Р Е Ш Е Н И Е
№ 1988/27.10.2021г.
Град Пловдив, 27.10.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1969 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на В.А.С. *** против решение № 708 от 29.05.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 2073 по описа на Пловдивския районен съд за 2021
година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4407344 на ОДМВР Пловдив,
с който на В.А.С., ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева
за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на
електронния фиш, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът в писмените
си становища оспорва касационната жалба и моли тя бъде отхвърлена по подробно
изложените съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
електронния фиш, районният съд е приел, че той е издаден в съответствие с
изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП за съдържание, не са допуснати нарушения на
процедурата по установяване на нарушението чрез използването на мобилно
автоматизирано техническо средство от одобрен тип, съставен е протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържащ всички задължителни
реквизити. С оглед настъпилата законодателна промяна към датата на извършване
на нарушението мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначено с пътен
знак Е24 и не следва да се оповестява точната му локализация чрез средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. Като неоснователно е
преценено възражението на жалбоподателката, че електронният фиш не й е връчен,
защото авторството на подписа не е оспорено нито в жалбата, нито до приключване
на съдебното следствие. Изрично е посочено от районния съд, че личната
отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл.188 ЗДвП,
който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да
обори законовата презумпция по регламентирания в чл.189, ал.5 ЗДвП ред, но по
делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателката да е подала писмена
декларация с данни за друго лице, което да е извършило нарушението,
следователно законосъобразно е ангажирана нейната административно-наказателна
отговорност като собственик на МПС. Според районния съд правната квалификация
на нарушението е правилна – чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, защото ограничението на
скоростта е било сигнализирано с пътен знак, но именно в ал.1 е разписано
задължението на водачите за определено поведение, чието неизпълнение
осъществява състав на административно нарушение. По безспорен начин от
справката от ОПУ Пловдив е доказано, че за конкретния пътен участък разрешената
скорост е 60 км/ч с оглед наличието на пътен знак В26 на км 34+605 и км 32+600
заедно с табела Т2 за дължината на сигнализирания участък. Нарушението е
заснето от техническото средство в зоната на действие на пътен знак В26, защото
АТСС е било поставено на 300 м до пътния знак, който е бил наличен към
19.01.2021 г., видно от протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. Според районния съд деянието е виновно извършено, при пряк
умисъл. Правилно е определена приложимата санкционна норма, дори ако се приеме
за основателно възражението на жалбоподателката за неправилно определяне на
скоростта, с която се е движила, което в случая не е така. Видът и размерът на
наказанието са определени от законодателя във фиксиран размер, т.е., не се
налага индивидуализиране. Не са установени обстоятелства, които да водят до
извод за наличие на маловажен случай.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и
няма да бъдат преповтаряни.
Противно на
застъпеното в касационната жалба, настоящата инстанция намира за правилни и
обосновани изводите на районния съд относно квалификацията на установеното
нарушение – чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, предвид факта, че на мястото, на което
е извършено процесното нарушение, стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е била различна от посочената в чл.21, ал.1 ЗДвП за скоростен път
и е била сигнализирана с пътен знак. Следователно правилна е квалификацията,
дадена от наказващия орган, и е правилен изводът на районния съд, че преценката
на наказващия орган съответства на установените факти и на материалноправните
норми.
Недоказано е
твърдението на касатора, че не е установено мястото на извършване на
нарушението. В тази насока, както правилно е отбелязал това и районният съд, е
налице протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в който
изрично е посоченото мястото на проверката, което е и мястото на извършване на
нарушението, и който е официален писмен документ, ползващ се с материална
доказателствена сила за отразените в него факти и обстоятелства, и чиято
материална доказателствена сила не е оборена при доказателствена тежест за
касатора.
Неоснователно и
некореспондиращо със съдържанието на съдебното решение е възражението на
касатора за допуснати от районния съд нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства и липса на
мотиви по основните възражения. Напротив, районният съд е дал подробни и
мотивирани изводи относно всяко от направените от жалбоподателката възражения,
които изводи са подкрепени от събраните доказателства. От друга страна,
необсъждането на неотносими доказателства и на възражения, излизащи извън
предмета на делото, не представляват нарушения на съдопроизводствените правила.
За яснота на касатора
връчването на електронния фиш има значение за реализиране на правото на защита,
което законът е гарантирал на всеки нарушител, и в този смисъл не е налице
такова съществено нарушение на процедурните правила, което да е ограничило
правото на защита на нарушителя в конкретния случай. В този смисъл правилни са
изводи на районния съд, че касаторът е упражнил само правото на жалба до съда,
но не се възползвал от възможността по чл.189, ал.5 ЗДвП, за да отпадне за него
носеното на административнонаказателна отговорност за деяние, извършено от
друго лице, поради което правилен и обоснован е изводът на районния съд, че
именно неговата административнонаказателна отговорност е ангажирана в качеството
на собственик на процесното МПС, с което е извършено нарушението.
За наказващия орган
не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният
водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП, защото
законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на
този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в
нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на моторно
превозно средство на действителния водач. Тази законова презумпция не може да
се оборва по друг начин, с други писмени доказателства, снимки или със
свидетелски показания.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение
същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касаторът да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 708
от 29.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 2073 по описа на Пловдивския районен
съд за 2021 година.
ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.