Р Е Ш Е Н И Е № 260063
гр. Пловдив, 25.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на
тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена Ангелова разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 1001 по описа на съда за 2019 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищците И.В.И., ЕГН **********, Д.М.И.,
ЕГН **********, и В.И.И., ЕГН **********, молят съда
да постанови решение, с което да осъди ответника „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ №43, да им заплати обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, което е
настъпило на ******г., в гр. ******, причинено от С.И.Д., при управлението на л.а. „******”,
с рег. № *****, в
резултат на което е починал В. И. И., както следва: на ищците И.В.И. и Д.М.И. обезщетение в размер
на по 200 000 лв., ведно със законната лихва от ****г.до окончателното
изплащане; на ищцата В.И.И. обезщетение в размер на 50 000 лв., частичен иск от 150 000 лв., ведно
със законната лихва от ****г.до окончателното изплащане.
Ицщите твърдят, че първите двама от тях са
родители на В.И.И., а ищцата В.И. – негова сестра,
както и че В.И.И. е починал при ПТП. Твърдят, че на *****г., в
гр. ****, на кръстовището между бул. „***“ и бул. „*****“, водачът на л.а.
„*****”, с рег. № *****, С.И.Д., е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба и е реализирал ПТП с пресичащия на пешеходна пътека пешеходец - В.И.И., в резултат на което пешеходецът И. е починал. Твърдят,
че са съкрушени от загубата на своя син и брат, който към момента на смъртта си
е бил на ** години. Твърдят, че семейството е било сплотено, между тях са били
установени силни връзки на обич и подкрепа. Твърдят, че изпитват силна болка от
внезапната смърт на своя родственик. Твърдят, че с неговата смърт са прекъснати
установените в семейството силни връзки на обич и подкрепа. Ищците И. и Д.
И.твърдят, че със смъртта на своя син са загубили смисъл в своя живот, че
тяхната загуба е неизмерима, защото в лицето на своя син родителите са виждали
един изключителен човек, отдаден на своите близки, изпълнена с желание за
бъдещи успехи и сбъдване на планове за пълноценен живот; че смъртта му води до
загуба на постоянна подкрепа в живота и те трябва да живеят без неговата помощ
и обич; че се чувстват несигурни с оглед загубата на опора и материалната
подкрепа от техния син в една по-напреднала тяхна старческа възраст. Твърдят,
че изпитваната болка от смъртта на техния син не би могла да бъде преодоляна,
че са съкрушени и отчаяни от неговата смърт, станали са затворени и отчуждени
от заобикалящия ги свят, ограничили са своите социални контакти и нямат желание
да се виждат на сбирки със свои приятели. Ищцата В.И. твърди, че приживе между
нея и брат й е била установена особено силна връзка, надхвърляща по интензитет
обикновената връзка между брат и сестра, двамата били неразделни, оказвали си
взаимна както морална, така и финансова подкрепа. Твърди, че много тежко
преживява смъртта на своя брат, че е съкрушена и няма желание да се вижда с
приятели и близки, че всичко й напомня за нелепата загуба на жизнения и
брат.Твърдят, че към
момента на пътния инцидент за л.а. „****” с рег.№***** е налице валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното
застрахователно дружество, с полица №*****. Твърдят, че в изпълнение на
задължението им по КЗ са представили пред ответното дружество доброволна покана
за заплащане на застрахователно обезщетение, но в тримесечния срок по чл. 496,
ал. 1 КЗ ответното дружество не е
изплатило обезщетение по предявените им претенции.
Ответникът „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, в
срока по чл. 367, ал.1 ГПК, е подал отговор на исковата молба, като моли съда
да отхвърли исковете и претендира заплащане на разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявените
главна и акцесорна претенции като неоснователни.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, сключено за л.а.
„***“ с рег. №****.
Признава, че в застрахователното дружество са постъпили претенции от ищците във
връзка с процесното събитие. Оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства относно механизма на произшествието,
като твърди, че застрахованият в дружеството водач се е движил със съобразена с
пътните условия скорост, когато пешеходецът, внезапно и без да съобразява
поведението си с приближаващото превозно средство, е навлязъл на платното за
движение, с което сам е поставил живота си в опасност, попадайки в опасната
зона за спиране на лекия автомобил, и ударът е бил непредотвратим, а
застрахованият в дружеството водач не е могъл и не е бил длъжен да съобрази
настъпването на вредоносния резултат. Прави възражение за прекомерност на претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищците И. и Д. И.
