицейски
служител, осъществяващ служебните си задължения в района, в който било и
жилището на жалбоподателя. Това разпореждане, без всякакво съмнение,
4
било възприето лично от жалб. М., било достатъчно ясно и недвусмислено, но
въпреки това, жалбоподателя не се съобразил с него.
Поради изложеното, Съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателя М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на вмененото му административно нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР, тъй
като на 22.03.2022 г. не изпълнил устно полицейско разпореждане.
По мнение на Съда, АНО законосъобразно приложил относимата за
това нарушение санкционна норма и правилно индивидуализирал вида и
размера на наложеното административно наказание – глоба в размер между
минимума и средата, като явно отчел наличието на смекчаващо отговорността
обстоятелство –липсата на данни за други нарушения на жалб. М.,
санкционирани по административен ред и отегчаващо – извършеното от М.
нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба №4 на Общински съвет Русе, при това на
два пъти, за което не бил санкциониран отделно.
С оглед изложеното дотук, Съдът намира, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва
на ОД на МВР-Русе да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63д, ал.4 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 150лева. Производството по настоящото дело не е с фактическа или правна
сложност, приключило е в едно съдебно заседание, с разпит на двама
свидетели, поради което в полза на АНО следва да се присъди
възнаграждение в минимален размер, а именно 80лв.
Поради това и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, вр. чл.63д, ал.4,
вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът :
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-34/22.04.2022 г. на
Началника на Сектор „Охранителна полиция“ Първо РУ при ОД на МВР
Русе, с което за нарушение по чл.64, ал.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/ и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, на М. И. М.,
от гр.Русе, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на
200.00 лв.
ОСЪЖДА М. И. М., от гр.Русе, ЕГН-**********, да заплати на ОД на
МВР-Русе, направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80.00 /осемдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6