Р Е Ш Е Н И Е
№3785/19.9.2011г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
август две хиляди и единадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТРИНА ПЕТРОВА
при
участието секретаря Г.Н.,
като разгледа
докладваното от съдията гр.
дело № 6427 по описа на Варненски районен съд за 2011г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
211, ал. 5,
т. 2, вр. ал. 6 от
ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД от В.Р.Т.. Ищецът твърди, че с ответника
е в служебни правоотношения
с ОД на МВР Варна. Твърди, че ОД на МВР – Варна следва да
заплати на ищеца общата сума
от 1033.92 лева, представляваща сбор от дължимо
и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд за периода
от 01.01.2009 г. до
30.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата
на предявяване на иска – 28.04.2011 г. до окончателното им изплащане, както
и общата сума от 152.42 лева,
представляваща сбор от дължимата върху
всяко от допълнителните възнаграждения за извънреден труд
мораторна лихва, считано от датата на падежа върху
всяка главница, а именно-един месец след
края на всяко тримесечие до датата на предявяване на исковата молба
в съда – 28.04.2011 г. Моли постановяване на решение, с което
да бъде осъден
ответника да заплати търсените
суми.
Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът
Областна дирекция на МВР – Варна е подал отговор, с който
оспорва предявените искове като недопустими
поради липса на пасивна процесуална
легитимация. Излага се,
че работодател на ищеца е ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”
към МВР, гр. София, а не ответникът. Оспорва се и основателността
на иска по
следните съображения: редът за полагане
и компенсиране на извънреден труд от държавните служители
е уреден в чл. 211 от ЗМВР и вътрешноведомствени актове – Инструкция за реда за
разпределяне на работното време в МВР, отчитането му и компенсиране на работата на ДС извън редовното работно време от
25.08.2006 г., действала до
05.03.2009 г. и Инструкция от
05.03.2009 г. за реда за разпределяне на работното време
на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън
установеното работно време, издадени от министъра на
вътрешните работи. Съгласно чл. 16 от
последната, работното време на държавните
служители, работещи на смени се
отчита на тримесечен период въз основа на
утвърдени графици и положения труд. До 01.05.2009 г. финансовото обслужване на Звено
„ПБС” – Варна и заплащането
на трудовите възнаграждения на служителите се е осигурявало от ГД „ПБЗН” към МВР, гр. София.
След влизане в сила на ПМС № 232/2009 г. и регистрацията по Булстат на ОД на
МВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, дирекцията е започнала финансовото обслужване на Звено „ПБС” – Варна, считано от 01.05.2009 г. Иска от съда да
отхвърли исковите претенции да ищеца като неоснователни.
В съдебно заседание
страните, действащи чрез процесуалните си представители, поддържат исковата
молба и отговора, на посочените в тях основания.
Варненският районен съд, като взе предвид доводите
и възраженията на насрещните страни по делото, след
преценка на събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение намира за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Видно от представената кадрова справка за
кариерното развитие пожарникар В.Р.Т., изготвена от „Човешки ресурси” на ОУ
ПБЗН-Варна, ищецът е започнал работа в
системата на МВР на 05.11.2003г., като за процесния
период от 01.01.2009 г. до 30.09.2010 г., е заемал следните длъжности: считано от 01.02.2008 г.
съгласно Заповед от 23.01.2008 г. на Директора на НСПБЗН-МВР, е назначен за
„водач на специален автомобил втора степен”
в „Пожарогасене, аварийно-спасителна дейност и
защита на населението” към Първа РСПБЗН-Варна при ОДПБЗН-НСПБЗН-МВР. Считано от
15.05.2010 г. е назначен за „водач на специален автомобил първа степен” в „Пожарогасене,
аварийно-спасителна дейност и защита на населението” към Първа РСПБЗН-Варна при
ОДПБЗН-НСПБЗН-МВР. Считано от 01.03.2011 г. е назначен за водач на специален
автомобил първа степен” в сектор „Пожарогасене и
спасителна дейност” към ОУПБЗН-Варна при ГДПБЗН-МВР, съгласно Заповед рег. №
109/18.02.2011 г. на Директора на ГДПБЗН-МВР.
Видно от представените по делото
заверени преписи от заповеди на министъра на вътрешните работи издадени на основание чл. 21 т- 6-11 от ЗМВР
/л.26-29 от делото/, финансирането на звено „ПБС”-Варна е осъществявано от ГД
„ПБЗН”-МВР до 30.04.2009 г.
