П Р И С Ъ Д А №
Гр.
Сливен, 06.06.2012 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение в открито
съдебно заседание на шести юни, 2012 год., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КЪНЧО ЖЕКОВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.А.
И.С.
С участието на секретар К.И., присъствието на прокурор Х. КУКОВ, докладвано от Председателя НОХД № 254 по описа
за 2012 год. на Сливенския окръжен съд
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Е.В. – роден на ***
***, българин, български гражданин, не работи, без образование, осъждан, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 24.11.2011 г. на път І-6 в района на пътен възел
„Ямболска детелина”, Община Сливен, като неправоспособен водач, управлявал в
посока от запад на изток лек автомобил „Фолксваген” с ДК № У 10-42 АН, при
което без причина навлязъл в насрещната лента за движение и предизвикал
пътно-транспортно произшествие, като
блъснал товарен автомобил „Волво” с ДК № В 6100 РМ, с
което нарушил правилата за движение, а именно: чл.150 от ЗДвП, указващ, че
всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач; Чл.16
ал.1 т.1 от ЗДвП, забраняващ на водачите на ППС
когато има две пътни ленти, да навлизат и да се движат в лентата за насрещно
движение, освен при заобикаляне на препятствие или изпреварване; Чл.20 ал.1 от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, ал.2: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил
смъртта на И. ЗИНОВ А. и И.Н.К., поради което и на основание чл. 343 ал.3,
предложение 2, буква „б” предложение 1, връзка ал.4, вр. чл.342 ал.1 от НК и
чл. 54 ал.1 от НК го осъжда на ПЕТ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА
подсъдимия Б.Е.В. със снета по делото самоличност за виновен в това, че в
периода 23-24.11.2011 г. в с.Зимница, Община Ямбол, противозаконно отнел чуждо
движимо моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген” с ДК № У 10-42
АН, от владението на В.К.В. с намерение да го ползва и по време на ползването
му е последвала повреда на превозното средство, поради което и на основание чл.
346 ал.2 т.1 предложение 1, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъжда на ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода.
На
основание чл.23 ал.1 от НК, определя на подсъдимия Б.Е.В. едно общо наказание,
а именно по-тежкото от наложеното наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
ОСЪЖДА подс.Б.Е.В. за заплати на гражданската ищца З.А.А. 30 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата, на държавата д.т. върху уважената част от гражданския иск
в размер на 1200 лв.
- като
гражданския иск за претърпени неимуществени вреди до пълния му размер от
80 000 лв., отхвърля като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА подс.Б.Е.В. да заплати на гражданския ищец В.К.В., 757 лв. обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата, а на държавата д.т. в размер на
30 лв.
ОСЪЖДА подс.Б.Е.В. да заплати на гражданския ищец П.Д.М. в
качеството му на управител на „Екосити-Варна” ООД –
3 568 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 24.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата,
а на държавата д.т. в размер на 142 лв.
ОСЪЖДА подс.Б.Е.В. да заплати на гражданската ищца и частен
обвинител З.А.А. направените по делото разноски в
размер на 300 лв.
Вещественото
доказателство по делото -1 бр. обвивка от волан на МПС да се унищожи след
влизане на присъдата в сила като вещ без стойност.
Вещественото
доказателство по делото – лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № У 10-42 АН да
се върне на собственика В.К.В., след влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подс.Б.Е.В. да заплати по сметка на Сливенския съд
направените по делото разноски в размер на 840 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред БАС в 15-дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
М О
Т И В И
Към Присъда № 30/06.06.2012 г.
по НОХД № 254/2012 г. на Сливенския окръжен съд
Срещу
подсъдимия Б.Е.В. е било повдигнато и поддържано в съдебно заседание обвинение
по чл.343 ал.3 предложение 2, буква „б”, предложение 1, вр.
ал.4 вр.чл.342 ал.1 от НК, както и по чл.346 ал.2 т.1
предложение 1, вр. ал.1 от НК. Иска се след като бъде
признат за виновен на подс.Б.В.Е. да бъде наложено
наказание по първото обвинение в размер на осем години лишаване от свобода, а
по второто обвинение три години лишаване от свобода, като на основание чл.23 от НК бъде наложено едно общо наказание лишаване от свобода. което да бъде
изтърпяно ефективно в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален
„строг” режим,
На
основание чл.84 и следващите от НПК бе приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от З.А.А. относно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на стойност 80 000 лв., ведно със законната лихва до
окончателното из изплащане, както
граждански иск от П.Д.М. за сумата от 3568 лв., и граждански иск от В.К.В.
