Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-24 11.05.2021
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНСКА МАЙСКА
2.
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 92 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от УС на ЕС на сграда с
идентификатор 51500.507.293.1, находяща се във ваканционно селище „Елит ІІІ”, кк
„Слънчев бряг”, чрез адв. Десислава Везенкова - АК- Варна, със съдебен адрес:
гр. Варна, ул. ,,Софроний Врачански“ №6, ет.2, офис №2, против Решение №260026
от 08.09.2020г., постановено по гр. дело
№ 282/2019 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което съдът e отменил
взетото на проведеното на 05.03.2019 г. заседание на УС на ЕС на сграда с
идентификатор 51500.507.293.1, находяща се във ваканционно селище „Елит ІІІ”, к.к.
„Слънчев бряг” решение, с което за председател на УС е избран Владимир Емилов
Трендафилов, обективирано в нарочен протокол от 05.03.2019 г.
Със същото решение съдът е осъдил ЕС на сграда с
идентификатор 51500.507.293.1, находяща се във ваканционно селище „Елит ІІІ”,
КК „Слънчев бряг”, да заплати на „БОГАТИ ОСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Варна, район Одесос, представлявано от Снежанка
Дачева, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски.
Недоволство от така постановеното съдебно решение,
изразява въззивникът, като на първо място се навеждат доводи за недопустимост.
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗУЕС на съдебен контрол
подлежали взетите решения на общото събрание на съсобствениците, актовете на
управителния съвет /чл.43, ал.1 от ЗУЕС/,
както и други
актове на управляващите органи на ЕС, водещи до промяна на съществуващото
фактическо и правно положение. Подчертава се, че изборът на председател на УС
не бил сред лимитативно изброените в Закона възможности за контрол, поради
което предявеният иск следвало да бъде прекратен от районния съд като
недопустим. Излагат се аргументи за неправилност на съдебния акт, като се
твърди, че същият е постановен при нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Твърди се, че районният съд е допуснал процесуално
нарушение, като не е уважил направеното от ответната страна доказателствено
искане за събиране на гласни доказателства (разпит на свидетел по делегация). Изразява се несъгласие с изложеното
в мотивите на обжалвания съдебен акт, относно липсата на кворум за провеждане
на общо събрание на ЕС. Жалбоподателят развива съображения в тази насока,
позовавайки се на разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗУЕС. Излага се становище за
липса на правен интерес на насрещната страна от настоящото производство, поради
избор на нов управителен съвет на етажната собственост /07.08.2020г./, което се
сочи като нововъзникнало обстоятелство по делото и се иска обезсилване на
обжалваното решение.
При условията на евентуалност се
иска отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира се присъждане на сторените
съдебно- деловодни разноски за двете инстанции. Направено е доказателствено
искане за допускане на гласни доказателства. Към въззивната жалба е приложено
копие от протокол на проведено ОС на ЕС
от 06.08. и 07.08.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба (озаглавен ,,жалба“) от „БОГАТИ ОСТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район Одесос,
представлявано от Снежанка Дачева, с който същата се оспорва изцяло. На първо място се навеждат доводи за
нередовност на въззивната жалба, като подадена от пълномощник без
представителна власт. Иска се потвърждаване на решението на районния съд като
правилно и обосновано. Към отговора на въззивната жалба е приложено копие от
протокол на проведено ОС на ЕС от 06.08. и 07.08.2020г.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Несебър е предявен иск с
правно основание чл. чл. 43 от ЗУЕС.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че въззиваемата страна е етажен собственик в процесната
сграда, за което е приложен нотариален акт № ***, том *, рег.№****, нот.дело №****/2018г.
на нотариус Стоян Ангелов с регистрационен № 208 на НК. Няма спор, че на
09.08.2018 г. е проведено общо събрание на ЕС в процесната сграда, като е взето
решение ЕС да се управлява от управителен съвет състоящ се от петима души с
двугодишен мандат. В управителния съвет влизат лицата: В.Т., Д.Т., Ж.Д.-М., М.У./Уелч/
и Е.С.. На 17.08.2018 г. е проведено заседание на управителния съвет, на което Ж.Д.-М.
