№ 3180
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110210450 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Инициирано е по жалба от Е. Д. К., ЕГН **********, срещу индивидуален
административен акт - заповед, с рег. №229зз-892 от 30.07.2023г., издадена от АХК –
полицейски орган при 05 РУ – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановена принудителна
административна мярка – фактическо задържане на лицето, което я оспорва – Е. К., за срок
до 24 часа.
В депозираната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваната заповед поради допуснати при издаването съществени
нарушения на изискванията на процесуалния закон и неправилно приложение на
материалното право. Наведени са доводи за накърняване правото на защита на
жалбоподателя, произтичащо от неговата неосведоменост относно правното и фактическото
основание на наложеното му ограничение. Обсъжда се, че с оставянето на разположение в
районното управление бил открит пътят за компрометиране на съдържанието й,
посредством внасяне на корекции в него. Оспорва се и пропорционалността на мярката
спрямо обстоятелствата, при които е задържано лицето, тъй те не били от естество да
оправдаят предприемането на толкова интензивно въздействие върху правната сфера на К.
предвид влошеното му здравословно състояние и в тъмната част от денонощието. Твърди се,
че на задържания не е бил предоставен екземпляр от издадената спрямо него заповед. С тези
съображения е формулирана молба за отмяна на издадения индивидуален административен
акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. и адв. К., които
поддържат депозираната жалба с изложените в нея аргументи. В пледоарията си по
същество адв. К. изтъква като порок, че заповедта е била дописана в периода след нейното
издаване, с което било ограничено правото на защита на жалбоподателя. Акцентира върху
1
наличните по делото екземпляри на процесната заповед, които разкривали различно
съдържание в частите им относно правното основание и фактическата обстановка. В
заключение намира принудителната мярка за несъразмерно тежка, поради което моли
обжалваната заповед да бъде отменена, а в съответствие с това в полза на доверителя да
бъдат присъдени направените от него разноски.
Адв. К. се солидаризира с аргументите на своя колега. Сочи, че преди самото
задържане не са били събрани данни за извършено престъпление, още по-малко за такова,
свързано с нарушаване на обществения ред, доколкото процесният случай се характеризирал
с влошени междуличностни отношения. Наред с това представителят на защитата се
позовава и на отсъствие на данни за връчване на препис от заповедта на заинтересованите
субекти, което само по себе си пораждало противоречие с целта на закона.
Ответникът АХК – полицейски орган при 05 РУ – СДВР, редовно призован, се явява
лично и с представляващата го юрк. И, която пледира за потвърждаване на атакуваната
заповед като законосъобразна, поради издаването от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия и при съблюдаване на регламентираните в ЗМВР процедурни правила.
Оспорва защитните аргументи на жалбоподателя и в противовес с тях навежда, че било
установено надлежно вписано правно и фактическо основание за задържането на лицето. В
условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя.
В представени пред съда писмени бележки юрк. С - пълномощник на ответника по
жалбата, застъпва тезата си за законосъобразност и обоснованост на оспорената заповед.
Твърди, че мотивите за издаването на последната били инкорпорирани в отделен документ,
издаден преди налагането на принудителната административна мярка, което било утвърден
практически подход за действие. Подчертава, че преценката за предприемане на задържане
била поставена в оперативната самостоятелност на съответния полицейски орган, в
настоящия случай нуждата била породена от установената съпричастност на лицето към
идентифицираните признаци на престъпна проява с правна квалификация по чл.325 от НК.
В допълнение изтъква, че преди да бъде наложена мярката, на жалбоподателя е била
предявена декларация с разяснения на правата му, с което в пълна степен била постигната
целта на закона за защита на задържаното лице. Моли за потвърждаване на издадената
заповед за задържане и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на СДВР.
Ответникът по жалбата заявява, че подкрепя доводите на процесуалния си
представител си.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Е. Д. К., с прякор „М“, бил роден на ХХХ. Постоянният му адрес се
намирал в ХХХ
В следобедните часове на 30.07.2023г. К. посетил в компанията на свои близки
заведение за хранене, находящо се на ул. „Шопска“ №5 на столичния квартал Ботунец, с
управител и собственик АСШ. Търговският обект представлявал каравана, със стъклени
витрини, откъдето били предлагани хранителни продукти в готов вид. Пред него били
разположени няколко маси за клиенти.