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишено и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Оспорва твърдението за наличие на изключителна
и дълбока емоционална връзка между ищцата В.И. и нейния брат, която предполага
негативни преживявания от загубата на близък с по-висок интензитет от
обичайните преживявания, които човек изпитва в подобни ситуации, като в тази
връзка възразява срещу дължимостта на обезщетение на
ищцата въобще. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, по съображения, че съгласно
§.96, ал.1 от ПЗР ЗИД на Кодекса за застраховането обезщетението на лицата от
този кръг е в размер
до 5 000 лв.
Оспорва акцесорния иск за лихви, техния размер и
началния момент, от който се претендират, като неоснователен, по аргумент за
неоснователност на главния иск. На отделно основание оспорва акцесорния иск за неоснователен от момента, от който се
претендират лихви за забава.
В
срока по чл.372 от ГПК ищците не са подали допълнителната искова молба.
По същество ищците чрез
пълномощника си адв. Б. пледират за уважаване на
исковете изцяло, като основателни и доказани.
По
същество ответникът чрез процесуален представител юрисконсулт М. моли исковете
да бъдат отхвърлени, в условията на евентуалност да бъде определен справедлив
размер на обезщетението и да бъде намалено с оглед установеното съпричиняване. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на
страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на исковете.
От представените по делото писмени
доказателства – удостоверение за родствени връзки /л.23/ се установява
родствената връзка на ищците с починалия В. И., а именно, че ищците са
съответно негови родители и сестра.
По делото е приложено НОХД № 593/
2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, от което се установява, че с влязла в
сила на 27.07.2021г. присъда, постановена по
НОХД № 593/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, С.И.Д. е признат за виновен
за това, че на ****г., в гр. ******, при управлението на л.а. „****”, с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на В.И.И..
Приетото като доказателство и цитирана
по-горе присъда, постановена по наказателното дело, на основание чл.300 от ГПК,
установява в настоящото производство факта на настъпване на процесното
ПТП, противоправността на деянието, извършено от С.И.Д. и вината на последния.
За установяване механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие и за установяване на
причинно- следствената връзка между процесното ПТП и
настъпилата смърт на В. И. по делото са приети заключенията по допуснати
съдебно медицинска, изготвено от в.л. д-р Е.Б., и съдебно автотехническа
експертиза, изготвено от в.л. инж. С.М., повторна съдебно автотехническа
експертиза, изготвено от в.л. инж. Т.П..
Заключението по СМЕ не е оспорено от
страните. Съгласно заключението е налице причинно- следствена връзка както
между описаните в заключението травматични увреждания на тялото на починалия В.
И. и възникналото на ****г.ПТП, така и между травматичните увреждания и
смъртта.
Заключенията и по двете САТЕ са
аналогични и еднопосочни по отношение на приетия механизъм на настъпване на процесното ПТП и причините от техническа гледна точка за
настъпването на ПТП. Съгласно и двете заключения най- вероятен е следният
механизъм: Водачът С.И.Д. е управлявал л.а. „****“ по западното
платно на бул. „***“ в гр. *****, в посока от север на юг, като е приближавал
кръстовището с бул. „****“. В същото време пешеходеца В.И.И.
се е намирал на разделителния остров между източното и западното платно на бул.
„****“. В този момент светофарната уредба за пешеходците свети с червен сигнал.
Когато л.а. „*****“ се е намирал на разстояние 87 - 88 м преди да навлезе в
кръстовището, сигналът на светофарната уредба се е променил от зелен сигнал за
автомобила на жълт сигнал и след 3 сек е светнал червен сигнал. В момента, в
който е светнал червен сигнал на светофарната уредба л.а. „** ***“ се е намирал
на разстояние 68 - 69 м от мястото на удара и лекият автомобил все още не е
навлязъл в кръстовището. Л.а. „*** ***“, управляван от С.И.Д., е навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Когато л.а. „*****“ се
намира на около 41 - 42 м от мястото на удара, пешеходецът В.И.И., е навлязъл по пешеходната пътека на западното платно на
бул. „****“, при червен сигнал на светофарната уредба за пешеходци и при червен
сигнал за л.а. „****“. В този момент лекият автомобил все още не е бил навлязъл
в кръстовището, като след 0,25 сек от момента на навлизане на пешеходеца л.а.