Видно от приложените по делото
преписи от инструкция Вх. № 19142/11.09.2006
на МВР, Вх. № 9184/05.03.2009 на МВР, Заповед рег. № 448/01.04.2009 г.
на МВР-ОД-Варна, заповед рег. Рег. № ПЗК-1 от 20.03.2009 г., както и
приложените към тях протоколи за отчитане на извънреден труд, графици за
дежурства и отсъствия на Първо РУ „Пожарна безопасност и спасяване”- Варна
ищецът е полагал извънреден труд, за периода от 01.01.2009 г. до 30.09.2010 г.
Видно от приложените платежни
бележки за месеците януари 2009 година, юли и октомври
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Е.Т., приета в съдебно заседание, неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира, като
я намира за компетентна и обективна, отговаряща в пълна степен на поставените
по делото въпроси. Експертизата е изтогвена въз
основа на представените по делото писмени доказателства и извършена проверка в
ОД на МВР-Варна и ОУ „ ПБЗН”, въз основа на проверени месечни графици и
протоколи за отчитане на положения труд
на тримесечие от служителите на Първо РУ „ПБС” и списъци с отсъствия, както и
платежни бележки. От заключението на вещото лице се установява, че за процесния период 01.01.2009 г. до 30.09.2010 г. при
изчисление на база положен 23 часа труд за смяна от 24 часа /едно дежурство/,
съгласно отработения от ищеца извънреден труд, изчислен съгласно действащата
нормативна база и инструкции, сумата за доплащане при този вариант е в размер
на 333.87 лева. Размерът на мораторната лихва, който
вещото лице изчислява при този вариант на определяне на размера на дължимото
възнаграждение е в общ размер на 55.98
лева. Втори вариант на изчисленията на вещото лице е изготвен на база положен
труд от 24 часа на смяна от 24 часа /дежурство/, при който размерът на
дължимото обезщетение за положен извънреден труд е в общ размер на 1033.92 лева
и лихва за забава върху главницата в общ размер на 152.42 лева.
Като съобрази
приложимия закон, Варненският районен съд намира следното
от ПРАВНА
СТРАНА:
Предявени са кумулативно
съединени главни искове с право основание чл. 211 ал. 5 пр. второ и ал. 6 от ЗМВР, вр. чл. 143, вр. чл.
144 т. 2 и т. 3 от КТ, за заплащане на дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца за периода от 01.01.2009
година до 30.09.2010 година в системата на МВР, както и искове за заплащането
на лихва за забава върху претендираната главница, с
право основание чл. 86 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът с право
основание чл. чл. 211 ал. 5 пр. второ и ал. 6 от ЗМВР, вр.
чл. 143, вр. чл. 144
т. 2 и т. 3 от КТ, следва да бъде
установено наличието на на следните предпоставки:
служебно правоотношение между ищеца и ответника; полагането на извънреден труд, дължимостта на възнаграждението за извънреден труд в
претендирания от ищеца размер, както и претенциите за заплащане на лихва за
забава. Ищецът носи доказателствената тежест за установяването на тези факти
чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва да установи в процеса
изплащането на претендираните възнаграждения или наличието на правопогасяващи тези задължения факти, съобразно изложеното
от него в отговора.
По
делото е безспорно установено и не се оспорва от страните, че ищецът е работи в
системата на МВР, считано от
Системата
на МВР не е правно понятие. С оглед
направеното оспорване от
ответника ОД на МВР-Варна, че не е носител на задължения за изплащане на
възнаграждения към ищеца, съдът намира, че следва да се произнесе по това
възражение с оглед характера му на правоизключващо
такова.
Служебно
правоотношение възниква по силата на назначение въз основа на заповед между
държавния служител и орган на държавна власт, като ищецът по настоящото дело е
бил за процесния период държавен служител по смисъла
на чл. 169 от ЗМВР. Съгласно чл. 169 ал. 2 статутът на държавните служители в
МВР се определя от ЗМВР. В този смисъл служебното правоотношение може да се
променя и преобразува съобразно нормите на ЗМВР. Субсидиарно
се прилага Законът за държания служител и Кодекса на труда при непълноти в
нормативната уредба.
По делото не се спори относно
качеството, което ищецът е имал за процесния период,
а именно, че е бил държавен служител по ЗМВР. Оспорването е относно това, кой от органите в структурата на МВР е
задължен за претендираните към датата на депозирането на исковата молба възнаграждения
с оглед настъпили преобразувания в системата на МВР.