До вечерта групата от посетители употребили голямо количество алкохолни напитки.
2
Когато сметката им била донесена от обслужващия персонал, жалбоподателят К. реагирал
бурно и явно изразил недоволството си от сумата, която следвало да заплати. Той започнал
да обижда лицата, стопанисващи обекта. В израз на своето възмущение той се изправил и
счупил с ръцете си две от стъклените витрини с готовата продукция на заведението.
За случилото се собственикът на заведението Ш веднага подал сигнал до кратък
телефонен номер 112, обслужващ Център за спешни повиквания при Дирекция „Национална
система 12“ - МВР. По този повод около 21:05 часа на 30.07.2023 г. на горепосочения адрес
бил изпратен полицейски автопатрул в състав от служителите АП и РЛ. На място те
установили лицето подало сигнала, което им преразказало събитията. Мотивирали го да
депозира молба до правоохранителните органи с оглед идентифициране на извършителите
на неправомерното посегателство. Служителите на реда предприели обход на района около
заведението. В близост до него те спрели за проверка жалбоподателя Е. К.. Върху ръцете му
се виждали порезни рани, което наложило транспортирането му до болнично заведение с
оглед третирането на травматичните му увреждания. Жалбоподателят бил приет в УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“ с основна диагноза „открита рана на мишницата“, което наложило
първичната хирургична обработка, както и последващото превръзване.
Полицейските служители докладвали на оперативната дежурна част към 05 РУ-СДВР.
По разпореждане на дежурния офицер, след извършените спрямо К. медицински
манипулации той бил отведен за изясняване на обстоятелствата по случая в сградата на 05
РУ - СДВР. Ответникът АХК на длъжност „младши инспектор“ в Група „Охрана на
обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ - СДВР издал заповед с рег.
№229зз-892 от 30.07.2023г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, на 30.07.2023г., в
23:00 часа, Е. Д. К. бил задържан за срок до 24 часа „във връзка с чл.325 от НК“.
Жалбоподателят се запознал с нейното съдържание, подписал я и екземпляр от нея му бил
връчен. Била му предоставена и декларация за правата на задържано лице, която той
попълнил и подписал. Задържането му било вписано и в книгата за задържани лица, водена
в структурното подразделение на СДВР. В съответната графа за тази мярка било въведено
основание, идентично на отразеното в издадената заповед. К. станал обект и на
предприетото претърсване на лице, при което били описани подробно в съставения протокол
за обиск движимите вещи, установени в негово владение.
В по- късен момент, през време на задържането на лицето, след преглед на
изготвената документация и констатиран пропуск, графата от заповедта, в която следвало да
се впишат фактическите основания на задържането, била допълнена от дежурния офицер в
05 РУ – СДВР с текста „в кв. Ботунец, ул.“Шопска 5 счупил стъкла на витрина на скара и
обиждал собственика“. Поправката била отразена единствено в първия екземпляр от
заповедта. Вторият екземпляр от нея останал обаче с първоначалната си редакция. Той също
бил приложен към оформената по случая административна преписка.
К. бил освободен от арестните помещения на 05 РУ – СДВР в 13:30 часа на
31.07.2023г. Изготвена била и докладна записка, в която била описана заварената обстановка
на посетения адрес, както и последващите действия по оказване на лекарска помощ на
задържания.