„*****“ е пресякъл северната граница на кръстовището. Около 0,85 сек след
навлизането в кръстовището, когато л.а. „*****“ се намира на разстояние 21,11 м
от мястото на удара, или около 1,10 сек след навлизането на пешеходеца на
платното, водачът на автомобила е реагирал и е задействал спирачната система,
като в този момент пешеходеца В.И.И. е на разстояние
2,45 м от мястото на удара. Така след 1,13 сек е настъпил удар между лекия
автомобил и пешеходеца В.И.И., който при така
създалата се пътна ситуация е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната лява
част на л.а. „*** ****“ и в дясната страна на пешеходеца. След удара
пешеходецът е отхвърлен от автомобила и е паднал на платното за движение на
мястото, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума, а лекият автомобил
„****“ е продължил движението си в първоначалната си посока и е спрял на
мястото, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума. Съгласно и двете
заключения по САТЕ /първоначално и повторно/ основни причини за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка са: 1/Пешеходецът В.И.И. е предприел пресичане на западното платно за движение
бул. „****” на червен сигнал на светофарната уредба за пешеходци, на място по
начин и в момент, който не е бил безопасен, без за да се съобрази с
приближаващия се автомобил. 2/ Водачът на л.а. „**** ***” С.И.Д. не е предприел
спиране при смяната на сигнала на светофара от зелен на жълт и след това на
червен, навлязъл е в кръстовището на червен сигнал и се е движел със скорост 67
км/ час, поради което е нямал техническа възможност да избегне удара, тъй като при
движение със скорост 60
км/ час (включително и 50 км/ час), той би имал възможност да спре преди мястото
на удара при своевременна реакция в момента на навлизане на пешеходеца по
маркираната пешеходна пътека на пътното платно.
По делото са събрани гласни
доказателства – изслушани са показанията на свидетелите Г. Н. /без родство със
страните/ и С.Д. /без родство със страните/ във връзка с установяване механизма
на процесното ПТП, както и показанията на свидетелите
Н. П. /без родство със страните/ и Г.И. /брат на ищеца И.И./
за установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на В. И..
С доклада по делото е признато от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към момента на процесното ПТП с ответното
дружество за л.а. „****” с рег.№**** е имало валидно сключена с ответното застрахователно дружество
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирана
в застрахователна полица №
******.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Обезщетението обхваща причинените на
трети лица - участници в движението по пътищата вследствие използването на МПС
неимуществени вреди поради телесно увреждане или смърт. За да бъде прието, че
искът по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди е доказан по основание
следва да бъдат установени основните елементи от състава му: наличие на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, деликт с всички елементи на неговия състав - виновно и противоправно деяние, настъпили вреди и причинна връзка
между тях.
В настоящия случай наличието на
валидна застраховка Гражданска отговорност обосновава пасивната легитимация на
ответното дружество и задължението му за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди от загубата на своя родственик.
Фактът на настъпване на ПТП и
самоличността на извършителя – водач на ПТП, неговата вина и противоправността на извършеното деяние са безспорно
установени по силата на постановената от наказателния съд присъда, която е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Безспорно е установено, че смъртта на
В. И. е настъпила в пряка причинно- следствена връзка с процесното
ПТП.
При това положение, с оглед на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено,
че е налице фактическият състав на деликтната отговороност, а именно: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите.
Установените по делото родствени
отношения между ищците И.И. и Д.И. и починалия В. И.
обосновават правото на обезвреда за претърпени
неимуществени вреди от загуба на дете.
От показанията на разпитания по делото
свидетели П. и И. се установяват близките отношения на ищците И.И. и Д.И. с починалия В. И. и тежките последици от смъртта
му. Безспорно се установява от събраните по делото гласни доказателства, че
ищците търпят неимуществени вреди от смъртта на своя син.
С оглед на гореизложеното
настоящият съдебен състав намира, че предявените от ищците И.И. и Д.И. искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на В. И.