Към датата на подаване на
исковата молба, който е релевантния момент за определянето на носителя на права
по материалното правоотношение между страните
действа Закона за МВР, с последни изменения от ДВ бр. 23 от 22.03.2011
г. в сила от 22.03.2011 г. С измененията на закона от ДВ бр. 88 от
С постановление № 58 на МС от
11.03.2011 г. за изменение и допълнение на постановление № 323 на МС от
2008 година, както и съгласно приложения към него списък на първостепенните и
второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в МВР, считано от 01.04.2011
г. Директорът на ГД „ПБЗН” е второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити, т.е. от този момент има правосубектост
и е самостоятелно юридическо лице, което носи права и задължения.
Съгласно
ПЗР към закона за изменение и допълнение на ЗМВР /ДВ, бр. 69 от
Това правоприемство възниква по силата на закона поради което и
след като е изрично указано, че правоприемникът е носител на всички права и задължения, съдът намира, че задълженията
включват и задълженията на ОД на МВР за звената „ПБС” по възникналите служебни
правоотношения, които по силата на закона са преобразувани в служебни
задължения с ГД „ПБЗН”.
От изложеното съдът прави извод,
че считано от 01.01.2011г. за всички задължения, възникнали преди датата на
преобразуването в структурата на МВР, при запазване на служебното
правоотношение с ищеца, отговаря по силата на закона преобретателя
ГД „ПБЗН”, който има качеството на второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити, считано от 01.04.2011 г. Исковата молба по настоящото дело е заведена
на 28.04.2011 г. към която дата за всички задължения по служебни правоотношения
пасивно легитимиран по материалното правоотношение да носи отговорност не е ОД
на МВР- Варна, а ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”-София.
Следва
да се отбележи, че ОД на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” са териториални
звена, структурно организирани съгласно чл. 40а от ППЗМВР, които се ръководят от структурите на МВР,
съгласно чл. 9 от ЗМВР, където в т. 1 са посочени главните дирекции, а в чл. 10
ал.1 т. 5 е посочена ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението”, но не разполагат с правосубектност,
т.е. не са разпоредители с бюджетни кредити, поради което и не са носители на
задължения по служебни правоотношения.
Съдът намира, че за пълнота на
изложението следва да се направи аналогия с нормата на чл. 123 от КТ, където е
предвидено, че в определени хипотези е възможно отговорност да носят солидарно
както старият така и новият работодател. Солидарността, обаче възниква по
отношение на трудови и служебни правоотношения само по силата на закона и след
като такава не е изрично предвидена в ЗМВР, не може да се претендират
задължения възникнали преди структурна промяна и към предишния работодател,
съответно държавен орган.
Въз основа на изложеното съдът
прави извод, че за задълженията претендирани от
ищеца, възникнали от наличието на служебно правоотношение с МВР, за процесния период 01.10.2009 г. до 30.09.2009 г., по силата
на възникнало по силата на закона правоприемство, е
налице правопогасяващ факт въз основа на който ОД на
МВР Варна, не отговаря за претендираните възнаграждения.
С оглед на горното, исковете с
право основание чл. 211, ал. 5, т.
2, вр. ал.
6 от ЗМВР срещу ОД на МВР-Варна, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, както и акцесорните искове за заплащането на лихви, с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК,
ответникът има право на сторените в производството съдебно-деловодни разноски,
въз основа на направеното искане за присъждане на юрисконултско
възнаграждение, което съдът определя съобразно нормите на Тарифата за
минималните адвокатски възнаграждения, в размер на 150 лева, които следва да бъдат заплатени от
ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на В.Р.Т., ЕГН: **********,***, срещу ОД на МВР Варна, за осъждане
на ОД на
МВР да заплати
сумата от 1033.92 лева, претендирана като сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд за периода
от 01.01.2009 г. до
30.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата
на предявяване на иска – 28.04.2011 г. до окончателното им изплащане, както
и общата сума от 152.42 лева,
представляваща сбор от дължимата върху
всяко от допълнителните възнаграждения за извънреден труд
мораторна лихва, считано от датата на падежа върху
всяка главница, а именно-един месец след края на всяко тримесечие до датата на предявяване на исковата молба в съда – 28.04.2011 г., на основание чл. чл. 211, ал. 5, т. 2, вр.
ал. 6 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Р.Т., ЕГН: ********** ,
ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР-Варна с адрес:
гр. *****, представлявано от Директора Димитър Петков Димитров,сумата от 150 лв. /сто и двадесет
лева/,
представляваща сторените в производството разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Д.
Петрова/