На 31.07.2023 г. ИШ адресирал до началника на 05 РУ – СДВР заявление с молба за
съдействие и вземане на отношение по повод проявените от страна на Е. К. неправомерни
действия, намерили изражение в унищожаване на стъклените витрини на караваната му,
отправяне на обиди и заплахи спрямо него и съпругата му, както и опит за физическо
посегателство спрямо него. По случая била извършена проверка. В рамките й били снети
писмени сведения от АШ и Е. К., приобщен бил лист за преглед на пациент от УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“ и лист от тетрадка, представляващ ръкописна сметка на
консумираните от жалбоподателя в заведението на АШ продукти. С писмено изявление,
заведено деловодно в 05 РУ – СДВР на 18.09.2023г., заявителят АШ изразил нежеланието си
3
да се продължи работата по случая. Пояснил в мотивите си, че разногласията между него и
К. по повод имуществените щети са отстранени, поради което са отпаднали и претенциите
му за обезвреда.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: заповед за
задържане на лице, с рег. №229зз-892 от 30.07.2023г., протокол за обиск на Е. К., разписка за
върнати пари и вещи на задържано лице, справки от СРП във връзка с образувани досъдебни
производства и прокурорски преписки, удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР
за заеманата към 30.07.2023г. длъжност от АХК, декларация за правата на задържано лице,
извлечение от книга за задържани лица, докладна записка от полицейски инспектор Петър
Райков, докладна записка от полицейски служители АП и РЛ, писмени сведения от АШ и Е.
К., заявления от АШ, ръкописен списък с консумирани храни и напитки, лист за преглед на
пациент в диагностично-консултативен блок на медицинско заведение УМБАЛ „Царица
Йоанна – ИСУЛ“, както и обясненията на ответника по жалбата АК, дадени по реда на
чл.176, ал.1 от ГПК.
Изброените по- горе доказателствени материали в по-голямата си част са обективни,
отличават се с достоверни дати, взаимно се допълват и разкриват синхрон, поради което
следва да бъдат възприети без резерви, като изясняващи обстоятелствата по настоящия
спор. Изготвените докладни записки на полицейските служители, пряко ангажирани с
посещението на адреса по повод на постъпилия сигнал, както и с последващото
предприемане на служебни действия по компетентност, в съвкупна преценка със събраните
предварителни писмени сведения от очевидци, предполагат възможност да се установят с
нужната степен на обстоятелственост и конкретика събитията с участието на К., развили се
на 30.07.2023г., за които е потърсено съдействието на правоохранителните органи.
Резултатите от неправомерната проява на жалбоподателя – повреденото имущество, са
станали непосредствено достояние на полицейските органи, отзовали се на подадения
сигнал. При обход на периметъра около адреса те са идентифицирали като автор на деянието
К. по описанието, дадено за него от Ш и с оглед на множеството установени по ръцете му
порезни рани. В унисон с тези констатации е и приложеният лист за проведен лекарски
преглед на жалбоподателя, който потвърждава наличието на множество травмиращи
увреждания в областта на дясната му предмишница и техния произход. Възприетото от съда
не се оборва и от писмените сведения на Е. К.. Той признава за посещението си в
процесното заведение за хранене на посочената дата, като отдава хода на събитията на
алкохолното си опиянение, за което свидетелства и отразената в сметката от заведението
консумация на спиртни напитки.
Кредитира се от съда и приложеното към материалите по настоящото дело
удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР – официален документ, предлагащ
информация относно заеманата длъжност от издателя на обжалваната заповед за задържане
към датата на нейното изготвяне.
В процеса по изграждане на изводите си настоящият съдебен състав се довери на
преимуществената част от съдържанието на атакуваната в настоящото производство заповед
за задържане, както и приложените към нея протокол за обиск, декларация за права на
задържано лице и разписка за върнати вещи и пари, ведно с извлеченията от книгата за
задържани лица. От тях се извеждат фактът на въдворяване на Е. К. в арестните помещения
на 05 РУ – СДВР и продължителността на така наложената принудителна мярка. Съдът
приема, че екземпляр от заповедта, в нейния първоначален текстови вариант, описан – по-
горе, е бил връчен на жалбоподателя. Този извод се обосновава с различения в съответните
графи подпис на К., неоспорен от него. Решаващият орган се съгласява обаче, че
екземплярът, върху който е изпълнено дописването на фактическите основания, независимо
от множеството копия, генерирани и изпратени от органите на 05 РУ – СДВР по настоящото
4
дело (екз.1 – л.9, л.18, л.42, л.76), няма данни да е бил предявен на К. не само към момента
на налагане на фактическото ограничение на правото на свобода, но и въобще, доколкото
отсъства следа, свидетелстваща за това действие – приподписване на текстовото допълнение
от издателя на заповедта и от нейния адресат. Същевременно, допълнението не се открива в
съдържанието на приложения към административната преписка (л.90 от съдебното дело)
втори екземпляр на акта.
Тук е моментът да бъдат подложени на прецизен анализ резултатите от проведената
процедура с правно основание чл.176, ал.1 от ГПК, в хода на която бяха снети обяснения от
ответната страна по процесуалния спор – полицейския служител, съставил оспорената
заповед за задържане – АК. Събраните по този ред обяснения са годно доказателствено
средство на общо основание. Независимо дали същите са призвани да установяват
положителни факти или отрицателни факти, или пък в същината си разкриват признание на
съответната страна за неизгодни за нея факти, за съда остава задължението да ги цени наред
с останалите събрани по делото материали. Решаващият орган е обвързан от преценката на
дадените обяснения успоредно с поведението на страната, от която изхождат, както и с
всички доказателства по делото, при което следва да се мотивира възприемането на
определени обстоятелства за доказани (в този смисъл Решение №23 от 02.02.2018г. на ВКС,
по гр.д. №920/2017г., IV г. о., ГК).
Съдът намери за валидни, достоверни и непредубедени в по- голямата си част
обясненията на АК, който беше призван по доказателствено искане на представителя на
защитата, за да изложи пред съда преките си възприятия касателно процедурата по
съставянето на заповедта за задържане и предявяването на жалбоподателя. Правдиви са
сведенията му относно процедурните изисквания, приложими към изготвянето на такъв тип
индивидуални административни актове, предполагащи генерирането на три екземпляра
(съответно на правилото на чл.11, ал.3 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за
реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и реда в тях в министерството на вътрешните работи), което се обезпечава
технически посредством употребата на индиго. За съответствието в авторството на
заповедта се съди не само от признанието на лицето, но и от самите отбелязвания в
обсъждания документ. Особено впечатление прави обаче твърдението на Коричков, че
собственоръчно първоначално е изписал в графата за отразяване на фактическите и правни
основания на задържането единствено „във връзка с чл.325 от НК“, докато останалата част
от описанието е била въведена едва впоследствие от дежурния офицер в районното
поделение, който му е съдействал, доколкото той бил нов служител и не бил добре запознат
със словното съдържание на цитираната от него разпоредба от Особената част на
Наказателния кодекс. Логическата издържаност в обясненията на лицето се изчерпва дотук,
тъй като пояснението му относно начина на извършеното дописване са в противоречие с
особеностите на изготвянето на документи под индиго. Коричков заявява, че висшестоящият
му е дописал относимите факти в съдържанието на заповедта в негово и това на
задържаното лице присъствие и преди актът да бъде оформен като документ чрез
подписването му. Това твърдение обаче не кореспондира с приобщените по делото
ксерокопия на първи и втори екземпляри от процесната заповед. То не предлага разумна
причина за различния обем, оформление и реквизити на тези документи. Използваното
средство за ръчно копиране от типа „индиго“ предполага при едновременното създаването
на няколко екземпляра, върху всеки от тях да се изобразява едно и също цифрово и словно
съдържание. Наличните по делото заверени копия на два от изискуемите общо три
екземпляра на обжалвания индивидуален административен акт (екз.1, приложен на л. 9, л.
18, л. 42, л. 76 и екз.2, приложен на л. 90) обаче разкриват отлики в съдържателен аспект, по-
конкретно касаещи отразените в тях фактически основания за издаване на заповедта, които в
този, обозначен под №1 (л.76) са значително по- подробни от текстовото изложение във
втория (л.90). Този факт навежда на логическото умозаключение за добавяне на
5
пояснителния текст „в кв. „Ботунец“, ул. „Шопска“ 5 счупил стъкла на витрина на скара и
обиждал собственика“ на един по-късен етап, следващ първоначалното съставяне на
заповедта чрез полагане на подписите в нея, следвано от връчването й. По този начин е
предприет несполучлив опит за саниране на така допуснатия пропуск, изразил се в твърде
лаконичната формулировка на фактическите обстоятелства, послужили за мотивиране на
предприетата мярка. Несъответно на всяка логическа закономерност е възприятието за
изготвяне на документ под индиго, при ръкописно пресъздаване съдържанието му в три
екземпляра, при което в единия от тях се наблюдава отсъствие на елемент, който е наличен в
останалите два. Подобен практически резултат би могъл да се постигне и е обясним със
съставяне на първообраза на документа с едно съдържание и последващото негово
дописване, но изпълнено в по-късен момент. Изводът се налага и с оглед различимите в екз.