са доказани по своето основание. В полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи психически
болки и страдания от загуба на близък, като съответният размер следва да бъде определен според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
При определяне размера на
обезщетението за понесените от ищците неимуществени вреди съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в
случая се касае за най- тежката неимуществена вреда – безвъзвратна загуба на
любим човек.
Безспорно смъртта на В. И. е причинила
мъки и страдания на ищците, тъй като е ноторно
известно, че е изключително тежко един родител да преживее своето дете и да
стане свидетел на неговата смърт. При определяне на размера на обезщетението
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на починалия -
** години, възраст в която човек е изключително активен и трудоспособен,
възрастта на ищците, близките им отношения с починалия, невъзвратимостта на
загубата. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците. Съдът споделя
виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари –
какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира
вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито
оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче
следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените
по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от
конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия
състав приема, че сумата от 150 000 лв. в пълна степен отговаря на така
посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците
неимуществени вреди.
При определяне размера, който ще се
присъди на ищците, следва да се разгледа и наведеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо
се в това, че починалият е навлязъл внезапно на пътното платно, без да
съобразява поведението си с приближаващото превозно средство.
За да е налице съпричиняване
от страна на пострадалия е необходимо да е установен конкретен принос от негова
страна, т.е с действията си същият обективно и конкретно да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването
и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало до неблагоприятния резултат.
В настоящия случай такъв конкретен
принос от страна на пострадалия В. И. безспорно се установява. От приетите по
делото две заключения по КСМАТЕ – първоначално и повторно, се установява, че
пострадалият е навлязъл на платното за движение без да се съобрази с
приближаващия автомобил и при червен сигнал на светофарната уредба за
пешеходците. Когато пострадалият е навлязъл на пътното платно, лекият автомобил
се е намирал на 41-42 м от мястото на удара. Следователно пешеходецът е имал
възможност и е бил длъжен да съобрази поведението си с движението на лекия
автомобил, още повече че светофарната уредба на пешеходния светофар е била
червен сигнал, т.е. забранителен за пешеходеца да навлиза на пътното платно.
Обстоятелството, че е на пешеходна пътека не може да мотивира извод, че
пешеходецът е с предимство, тъй като се касае за кръстовище, регулирано от
светофарна уредба, която в момента на ПТП е работела. Съдът приема за безспорно
установено обстоятелство, че пешеходецът е пресичал на червен за него сигнал. И
двете заключения по САТЕ са категорични в тази част, изводите на вещите лица
почиват на обективни данни – анализ въз основа на видеозаписите от камерите за
наблюдение на пътния трафик. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключенията
по САТЕ и по допусната повторна САТЕ, същите са мотивирани и обосновани и не
противоречат на събраните по делото доказателства. Изводите и на двете вещи
лица по двете допуснати автотехнически експертизи
съвпадат напълно относно механизма на настъпване на процесното
ПТП и основните причини за него. Показанията на св. Н. по никакъв начин не
могат да мотивират извод, че пешеходецът е навлязъл на зелен сигнал,
включително дори не могат да разколебаят обосноваността на заключенията по
САТЕ, тъй като свидетелят заявява, че не е видял навлизането на пострадалия на
пътното платно, не е видял, че пешеходецът е започнал да пресича на зелен
сигнал, а само предполага, че е било така, защото му се струва логично, с оглед
местоположението на свидетеля на кръстовището и какъв сигнал е показвал
светофарът, който свидетелят е наблюдавал. Без значение е също така колко време
е оставало преди да светне зеления сигнал за пострадалия пешеходец.
Ето защо, съдът намира направеното от
ответника възражение за съпричиняване за основателно
и доказано. Съдът намира, че е налице съпричиняване в
размер на 20 %, предвид на което определеното обезщетение следва да бъде
намалено до размер от 120 000 лв.
При определяне на обезщетението, което
следва да се присъди на ищцата Д.И., следва да се отчете обстоятелството, че
ответникът е изплатил на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на по 75 000 лв., което обстоятелство се установява от
представеното платежно нареждане /л.265/. Сумата е платена от ответника в хода
на настоящото производство, на 20.01.2022г., по банкова сметка, ***.