за сумата 757 лв. – имуществени вреди.
З.А.А. бе конституирана като граждански ищец и частен
обвинител, а П.Д.М. като управител на „Екосити-Варна”
ООД и В.К.В. бяха конституирани в
качеството им на граждански ищци.
От събраните и
проверени в с.з. устни и писмени доказателства се установява следното:
Подсъдимият Б.Е.В.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, не работи, без
образование, осъждан, ЕГН **********. Осъждан 10 пъти за извършени престъпления
от общ характер, включително и на лишаване от свобода основно за квалифицирани
кражби. Последната присъда е изтърпял и е освободен от Затвора – Бургас на
1.07.2011 г.
На 23.11.2011 г., около 19 часа, в билярдния клуб,
намиращ се в центъра на с. Зимница се били събрали подс.
В., пострадалите А. и К., и свидетелите Т. и Х.. По време на разговорите
помежду им подс. В. предложил на младежите да отидат
до гр. Сливен или до гр. Ямбол „да се поразходят за момичета”, по повод на
което първоначално всички младежи се съгласили. Преди да тръгнат свид. В.Т. поискал да се прибере до дома си и да се
преоблече и всички тръгнали с него, като по пътя подс.
В. попитал свид. Т. дали може да запали (да преведе в
движение) лека кола с кабелите, без да използва ключ.
След като постояли малко в дома на свид. Т., същия се отказал да тръгва с останалите, като
по-късно се отказал и свид. Х., тъй като подс. В. и постр. И.К. започнали
да спорят за пари за горивното на някаква кола. По-късно през нощта, на
23/24.11.2011 г., подс. В. влязъл в дома на свид. В.К.В. ***. където в незаключващ се гараж свид. В.В. държал собствения си
лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК№ У 1042 АН, на който имал навика да оставя
на таблото ключовете за привеждане на автомобила в движение. След като влязъл в
гаража подс.В., без знанието и съгласието на
собственика на автомобила, привел същия в движение с ключовете, намиращи се на
таблото, изкарал автомобила от гаража, след което качил в лекия автомобил
пострадалите А. и К., като единия от тях седнал на предна дясна седалка, а
другия – на задната седалка, като автомобила управлявал подс.
В.. С противозаконно отнетия автомобил, управляван от обвиняемия, който нямал
свидетелство за управление на МПС, той и двамата пострадали ходили до гр.
Ямбол, после до гр. Сливен и след полунощ тръгнали да се прибират към с.
Зимница, като управлявания от подс. В. автомобил се
движел по пътя София-Бургас и се намирал в участъка източно от пътен възел „Детелина” с отклонение от
главния път София-Бургас, към Сливен и Ямбол. По същото време в насрещна посока
Бургас-София, по същия път, се движел товарен автомобил „Волво”
с ДК№ В 6100 РМ, собственост на „Екосити – Варна”
ООД, с управител П.Д.М., като автомобила бил управляван от свид.
Л.Г.Х., който забелязал, че насреща по пътя се движи автомобил с включени дълги
светлини, по повод на което свид. Х. превключил на къси светлини. Въпреки тези действия,
насрещно движещият се автомобил, управляван от неправоспособния водач подс. В., продължил да се движи с включени дълги светлини и
започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, където се движел товарния
автомобил, управляван от свид. Х., при което свид. Х. предприел спиране на товарния автомобил с
натискане на спирачките, но въпреки тези негови действия лекия автомобил
„Фолксваген” се ударил с дясната си част в дясната част на товарния автомобил.
След удара свид. Х.
веднага излязъл от товарния автомобил, обадил се на телефон „112” и тръгнал да
оказва помощ. Отишъл до предната лява врата и се опитал да я отвори, за да помогне
на водача да излезе навън, но тъй като вратата не се отворила, водача на
автомобила – подс. В., излязъл през счупеното предно
стъкло, след което отишъл от дясната страна на лекия автомобил и започнал да
дърпа стоящия на предната дясна седалка, който не давал признаци на живот.
Свид. Х. установил, че на задната
седалка също има ранен човек, по повод на което отново се обадил на телефон
„112” и започнал да насочва пътуващите към произшествието линейки.
След пристигане на „Гражданска защита” и „Бърза
помощ”, от лекия автомобил били извадени пострадалите И. ЗИНОВ А. и И.Н.К.,
които били откарани в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” –
Сливен, където въпреки оказаната им спешна медицинска помощ, по-късно същия ден
– 24.11.2011 г. и двамата починали.