2 от заповедта (л.90 от съдебното дело) подписи в съответните графи на издателя и на Е. К.,
което свидетелства, че в този вариант, без допълненията, тя му е била предоставена
първоначално. Именно така описаната хронология логически се свързва и с обяснението на
ответника Коричков, че различеното в екземпляр №1 от заповедта съдържание (л.76) е
изпълнено след съставянето на документа, при това от дежурния офицер, а не от
полицейския служител. В допълнение към това, принципно валидни са защитните аргументи
на ответната страна по спора, които насочват и към друг процесуален порок в оформлението
на заповедта за задържане. Допълненото съдържание в екз.1 от заповедта разкрива различия
и по морфологичната структура и използваните мастилени пасти спрямо първоначално
изписаният текст, които се наблюдават и са различими при прочита на документа дори без
необходимостта от използване на специални познания из областта на криминалистиката.
Последното потвърждава основателността на възражението за предприета последваща
интервенция върху бланката на документа от трето лице, без съставителят и задържаното
лице писмено да са удостоверили съгласието си с нея, включително чрез полагане на
подписите си встрани от нея.
В заключение към гореизложеното, съдът намери за установено, че изначалното
основание, което АК е попълнил в издадената от него заповед за задържане, и което е било
предявено на жалбоподателя К. непосредствено преди задържането му, не съответства по
съдържание и обем на това, видимо във финалния вариант на документа. Чрез извършеното
преправяне е постигнато въздействие върху конкретното изявление, което документът е
обективирал, като същото е детайлизирано по един недопустим начин, така че да му се
придаде вид, че то е част от първоначалното изявление. Касае се за порок, който
самостоятелно компрометира законосъобразността на процедурата по съставяне на
атакуваната заповед за задържане на лицето.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предвижда задържане на граждани от
органите на МВР като вид принудителна административна мярка (ПАМ). Същата, по
смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, има за цел да
предотврати възможността лицето, спрямо което тя се предприема, да се укрие или да
извърши престъпление. За нейното прилагане е нужно да се разкриват данни за авторство
или за възможна съпричастност към извършено в обективната действителност престъпно
посегателство от страна на субекта, който я търпи. Законът не поставя изискване за
убеждение в безспорната доказаност на авторството и вината на лицето в извършеното
престъпление, доколкото тези обстоятелства са част от предмета на доказване в
наказателното, а не в административното производство, каквото по своята същност е
развиващото се по реда на чл.72 ЗМВР, вр.чл.145 и сл. от АПК. Достатъчно за налагане на
мярката се явява и наличието на „данни“ за осъществено престъпление, които могат да бъдат
обективирани писмено или дори устно. В този смисъл и оперативната самостоятелност, с
която разполага органът, пристъпващ към нея, има за свои предели единствено преценката
дали да издаде или да откаже да издаде заповедта, когато приеме, че се разкриват законовите
6
предпоставки.
Проверката на съда в производствата по оспорване на административни актове,
издадени при оперативна самостоятелност, съгласно чл.169 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), се съсредоточава върху наличието на
оперативна самостоятелност за органа, издал заповедта и спазването от негова страна на
изискването за законосъобразност на административните актове. Разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК предписва, съдът в производството да не бъде обвързан от основанията,
посочени в жалбата, с която е сезиран, но да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Законовият текст, към който
чл.168, ал.1 от АПК препраща, предвижда като условие за валидност на обжалваните
административни актове кумулативната даденост на следните предпоставки: издаването им
от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните разпоредби и
без противоречия с целта на закона. От значение се явява и съответствието на наложеното
ограничение по чл.72, ал.1 от ЗМВР с принципа за съразмерност в административното
производство, прокламиран от чл.6, ал.2 – ал.4 от АПК – да не се засягат права и законни
интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава, да не
са възможни по- благоприятни мерки, с които да се постигне тази цел, да не съществуват
повече от една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията.
Следвайки обсъдената хронология в преценката относно законосъобразността на
обжалваната заповед за задържане, този съд намира, че няма основание да се коментира
порок в нея по отношение компетентността на органа, който я е издал. Тя изхожда от
полицейски орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР. Според
чл.57, ал.1 от ЗМВР, сред полицейските органи, осъществяващи дейности по чл.6, т.1-3, т.7-8
от ЗМВР, са и органите на областните дирекции на МВР, каквато е СДВР със своите
подразделения. Прието и неоспорено по делото като доказателство е удостоверението от
Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР относно заеманата от АХК към 30.07.2023г. длъжност
„младши инспектор“ в Група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна
полиция“ към 05 РУ - СДВР. С тези аргументи следва да се приеме, че той е имал
правомощие да реализира задържане по реда на чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Атакуваният индивидуален административен акт, макар и издаден в предвидената от
закона писмена форма, не съдържа всички изискуеми от закона задължителни реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.74, ал.2, т.1 и т. 3-6 от ЗМВР.
В заповедта е отразен органът, който я е издал, лицето, срещу което е издадена,
правото на превод, възможностите за оспорването по административен и съдебен ред и
сроковете за това. Фигурира разяснение на правата на задържания, ведно с отразяване на
законовото основание за издаването на административния акт. Копие от нея – във вида
преди нанасянето на последващите корекции в съдържанието , е връчено на
жалбоподателя, който се е подписал в уверение на факта, че е получил същото, и че се е
запознал с него.
Съществен реквизит е предвиден в нормативния регламент на чл.74, ал.2, т.2 от
ЗМВР, съгласно който, заповедта за задържане следва да съдържа „фактическите и правните
основания за задържането“. Изискването е въведено с оглед обезпечаване необходимостта от
мотивиране на акта от правна страна и с посочване на конкретните фактически основания,
послужили за законосъобразното упражняване на правомощията на полицейския орган по
ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето, срещу което се предприема
принудителната административна мярка (ПАМ). Фактическото основание за издаване на
индивидуалния административен акт е очертано словесно в съответната графа единствено
посредством въвеждане на разпоредба от Особената част на Наказателния кодекс – „във
връзка с чл.325 от НК“, без дори бланкетно указание каква проява същата касае, а също и
7
при пълна липса на конкретизация в правната квалификацията на деянието - предвид
многообразието от квалифициращи състави, които законодателят е предвидил за
конкретното престъпление. Бе споделено при анализа на доказателствения материал, че с
оглед констатираните различия между текстовото оформление на приложените към
изисканата от органите на 05 РУ – СДВР административна преписка поредни екземпляри на
заповед за задържане (л.76 и л.90 от съдебното дело), съпоставено и с обясненията на
ответника, в които той признава за дописване на фактически обстоятелства в документа,
съдът приема като автентично именно цитираното по- горе кратко отразяване на
основанията за предприемане на принудителната административна мярка, доколкото именно
с това съдържание актът е връчен на задържания към момента на задържането му.
Извършените впоследствие допълнения, дори и задържаният хипотетично да не се е
възпротивил срещу тях, не следва да породят търсените от издаващия орган правни
последици. Те са предприети, след като процедурата по съставяне и връчване на заповедта
вече е била приключена, поради което и не може да се твърди, че актът е изготвен към
момента на налагане на ограничението. Представената словесна формулировка на
основанието - „във връзка с чл.325 от НК“, не изпълнява целите на закона, да предостави
нужната информация за разумните причини, поради които конституционно гарантираното
право на лична свобода и неприкосновеност на задържаното лице е било ограничено
посредством наложената спрямо него принудителна административна мярка. В
съдържанието на обжалвания индивидуален административен акт не е включена конкретика
относно престъпна деятелност с нейните основни елементи – време, място и начин на
извършване, които обективни параметри да са достатъчни, за да се формира заключение за
евентуална съпричастност на жалбоподателя към противоправна проява. Още повече, че
цитираният единствено цифром текст от Наказателния кодекс предвижда в своите пет
алинеи няколко отделни състава, които са диференцирани помежду си чрез квалифициращи
признаци. Впрочем, изискуемият обем от факти, относими към основанието за задържане,
не е постигнат дори и след недопустимото допълнение, доколкото в него не се откриват
основните елементи на едно правно запретено поведение, налагащо приложението на ПАМ
– време и място на неговото предприемане, което да послужи като достатъчна обосновка за
предприетото ограничение на основни права на личността и неговата законосъобразност и
пропорционалност.