е избрана за председател на управителния съвет.
Видно от
представените по делото доказателства, на 05.03.2019г. е проведено събрание на
членовете на УС на ЕС, което е предмет на обжалване в настоящото производство
по реда на чл.43 от ЗУЕС. За да постанови обжалвания резултат по делото,
първоинстанционният съд е счел, че не е спазена предвидената в разпоредбата на
чл.43 ал.2 от ЗУЕС процедура, препращаща към чл.16 ал.7 от същия закон, касаеща
оповестяване на протокола от проведеното събрание и поставяне на видно и
достъпно място на съобщение, че протоколът е изготвен, за което действие също
следва да се изготви протокол. По делото не се установява да е спазена
разпоредбата на чл.16 ал.7 от ЗУЕС, т.е. няма доказателства кога е бил съставен
протокол от проведеното събрание на УС, кога протоколът е подписан от
участвалите лица и кога е поставено съобщение съобразно изискванията на закона.
Освен това първоинстанционният съд е счел, че макар и проведено неприсъствено
заседанието на УС, не отговаря на изискванията на чл.22 ал.1 от ЗУЕС, т.е. при
провеждането му не са присъствали 2/3 от членовете му, поради което взетото
решение е незаконосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция с оглед събраните по делото доказателства и направените от
първостепенния съд изводи, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,
поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му.
Изложените във
въззивната жалба оплаквания за това, че решението е недопустимо, евентуално
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закони процесуалния такъв, при неправилно изследване
и тълкуване на доказателствата по делото, не се споделят от настоящата съдебна
инстанция. Не отговаря на истината твърдението ,че взетото решение на УС в
случая за избор на председател не може да бъде атакувано по съдебен ред и в
този смисъл актът на съда е недопустим. Изрично е посочено в разпоредбата на
чл.43 от ЗУЕС, че собственик на недвижим имот в процесната сграда може да
обжалва решение на управителния съвет. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е приел, че тъй като в ЗУЕС липсват изрични правила за
свикване и провеждане на заседания на управителния съвет, то правилата за
свикване и провеждане на общо събрание на етажната собственост следва да бъдат
взети предвид при свикване на заседание на управителния съвет.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че изборът на председателстващ управителния съвет е
акт, който подлежи на контрол по реда на чл.43 от ЗУЕС. Това произтича от
разпоредбата на чл. 43 от ЗУЕС, която не поставя конкретни изисквания към
актовете на УС/управителя/ и не изключва определени актове от съдебен контрол,
като дава възможност на собствениците да обжалват пред съда всеки
незаконосъобразен акт на УС.
НРС е дал
възможност на страните да ангажират доказателства по делото, включително и
гласни такива, в продължение на няколко съдебни заседания, но поисканият от
въззивната страна свидетел Димитър Цонев така и не е доведен от УС на ЕС в
съдебно заседание, поради което и настоящата инстанция отказа събирането на
това доказателство.
Неоснователно е
и оплакването за неправилност на решението на съда поради нарушение на
материалния закон и неправилно тълкуване на доказателствата по делото. Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗУЕС УС провежда заседания най-малко веднъж на три
месеца и приема решения с обикновено мнозинство от присъстващите. Следва да се
отбележи, че проведеното заседание на УС е законно, ако присъстват поне две
трети от членовете му. В случая членският състав е от пет лица, поради което районният
съд правилно е приел, че следва да присъстват най-малко четирима от членовете
му, за де е законен кворумът. С оглед на това съдът намира, че изискванията на
чл. 22 от ЗУЕС не са били спазени и проведеното заседание е незаконосъобразно,
паради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Липсват
доказателства за направени разноски от въззиваемата страна, паради което такива
не се дължат.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260026 от 08.09.2020г., постановено по
гр. дело № 282/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.