Заключението на назначените по делото
съдебно-медицински експертизи е, че: Настъпването на смъртта на И. ЗИНОВ А. е в
резултат на автомобилна травма вътре в автомобила при неговото блъскане по
време на движение с голяма скорост, като пострадалия е получил тежка съчетана
травма с обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците, като непосредствената
причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на
тежък хеморагичен и травматичен шок поради
множествените травматични увреждания в областта на главата, гърдите и коматозното състояние вследствие тежката закрита черепно-мозъчна
травма, като смъртта се дължи на уврежданията получени при възникналото
пътно-транспортно произшествие.
Настъпването на смъртта на И.Н.К. е в резултат на
автомобилна травма вътре в автомобила при неговото блъскане по време на
движение с голяма скорост, като пострадалия е получил тежка съчетана травма с
обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците, като непосредствената
причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на
тежък хеморагичен и травматичен шок поради
множествените травматични увреждания в областта на главата, гърдите и корема,
чупването на дясното бедро, контузията на белите дробове и сърцето с
разкъсването на дясното предсърдие, както и
разкъсването на черния дроб. Описаните травми и настъпилата смърт са в пряка и
непосредствена последица от възникналото пътно-транспортно произшествие.
Заключението на назначената по делото автотехническа експертиза е, че скоростта на движение на
лекия автомобил „Фолксваген” преди пътно-транспортното произшествие е била
около 88 км/час, както и към момента на удара при опасна зона за спиране
В кръвта на подс. В. и
на свид. Х. не е установено наличие на алкохол.
Заключението на назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза е, че стойността на нанесената щета на товарния
автомобил „Волво” е 3568 лв., а на лекия автомобил
„Фолксваген Голф” – 757 лв.
Съдът не възприема тезата на подсъдимия Б.Е.В. и
на неговата защита, че същия не е участвал
в отнемането на лекия автомобила „Фолксваген голф” и че не е управлявал същия при автопроизшествието,
тъй като това твърдение не се подкрепя от нито едно от събраните по делото
доказателства и представлява защитна позиция целяща оневиняването му.
На първо място в обясненията на самия подсъдим са
налице противоречия изразяващи се в следното: той твърди, че при
автопроизшествието се е намирал на задна седалка на местото зад пострадалия И.К..
В същото време от задната седалка в дясната й част и от предната седалка дясно
от водача са извадени от екипа на „Гражданска защита” пострадалите И. А. и И.К.,
а подс.В. е бил намерен вън от автомобила и от там
откаран от екипа на „Бърза помощ”. В тази насока са и показанията на свид.Л.Х., който няколко минути след произшествието
приближил катастрофиралия лек автомобил марка „Фолксваген Голф” и е установил,
че водача на автомобила не може да излезе, поради деформираната му врата, което
наложило същия да напусне автомобила през счупеното предно стъкло. Останалите
двама пътника намиращи се на предна дясна седалка и на задна седалка в дясно на
лекия автомобил са били в безпомощно състояние, стенели са, но не са могли да
извършват каквито и да е движения, както поради тежкото си здравословно
състояние, така и поради причинените деформации на автомобила. Показанията на свид.Х. напълно се допълват от показанията на свид.С.Г., който е категоричен, че след пристигане на
местопроизшествието единствено водача е бил напуснал лекия автомобил
„Фолксваген Голф”, докато двете пострадали лица, които впоследствие са били
извадени от деформираната кола и откарани в болницата не са били в състояние с
оглед на претърпените травми и деформация на автомобила да се придвижват сами.
Всъщност това са починалите впоследствие пострадали И. А. и И.К..
В заключението си по назначените
съдебно-медицински експертизи на двамата пострадали – починали, вещото лице д-р
Т.Ч. е категоричен, че двете пострадали лица след произшествието не са били в
състояние да извършват самостоятелни движения с оглед на получените травми и че
същите нямат наранявания, които да сочат от медицинска гледна точка, че същите
са получили специфични травми на водач на автомобил при ПТП. Единственият
извод, който се налага от това заключение е, че водач на автомобила е бил подс.В..
В заключението си вещото лице по назначената автотехническа експертиза инж.Х.У. също е категоричен, че с
оглед деформациите на автомобила в дясната му част не е възможно от техническа
гледна точка независимо от получените травми пострадалите намиращи се на предна
дясна седалка и на задна седалка в дясно да извършват каквито и да е
движения и затова се е наложило чрез
разпъване на автомобила да бъдат извадени от същия.
Съдът не възприема и твърдението на подсъдимия В.,
че не е участвал в отнемане на лек автомобил „Фолксваген Голф”, тъй като видно
от разпита на свид.В.Т. от тримата И.К., И. А. и Б.В.,
единствено последния е бил в състояние да управлява автомобил и че той лично е
възприел управляването на автомобил от подс.В. ***.
От така установените фактически положения, съдът
направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Б.Е.В.,
като неправоспособен водач, управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф”, при
което без причина навлязъл в насрещната лента за движение и предизвикал
пътно-транспортно произшествие, като блъснал товарен автомобил „Волво”, с което нарушил правилата за движение, а именно
чл.150, чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на И. ЗИНОВ А. и И.Н.К. – престъпление
по чл.343 ал.3 предл.2 буква „Б” предл.1
вр.ал.4 вр.чл.342 ал.1 от НК, като преди това подс. В. противозаконно е
отнел чуждо моторно превозно средство, а именно лек автомобил „Фолксваген Голф”
с ДК№ У 1042 АН, от владението на В.К.В., с намерение да го ползва и по време
на ползването му е последвала повреда на превозното средство (в резултат на
възникналото пътно-транспортно произшествие) - престъпление по чл.346 ал.2 т.1 предл.1 вр.ал.1 от НК.
Деянието по чл.343 ал.3 предл.2
буква „Б” предл.1 вр.ал.4 вр.чл.342 ал.1 от НК е извършено по
непредпазливост, като подс. Б.В. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Деянието по чл.346 ал.2 т.1 предл.1
вр.ал.1 от НК е извършено умишлено, като обвиняемия е
целял и е искал настъпването на общественоопасните
последици.
Причини, мотиви и условия за извършеното
престъпление: грубо нарушаване на правилата за движение по ЗДвП и липсата на
умения като водач на МПС и утвърден престъпен начин на живот.
При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства
сравнително младата възраст, изразеното съжаление, факта, че пострадалите
доброволно са се качили в автомобил, за който знаели, че се управлява от
неправоспособен водач, а като отегчаващи отговорността обстоятелства миналите
осъждания и отрицателните характеристични данни и като ги съобрази наложи наказание
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства за всяко едно от
престъплението както следва:
За деянието по чл.343 ал.3 , предложение 2, буква
„б” предложение 1, вр. с ал.4 и вр.
с чл. 342 ал.1 от НК – ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
За деянието по чл. 346 ал.2 т.1 предложение 1 вр. с ал.1 от НК – ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подс.Б.Е.В. едно общо наказание , а именно по-тежкото от
наложените наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
По гражданските искове:
Гражданската ищца З.А.А.
е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – майка на починалия И. А.. От събраните по делото
доказателства относими към този граждански иск се
установява, че между гражданската ищца и починалия й син И. А. са съществували
дълбока привързаност и обич и безспорно смъртта на И. А. представлява тежка
загуба за гражданската ищца З.А.. Ето защо и след като се съобрази с трайната
практика на ВКС на РБ, и по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи
предявения граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата, считано от датата на деликта, а именно
24.11.2011 г. В останалата част до размера от 80 000 лв. съдът отхвърли
предявения граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди като
неоснователен и недоказан.
Гражданският ищец В.К.В. е от кръга на лицата,
които имат право за обезщетение за претърпени имуществени вреди – собственик на
лек автомобила „Фолксваген Голф” с ДК У – 10-42 АН, поради което уважи изцяло
предявения граждански иск за сумата 757 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано
от 24.11.2011 г.
Гражданският ищец в качеството му на управител на
„Екосити-Варна” ООД – П.Д.М. като представляващ дружеството
собственик е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, тъй като от доказателствата по делото се установява, че
товарен автомобил „Волво” с ДК № В 6100 РМ е
собственост на дружеството с управител П.М.. Ето защо съдът уважи изцяло
предявения граждански иск за претърпени имуществени вреди в размер на
3 568 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата,
считано от датата на увреждането 24.11.2011 г.
Съгласно правилата на НПК, съдът осъди подс.Б.Е.В. да заплати на гражданската ищца и частен
обвинител З.А.А. направените по делото разноски в
размер на 300 лв., а по сметка на СлОС направените деловодни разноски в размер на 840 лв.
Съдът се разпореди вещественото доказателство по
делото – лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № У 10-42 АН да се върне на
собственика В.К.В., след влизане на присъдата в сила, а вещественото
доказателство 1 бр. обвивка от волан на МПС, да се унищожи след влизане на
присъдата в сила, като вещ без стойност.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: