Разпореждане по дело №52/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 71/15.09.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 545/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата Д. Д. Х., родена на хх.хх.хххх г. в Г. К. с ЕГН- *, за виновна в това, че на 29.05.2009г., на главен път 1-5, при КПП,.Чилик". общ. К., без надлежно разрешително държала високорисково наркотично вещество - 1.000 грам хероин, както следва: 0.204 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 26%: 0.257 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 45%; 0,224 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 47%; 0,315 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 43%, поради което и на основание чл.354а, ал.З, т. 1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б."б", предл.1 във вр. с ал.З от НК я е осъдил на наказание "пробация", като на основание чл.42а и чл.42б от НК определил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години при периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години, включване в програми за обществено въздействие за срок от 2 години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от 2 /две/ поредни години.Осъдил е подсъдиматаХ. да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски в размер на 55 лв. И е постановил, веществените доказателства -- 1 бр. спринцовка и пакетче лимонена киселина, да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

Въззивното производство е образувано по подадена от подсъдимата Х. жалба, с която първоинстанционната присъда се обжалва в наказателно-осъдителната част. Твърди се в жалбата, че присъдата е неправилна,тъй като е нарушен закона и наложеното наказание е явно несправедливо,поради следното:понеже се касаело за 1 грам хероин,деянието е следвало да бъде квалифицирано по чл.354а ал.5 във вр.с ал.З т.1 от НК-престъпление представляващо „маловажен случай",поради незначителност на настъпилите вредните последици.Наложеното наказание било явно несправедливо,тъй като не било съобразено с обществената опасност на деянието и дееца,които били занижени.Поради изложеното и на основание 318 ал.З от НПК,във вр.с чл.319 от НПК,във вр.с чл.334 т.З от НПК,във вр.с чл.337 ал.1 т.1,т.2 предл.З и т.4 от НПК,моли съда за следното:да измени присъдата, като оправдае подсъдимата по чл.354а ал.З т.1 от НК,и я признае за виновна по чл.354а ал.5 във вр.с ал.З т.1 от НК ,като се приложи разпоредбата на чл.78а от НК;както и се намали времето,през което да изтърпява пробационните мерки и броя на часовете „безвъзмезден труд". В съдебно заседание жалбодателката се явява лично и поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от О. П.- К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Предлага обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, и с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 НПК, като във въззивното съдебно следствие не са извършвани процесуално – следствени действия в тази връзка. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимата Д. Д. Х. е родена на хх.хх.ххххг. в Г. К., живуща в Г. К., българска гражданка, с основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с негативни характеристични данни.

На 29.05.2009г. около 11,00 часа подсъдимата Д. Х. се качила на таксиметров автомобил в Г.К., управляван от свидетеля Р.К.. Уговорила се с него той да я откара до Г. Асеновград и после да я върне в Г. К. срещу сумата от 50 лева. Когато пристигнали в Г. Асеновград, подсъдимата Х. започнала да упътва водача да шофира в посока към Г. Пловдив. Двамата пристигнали с МПС-то в ЖК „Тракия" в Г. Пловдив, където на място, на което имало събрани много лица от ромски произход, Х. помолила св.К. да спре и да я изчака. Подсъдимата слязла от автомобила, отишла при непознато за нея лице и го попитала откъде може да си купи хероин. Срещу сумата от 20 лв. Х. получила от неустановеното по делото лице 5 дози хероин, пакетирани в пет отделни хартиени пакетчета. Подсъдимата се върнала в таксиметровия автомобил и казала на свидетеля К. да кара обратно към Г. К.. Преди да излязат от Г. Пловдив, подсъдимата помолила водача да спре до аптека, с претекст, че не се чувства добре, като поискала от последния 1 лев, който й дал сумата. Х. слязла от автомобила и от аптеката закупила спринцовка с игла, след което се върнала отново в автомобила и поскала от таксиметровия шофьор минерална вода. Последният не разполагал с минерална вода в колата си, поради което спрял до кръстовище, където имало магазин. Подсъõимата слязла и купила вода и лимонена киселина от магазина, с пари отново дадени й от свидетеля К.. Качила се в таксиметровия автомобил, при което продължили към изхода на Г. Пловдив. В близост до автобусна спирка подсъдимата Х. казала на свидетеля К. да спре, слязла от автомобила и от земята взела капачка от бутилка /метална/, след което се върнала в автомобила и продължили. При излизането от Г. Пловдив, подсъдимата Х. отново казала на свидетеля К., че не се чувства добре и трябва да си бие инжекция с лекарство. Водачът спрял автомобила. Подсъдимата Х. извадила едно пакетче с доза хероин, изсипала праха в капачката и я нагряла със запалката си. Изтеглила разтопения хероин със спринцовката и иглата и си поставила инжекция венозно. След това отново продължили пътуването си към Г. К.. По пътя подсъдимата Х. заспала.

При преминаването на автомобила покрай КПП „Чилик", на входа на Г. К., водачът на МПС-то бил спрян от полицейски служители за проверка. Последните се обърнали и към подсъдимата Х., която била в автомобила, като й казали да слезе, за да й бъде извършена проверка. На същата било разпоредено да отвори дамската си чанта, което тя направила, при което полицаите видели, че в чантата й имало 4 хартиени пакетчета, спринцовка с игла и отворено пакетче лимонена киселина. С Протокол за доброволно предаване от 29.05.2009г. подсъдимата Х. предала на свидетеля П.З.- служител на РУ на МВР- К. посочените вещи.

В хода на досъдебното производство бил извършен оглед на веществени доказателства, при който били направени полеви наркотестове на веществата от хартиените пликчета, и същите били претеглени. Прахообразното вещество с кафяв цвят, което се е намирало в четирите хартиени пликчета, на полевия наркотест 04Б реагирало с характерния за хероина лилав цвят. Измерено с аналитична везна, теглото на веществата, предадено от подсъдимата, е следното: Обект 1: 0,220 грама; Обект 2: 0,260 грама; Обект 3: 0,260 грама; Обект 4: 0,320 грама.

Видно от заключението на физикохимичната експертиза, назначена по делото, изследваното вещество от всички обекти представлявало хероин, съдържащ активен наркотично действащ компонент диацетилморфин, както следва: Обект 1- 0,204 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 26% (теглови проценти); Обект 2- 0,257 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 45% (теглови проценти); Обект 3- 0,224 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 47% (теглови проценти); Обект 4- 0,315 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 43%) (теглови проценти).

Тази фактическа обстановка се е приела за установена от първоинстанционния съд от приобщените по делото по реда на НПК писмени доказателства- Протокол за доброволно предаване от 29.05.2009г., Протокол за оглед на веществени доказателства от 29.05.2009г. и фотоалбум; справка за съдимост; характеристична справка; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от събраните в хода на съдебното следствие гласни такива, а именно от обясненията на подсъдимата Д. Д. Х., показанията на свидетеля К. и св. З., както и от писменото заключение на физико- химическа експертиза на вещото лице, прочетено и приобщено на основание чл.282, ал.З от НПК, които се кредитират от съда като непротиворечиви и последователни. Всички те сочат на категоричния извод, че подсъдимата Д. Х. е автор на инкриминираното деяние. От правна страна съдът е приел,че деянието е съставомерно по следните признаци: от обективна страна- подсъдимата Д. Х. е осъществила престъпния състав на чл.354а, ал.З, т.1 от НК, а именно на 29.05.2009г., на главен път 1-5, при КПП „Чилик", общ. К., без надлежно разрешително държала високорисково наркотично вещество- 1,000 грам хероин, както следва: 0,204 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 26%; 0,257 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 45%; 0,224 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 47%; 0,315 грама хероин със съõържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 43%. Хероинът е наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол, съгласно Списък 1 на Единната конвенция за упойващите средства от 1961г., ратифицирана от Република България и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обн. ДВ, бр. 30/1999г. Съгласно същия закон, хероинът е включен в Приложение 1 на чл. 3, ал. 2 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". Притежаването му, респ. държане по какъвто и да е повод и под каквато и да е форма, респ. оперирането с него, е поставено под специален режим, с оглед физико-химичните му характеристики и отражение върху човешкия организъм. Т.е. хероинът представлява високорисково за здравето на човек вещество. Това определя и мястото на престъплението по чл.354а, ал.З, т.1 от НК- Глава единадесета "Общоопасни престъпления", Раздел III "Престъпления против народното здраве и против околната среда". Безспорно установено по делото е държането на процесното наркотично вещество от подсъдимата, в посоченото количество, определено и в процентно отношение на съдържание на активно действащ компонент, посочено по-горе, както и ценово /по Приложение № 2 на Постановление на Министерския съвет № 23 от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, оценени от прокурора, в обстоятелствената част на обвинителния акт на обща стойност 67,55 лева/, и то без да е притежавала разрешително за това. Престъплението е резултатно. За осъществяване на изпълнителното деяние "държане" е достатъчно единствено намирането на наркотичните вещества у дееца, какъвто именно е настоящия случай. Престъплението е осъществено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, при който деецът е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът е обективиран в поведението на поде. Х.. Същата не отрича, че е наясно, че това са наркотични вещества, държането на които е забранено и е свързано с ангажиране наказателна отговорност. Всичко това води до съставомерност на деянието от обективна и субективна страна.

При тези данни, първоинстанционния съд е приел, че наказанието на подсъдимата Д. Х. следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1, т.2, б."б", предл.1 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца, е наложил наказание "пробация", като на основание чл.42а и чл.42б от НК е определил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години при периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години, включване в програми за обществено въздействие за срок от 2 години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от 2 /две/ поредни години, като е приел, че предвид разпоредбата на чл.55, ал.З не следва да бъде наложено кумулативно предвиденото в нормата на чл.354, ал.З, т.1 наказание "глоба", тъй като същата била безработна и финансовата й обезпеченост е от близките й.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, излагайки подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Всъщност, спор относно така установената по делото фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и относно формата на вината няма. При определяне на наказанието,обаче съдът е нарушил закона.Член 354а,ал.3,по която е била призната за виновна подсъдимита,предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.При наличието на предпоставките за приложение на чл.55,то съдът е следвало да приложи текста на ал.1.т.1. и да слезе под предвидения минимум,а не да прилага алинея 1,т.2,б”б”,която е неприложима към казуса.

Предвид тези даÝни по делото, въззивният съд счита, че основното оплакване във въззивната жалба - че деянието на подс.Х. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, е основателно.С оглед изложеното по-горе се налага изводът, че обществената опасност на конкретното деяние, осъществено от подс.Х., е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от този вид, поради незначителността на вредните последици, както и поради наличието на многобройни други смекчаващи отговорността й обстоятелства, посочени по-горе в мотивите, т.е. същото представлява маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 от НК.

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав намира, че като е квалифицирал извършеното от подс.Х. деяние по чл. 354а ал.3 т.1 от НК, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона, което следва да бъде отстранено, като деянието бъде преквалифицирано в такова по чл. 354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК. За извършеното престъпление по чл. 354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК, закона предвижда наказание „глоба”до 1000лв., Х. не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII от НК и от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени, т.е. налице са предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, поради което следва подсъдимата да се освободи от наказателна отговорност и й се наложи административно наказание „глоба”, чийто размер съдът определя на 600 лева.

Настоящата инстанция намира, че с посоченото наказание по вид и размер биха били постигнати в пълна мяра целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подс.Х. към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо нея както и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която Д. Х. е призната за виновна за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК и е осъдена на наказание „пробация”, като следва да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието бъде преквалифицирано в такова по чл. 354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК, както и следва подсъдимата Д. Х. да се освободи от наказателна отговорност и й се наложи административно наказание „глоба”, в размер на 600 лева, а по първоначално предявеното й обвинение за извършено по-тежко наказуемо престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК тази подсъдима следва да бъде призната за невиновна и оправдана.

В останалата част, първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва бъде потвърдена в тази й част.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 337 ал.1 т.2 и т.4, във вр. с чл. 334 т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда№ 71/15.09.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 545/2009 год. на Кърджалийският районен съд в частта й с която е призната подсъдимата Д.Д. Х., родена на хх.хх.ххххг. в Г. К. с ЕГН- * за виновна в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което и във вр. с чл. 55 ал.1 т.2,б”б” от НК е осъдена на наказание наказание "пробация", като на основание чл.42а и чл.42б от НК са определени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години при периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години, включване в програми за обществено въздействие за срок от 2 години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от 2 /две/ поредни години, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението в по-леко наказуемо такова - по чл. 354а ал. 5, във вр. с ал. 3 т. 1 от НК, и на основание чл. 78а от НК я освобождава от наказателна отговорност и й НАЛАГА административно наказание„глоба” в размер на 600 лева, като я признава за невиновна и яоправдавапопървоначално предявеното й обвинение по чл. 354а ал.3 т.1 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.