Изрично в практиката на Европейския съд по правата на човека е поставен акцент
върху стандартите, приложими при закрила на правото на свобода и сигурност,
регламентирано с чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
(ЕКПЧ). Един от тях е изчерпателността на изключенията, по силата на които е допустимо
това право да бъде временно ограничено. Те следва да бъдат тълкувани стриктно, така че да
се създадат гаранции, че никой няма да бъде лишен от свобода на основание, което не е
предвидено в ЕКПЧ. В чл.5, от §2 до §5 от ЕКПЧ са установени правила, обезпечаващи
минимизиране на риска от произвол. Едно от тях е и уреденото в чл.5, §2 от ЕКПЧ,
съобразно което задържаният следва незабавно да бъде уведомен за основанията за своя
арест, като задължение на компетентния държавен орган се явява обосновката на
разумността на тази крайна мярка. В конкретния случай този стандарт не е постигнат,
доколкото въведеното цифрово изражение на текста на чл.325 от НК не предоставя отговор
на релевантните въпроси относно фактите, установяващи съставомерността на конкретната
проява, спрямо които именно контролиращият съд може да извърши оценка за
съществуването на материалноправно основание по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за закоността на
задържането.
В писмените си доводи процесуалният представител на ответника се позовава на
съдържанието на наличните докладни записки, изготвени и приобщени към материалите по
административната преписка по повод издадената заповед за задържане. Аргументирана е
възможността фактическите и правни основания за задържането да бъдат изложени в друг
8
(отделен) документ – различен от самата заповед за задържане, за което се препраща към
съдебната практика. Както самият пълномощник на ответника изтъква обаче – обосновката
следва да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт. В конкретиката на настоящия казус обаче,
тази последователност е нарушена, тъй като издаването на заповедта предхожда съставянето
на докладните записки, както и снемането на сведенията от Е. К. и АШ. Оттук съдът
изхожда във виждането си, че процедурата по налагане на административната мярка е
изначално опорочена, тъй като жалбоподателят не е бил запознат със събраните материали
преди и към момента на налагане на ограничението му. Нещо повече – към 23:00 часа на
30.07.2023г. подобни материали, съдържащи предварителна информация за разглеждания
случай, все още не са съществували, което предполага обективната невъзможност на
задържания да се запознае с носител на информация, очертаващ фактическите рамки на
неговото задържане. При това положение единствената възможност за полицейските
служители е била да вместят в съдържанието на процесния административен акт мотивите
за издаването му, респективно – за налагането на съответната ограничителна мярка, с което
единствено би се постигнала наложената от законодателството и практиката степен на
закрила и осигуряване на възможност на засегнатото лице да разбере причините за
ограничаването в свободното му придвижване.
Принципна възможност мотивите на индивидуалния административен акт да се
съдържат и в нарочен документ, съпътстващ неговото издаване, е споделена в
съображенията на Тълкувателно решение №16 от 31.07.1995г. на ОСГК на ВС. За да е
приложим обаче, този подход налага в заповедта да се открива изрично препращане към
съпътстващите книжа, ведно с доказателство за предоставянето на възможност на лицето да
се запознае с тяхното съдържание. Това разбиране, впрочем, се открива и в задължителната
като отправна точка на юриспруденцията практика на Съда на европейския съюз,
материализирана в мотивите на решение от 25.05.2023г. по преюдициално дело №С608/2021.
Посредством него, макар да е легитимирано тълкуването, дадено в ТР №16/31.07.1995г.,
изрично се подчертава, че чл.6,§ 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното
производство не допуска информацията за основанията за задържане на лицата да им бъде
съобщавана само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по
съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на
същото.
Същевременно, в цитираното решение по преюдициалното дело пред СЕС е
възприето, че основанията за задържане на лица, заподозрени или обвинени в извършването
на престъпление, следва да съдържат цялата необходима информация, за да имат лицата
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си, както и че тази
информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните
органи, сред които фигурират време и място на настъпване на фактите, формата на
конкретното участие на тези лица в предполагаемо престъпление и дадената неокончателна
правна квалификация, като се отчита етапа на производството, така че да не бъде засегната
ефективността на текущото разследване. Изхождайки от дадените в решението насоки, се
достига до извод, че въведените фактическите основания в заповедта за задържане трябва да
кореспондират и с правните основания по нейното издаване, като е недопустимо да се
очаква, че контролиращият съд ще допълва волята на издаващия орган и ще подвежда
фактите под съответната правна норма.
Оперативната самостоятелност, при която действа административният орган, не го
освобождава от обективирането на конкретните причини, обосноваващи необходимостта от
ареста. Неизлагането на мотиви относно необходимостта от предприемане на ПАМ винаги
съставлява съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и е
основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК (арг. от ТР
9
№4/22.04.2002г. по т. д. №4/2002г. на ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички
случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.) Аналогично е и
разрешението на ЕСПЧ по делото „Петков и Профиров срещу България“, по жалби с
№50027/08 и №50781/09. В съображенията към решението от 24 юни 2014г. изрично е
посочено, че разпоредбата на чл.5, §1, б.„с“ от ЕКЗПЧОС изисква лицето да е задържано по
„обосновано подозрение“, че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да
бъде общо и абстрактно. В този смисъл и задържането винаги следва да бъде аргументирано
с данни за съпричастност на лицето към извършването на престъпление.
В конкретния случай се наблюдава пропуск на административния орган да съобрази
задължителните изисквания на константната практика на върховната съдебна инстанция,
както и на ЕСПЧ относно съдържанието на издадения индивидуален административен акт.
Съдът не разполага с правомощие да запълни със собствено тълкуване липсващите мотиви в
оспорваната заповед. Налага се извод за незаконосъобразност на контролирания в
настоящото производство акт поради порок в неговата форма и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, с което е засегнато правото на защита на
жалбоподателя.
По изложените съображения, този съдебен състав намира, че оспорената заповед
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на настоящия спор, на основание чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. За реализиране пред съда на процесуално представителство жалбоподателят е
упълномощил двама адвокати, доказателства за което са представените пълномощни и
договор за правна защита и съдействие. Видно от цитираните документи, към които са
приложени и списък с разноски и разписка за внесена държавна такса, в полза на адвокат К.
жалбоподателят е изплатил възнаграждение от 500,00 лева. Отделно по сметка на съда е
внесена и държавна такса от 10,00 лева. Съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото и неговия изход, съдът намира, че СДВР следва да бъде осъдена да заплати тези
парични средства в полза на Е. Д. К. в претендирания пълен размер от 510,00 лева.
Определеното възнаграждение на участвалия в производството адвокат в размер на 500,00
лева е съобразено с предвидения в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3, вр. §2а от ДР на Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Отделно, следва да бъде заплатена на жалбоподателя и внесената от него държавна такса за
разглеждане на делото пред първата инстанция в размер на 10,00 лева.
Така мотивиран, на основание чл.172 и чл.172а от АПК, Софийски районен съд, НО,
2. състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане №229зз-892 от 30.07.2023г., издадена от АХК,
заемащ длъжността „младши инспектор“ при 05 РУ – СДВР, с която на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е постановена принудителна административна мярка - задържане на
жалбоподателя Е. Д. К., ЕГН **********, за срок до 24 часа, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от АПК, Столична дирекция на вътрешните
работи – МВР, да заплати в ползва и по сметка на Е. Д. К., ЕГН **********, сумата от
500,00 (петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от АПК, Столична дирекция на вътрешните
работи – МВР, да заплати в ползва и по сметка на Е. Д. К., ЕГН **********, сумата от 10,00
10
(десет) лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11