РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Враца, 26.02.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 12.02.2019г.
/ дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ,
като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 703 по описа на АдмС – Враца за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на „М.К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ** В.М.В. против РЕШЕНИЕ №152/11.10.2018г.,
постановено по АНД №355/2018г. на Районен
съд Мездра, с което е потвърдено оспореното НП. С касационната жалба
се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно, а приетите от
съда констатации са изведени в противоречие с действителната фактическа
обстановка. Излагат се съображения за това, въз основа на които се прави искане
за отмяна на решението, като
незаконосъобразно.
Касаторът в с.з. чрез * Г.М.
поддържа жалбата и изложените в нея аргументи. Моли за решение, с което да се
отмени решението на РС-Мездра и постановяване на друго, с което да се отмени процесното НП, като
незаконосъобразно. Навеждат се доводи за това.
Ответникът – КЗП-РД за областите
Видин, Монтана и Враца, чрез представено по делото писмено становище от
процесуалния му представител **. С. Д. моли за решение, с което да се остави в
сила оспореното решение, като правилно и законосъобразно.
Участващият по делото прокурор от
ОП-Враца дава заключение за оставяне в сила на решението, като законосъобразно,
обосновано и правилно.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка
на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че
касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение №152/11.10.2018г.,
постановено по АНД №355/2018г. на
Районен съд Мездра, с което
е потвърдено НП № К-0031795/12.06.2018г. на Директора на РД за
областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД“Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на „М.К.“ АД
със седалище и адрес на управление *** е наложена имуществена санкция в размер
на 3000/три хиляди/ лева за нарушение на чл.10а, ал.2 от Закон за
потребителския кредит/ЗПК/. За да потвърди оспореното НП, въззивният
съд е приел в решението, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето на АУАН и издаване на НП които да представляват формално
основание за отмяна на НП. Прието е, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
По съществото на спора съдът е приел с оглед доказателствата по делото, че
нарушението е безспорно установено, не е налице маловажност на случая по см. на
чл.28 ЗАНН, както и че наложеното наказание е правилно определено, съобразно
санкционната норма на чл.45, ал.1 ЗПК в
минимален размер. В тези насоки въззивният съд е
изложил подробни мотиви, в резултат на които е приел, че оспореното наказ.постановление е изцяло законосъобразно и е потвърдил
същото в неговата цялост.
Настоящата съдебна инстанция
споделя изцяло изводите на въззивният съд за
законосъобразност на наказ.постановление и не намира
за необходимо да ги приповтаря отново в своето решение.
При анализа на доказателствата по
делото се налага извода, до който е достигнал и районния съд, че от страна на касатора е извършено
посоченото нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК,
поради което правилно дружеството
е санкционирано с издаденото НП. Настоящата
инстанция счита, че въззивния съд
не е нарушил материалния закон като е приел, че осъщественото от касатора нарушение е
безспорно установено. Съгласно чл. 10а, ал.
2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В случая се касае до такса, наименувана в договора като такса за
оценка на риска. Административният орган е установил, а това не се оспорва от
дружеството, че „такса за оценка на риска“ се изисква само от потребители,
които са одобрени и на които е предоставен кредит. След като тази такса не се
изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит,
правилно е прието, че тази такса е свързана с усвояването и управлението на
кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. При тези данни, направеният
от въззивния съд извод за безспорната установеност на
извършено от дружеството нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК се споделя напълно и от
касационната инстанция. След като дружеството е изискало от потребителя такса,
свързана с управлението и усвояването на кредита, е очевидно, че е осъществен
състава на нарушение по чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на дружеството по чл.45, ал.1 ЗПК.Споделят
се и изводите на РС за липса на маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН,
както и че наказанието е правилно определено, същото е в минимален размер и в
съответствие с чл.27 ЗАНН. В предвид на изложеното възраженията на касатора са неоснователни и не се подкрепят от
доказателствата по делото. Същите са сочени
и пред въззивната инстанция, която ги е обсъдила
подробно в оспореното решение и е извела законосъобразни правни изводи за тяхната неоснователност.
Пред настоящата инстанция не се
доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни
изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.
При осъществения контрол по реда
на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон, поради което следва да остане в сила.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение №152/11.10.2018г.,
постановено по АНД №355/2018г. на Районен съд Мездра.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.