Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.10.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8712 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8712/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба
на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №60700
от 07.03.2020 г постановено по гр.д.№24907/19 г на СРС , 58 състав , с
което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422
ГПК във
вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че П.Д.К. ЕГН **********
от гр.София му дължи сумата от 1205,40лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г за ап.№37 в гр.София ж.к.*******, ведно със законната лихва от
03.11.2017 г до заплащане на главницата ; сумата от 213,76 лева лихви за забава за периода 16.09.2015 г – 30.10.2017
г ; сумата от 33 лева за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г и сумата от 7,03 лева лихви за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода 16.09.2015 г – 30.10.2017 г , за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.11.2017 г по ч.гр.д.№78640/17
г на СРС , 58 състав .
Въззивникът “Т.С.”
ЕАД излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е потребител на топлинна
енергия – съсобственик на процесния имот . Няма доказателства , че през
процесния период имотът е ползван от Е.Т.като бивш съпруг , на когото е
предоставено жилището и че тя е имала договор с въззивника за целия имот .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба . След развод през 1999 г имотът е предоставен
за ползване на Е.Т.и К. не е ползвал имота . К. като гол собственик не можел да
ползва имота и не е задължен за суми за топлинна енергия .
Третото лице “Б.Б.”
ООД *** не взема становише по въззивната
жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 08.05.2020 г и е обжалвано в срок на 13.05.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна
:
Във връзка с
чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение, като такива основания
в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че за имота е подадена молба-декларация
за откриване на партида от Е.Т.–бивша съпруга на ответника П.К.. С
бракоразводното решение имотът е бил предоставен на Е.Т.и съгласно Тълкувателно
решение №2/17 от 17.05.2018 г по тълк.дело №2/17 г на
ОСГК на ВКС легитимиран да отговаря за задълженията за топлинна енергия е Е.Т..
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . С Тълкувателно
решение №2/17 от 17.05.2018 г по тълк.дело №2/17 г на
ОСГК на ВКС се прие , че клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл.153 ал. 1 ЗЕ . Специално
за случаите на развод и предоставяне ползването върху имота на един от бившите
съпрузи ВКС прие следното . Ако ползващият бивш съпруг сключи писмен договор с топлопреносното предприятие , той става клиент за битови
нужди за целия имот . Именно такъв е процесния случай като на стр.44 от делото
пред СРС е представено бракоразводно решение , според което процесният имот е
предоставен на Е.Т.през 1999 г . Т.– очевидно въз основа на бракоразводното
решение – е подала молба за откриване на партида на 10.10.2002 г и такава й е
открита . Въззивникът не е представил доказателства , че ползването на имота от
Т.е било прекратено респ.че имотът е ползван и от ответника .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва
да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника
са разноските на въззиваемата страна за адвокатско
възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №60700 от 07.03.2020 г постановено
по гр.д.№24907/19 г на СРС , 58 състав , изменено в частта за разноските с
определение №152567 от 16.07.2020 г по същото дело .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на П.Д.К. ЕГН ********** от гр.София сумата от 300
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Решението е постановено при участието
на “Б.Б. ” ООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.”
ЕАД *** .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.