№ 44
гр. Варна, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500018 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощните на Т. Н. М. от гр.Варна против решение № 1163/5.07.2021 г. по
гр.д.№ 2325/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният
срещу Прокуратурата на РБ иск за заплащане на сумата от 30000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
внасянето на необосновано искане за задължителното му лечение, ведно със
законната лихва и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване
на иска.
В подаден писмен отговор Прокуратурата на РБ оспорва въззивната
жалба и изразява становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
1
Предявен е иск от Т. Н. М. срещу Прокуратурата на РБ по чл.49 от ЗЗД,
за заплащане сумата 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от внасянето на необосновано искане за задължително лечение,
предмет на ЧНД № 1197/2020 г. на РС - Варна, което е било прекратено.
Оспорвайки иска, ответникът твърди, че действието на прокурора не е
противоправно и виновно; евентуално - че претендираната сума е завишена.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата по
делото, че прокурор от ВРП е внесъл искане за принудително лечение на
ответника, по което е образувано ЧНД № 1197/2020 г. След събиране на
доказателства, в с.з. на 06.04.2020 г., съдът е прекратил производството
предвид становището на СПЕ за липса на констатирано психическо
разстройство при ищеца.
Безспорно е, че искането за принудително лечение е внесено въз основа
на данни по преписка вх.№ 2641/2020 г. на ВРП, образувана по жалби от
съседи на ищеца, които са описали негови конкретни действия – словесни и
физически, изразяващи се в грубо и неуважително отношение към тях и
поведение, съответстващо на психично разстройство.
За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че - въз основа на
доказателствата по цитираната преписка, обосновано прокурорът при ВРП е
внесъл искането за принудително лечение и не е могъл да знае дали ищецът
страда или не от психическа болест. Направен е извод, че наличието на
предпоставките за лечение е изглеждало вероятно, поради което искането е
законно /опр.№ 1202/24.11.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4885/2014 г., III г. о., ГК/;
поради отсъствие на елемент от състава на общия деликт по чл.49, вр. с чл.45
ЗЗД е прието, че искът е неоснователен.
Настоящата инстанция не споделя този извод. Искането по чл.157 от ЗЗ
би било законосъобразно ако съдебното производство е завършило с влязло в
сила решение за задължително настаняване и лечение или ако е обосновано с
факти и доказателства, от които може да се заключи за вероятното наличие на
предпоставките на чл. 155 ЗЗ към момента на внасянето му; в противен
случай искането би било незаконно. /опр.№ 653/15.05.2014 г. на ВКС по гр.д.
№ 455/2014 г., IV г.о. и опр.№ 1202/24.11.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4885/2014
г., III г. о.
В случая искането по чл.155 и чл.157 ЗЗ е отправено до съда, след
2
полицейска проверка, извършена само по жалби и сигнали на съседи срещу
ищеца. Безспорно е, че прокуратурата е длъжна да поиска лечението на лице,
за което има данни, че страда от психично заболяване и поведението му
застрашава неговите близки или други лица. Разпоредбата на чл.147, ал.2 от
ЗЗ обаче предвижда, че преценката за наличие на психично разстройство не
може да се основава на семейни, професионални или други конфликти, както
и на данни за прекарано в миналото психично разстройство.
Доказателствата, събрани в рамките на преписка № 433000-1441/2020 г.
са едностранчиви и основани единствено на сведения от съседи, намиращи се
в конфликт с ищеца, без да е съобразен факта, че липсват данни за негови
минали психиатрични проблеми и без да са събрани сведения от близкото му
обкръжение. Следователно, прокуратурата е внесла искане, което не е
обосновано с факти и доказателства, от които може да се заключи за
вероятното наличие на предпоставките на чл. 155 ЗЗ към момента на
внасянето му, поради което искането е незаконно.
Доказателствата по делото установяват, че ищецът е изпитал
притеснения при извършването на проверката и при участието му в съдебното
производство. Показанията на свид.С. и Д. сочат, че той бил много разстроен
от внасянето на искането, изгубил съня си и плачел. Свид.М.С. - сестра на
ищеца установява, че той се затворил в себе си, а кръвното му налягане се
повишило.
Назначената СПЕ установява, че при ищеца са се развили симптомите
на Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията с повишена
тревожност, депресивност, напрежение, повишаване на кръвното налягане,
упорито безсъние, световъртеж, главоболие.
Следователно, твърденията за претърпени неимуществени вреди и
страдания са доказани.
Предвид факта, че искането за настаняване на принудително лечение е
незаконно, съдът приема, че са налице основания за ангажиране
отговорността на ответника, а предявеният иск е основателен и доказан. С
оглед вида и характера на намесата в личната сфера на ищеца и на нейната
продължителност, както и предвид чл.52 от ЗЗД, настоящата инстанция
приема че искът е доказан за сумата от 2000 лева, в който размер следва да
бъде уважен – след частична отмяна на обжалваното решение. За разликата
3
до предявения размер искът е неоснователен, а решението следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1163/5.07.2021 г. по гр.д.№ 2325/2020 г. на
Окръжен съд – Варна В ЧАСТТА МУ, с която предявеният от Т. Н. М. срещу
Прокуратурата на РБ иск по чл.49 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 2000 лева
и са присъдени разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. М., ЕГН
********** от гр.Варна, ул."Любен Каравелов" № 16, ет. 1, сумата от 2000
/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от внасянето на необосновано искане за задължителното му лечение,
по което е образувано и прекратено ЧНД № 1197/2020 г. на РС-Варна, на
основание чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от влизането в
сила на прекратителното определение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1163/5.07.2021 г. по гр.д.№ 2325/2020 г.
на Окръжен съд – Варна В ЧАСТТА МУ, с която искът по чл.49 от ЗЗД,
предявен от Т. Н. М. срещу Прокуратурата на РБ е отхвърлен за разликата над
2000 лева, до 30000 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4