РЕШЕНИЕ
№ 2524
гр. Варна, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110100275 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: град *, срещу Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: град *, първоначално
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер от 400 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
*/16.06.2022 г., сключен между „*” ООД и Б. Г. Д.; 44,49 лева – договорна лихва за периода
от 16.06.2022 г. до 22.12.2022 г.; 324,51 лева – неустойка, дължима на основание чл. 8 от
договора за паричен заем; вземанията, по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 10.01.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че между „*“ ООД и ответника бил сключен Договор за
паричен заем № */16.06.2022 г. Ответникът заявил да му бъде отпусната сумата от 400 лева.
Заетата сума била усвоена в брой при подписването на договора, който имал характер на
разписка. Уговорката била заетата сума да бъде върната на кредитодателя разсрочено.
Договорените погасителни вноски били 27 на брой, всяка от които в размер на 27 лева.
Първата падежна дата била на 23.06.2022 г. Страните са уговорили заплащане и на
възнаградителна лихва в полза на кредитодателя. Общата дължима сума по кредита била
444,49 лева. Страните са договорили и неустоечни клаузи, съгласно които заемателят
заплаща сумата от 324,51 лева в случай, че не представи на кредитодателя договореното
обезпечение /чл. 8 от договора/ и 10% върху остатъчната главница след изпадане в
неизпълнение на договорното си задължение /чл. 14 от ОУ към договора/.
На 12.01.2024 г. бил сключен описаният договор, с който „* ООД прехвърлило
вземанията си спрямо ответника на дружеството – ищец, индивидуализирани в Приложение
№ 1 - неразделна част от договора за цесия. Упълномощеният цесионер е уведомил
ответника за частното правоприемство, като в условията на евентуаност като се поддържа,
1
че с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, ответницата се
счита за редовно уведомена.
По изложените съображения се предявяват исковите претенции. Претендират се
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба изразява
становище по хода на делото, във връзка с доклада и по същество на спора, както и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение, при наличие на предпоставките за същото.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява, не изразява
становище, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е
и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът, при проявената пасивност, а именно: липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковата претенция в първото по делото открито съдебно
заседание, не е оспорил изложените от ищеца фактически твърдения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Уважаването на предявените първоначално обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД е обусловено от доказване по несъмнен начин следните елементи от фактическия
състав на договорната отговорност: валидно учредено облигационно правоотношение по
силата на договор за кредит; изпълнение на собствените си задължения – предоставяне на
процесната главница на кредитополучателя; изискуемост на главното задължение; размер на
претендираните суми, вкл. договорката за възнаградителна лихва и заплащане на неустойки,
както и извършеното частно правоприемство с предмет исковите вземания спрямо длъжника
и уведомяването на същия за новия кредитор.
За установяване на посочените материалноправни предпоставки ищецът е ангажирал
по делото писмени доказателства, а именно: Договор за паричен заем № 423636 от
16.06.2022 г., ведно с Погасителен план и Общи условия към него, Договор за прехвърляне и
продажба на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г., Потвърждение за извършена цесия,
Уведомление за прехвърляне на вземания и известие за неговото получаване.
Посочените писмени доказателства се преценяват като достатъчни, с оглед доказване
наличието на указаните в тежест на ищеца материалноправни предпоставки за уважаване на
предявените искове.
По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат
по този ред.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени поисканите и сторени от него разноски, за които се съдържат доказателства
по делото, както следва: 150 лева – заплатена държавна такса и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: град*, ДА ЗАПЛАТИ на „*” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин - 6“, ет. 2, сумата в размер от 400 (четиристотин) лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем № */16.06.2022 г., сключен между „*” ООД и Б. Г. Д.;
44,49 (четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки) лева – договорна
лихва за периода от 16.06.2022 г. до 22.12.2022 г.; 324,51 (триста двадесет и четири лева и
петдесет и една стотинки) лева – неустойка, дължима на основание чл. 8 от договора за
паричен заем; вземанията, по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за
прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 10.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: град * ДА ЗАПЛАТИ на „*” ЕАД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: град * сумата от общо 300 (триста) лева – разноски
за настоящото производство, от която: 150 (сто и петдесет) лева – заплатена държавна
такса и 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3