Предвид на изложеното искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 120 000 лв. за ищеца И.И. и за сумата
от 45 000 лв. за ищцата Д.И., като до пълния предявен размер от по 200 000
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска, предявен от ищцата В.И., за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на В.И., съдът намира, че същият е недоказан по своето основание, по следните
съображения:
С Тълкувателно решение № 1/
21.06.2018г., т.д. № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС, се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, по изключение е и всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдание, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетение. Обезщетението се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Възможността за обезщетяване на други
лица, извън изброените в ППВС № 4/ 1961г. и ППВС № 5/ 69г. се допуска като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
В мотивите на тълкувателното решение е
залегнало, че особена близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/ дядовци и внуци, предвид на това, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/ дядовците и внуците, са част от най- близкия родствен и
семеен кръг, като връзките по между им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Формалната връзка на родство
обаче не е достатъчно, за да обоснове основание да се направи изключение и да
се присъди обезщетение, а е необходимо да бъде установено, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между починалия и лицата от разглеждания
родствен кръг /братя и сестри, баби/ дядовци и внуци/ е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка.
В настоящия случай съдът намира, че
ищцата В.И., при носена от нея доказателствена
тежест, не доказа наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с
починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за
определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/
1961г. и ППВС № 5/ 69г., както и проявление на неимуществените вреди в правната
й сфера, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията братя и сестри
морални болки и страдания. От събраните по делото доказателства не се
установяват конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на
особена духовна и емоционална близост между починалия и неговата сестра по
смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на
ищцата В.И. в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на В.И.. На следващо място не се установява от
събраните по делото доказателства в правната сфера на ищцата да са настъпили
неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и
страданията, които е нормално да търпи сестрата по повод загубата на обичания
от нея брат.
За установяване твърденията на ищцата
В.И. за съществуването на особена близка емоционална връзка с починалия и
понесените от нея неимуществени вреди вследствие на неговата смърт по делото са
събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите Н. П. и Г.И..
От показанията на разпитаните
свидетели не се установяват отношения, различаващи се по съдържания от
традиционните за българското общество отношения между братя и сестри.
Установява се, че между двамата е имало отношения на обич, привързаност,
разбирателство и взаимопомощ. Установява се, че ищцата е понесла тежко новината
за смъртта на брат си. Установява се, че ищцата В. В. е омъжена и има свое
семейство .
Посоченото от свидетелите е израз на
типичните за българските традиции отношения в семейството, на характерните за
нашето общество прояви на съпричастност, грижа и подкрепа към членовете на
семейството в широк кръг, включващо братята и сестрите, но не разкрива
изключителност на съществувалата между починалия В. И. и неговата сестра
родствена връзка. От показанията на свидетелите не може да се установи, че за
ищцата В.И. са били налице конкретни житейски обстоятелства, които са причина
обичайно съществуваща между братя и сестри привързаност да е станала толкова
силна, че смъртта на починалия да е причинила на ищцата В.И. морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
Действително установява се, че между ищцата и починалия са съществували
близки отношения, както и ищцата В. В. е понесла тежко новината за неговата
смърт, както и че понастоящем продължава да тъгува за своя починал брат. Но
посоченото не мотивира извод, че са налице преживени от ищцата В.И. страдания
от смъртта на брат й, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка
Недоказването на критериите, възприети
от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за
неимуществени вреди от други лица, извън най- близкия родствен и семеен кръг на
починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5
от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, изключва ищцата В.И. като активно материалноправно легитимирано лице да получи претендираното обезщетение, поради което предявения от нея
иск подлежи на отхвърляне като неоснователен. В този смисъл е Решение № 17/
16.03.2021г., т.д. № 291/ 2020г., ІІ т.о. на ВКС.
С оглед на гореизложеното предявеният
от В.И. иск за неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По иска за присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429,
ал.3, изр. второ от КЗ от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите
е най- ранна.
В настоящия случай, с оглед на това че
няма данни застрахованият да е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то
началният момент на забавата е от датата на уведомяване на застрахователя от
увредените лица или от датата на предявяване на претенцията пред него. От
представените от ищците писмени доказателства – уведомително писмо по
застрахователна претенция от ответното дружество до ищците, изх. №
9949/1/15.07.2019г. /л.25/, се установява, че ответното дружество е уведомено на
10.07.2019г.
Разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ е
специална спрямо разпоредбите на ЗЗД и не се прилагат общите правила на деликта, с оглед на което е неоснователно искането на
ищцата за присъждане на лихва за забава от датата на деликта.
С оглед на горното претенциите на
ищците за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъденото обезщетение ще бъде уважена считано от 10.07.2019г.
В частта по разноските.
Страните са направили искания за
присъждане на разноски.
С оглед изхода от спора – частична
основателност на исковете за обезщетение за неимуществени вреди, предявени от
И.И. и Д.И., разноски следва да бъдат присъдени само
по тези искове по съразмерност.
Претендира се от страна на
процесуалния представител на ищците адв. Б. да бъде
присъдено в нейна полза адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв,
като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия
случай, с оглед материалния интерес на уважените частично искове за обезщетение
за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза
на сумата от 9530 лв. Съобразно уважената част от исковете, на процесуалния
представител на ищците следва да бъде присъдена сумата от 3907,30 лв. /9530 лв.
х 0,41/ общо за двамата ищци.
Ответникът претендира разноски за
внесени по делото депозити за вещи лица и свидетели, и държавна такса за
издадени съдебни удостоверения, които от данните по делото се установява, че
възлизат общо на сумата от 515 лв. Претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Последното следва да определи съобразно разпоредбата на чл.25
от Наредбата за заплащане на правна помощ, което в настоящия случай съдът
определя на 450 лв., на основание чл.25, ал.1 и ал.2 от цитираната наредба.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК искането за присъждане на разноски е основателно общо за сумата 569,35 лв.
Ищците са освободени от внос на
държавна такса. В тази връзка и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата
от 6600 лева, държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция,
както сумата от 246 лв. общо възнаграждения за вещи лица по СМЕ и САТЕ,
допуснати по искане и на ищцата и платени от бюджета на съда /в общ размер от
600 лв./, изчислено съответно на уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, да заплати на И.В.И., ЕГН
**********, с адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие смъртта на В. И.И., в резултат на ПТП, осъществило се ***г.,
в гр. ****, причинено от С.И.Д., при управлението на л.а. „*****”,
с рег. № ****, в размер на 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва,
считано от 10.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, да заплати на Д.М.И., ЕГН
**********, с адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие смъртта на В. И.И., в резултат на ПТП, осъществило се ****г.,
в гр. *****, причинено от
С.И.Д., при
управлението на л.а. „*****”, с рег. № *****, в
размер на 45 000 лв.
/четиридесет и пет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от
10.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 200 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от В.И.И., ЕГН **********, с адрес ***,
против „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие смъртта на В. И.И., в резултат на ПТП, осъществило се *****г.,
в гр. ****, причинено от С.И.Д., при управлението на л.а. „****”,
с рег. № ***, в размер на
50 000 лв., частичен
иск от 150 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, да заплати на адв. М.И.Б., със съдебен адрес *******“ № *, ет.*, офис *,
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАДв в размер на 3907,30 лв. /три хиляди
деветстотин и седем лева и тридесет стотинки/ за производството по търг.
дело № 1001/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА И.В.И.,
ЕГН **********, Д.М.И., ЕГН **********, двамата с адрес ***, и В.И.И., ЕГН
**********, с адрес ***, общо да заплатят на „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, и със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ №43, разноски в
размер на 569,35 лв. /петстотин
шестдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ за производството по
търг. дело № 1001/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно
уважената част от исковете, държавна такса в размер на 6600 /шест хиляди и шестотин/ лева и възнаграждение за вещи лица по
допуснати СМЕ и САТЕ, в общ размер на 246
лв. /двеста четиридесет и шест лева/ за производството по търг. дело № 1001/ 2019г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите могат да бъдат изплатени от „Застрахователно
дружество ЕВРОИНС“ АД на ищците по следните банкови сметки:
на И.В.И., ЕГН **********, ******, при
Банка ****АД, с титуляр на сметката В.И.И.;
на Д.М.И., ЕГН **********, *****, при
Банка **** АД, с титуляр на сметката Д.М.И..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: